О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………..
гр. София,
18.12.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, IV въззивен състав, в закрито
заседание на
осемнадесети декември
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС
Н. АТАНАСОВ
ИВАН
КИРИМОВ
като разгледа докладваното от младши
съдия Киримов в. н. ч. дело № 4158 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод постъпил протест на прокурор от
СРП срещу определение № 163861 от 29.07.2020 г. постановено по н.ч.д. №
9793/2020 г. по описа на СРС, НО, 19 състав, с което е отменено постановление
на СРП от 24.06.2020 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП №
2010/2017 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр. пр. № 40917/2017 г. по описа на СРП.
В протеста се претендира незаконосъобразност на първоинстанционното определение, в която връзка се навеждат
подробни съображения. Твърди се, че е неправилен изводът на съда, че в
постановлението за прекратяване на наказателното производство с следвало да
бъде излагана и преповтаряна фактическата обстановка, приета за установена от
представителя на СРП в постановление за спиране от 06.06.2019 г., тъй като при
прекратяване на делото на основание чл. 24, ал. 5, т. 1 от НПК следва да бъдат
изложени единствено аргументи защо прокурорът счита, че е налице основание за
прекратяване. Отделно намира за неправилен и изводът на съда, че извън
правомощията на прокурора е да прекрати наказателното производство на основание
чл. 24, ал. 5, т. 1 от НПК. Направено е
искане за отмяна на атакуваното определение и постановяване на ново, с което да
бъде потвърдено постановлението на СРП от 24.06.2020 г. за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 2010/2017 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр. пр.
№ 40917/2017 г. по описа на СРП. Препис от протеста е връчен на Г.В.Г., като
към настоящия момент не е постъпило възражение от нейна страна.
Въззивният състав на
Софийски градски съд, като взе предвид доводите в протеста и доказателствата по делото и като извърши цялостна
служебна проверка на атакуваното определение, намери за установено
от фактическа страна
следното:
ДП № 2010/2017 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр. пр. №
40917/2017 г. по описа на СРП е образувано срещу неизвестен извършител, за
това, че на 20.08.2017 г., в гр. ********, на площадката на седми етаж се
заканил с убийство на В. Г.и това заканване би могло да възбуди у Г.В.Г.
основателен страх от осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, пр.
1, вр. ал. 1 от НК.
В хода на досъдебното производство са осъществени
следните действия по разследването – приобщено е писмено доказателство – СМУ на
Г.Г. /л. 6/; разпитани са свидетелите М.К.А., Н.К.А.и
Г.В.Г.; назначена и изготвена е видеотехническа
експертиза на представен от М.А.и приобщен до делото 1 брой оптичен диск CD-R/700 MB с надпис „Advan CD R/ и фабричен номер „HCR80U52CP1”; назначена и изготвена
е СППЕ и СМЕ на свидетелката Г.;
С определение от 17.05.2018 г. постановено по н.ч.д.
№ 6768/ 2018 г. по описа на СРС, НО, 16 състав, влязло в сила на 02.03.2019 г.,
е отменено постановление на прокурор от СРП от 22.02.2018 г., с което е
прекратено наказателното производство по ДП № 2010/2017 г. по описа на 09
РУ-СДВР, пр. пр. № 40917/2017 г. по описа на СРП, като е посочено, че макар да
са налице предпоставки за прекратяване на наказателното производство, това
следва да стане с мотивиран акт на СРП, а такъв към момента не бил налице.
С постановление от 06.06.2019 г. ДП № 2010/2017 г.
по описа на 09 РУ-СДВР, пр. пр. № 40917/2017 г. по описа на СРП е спряно наказателното
производство и са дадени указания на Г.В. Г., че в срок от шест месеца, считано
от датата на получаване на препис от постановлението, може да подаде тъжба до първоинстанционния съд по реда на чл. 81 от НПК. В мотивите
към постановлението е прието, че по досъдебното производство не са събрани
доказателства, от които да може да се направи извод за отправена закана с
убийство от страна на М.А.спрямо Г.Г.. В същото време
били налице доказателства единствено за осъществен състав на престъпление по
чл. 130, ал. 1 от НК от А. по отношение на Г., което обаче било от частен
характер и се преследва по тъжба на пострадалия до първоинстанционния
съд, поради което производството е спряно и на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК на Г. е указано, че може в
шестмесечен срок да подаде тъжба за посоченото престъпление.
Препис от постановлението е връчен на Г. Г. на
17.06.2019 г. /л. 92 от ДП/.
По нейна жалба е образувано н.ч.д. № 10666/2019 г.
по описа на СРС, НО, 104 състав, като с определение от 23.07.2019 г.
постановлението е потвърдено.
С постановление от 24.06.2020 г. наказателното
производство по ДП № 2010/2017 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр. пр. № 40917/2017
г. по описа на СРП, е прекратено. В мотивната част на
същото е посочено, че е водено за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Посочено е, че предвид изтеклия
шестмесечен срок, в който Г.Г. е имала възможността
да подаде тъжба, но не го сторила са налице предпоставки за прекратяване на
наказателното производство на основание чл. 24, ал. 5, т. 1 от НПК.
С определение № 163861 от 29.07.2020 г. постановено
по н.ч.д. № 9793/2020 г. по описа на СРС, НО, 19 състав /предмет на разглеждане
от настоящата инстанция/ е отменено постановление от 24.06.2020 г. за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 2010/2017 г. по описа на 09
РУ-СДВР, пр. пр. № 40917/2017 г. по описа на СРП. Първоинстанционният
съд е приел, че постановлението е немотивирано, доколкото липсват аргументи
какво се приема за установено като фактическа обстановка и въз основа на кои
доказателства. Посочено е, че не са били налице предпоставки за спиране на ДП,
тъй като при преценка на прокурора, че не е налице престъпление от общ характер
е следвало да бъде прекратено наказателното производство. Изложени са
аргументи, че е извън правомощията на прокурора да прекратява наказателното
производство на основание чл. 24, ал. 5, т. 1 от НПК. Отделно е посочил, че
прокурорът не е изследвал въпроса от кога следва да се брои предоственият
на Г. шестмесечен срок за подаване на частна тъжба.
При така установеното от фактическа страна,
настоящата страна намира от правна страна следното:
Производството по делото е процесуално допустимо,
доколкото е образувано по подаден от надлежна страна частен протест, в надлежна
форма и в предвидения преклузивен срок, но същият се
явява неоснователен по следните съображения:
Видно от материалите по делото ДП № 2010/2017 г. по
описа на 09 РУ-СДВР, пр. пр. № 40917/2017 г. по описа на СРП е образувано срещу
неизвестен извършител, за това, че на 20.08.2017 г., в гр. ********, на
площадката на седми етаж се заканил с убийство на В. Г.и това заканване би
могло да възбуди у Г.В.Г. основателен страх от осъществяването му –
престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 от
НК. С постановление от 06.06.2019 г. ДП № 2010/2017
г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр. пр. № 40917/2017 г. по описа на СРП е спряно и
са дадени указания на Г.В. Г., че в срок от шест месеца, считано от датата на
получаване на препис от постановлението, може да подаде тъжба до първоинстанционния съд по реда на чл. 81 от НПК. В мотивите
към постановлението е прието, че по досъдебното производство не са събрани
доказателства, от които да може да се направи извод за отправена закана с
убийство от страна на М.А.спрямо Г.Г.. В същото време
били налице доказателства единствено за осъществен състав на престъпление по
чл. 130, ал. 1 от НК, причинена от А.на Г., което обаче било от частен характер
и се преследва по тъжба на пострадалия до първоинстанционния
съд, поради което производството е спряно и на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК на Г. е указано, че може в
шестмесечен срок да подаде тъжба за посоченото престъпление.
При така установеното настоящата инстанция споделя
извода на първоинстанционния съд, че при преценка от
страна на прокуратурата, че не е налице престъпление от общ характер е следвало
прокурора да прекрати наказателното производство. Действително разпоредбата на
чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК е допълнена /влязла в сила 22.01.2019 г., доп. –
ДВ, бр. 7/, като е предвидено, че прокурорът прекратява наказателното
производство и в случаите на чл. 24, ал. 6 от НПК, която от своя страна
препраща към разпоредбата на чл. 24, ал. 5, т. 1 от НПК, но настоящата
инстанция намира, че това се отнася единствено до случаите, в които, в хода на
досъдебното производство се установи, че престъплението /от общ характер/, по
повод на което е образувано наказателното производство, е такова от частен
характер /например образувано за престъпление по чл. 144, ал. 1, но се
установи, че е по чл. 144, ал. 1, вр. чл. 161, ал. 1
от НК/. В противен случай би се стигнало до ситуация като настоящата, в която
прокурорът преценява, че не е извършено престъпление от общ характер /144, ал.
3 от НК/, но има данни за престъпление от частен характер /чл. 130, ал. 1 от НК/, спира наказателното производство, а впоследствие и прекратява същото
/поради неподадена тъжба в законоустановения срок/,
без да може да се извърши съдебен контрол по отношение на изводите на прокурора
за липса на престъпление от общ характер. Не такъв е разумът вложен в посочената
разпоредба, доколкото така би се стигнало до прекратяване на наказателното
производство единствено на формално основание /неподадена тъжба в законоустановения срок/, както посочва и прокурорът в
протеста си, без да бъдат изложени мотиви, след извършен обстоен анализ на
доказателствата по делото, защо смята, че са налице предпоставките за
прекратяване на наказателното производство, образувано по данни за извършено
престъпление от общ характер.
О друга страна, настоящата инстанция споделя и
изводите на първия съд, че в постановлението за прекратяване липсват аргументи
какво се приема от фактическа страна и въз основа на какви доказателства. Следва
да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 199, ал. 2 от НПК всяко
постановление следва да съдържа мотиви. Не могат да бъдат споделени изводите
изложени в протеста, че доколкото такива се съдържат в постановлението за
спиране, не следва да се преповтарят и в постановлението за прекратяване.
Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 5 от НПК съдът се произнася по
обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на
наказателното производство. Именно в него следва да бъдат изложени
съображенията на прокурора защо смята, че са налице предпоставките по чл. 243,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК след съвкупен анализ на материалите по делото, за да може
да се проследи начинът на формиране на вътрешното му убеждение и дали
съответства на изискванията на чл. 14, ал. 1 от НПК, доколкото с този негов акт
се решава по същество съдбата на образуваното наказателното производство.
Предвид
така изложените съображения въззивният съд намира, че
частния
протест се явява неоснователен, а първоинстанционното
определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Софийски Градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
определение
№ 163861 от 29.07.2020 г. постановено по н.ч.д. № 9793/2020 г. по описа на СРС,
НО, 19 състав
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.