Р Е Ш Е Н И Е № 260067
гр.Оряхово, 11.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС –
Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 20.05.2021г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Н.Крумова
при секретаря В.Иванова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№1/2021г. по описа на РС – Оряхово, за да се произнесе взе предвид
следното:
От „ А1
България „ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София,
п.к. 1309, район „ Илинден „, ул.“ Кукуш „ №1, представлявано от Александър
Василев Димитров и Младен Марковски – македонски гражданин, чрез пълномощника
си адв.А.П. от САК против Б.И.И., ЕГН:********** *** е предявен иск с правно
основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1, т.2 и чл.410, ал.1, т.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.86 от ЗЗД, вр.чл.92 от ЗЗД, за приемане за
установено по отношение на ответника, на вземането, предмет на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №93/24.06.2020г., издадена по
ЧГД №215/2020г. по описа на РС – Оряхово, т.е., че ответникът дължи на ищцовото
дружество, както следва - сума в размер на 522.00
лева / петстотин двадесет и два лева / - главница по рамков договор за
електронни съобщителни услуги и продукти за изплащане с №*********, сключен
между „ А1 България „ ЕАД / с предишно наименование „ Мобилтел „ ЕАД / и длъжника,
законна лихва за периода от 10.10.2017г. до 13.05.2020г. в размер на 134.33
лева / сто тридесет и четири лева и тридесет и три стотинки /, неустойка в
размер на 84.96 лева / осемдесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки /,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
– 20.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират
се и направените разноски в заповедното и исковото производство.
В
исковата молба се сочи, че между ищцовото дружество и ответника е сключен
договор №*********/13.12.2015г., който договор бил с рамков характер и с
предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги / мобилни услуги за SIM
карти с телефонни номера, телевизия, интернет и др. / и продукти / апарати / на
изплащане.Твърди се, че различните услуги и продукти били предоставени от
ищцовото дружество на ответника чрез подписването на допълнителни индивидуални
договори и/или приложения към рамковия договор:
- с Приложение №1 от
13.12.2015г., ищцовото дружество предоставило на ответника мобилен интернет за SIM
карта с телефонен номер **********, като избраният от ответника като абонат
тарифен план за услугата бил с месечна абонаментна такса в размер на 14.90 лева
/ 12.42 лева без ДДС /, съгласно чл.3.1 от Приложението.Срокът за ползване по
абонамента бил 24 месеца съгласно чл.6.2.1 от приложението и изтичал на
13.12.2017г.;
- с договор за
продажба на изплащане от 13.12.2015г. ищцовото дружество продало на ответника
продукт – Пакет Таб ALCOTRixi3 7 „ Bla+Post128K-Micr
Сърф М „.Устройството било предоставено в пакет с горепосочената услуга за
мобилен интернет за SIM карта с телефонен
номер ********** по Приложение №1 от 13.12.2015г..Същият бил сключен за срок от
23 месеца, като била уговорена една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в
размер на 02.00 лева, съгласно чл.4, вр.чл.11 от договора;
- с Приложение №1 от
15.06.2016г., ищцовото дружество предоставило на ответника мобилна абонаментна
услуга за SIM карта с телефонен номер **********.Избраният
от ответника абонаментен тарифен план за услугата бил с месечна абонаментна
такса в размер на 33.99 лева с ДДС / 28.32 лева без ДДС / съгласно чл.3.1 от
Приложението.Срокът за ползване по абонамента бил 24 месеца съгласно чл.5.2.1
от приложението и изтичал на 16.07.2018г.;
- останалите услуги,
използвани от ответника в качеството му на абонат на ищцовото дружество извън
избраните тарифни планове – допълнително проведени разговори, изпратени съобщения,
използвани мобилни данни, пакети минути и интернет, телевизионни програми и др.
подобни, се таксували съгласно ценоразписа на мобилния оператор, посочен в
отделно приложение и достъпен на интернет адреса на оператора;
Отразено е, че за
неуредените в индивидуалните договори въпроси, се прилагали правилата на ОУ,
които имали задължителна сила за абонатите и се удостоверявало чрез подписа им
под договорите за услуги, съгласно чл.6 от ОУ.
Сочи се, че на
основание сключените договори и във връзка с предоставяните услуги и продукти
на изплащане, ищцовото дружество издавало ежемесечни фактури / съгласно чл.26.4
от ОУ, заплащането на услугите и продуктите се извършвало въз основа на месечна
фактура, издавана на името на абоната /.Във фактурите били отразени таксите за
ползваните от потребителя електронни съобщителни услуги, както и месечните
вноски за предоставените му продукти на изплащане.Във всяка фактура било
отразено подробно потреблението на абоната за съответния период, в т.ч.
абонаментна такса, брой проведени разговори, времетраене, изпратени съобщения,
към кой оператор, използвани мобилни данни, за коя SIM
карта или услуга, използван интернет, телевизионни програми и др..
Отразено е, че
съгласно чл.26.5 от ОУ, мобилният оператор предоставял на абоната 15 – дневен
срок след издаването на всяка една фактура, за плащането на посочената в нея
сума, през който период от време, вземането било ликвидно, а след изтичането на
срока, ставало изискуемо.Твърди се, че в процесния случай по отношение на
ответника били налице изискуеми незаплатени задължения по горепосочените
договори в общ размер на 522.00 лева, която сума представлява главница,
разпределена както следва:
- незаплатени суми за
ползвани електронни съобщителни услуги, за които са били издадени фактури за
периода от 19.09.2017г. до 19.01.2018г.
в общ размер на 518.00 лева, както следва:
- фактура №*********/19.09.2017г., с
падеж на плащане 09.10.2017г. за сумата от 370.44 лева.Законната лихва върху
сумата е в размер на 97.45 лева;
- фактура №*********/19.10.2017г., с
падеж на плащане 08.11.2017г. за сумата от 45.62 лева.Законната лихва върху
сумата е в размер на 11.62 лева;
- фактура №*********/20.11.2017г., с
падеж на плащане 10.12.2017г. за сумата от 33.98 лева.Законната лихва върху
сумата е в размер на 08.35 лева;
- фактура №*********/19.12.2017г., с
падеж на плащане 08.01.2018г. за сумата от 33.98 лева.Законната лихва върху
сумата е в размер на 08.08 лева;
- фактура №*********/19.01.2018г., с
падеж на плащане 08.02.2018г. за сумата от 33.98 лева.Законната лихва върху
сумата е в размер на 07.79 лева;
- незаплатени суми за
месечни вноски за предоставени продукти на изплащане, за които са били издадени
фактури за периода от 19.09.2017г. до
19.10.2017г. в общ размер на 04.00 лева, както следва:
- фактура №*********/19.09.2017г., с
падеж на плащане 09.10.2017г. за сумата от 02.00 лева.Законната лихва върху
сумата е в размер на 00.53 лева;
- фактура №*********/19.10.2017г., с
падеж на плащане 08.11.2017г. за сумата от 02.00 лева.Законната лихва върху
сумата е в размер на 00.51 лева;
Твърди се още, че
поради неизпълнение на задълженията си в срок, ответникът дължал на ищцовото
дружество обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД,
поради което се иска обезщетение под формата на законна лихва за забава,
считано от датата, следваща датата на настъпване на падежа на всяка една от
фактурите до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда –
20.05.2020г..Лихвата за този период възлизала в общ размер на 134.33 лева.
Сочи се, че
издадените от ищцовото дружество фактури не били оспорени от ответника в срок,
съгласно чл.26.6 от ОУ, според който месечните сметки на потребителите могат да
бъдат оспорени пред мобилния оператор в 6-месечен срок, след датата на издаване
на фактурата за тях.Това водело до извод, че мобилния оператор бил изпълнил
задълженията си, произтичащи от сключените с ответника договори, поради което
за ответника като потребител възниквало задължението за заплащане на получените
електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане.
Твърди се, че при
неплащане на дължимите суми по фактурите след изтичането на срока им за
плащане, договорът се считал за едностранно прекратен от страна на мобилния
оператор по отношение на услугата, за която е забавено плащането.На основание
чл.92 от ЗЗД и съгласно договорените между страните условия, поради виновно
неизпълнение от страна на ответника, на същия била начислена неустойка в общ
размер на 84.96 лева.Отразено е, че при прекратяването на договора по отношение
на конкретна услуга, ищцовото дружество счетоводно завеждало сметка за
неустойка, ако такава следвало да се дължи с оглед условията на индивидуалния
договор, като сумата по съответната сметка, представлявала размера на
начислената неустойка за конкретната услуга, а датата на сметката
кореспондирала с датата на прекратяване на договора по отношение на
услугата.Във връзка с предсрочното прекратяване на договорите за електронни
съобщителни услуги, ищцовото дружество претендира неустойка за предсрочно
прекратяване в размер на 84.96 лева, разпределена както следва – 84.96 лева –
неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна услуга
на SIM карта с телефонен номер **********, съгласно
чл.5.3.1 от Приложение №1, която сума представлява сборът на три месечни такси
от по 28.32 лева, считано от 16.02.2018г. до 16.07.2018г. и за която е издадена
фактура №********* от 16.02.2018г..
Сочи се, че според
договорените между страните условия, ако абонаментът по договор за услуги бъде
прекратен по инициатива или по вина на абоната, преди изтичането на срока за
ползване, определен за този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в
размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който
договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка и без ДДС,
считано от датата на прекратяване до изтичането на съответния срок за
ползване.Посочено е, че когато абонатът е физическо лице, максималният размер
на неустойката за предсрочно прекратяване, не може да бъде по – голям от сбора
на три месечни абонаментни вноски, по техния стандартен размер, без отстъпка и
без ДДС.Посочената клауза била въведена в изпълнение и при съобразяване на
съдебна спогодба, подписана между КЗП и ищцовото дружество по ГД №12268/2014г.
по описа на СГС, документирана в протокол от 21.04.2016г..
В подкрепа на иска са
представени заверени копия от следните писмени доказателства:ОУ на „ А1 „ /
Мобилтел / ЕАД; Рамков договор №********* от 13.12.2015г., Приложение №1 от
13.12.2015г., договор за продажба на изплащане от 13.12.2015г. и приложенията
към него; Приложение №1 от 15.06.2016г.; фактури за претендираните суми; сметки
за претендираните неустойки; Протокол от 21.04.2016г. по ГД №12268/2014г. по
описа на СГС и документ за платена държавна такса.
В срока за отговор по
чл.131 от ГПК, от ответника не е постъпил писмен такъв.
С Определение от дата
01.04.2021г., съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.Със същото Определение е прието и приложено по делото ЧГД №215/2020г.
по описа на РС – Оряхово.
В съдебно заседание
не се явява представител на ищцовото дружество, като от последния по делото е
постъпила молба – становище, като се моли да бъде уважен предявения иск
съобразно представените писмени доказателства и на основание чл.238 от ГПК и
чл.239 от ГПК да се постанови неприсъствено решение, в случай, че ответникът
или негов пълномощник не се яви в първото по делото съдебно заседание.
В срока за отговор по
чл.131 от ГПК, от ответника не е постъпил писмен такъв.Ответникът не се явява и
в първото по делото съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
Съдът, като
анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.12.2015г. между ищцовото
дружество в качеството му на доставчик на електронни съобщителни услуги и ответникът,
в качеството му на абонат на тези услуги, бил сключен договор №*********/13.12.2015г.,
който договор бил с рамков характер.
Отделните услуги и
продукти, били предоставени от ищцовото дружество на ответника чрез
подписването на допълнителни индивидуални договори и/или приложения към
рамковия договор, както следва:
- с Приложение №1 от
13.12.2015г., ищцовото дружество предоставило на ответника мобилен интернет за SIM
карта с телефонен номер **********, като избраният от ответника като абонат
тарифен план за услугата бил с месечна абонаментна такса в размер на 14.90 лева
/ 12.42 лева без ДДС /, съгласно чл.3.1 от Приложението.Срокът за ползване по
абонамента бил 24 месеца съгласно чл.6.2.1 от приложението и изтичал на
13.12.2017г.;
- с договор за
продажба на изплащане от 13.12.2015г. ищцовото дружество продало на ответника
продукт – Пакет Таб ALCOTRixi3 7 „ Bla+Post128K-Micr
Сърф М „.Устройството било предоставено в пакет с горепосочената услуга за
мобилен интернет за SIM карта с телефонен
номер ********** по Приложение №1 от 13.12.2015г..Същият бил сключен за срок от
23 месеца, като била уговорена една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в
размер на 02.00 лева, съгласно чл.4, вр.чл.11 от договора;
- с Приложение №1 от
15.06.2016г., ищцовото дружество предоставило на ответника мобилна абонаментна
услуга за SIM карта с телефонен номер **********.Избраният
от ответника абонаментен тарифен план за услугата бил с месечна абонаментна
такса в размер на 33.99 лева с ДДС / 28.32 лева без ДДС / съгласно чл.3.1 от
Приложението.Срокът за ползване по абонамента бил 24 месеца съгласно чл.5.2.1
от приложението и изтичал на 16.07.2018г.;
- останалите услуги,
използвани от ответника в качеството му на абонат на ищцовото дружество извън
избраните тарифни планове – допълнително проведени разговори, изпратени
съобщения, използвани мобилни данни, пакети минути и интернет, телевизионни
програми и др. подобни, се таксували съгласно ценоразписа на мобилния оператор,
посочен в отделно приложение и достъпен на интернет адреса на оператора;
По отношение на
ответника били налице изискуеми незаплатени задължения по горепосочените
договори в общ размер на 522.00 лева, която сума представлява главница,
разпределена както следва:
- незаплатени суми за
ползвани електронни съобщителни услуги, за които са били издадени фактури за
периода от 19.09.2017г. до 19.01.2018г.
в общ размер на 518.00 лева, както следва:
- фактура №*********/19.09.2017г., с падеж
на плащане 09.10.2017г. за сумата от 370.44 лева.Законната лихва върху сумата е
в размер на 97.45 лева;
- фактура №*********/19.10.2017г., с
падеж на плащане 08.11.2017г. за сумата от 45.62 лева.Законната лихва върху
сумата е в размер на 11.62 лева;
- фактура №*********/20.11.2017г., с
падеж на плащане 10.12.2017г. за сумата от 33.98 лева.Законната лихва върху
сумата е в размер на 08.35 лева;
- фактура №*********/19.12.2017г., с
падеж на плащане 08.01.2018г. за сумата от 33.98 лева.Законната лихва върху
сумата е в размер на 08.08 лева;
- фактура №*********/19.01.2018г., с
падеж на плащане 08.02.2018г. за сумата от 33.98 лева.Законната лихва върху
сумата е в размер на 07.79 лева;
- незаплатени суми за
месечни вноски за предоставени продукти на изплащане, за които са били издадени
фактури за периода от 19.09.2017г. до
19.10.2017г. в общ размер на 04.00 лева, както следва:
- фактура №*********/19.09.2017г., с
падеж на плащане 09.10.2017г. за сумата от 02.00 лева.Законната лихва върху
сумата е в размер на 00.53 лева;
- фактура №*********/19.10.2017г., с
падеж на плащане 08.11.2017г. за сумата от 02.00 лева.Законната лихва върху
сумата е в размер на 00.51 лева;
На 20.05.2020г. ищцовото дружество
депозирало в РС – Оряхово заявление за издаване на Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК против ответника Б.И., по което било образувано ЧГД №215/2020г.
по описа на РС - Оряхово.
На 24.06.2020г., по образуваното ЧГД
№215/2020г. по описа на РС – Оряхово, била издадена Заповед №93 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която било разпоредено длъжникът Б.И.
да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 522.00 лева / петстотин двадесет и два лева / - главница по рамков
договор за електронни съобщителни услуги и продукти за изплащане с №*********,
сключен между „ А1 България „ ЕАД / с предишно наименование „ Мобилтел „ ЕАД /
и длъжника, законна лихва за периода от 10.10.2017г. до 13.05.2020г. в размер на
134.33 лева / сто тридесет и четири лева и тридесет и три стотинки /, неустойка
в размер на 84.96 лева / осемдесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки
/, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
– 20.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 25.00
лева / двадесет и пет лева / - държавна такса и 360.00 лева / триста и
шестдесет лева / - адвокатско възнаграждение.
Заповедта за
изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
На 06.11.2020г., РС – Оряхово издал
Разпореждане, с което указал на ищцовото дружество, в качеството му на
заявител, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
съобщението, като довнесе дължимата държавна такса от 25.00 лева.
На основание така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с
правно основание чл.
415, ал.1
вр. чл. 422
от ГПК в тежест на ищеца е да докаже фактите,
на които основава претенциите си, а именно – да установи наличието на валидно
договорно отношение с ответника / че между него и ищцовото дружество съществува
валидно облигационно отношение /, както и наличието на възникнало за последния
задължение по този договор / дължимостта на претендираните суми - реалното
ползване на услугата на претендираната стойност, редовността при издаването на
приложените към исковата молба фактури, размера на задължението, посочено в
тях, начина му на формиране, периода на дължимост и съответствието на
задължението с реално използваните от ответника услуги /.В тежест на ответника
е да докаже, че използваните от него услуги са заплатени своевременно.
Събраните в хода на производството доказателства
са в състояние да обусловят несъмнения извод, че страните са обвързани по силата
на валидно сключени договори за предоставени мобилни услуги, а именно –
Рамков договор №*********/13.12.2015г., с предмет предоставяне на електронни
съобщителни услуги / мобилни услуги за SIM
карти с телефонни номера, телевизия, интернет и др. / и продукти / апарати / на
изплащане и допълнителни индивидуални договори и/или приложения към рамковия
договор, както следва:
- Приложение №1 от
13.12.2015г., с което ищцовото дружество предоставило на ответника мобилен
интернет за SIM карта с телефонен номер **********, като
избраният от ответника като абонат тарифен план за услугата бил с месечна
абонаментна такса в размер на 14.90 лева / 12.42 лева без ДДС /, съгласно
чл.3.1 от Приложението.Срокът за ползване по абонамента бил 24 месеца съгласно
чл.6.2.1 от приложението и изтичал на 13.12.2017г.;
- договор за продажба
на изплащане от 13.12.2015г., с който ищцовото дружество продало на ответника
продукт – Пакет Таб ALCOTRixi3 7 „ Bla+Post128K-Micr
Сърф М „.Устройството било предоставено в пакет с горепосочената услуга за
мобилен интернет за SIM карта с телефонен
номер ********** по Приложение №1 от 13.12.2015г..Същият бил сключен за срок от
23 месеца, като била уговорена една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в
размер на 02.00 лева, съгласно чл.4, вр.чл.11 от договора;
- Приложение №1 от
15.06.2016г., с което ищцовото дружество предоставило на ответника мобилна
абонаментна услуга за SIM карта с
телефонен номер **********.Избраният от ответника абонаментен тарифен план за
услугата бил с месечна абонаментна такса в размер на 33.99 лева с ДДС / 28.32
лева без ДДС / съгласно чл.3.1 от Приложението.Срокът за ползване по абонамента
бил 24 месеца съгласно чл.5.2.1 от приложението и изтичал на 16.07.2018г.;
Нито с отговора на исковата молба, нито в
съдебно заседание, ответникът е поискал откриване на производство по оспорване
истинността на процесните договори, поради което по делото не бе опровергана
формалната им доказателствена сила и съдът приема, че горецитираните договори,
обективиращи материалноправните отношения между страните са подписани от ответника,
сочен като абонат и пораждат валидни облигационни правоотношения.
При това положение следва да се приеме, че ответникът
е изразил воля за сключването им и за поемане на задължения по тях.
Вследствие сключване на процесните договори за
предоставяне на електронни съобщителни услуги и за продажба на изплащане, са
възникнали облигационни правоотношения между страните, поради което отношенията
между тях следва да се уредят с оглед разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да
иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата.Уважаването на иска за реално изпълнение предполага
кумулативното наличие на три предпоставки:наличие на облигационно
правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение, пълно или
частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника и реалното изпълнение
на облигационното задължение да е възможно.
Видно от представената по делото
сметка №********** от 16.02.2018г., в същата е начислена договорената неустойка
в размер на 84.96 лева.
Във фактура
№**********/19.09.2017г., издадена за периода от 16.08.2017г. до 15.09.2017г.,
на обща стойност 373.30 лева, наред с дължимата месечна такса в размер на 28.32
лева, са начислени следните суми – 01.24 лева – такса уведомяване за просрочено
задължение, 03.28 лева – съобщения, 01.58 лева – повторно включване, съобщения
– допълнителни услуги – 275.00 лева, месечни такси - 61.88 лева и вноски за
изплащане на стоки – 02.00 лева.
Във фактура
№**********/19.10.2017г., издадена за периода 16.09.2017г. – 15.10.2017г., на
обща стойност 47.62 лева, наред с облагаема стойност в размер на 07.60 лева, са
начислени следните суми – 01.24 лева – такса уведомяване за просрочено
задължение, 03.45 лева – съобщения, допълнителни услуги – 05.01 лева, месечни
такси - 28.32 лева и вноски за изплащане на стоки – 02.00 лева.
Във фактури, както
следва - №**********/20.11.2017г., издадена за периода 16.10.2017г. –
15.11.2017г., №**********/19.12.2017г., издадена за периода 16.11.2017г. –
15.12.2017г. и №**********/19.01.2018г., издадена за периода 16.12.2017г. –
15.01.2018г., всяка на обща стойност 33.98 лева, наред с облагаема стойност в
размер на 05.66 лева, е начислена сума в размер на 28.32 лева, представляваща
месечна такса.
Съгласно общите условия, регламентиращи
правоотношенията между страните, месечната абонаментна цена по договора се
предплаща от абонатите на съответната мрежа ежемесечно по ценоразпис на ищцовото
дружество, съобразно избрания пакет услуги / чл. 22.2 /.Всички услуги се
заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащия
ценоразпис на " Мобилтел " ЕАД / чл.
22.3.5 /.
Чл.54 от ОУ гласи, че
Мобилтел има право едностранно да прекрати договора за услуги или временно да
спре достъпа на абоната до мрежата при неплащане на дължимите суми след
изтичане срока за плащане.
Съдът намира, че предвид наличието на валидни
договорни правоотношения между страните през процесния период за доставка на
мобилни услуги, ответникът дължи заплащане на договорените месечни абонаментни
такси по договорите, независимо от потреблението на услуги през съответния период,
тъй като породилите действие договори, вменяват в задължение на абоната да
заплаща ежемесечни такси, съобразно избрания от него абонаментен план по
договорите.Дължимостта на тези суми не е обвързана от доставката на услуги и
съдът намира, че тези суми се дължат от ответника.
Също така по
част от фактурите, посочени по – горе, ищецът претендира суми за такса уведомяване за предсрочно задължение и изпращане на
съобщения, както и такса повторно включване.
За да бъде присъдена и тази част от претендираната
сума, ищецът следваше да докаже, че абонатът е използвал услугите, описани в
издадените фактури, което обстоятелство не се оспорва от ответната страна.
Фактурите и приложенията към тях изхождат от
ищеца и установяват изгодни за него факти / възникване на вземания за доставени
услуги под формата на разговори, съобщения и др. на посочените стойности /,
като същите не са подписани от получателя на доставката – ответникът Б.И..
Фактурите са частни свидетелстващи документи и в
това си качество имат формална доказателствена сила, като удостоверяват
извършване на изявлението и неговото авторство / чл.180
от ГПК /, без да доказват верността на вписаните в него
други обстоятелства.Изключение от това правило / материална доказателствена
сила на частен свидетелстващ документ / е хипотезата, при която издателят
удостоверява неизгодни за себе си факти.Конкретният случай обаче не е
такъв.Именно поради това фактурите не се ползват с доказателствена сила относно
доставката на услугите по сключените договори между страните и тяхната
стойност.
От друга страна, представените по делото
заверени преписи на фактури са писмени доказателства по смисъла на ГПК и
възпроизвеждат дължимите по сключения договор суми, като не е необходимо тези
фактури да са подписани до колкото чрез същите не се установява основанието на
вземането.Също така във всяка фактура е посочено името на съставителя, а освен
това същата отговаря на всички изисквания на Закона за счетоводството и няма пречка да бъде приета и ценена като
доказателствено средство.
Съгласно ОУ,
заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се
издава на името на абоната.При сключването на договора Мобилтел уведомява всеки
абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издадена фактура.Промяната на
този период може да бъде извършвана едностранно от Мобилтел, след предварително
уведомление до абоната.Неполучаването на фактура не освобождава абонатите от
задължението им за плащане на дължимите суми / чл.26.4 /.Мобилтел предоставя на
абоната 15 – дневен срок след издаването на фактурата, за плащане на посочената
в нея сума / чл.26.5 /.Месечните сметки на абоната могат да бъдат оспорени пред
Мобилтел в 6 – месечен срок след датата на издаване на фактурата или по общия
ред, предвиден в действащото законодателство.Оспорването не освобождава абоната
от задължението за плащане на дължимите суми / чл.26.6 / .Мобилтел има право да
получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените
услуги / т.37.а /.Мобилтел има право да получава в срок всички суми по т.34.а –
т.34.в от ОУ.
Съдът намира, че
ищцовото дружество е изпълнило задълженията си като е издало процесните фактури
със съответните приложения към тях, които отразяват ползването на мобилни
услуги от конкретни номера, предоставени на ответника по подписани от него
договори с ищцовото дружество.От
приложенията към фактурите се установяват извършените от потребителя изходящи
обаждания в и извън мрежата на мобилния оператор, техния брой,
продължителността на провежданите телефонни разговори и съответната дължима
такса за всеки от тях.Установяват се още броят на изпратените съобщения.Посочени
са уговорените между страните отстъпки по тарифен план, като е извършено
необходимото приспадане от общия размер на начислените суми.
Тези фактури сами по себе си не са
годно доказателство да установят, че мобилният оператор е предоставил през
релевантния период на ответника процесните мобилни услуги на посочената в тях
стойност, но същите обаче имат доказателствена стойност, която следва да се
цени в съвкупност с другите доказателства по делото.Както беше посочено и по –
горе, към фактурите са представени детайлни справки от дружеството - ищец
относно общото потребление за съответните мобилни номера.Те също представляват
частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за издателя им
обстоятелства, но доколкото размера на потребените услуги, посочени в тях,
извън предоставения пакет на потребителя, не е оспорен от ответника и доколкото
стойностите на количествата потребени услуги съответстват с отразеното във
фактурите потребление за съответния период, настоящият съдебен състав приема,
че в полза на ответното дружество е възникнало вземане и за сумите за
използвани услуги / в този смисъл е и Решение №25/03.02.2020г., постановено по
ВГД №692/2019г. по описа на ОС – Враца /.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че цитираните фактури и
приложенията към същите, установяват доставката на изброените в тях по видове
услуги.Ищцовото дружество е остойностило предоставените услуги и определените
от него като дължими суми е следвало да бъдат заплатени от ответника до 15 дни
от издаването на всяка от месечните фактури, и то независимо от това дали
същите са получени, съгласно уговореното между страните.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест не
ангажира доказателства за изпълнение на задълженията си за заплащане на
претендираните по делото абонаментни месечни такси, вноски за изплащане на
стоки и потребени услуги.От представените по делото писмени доказателства -
договори, приложения към тях и фактури, се установява несъмнено, че ищцовото
дружество е изпълнило договорните си задължения да предостави определените
услуги и стоки.Ответната страна не представя доказателства за изпълнение на
задължението си за заплащане по стойност и за съответните периоди на дължимите
суми така, както са посочени в издадените фактури, поради което съдът намира,
че е налице виновно неизпълнение на договорно задължение от негова страна,
поради което претенцията на ищеца за претендираните по отношение на тях суми е
основателна.
Следващата претенция е за установяване
съществуването на вземане на ищеца за неустойка.
На основание чл.92 от ЗЗД и съгласно договорените между страните условия, поради виновно неизпълнение
от страна на ответника, на същия била начислена неустойка в общ размер на 84.96
лева.При прекратяването на договора по отношение на конкретна услуга, ищцовото
дружество счетоводно завеждало сметка за неустойка, ако такава следвало да се
дължи с оглед условията на индивидуалния договор, като сумата по съответната
сметка, представлявала размера на начислената неустойка за конкретната услуга,
а датата на сметката кореспондирала с датата на прекратяване на договора по
отношение на услугата.Във връзка с предсрочното прекратяване на договорите за
електронни съобщителни услуги, ищцовото дружество претендира неустойка за
предсрочно прекратяване в размер на 84.96 лева, разпределена както следва –
84.96 лева – неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за
мобилна услуга на SIM карта с телефонен
номер **********, съгласно чл.5.3.1 от Приложение №1, която сума представлява
сборът на три месечни такси от по 28.32 лева, считано от 16.02.2018г. до
16.07.2018г. и за която е издадена фактура №********* от 16.02.2018г..
Настоящият съдебен състав намира, че
размерът на така исканата неустойка не създава неравновесие в правата и
задълженията на потребителя и мобилния оператор по смисъла на чл.143 от ЗЗП и
не излиза извън обезщетителната функция на неустойката, поради което за така
предявения иск липсват предпоставки, които да обуславят отхвърлянето му и
следва да бъде уважен като доказан по основание и размер за сумата от 84,96 лева.
По отношение
на иска с правно основание чл.86 от ЗЗД, съдът намира следното:
В ОУ е предвидено, че началният период за начисляване
на мораторна лихва е денят, следващ, посоченият като краен срок за плащане на
последната издадена на абоната – ответник фактура.В случая мораторната лихва е
начислена считано от датата, следваща датата на настъпване на падежа на всяка
една от фактурите до датата на предявяване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като същата е в общ размер на 134.33
лева.Съдът намира, че с оглед изхода на спора и уважената част от исковата
претенция, искът по чл.86 от ЗЗД се явява основателен и доказан по размер.
Върху претендираната
главница ответникът дължи и заплащане на законната лихва, считано от датата на
подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК –
20.05.2020г.
до окончателното изплащане на вземането.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно т.10 от ТР
№4/2013г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.422, респ.чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора раздели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.Поради това в случая, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца и разноските, направени по ЧГД №215/2020г. по описа на РС –
Оряхово в общ размер на 385.00 лева
/ триста осемдесет и пет лева /, от които 25.00 лева / двадесет и пет лева / –
държавна такса и 360.00 лева / триста и шестдесет лева / – адвокатско
възнаграждение.
В исковото
производство ищецът е направил разноски в общ размер на 436.20 лева / четиристотин тридесет и шест лева и двадесет стотинки
/, както следва – 76.20 лева / седемдесет и шест лева и двадесет стотинки / –
държавна такса и 360.00 лева / триста и шестдесет лева / - адвокатско
възнаграждение, които с оглед чл.78 от ГПК следва да бъдат
присъдени в тежест на ответника.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Б.И.И.,
ЕГН:********** ***, че същият дължи на „ А1 България „ ЕАД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1309, район „ Илинден „, ул.“
Кукуш „ №1, представлявано от Александър Василев Димитров и Младен Марковски –
македонски гражданин, сума в размер на 522.00
лева / петстотин двадесет и два лева / - главница по рамков договор за
електронни съобщителни услуги и продукти за изплащане с №*********, сключен
между „ А1 България „ ЕАД / с предишно наименование „ Мобилтел „ ЕАД / и
длъжника, законна лихва за периода от 10.10.2017г. до 13.05.2020г. в размер на 134.33 лева / сто тридесет и четири лева и тридесет и три стотинки /,
неустойка в размер на 84.96 лева /
осемдесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки /, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №93/24.06.2020г. по ЧГД
№215/2020г. по описа на РС – Оряхово, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 20.05.2020г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Б.И.И., ЕГН:**********
***, да заплати на „ А1 България
„ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1309,
район „ Илинден „, ул.“ Кукуш „ №1, представлявано от Александър Василев
Димитров и Младен Марковски – македонски гражданин, сумата от 385.00 лева / триста
осемдесет и пет лева /, представляваща
сторените в заповедното производството разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Б.И.И., ЕГН:**********
***, да заплати на „ А1 България
„ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1309,
район „ Илинден „, ул.“ Кукуш „ №1, представлявано от Александър Василев
Димитров и Младен Марковски – македонски гражданин, сумата от 436.20 лева /
четиристотин тридесет и шест лева и двадесет стотинки /, представляваща сторените в исковото производство разноски.
Решението не подлежи на обжалване,
като ответника може да търси защита по реда на чл.240 от ГПК пред ОС – Враца в
едномесечен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: