№ 551
гр. София, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20221000500318 по описа за 2022 година
при участието на секретар Елеонора Михайлова, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение 266328 от 01.11.2021 г. по гр.д. 1318/2020 Софийски градски съд, I
гражданско отделение, 7 състав е осъдил на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД Столична
община да заплати на Т.Й. Т. сумата от 20000 лева за неимуществени вреди – болки и
страдания от телесно увреждане при настъпила на 17.12.2019 г. злополука – попадане на
тротоар с нарушена повърхност и необозначено препятствие ведно със законната лихва от
17.12.2019 г. до плащането, като е отхвърлил иска до предявения размер от 26 000 лева.
Срещу решението в осъдителната му част е подадена въззивна жалба от ответника - с
оплаквания за липса на материалноправна легитимация, неправилност и необоснованост
поради нарушение на материалния закон и алтернативно нарушение на критерия за
справедливост при определяне на обезщетението.
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Не е подаден отговор от ищеца.
Страните не са направили доказателствени искания и въззивната инстанция не е
събирала нови доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят-ищец с писмена молба иска потвърждаване на
обжалваното решение в и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв. Въззивният жалбоподател-ответник счита първоинстанционното решение в
осъдителната част за неправилно и незаконосъобразно, а определеното обезщетение за
1
завишено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Спорни пред въззивната инстанция са въпросите налице ли са елементите от състава на
непозволеното увреждане и от гаранционно-обезпечителната работа на Столична община
като възложител на работа: противоправно деяние, настъпили вреди, причинна връзка
между деянието и вредите, в какво се изразяват вредите, вина, която се предполага и
възлагане на определена работа при или по повод на която е настъпил вредоносният
резултат. Ако са налице тези елементи, спорно е какъв е размерът на справедливото
обезщетение за неимуществени вреди и има ли принос на пострадалата за настъпване на
вредите.
Предявеният иск има за предмет компенсирането на претърпените от ищеца вреди,
причинени от виновно, противоправно поведение на лица, на които ответникът е възложил
работа. Съгласно чл.49 ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря
за вредите причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Съгласно
ППВС №7/1958 г. отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни
действия, тя ангажира отговорността на възложителя, за вреди причинени от изпълнителя
на работата и по характер е безвиновна, обезпечителна и се поражда при наличието на
вреди , причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по реда на чл.49 ЗЗД е
възложил изпълнението на работа.
Настоящият състав намира, че е налице основание за ангажиране на отговорността на
ответника по следните съображения. Свидетелят К. Т. разказва, че на 17.12.2019 г. заедно с
баща си, отивал на пазара на „Красно село“. Свидетелят шофирал, а баща му се возел на
предна дясна седалка. Паркирал в локалното платно на бул. „Цар Борис III“ и ул.
„Житница“, последна пряка преди ул. „Житница“, баща му слязъл от колата и паднал на
земята. Свидетелят слязъл от автомобила и видял, че баща му е паднал на тротоара. Имало
дупка със стърчаща широка пластмасова тръба. Съдът кредитира показанията на свидетеля,
тъй като са вътрешно непротиворечиви и в синхрон с показанията на другия свидетел - П.
Б.. Същият разказва, че работи като доставчик. В деня на инцидента доставил пратка и
връщайки се към автомобила си, видял, че възрастен мъж слиза от бус, стъпва, спъва се и
пада на тротоара. Това се случило в локалното преди ул. „Житница“ на бул. „Цар Борис III“.
Когато отишъл до него, видял, че има дупка и тръба. Тротоарът бил с плочки тип
„шестоъгълни“. Точно там, където слязъл ищецът, липсвали плочки. Свидетелят заявява, че
не е имало указателни табели или опънати ленти, които да указват, че там има някаква
опасност.
Назначената от СГС съдебно-техническа експертиза дава следното заключение:
западният тротоар на бул. „Цар Борис III“. северно от кръстовището с ул. „Каварна“ е
застлан с бетонни сиви шестоъгълни тротоарни плочи с размери 380/330/60 мм. Ширината
2
на тротоара е 2.20 м. Северозападно от тротоара е налична ивица зелена площ, а след нея -
отново тротоар с ширина 3.20 м. Вещото лице пояснява, че към момента на огледа,
неравности са резултат от разрушаване на тротоарната настилка, като на места тротоарните
плочки липсват. В центъра на една от неравностите с размери 2.20 м. х 1.10 м. е налична
дупка дълбочина около 0.15 м., в която има стърчаща гофрирана пластмасова тръба с
височина 0.26 м. от терена. В края на зелената площ липсва ел.табло, като на негово място
също има дупка с размери 0.87 м. /0.40 м. и дълбочина 0.20 м. Сочи още, че недостатъците в
настилката се намират върху западния тротоар на бул. „Цар Борис III“, северно от
кръстовището с ул. „Каварна“. В конкретното място на инцидента са установени 5 броя
липсващи тротоарни плочки. Около липсващите плочи има разместени тротоарни плочи
както и такива, които са затрупани от изкопана пръст. Налични са разместени в
хоризонтално и вертикално отношение тротоарни плочи, както и разместени и стърчащи
бордюри. Някои от плочите не са неподвижни към земята, а поддават при настъпване.
Вещото лице е установило дупка с дълбочина до 150 мм и размери 2.20 м х 1.10 м., в
центъра на която стърчи гофрирана пластмасова тръба с диаметър Ф110 и височина 260 мм
над терена. Дупка с дълбочина 200 мм и размери 870 х 400 от липсващо ел.табло, която е в
края на зелената площ. Вещото лице инж.К. констатира, че на мястото на установената
стърчаща пластмасова тръба е имало метален стълб със светофарна уредба и пътен знак.
Съоръжението е било част от изграден проект за временна организация на движението във
връзка с реконструкцията на кръстовището на бул. „Цар Борис III“ и бул. Житница. Към
момента на съществуването му в непосредствена близост са били налични две ел.табла,
както и въздушни кабели за ел. захранване. Бил е поставен светофар е при изпълнението на
проект за временна организация и безопасност на движението във връзка с изграждане на
пътен възел на кръстовището на бул. „Цар Борис III“. и ул. Житница и преминаващото под
ул. Житница трасе на трета линия на софийското метро и е премахнат след изграждането и
пускането в експлоатация на кръстовището.
Безспорно е, че ищецът е паднал и си е счупил ръката в гр. София, на тротоара,
прилежащ към локалното платно на бул. „Цар Борис III“ № 110, непосредствено преди
кръстовището с ул. „Каварна“. Съгласно чл. 31 Закона за пътищата /ЗП/ изграждането,
ремонтът и поддържането на общински пътища се извършва от общината. В случая става
въпрос за тротоар, а съгласно пар.1, т.2 от ДР на ЗП той е част от земното платно и от пътя.
Той е публична общинска собственост, поради което общината носи отговорност за
поддържането му във вид, който да позволява да се ползва безопасно. Увреждането е
настъпило в резултат на установено противоправно бездействие на нейни служители по
отношение на задължението общинските улици и тротоари да бъдат достъпни и безопасни
за придвижване от всички участници в движението. Тези задължения на общината са
регламентирани в чл. 31 ЗП, чл. 48, т. 2, б. „а“ и б. „б“ППЗП, Наредбата за управление на
общинските пътища на територията на Столична община, съгласно които разпоредби
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините. Чл. 31 от Наредбата изрично разпорежда, че поддържането включва полагането
3
на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и
осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности, а
организирането на дейностите по поддържане на общинските пътища е задължение на
Столична община. Съгласно Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. за планиране и
проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии при
планирането на пешеходната инфраструктура се спазват следните принципи: 1. безопасност;
2. достъпност, включително за хората с намалена подвижност; 3. непрекъснатост; 4.
удобство; 5. Привлекателност (чл. 33, ал. 1). А според ал. 3 тези принципи се приоритизират
в зависимост от целта на маршрутите, като безопасността и достъпността са с най-висок
приоритет. Общината не е изпълнила задължението си да осигури безопасна и достъпна
среда. По делото не се установява обстоятелство, освобождаващо Общината от отговорност
в конкретния случай за увреждането, претърпяно от ищеца вследствие спъване на тротоар с
нарушена повърхност и необозначено препятствие. За да се освободи от отговорност,
Столична община следва да докаже изпълнение на вменените по закон задължения за
поддръжка и обезопасяване на тротоарите или да докаже вменяването на това задължение
на друго лице, което в случая не е сторено. Неоснователни са оплакванията в жалбата, че не
е доказана причинната връзка като елемент от състава на безвиновната отговорност.
Ответникът има задължение да поддържа тротоарите безопасни за движение по тях. Ищецът
е паднал на необезопасен тротоар и е получил увреждане, като връзката между
бездействието на служители на ответника и увреждането е пряка и причинна.
По повод размера на обезщетението за справедливост съдът намира следното. От
заключението на СМЕ на специалист ортопед травматолог се установява, че при падането
ищецът е получил закрито счупване на долния край на лявата лъчева кост, което е
причинило трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за около 3/три/
месеца. Проведено е болнично лечение, при което е направено безкръвно наместване на
счупването и поставена гипсова шина с местна упойка. Ищецът е претърпял болки с голям
интензитет непосредствено след инцидента за около 6 -7 дни, болки с умерен интензитет за
около 20 дни и с изчезващо - затихващ интензитет за около 2-3 месеца. Изпитва болки и
понастоящем - при влажно и студено време, при по-продължителна работа с лявата ръка.
Вещото лице при проведения личен преглед е установило, че при ищеца са налице
остатъчни явления - счупването на лъчевата кост е зараснало в неправилно положение,
което е довело до изместване на лявата ръка от оста на крайника с 15 градуса, движенията на
лявата гривнена става се извършват в обем по-малък от нормата с 20 %, силовият захват на
лявата ръка е намален. В СМЕ е обоснован извод, че с оглед сегашното състояние,
давността на полученото увреждане и възрастта на пострадалия може да се приеме, че тези
явления са трайни до живот. Вещото лице пояснява, че при ищеца освен хипертонична
болест като придружаващо заболяване, няма данни за други увреди на опорно - двигателния
апарат, освен счупването.
Според показанията на сина на ищеца, последният след падането се държал за
наранената ръка, която започнала да отича, станала синя. Закарал баща си в УМБАЛСМ
4
"Н.И.Пирогов". Поставили му гипс до лакътя, като с гипса престоял малко повече от един
месец. Баща му имал битови затруднения, не може да си напазарува. Преди това той водел
децата на градина. Свидетелят сочи, че баща му продължава се оплаква от болки, а китката
останала изкривена. Между костиците на ръката имало вдлъбнатина.
При така установените увреждане, интензивни болки първите шест-седем дни и при
раздвижването, нуждата от чужда помощ за срок от три месеца, продължаващите болки при
влажно време, трайното изкривяване на ръката и променения стереотип, съпоставени с
възрастта на ищцата – 68 години към деня на инцидента, обществено-икономическите
условия и съдебната практика по сходни случаи, съдът намира за справедливо обезщетение
от 20 000 (двадесет хиляди) лева. Оплакванията за завишен размер са неоснователни
предвид трайните последици за ищеца - изместване на лявата ръка от оста на крайника с 15
градуса, движенията на лявата гривнена става се извършват в обем по-малък от нормата с 20
%, намален силов захват на лявата ръка.
Наведеният във въззивната жалба довод за принос на пострадалия поради факта, че е
бързал да се отдалечи от кръстовището, на което неправомерно е слязъл от автомобила,
управляван от сина му и поради това се е движил без нормалната житейска предпазливост,
се поставя за пръв път пред въззивната инстанция и не подлежи на разглеждане.
Възражението в отговора на исковата молба е, че ищецът се е придвижвал невнимателно и
без нужната обичайна житейска предпазливост, което е необяснимо за светлата част на деня.
Това възражение е недоказано, поради което е неоснователно. И двамата свидетели,
очевидци на инцидента, единият от които е син на пострадалия, а другия – без никаква
връзка с него, случайно оказал се на мястото на падането, дават непротиворечащи си
взаимно показания. Св. К. Т. разказва, че е паркирал, след което баща му е слязъл от колата
и се е строполил на земята. Св. П. Б. разказва, че е видял как „възрастен мъж слиза от един
бус, стъпи, спъна се в нещо и падна“. Никой от двамата не разказва ищецът да е вървял
внимателно или невнимателно, всъщност той изобщо не е имал възможност да върви, тъй
като е паднал веднага след слизането си на тротоара от превозното средство.
С оглед оставяне без уважение на въззивната жалба в полза на процесуалния
представител на ищеца на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв се дължат 1130 (хиляда сто и
тридесет) лева.
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266328 от 01.11.2021 г. по гр.д. 1318/2020 на Софийски
градски съд, I гражданско отделение, 7 състав.
5
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА да заплати на адв. Л.Л. от САК адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 1130 (хиляда сто и тридесет)
лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6