№ 3692
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110169648 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
„З..“ е предявило срещу С. О. по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 410, ал.1, т. 2 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 504.44 лева, представляваща регресна
претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по преписка по щета № .. и
ликвидационни разноски във връзка с настъпило на 16.05.2019 г. в град София ПТП, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК – 06.11.2023 г., до окончателното заплащане на сумата, и
сумата от 162.82 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 06.11.2020г. до 06.11.2023г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 61028/2023 г. на СРС,
78 състав.
Ищецът твърди, че на 16.05.2019 г., в град София, на ул. „М..“ №.. срещу ул. „К..“ № 2,
е реализирано ПТП, при което МПС с марка „Т..“ модел „Ц“, рег. номер ..., е преминал през
необезопасени и несигнализирани метални тръби върху пътното платно в дясната страна, в
следствие на което са увредени предна дясна и задна дясна гуми. Сочи, че за настъпилото
застрахователно събитие от водача на увреденото МПС е подадено уведомление за
настъпила щета. Поддържа, че за автомобила към датата на ПТП имало сключен договор за
застраховка „Каско“ - комбинирана застрахователна полица № ... при ищцовото дружество,
поради което при ищеца била образувана преписка по щета № .. и били предприети
съответните действия по отстраняване на щетите. В исковата молба се твърди, че ищецът е
заплатил във връзка с процесното ПТП застрахователно обезщетение в размер на 494.44
лева по издадена от автосервиз „Т..“ ЕООД фактура, ведно със сумата от 10 лева за
ликвидационни разноски. Отговорността на ответника се обосновава с твърденията, че
съгласно чл. 19 от Закона за пътищата именно ответникът отговаря за поддръжката на пътя,
където е настъпило процесното застрахователно събитие. Посочва се, че с уведомително
писмо ответникът бил поканен да заплати дължимата сума, като поканата е била получена
на 13.01.2020 г., но и до настоящия момент плащане не било постъпило. Ето защо се
подчертава, че ответникът дължи заплащането и на мораторна лихва. Предвид това се моли
предявените искове да бъдат уважени, като в полза на ищеца бъдат присъдени и сторените
по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
1
оспорва предявените искове по основание и размер. Подчертава се, че от доказателствата по
делото не се установява механизмът на твърдяното ПТП, както и мястото на настъпване на
застрахователното събитие, доколкото посочените от ищеца две улици нямат пресечна
точка, тъй като са успоредни една на друг. Ето защо се излагат твърдения, че ПТП може да е
настъпило да различно от отписаното от ищеца място, в това число и в частен имот, за
поддържането на който отговорността на С. О. не може да бъде ангажирана. Оспорва се
доказателствената стойност на приложения към исковата молба протокол за ПТП с
аргумента, че същият не е съставен от надлежен орган на МВР при посещения на място,
както и че липсва отбелязване за наличие на метални тръби на пътното платно. Подчертава
се и, че липсват доказателства, че увредените част на застрахованото МПС са били в изрядно
състояние преди настъпване на застрахователното събитие. Оспорен е и размерът на
причинените вреди с твърдението, че същият не съответства на действителната стойност на
увреденото имущество. Релевирано е и възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на застрахования автомобил, тъй като се подчертава, че същият е проявил
небрежност като не е съобразил скоростта на движение и размерите на съответните
препятствия на пътя. Изтъква се, че при определяне на размера на дължимото обезщетение
не следва да бъде включвана и сумата от 10 лева, представляваща ликвидационни разходи.
Оспорва се наличието на валидно облигационно отношение по договор за застраховка
„Каско“ между ищеца и собственика на увреденото МПС, като се подчертава, че в исковата
молба се излагат твърдения за увреден автомобил с рег. № .., а приложената застрахователна
полица касае автомобил с рег. № .... Оспорва се и обстоятелството, че застрахованият е приел
писмено приложените по делото общи условия.. С оглед изложеното се моли да бъдат
отхвърлени предявените искове, като в полза на ответника бъдат присъдени разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно към датата на
ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице
относно процесното МПС; настъпило в срока на застраховката застрахователно събитие
вследствие виновно и противоправно поведение на ответника (бездействието на негов
служител във връзка със стопанисването, поддържането или ремонтирането на пътя);
претърпени от застрахования вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие;
платено застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, изискуемост на
вземането си, поставяне на ответника в забава. В доказателствена тежест на ответника
съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК при установяване горепосочените обстоятелства, е
да докаже, че е погасил претендираното вземане за главница и за лихва.
С оглед релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат в тежест
на ответника е и да установи, поведение на водача на застрахования при ищеца автомобил, с
което същият е допринесъл за настъпването на ПТП, за което обстоятелство ответникът не е
ангажирал доказателства. С оглед становищата на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и
т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да бъде отделено
обстоятелството, че по процесната преписка по щета ищецът е заплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в претендирания в настоящото производство размер.
Съгласно приетия протокол за ПТП на 16.05.2019 г. л.а. „Т..“ с рег. номер ... е
самокатастрофирал в неотрязани метални тръби на ул. „М..“ и ул. „К..“ пред №.. и № 2. От
приложената на л. 12 по делото декларация на водач се установява, че на посочената дата Р.
И. А. се е движила с описания лек автомобил по ул. „К..“ и ул. „М..“ №.. и срещу строежа на
ул. „К..“ № 2 е преминала през две отрязани метални тръби и е спускала двете десни гуми на
автомобила. На л. 29 по делото са приложени и снимки на процесния участък, на който се
вижда стърчаща от земята отрязана метална тръба.
По делото е разпитана свидетелката Р. А.. От нейния разпит се установи, че на
процесната дата тя и неин колега от агенцията за недвижими имоти, в която работи, са
отивали с колата да видят обект в сграда, въведена в експлоатация. Сградата се намирала на
ул. „К..“ № 2, като на този адрес било лицето на сградата, а тя и колегата й влезли с
2
автомобила отзад, където имало двор, паркинг. Свидетелката заяви, че не помни дали пътят,
по който се е движела, е бил асфалтиран.
В приетото заключение на съдебно-автотехническа експертиза, което след преценка
по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, е посочено, че участъкът, където е
настъпило процесното произшествие, намиращ се между ул. „К..“ и ул. „М..“, представлява
черен път към момента на настъпване на произшествието и двете улици нямата пресечна
точка. При изслушване на заключението в откритото съдебно заседание на 27.11.2024 г.
вещото лице разясни допълнително, че двете улици нямата пресечна точка и към датата на
изготвяне на заключението като посочи, че цветната снимка на стр. 8 от заключението е
актуална към 2019 г., а схемата под нея на същата страница – към датата на изготвяне на
заключението.
На л. 101 и сл. по делото е приложена извадка от цифровия модел на
информационната система „С..“ с действащия към датата на процесното произшествие
регулационен план, одобрен със заповед № ...../10.02.1999 г. на Главния архитект на гр.
София, решение № 85 по протокол № 56/06.08.2003 г. на СОС. От нея се установява, че
между ул. „К..“ и ул. „М..“ не е предвиждан проект за път и не е било осъществявано улично
регулиране в такъв несъществуващ пътен участък.
След съвкупна преценка на така събраните доказателства съдът намира, че мястото,
на което е настъпило процесното произшествие, не представлява общински път по смисъла
на чл. 3, ал. 3, вр. чл. 8, ал. 3 и чл. 19, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 3 от Закона за пътищата. От
свидетелските показания се установи по несъмнен начин, че за да паркира леки автомобил,
свидетелката е напуснала ул. „К..“, където е лицето на сградата, и навлязла с автомобила
отзад в двор зад сградата, който е бил използван за паркинг. От приложените на л. 29 по
делото снимки и от заключението на вещото лице се установи по несъмнен начин, че
металните тръби, които са причина за настъпване на произшествието, не са се намирали
върху асфалтов път, а върху „черен път“, покрит с кал и пясък. Видно от приетата извадка от
действащия към процесната дата регулационен план и от снимката и схемата на стр. 8 от
заключението на вещото лице, не е съществувал път от задната страна на сградата на ул.
„К..“ № 2, т.е. свидетелката е напуснала общинския път на ул. „К..“ и е преминала по
неасфалтиран участък, използван за паркиране по практически съображения. Тъй като
участъкът, на който са се намирали металните тръби, не е част от общински път, няма как да
бъде ангажирана отговорността на ответника за неговото поддържане, което е достатъчно
основание за отхвърляне на предявените искове.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да
бъдат присъдени разноски в размер на общо 300 лв. за исковото производство, от които 100
лв. юрисконсултско възнаграждение и 200 лв. депозит за експертиза.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗАД „А..“, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „..“ № 2, срещу С. О., ЕИК .., с адрес: гр. София, ул. „..“ №.., установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 410, ал.1, т. 2 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
504, 44 лв., представляваща регресна претенция за заплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по преписка по щета № .. и ликвидационни разноски във връзка с настъпило на
16.05.2019 г. в град София ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 06.11.2023 г., до
окончателното заплащане на сумата, и сумата от 162, 82 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 06.11.2020 г. до
06.11.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
3
410 от ГПК по ч.гр.д. № 61028/2023 г. на СРС, 78 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „А..“, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „..“ №
2, да заплати на С. О., ЕИК .., с адрес: гр. София, ул. „..“ №.., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 300 лв. разноски за исковото производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4