РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1316

Гр. Пловдив, 14 юни 2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пловдив, XIV състав, в публично съдебно заседание на тридесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

с участието на секретаря МАРИНА ЧИРАКОВА, като разгледа доклад­ва­ното от съдия Георгиева адм. дело номер 482 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производство пред първа инстанция.

Образувано е по повод на жалба, подадена от „Маси груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Александър Стамболийски“ № 26, бл.„Б“, ет.2, ап.24, представлявано от С.Р.Ж., чрез адв. К.-Б., против акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК  № 231 от 08.09.2016 г. (л.15, адм. д. № 1995/2017 г.) на главен инспектор „Ревизии и контрол“, отдел „Финансова политика“, сектор „МДТ – Събиране и контрол“ при община „Родо­пи“, оправомощен със заповед № 504/19.05.2016 г. (л.7, адм. д. №12096/2018 г.) в частта му, потвърдена в хода на административното обжалване с ре­шение № 66 от 17.05.2017 г. на началника на отдел „Финансова политика“ при община „Родопи“, относно установените на дружеството публични задъл­жения, както следва: 1. ТБО – обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения за периода 01.01.2015 г – 31.12.2015 г. в размер на 937.98 лв. и 2. ТБО – чистота на териториите за обществено ползване за периода 01.01.2015 – 31.12.2015 г. в размер на 625.32 лв. или общо в размер на 1 563.30 лв. и лихви – 162.33 лв.

Твърди се незаконосъобразност на акта, като мотивите за това могат да бъдат систематизирани по следния начин: 1. Липса на извършвани услуги по компонентите на ТБО – обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата в териториите за обществено ползване, тъй като същите не се извършват от общината и 2. Липса на мотиви в акта, от които да се установи какво налага пропорционално определяне на ТБО – посочена е като процент, като не става ясно как е определен процентът. Настоява се за отмяна на акта, в потвърдената му с решението на горес­тоящия административен орган част.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Постъпила е молба от процесуалния представител на жалбоподателя, с която се поддържа становището по представените в предходното заседание доказателства.

Ответникът по жалбата – началник отдел „Финансова политика“ при об­щина Родопи, чрез процесуалния си представител адв. М. оспорва жалбата по мотиви, подробно изложени в представените по делото писмени бележки.

Пловдивският административен съд – четиринадесети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производ­ст­во доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен ин­терес от оспорването, в посочените й части е насо­чена срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, след надлежно изчерпан ред за оспорването му пред горестоящия административен орган, ко­ето налага извод за нейната допустимост.

Настоящото съдебно производство е повторно във връзка с Решение № 1811/11.02.2019 г. по адм. д. № 12096/2018 г. по описа на ВАС, VIII О., с което е отменено Решение № 1852/17.08.2018 г. по адм. д. № 1995/2017 г. на Административен съд – Пловдив и са дадени указания съдът да се произнесе по законосъобразността на оспорения АУЗД.

За яснота на оспорващия и предвид поддържа­ните възражения следва да се посочи, следното:

В чл.4 ал.1 ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската ад­министрация по реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се из­вършва по същия ред; според ал.3 в производствата по ал.1 служителите на об­щинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите; според ал.5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152 ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответ­ната община на териториален директор на Националната агенция за приходите.

Съответно, чл.9б от ЗМДТ изцяло препраща относно реда за установява­нето, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон към този по чл.4 ал.1 – 5, както и, такова препращане е сторено и относно обжалването на свързаните с тях актове.

С процесния АУЗД са установени задължения за такса битови отпа­дъци в компонентите – обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения и чистота на териториите за обществено ползване, както и лихви за несвоевременно­то разчитане на тези задължения, всички те за конкретно цитирани периоди, подробно посочени в АУЗД и в решението.

В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за устано­вяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях, за местни­те данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, кое­то се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл.107 ал.3 ДОПК, и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл.108 ДОПК.

В чл.144 ал.1 ДОПК е предвидено, че по реда за обжалване на ревизио­нен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, до­колкото в този кодекс не е предвидено друго, а според ал.2, разпоредбите на та­зи глава (глава седемнадесета, озаглавена „Общи разпоредби“ от дял трети, озаглавен „Обжалване“) се прилагат в производствата по обжалване, уредени в другите дялове на този кодекс, ако не е предвидено друго.

Въз основа на цитираните законови разпоредби, които намират субсиди­ар­но приложение при установяването на задължения за данък върху недвижи­мите имоти и таксата битови отпадъци, предвид препращащите разпореди на чл.4 ал.1-5 и чл.9б от ЗМДТ и чл.144 ал.1 ДОПК, се налагат следните изводи: за­дълженията за данък върху недвижимите имоти и ТБО могат да се установяват или чрез акт за установяване на задължение по декларация по чл.107 ал.3 от ДОПК, или чрез ревизионен акт по чл.108 от ДОПК; и в двата случая актът под­лежи на задължителен административен контрол, като за случаите, при които задължението е установено с акт по чл.107 ал.3 ДОПК, компетентният горесто­ящ орган (в ДОПК наречен „решаващ орган“) е ръководителят на звеното за ме­стни приходи в съответната община (според чл.4 ал.5 предл. второ от ЗМДТ), а в случаите, при които задължението е установено с ревизионен акт, решаващ орган е кметът на общината (според чл.4 ал.5 предл. първо от ЗМДТ). На об­жалване пред съда подлежи първоначалният административен акт само в част­та, която е обжалвана по административен ред, разбира се, в предвидения за то­ва преклузивен срок, и е потвърдена при това обжалване (чл.156 ал.1, 2 и 3 ДОПК).

Издаденият по реда на чл.107 ал.3 ДОПК акт, какъвто е настоящият случай, може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред ръково­дителя на звеното за местни приходи в общината, а при евентуално потвържда­ване на акта – същият може да бъде обжалван пред съответния администрати­вен съд в 14-дневен срок от получаване на решението за потвърждаването му или в срока по чл.156 ал.5 ДОПК при мълчаливо потвърждаване по смисъла на чл.156 ал.4 ДОПК.

В конкретния случай се установи, че АУЗД № 231 от 08.09.2016 г. (л.15, адм. д. 1995/2017 г.) на главен инспектор „Ревизии и контрол“ при община „Родопи“ е оспорен от „Маси груп“ ООД с жалба вх. № 53-1498-1 от 27.03.2017 г. пред горестоящия в йерархията административен орган – началник отдел „Финансова политика“ при община Родопи, който, от своя страна, в срока по чл.155 ал.1 от ДОПК /същият е 60-дневен и се брои от изтичане на срока по чл.146 от ДОПК, при липсата на твърдения, а и на доказателства за хипотеза, било то на чл.145 от ДОПК или на чл.156 от ДОПК, т.е. е следвало да изтече на 27.05.2017 г., а решението е издадено на 17.05.2017 г. 

Същото е връчено на оспорващия на 15.06.2017 г., който факт има значение единствено за началото на срока за оспорването на АУЗД, в частта в която е потвърден в хода на административното му обжалване по съдебен ред, а този преклузивен срок съдът приема, че е спазен.

Каза се, по делото е налична заповед № 504/19.05.2016 г. на кмета на общ. Родопи – Пловдив, с която на основание чл.4 ал.4 от ЗМДТ във връзка с чл.4 ал.1, ал.3 и чл.9б от ЗМДТ във връзка с чл.128 ал.1 и ал.3 от ЗМДТ и чл.279 ал.1 и ал.3 от ДОПК във връзка с чл.44 ал.2 във връзка с чл.44 ал.1 от ЗМСМА, лицето

Е.С.Б., на длъжност главен инспектор „Ревизии и контрол“, сектор „МДТ – събиране и контрол“, отдел „Финансова политика“ е определено да има правата и задълженията на орган по приходите по смисъла на ДОПК за времето на заемане на длъжността.

            От фактическа страна съдът намира за установено следното:

            От Е.С.Б., на длъжност главен инспектор „Ревизии и контрол“ в сектор „МДТ – събиране и контрол“, към отдел “Финан­сова политика” при община Родопи, е извършена проверка по подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № **********/19.05.2014 г., във връзка с уста­новяване на задълже­нията за местен данък и такса битови отпадъци /ТБО/ на „Маси груп“ ООД във връзка с деклариран от дружеството недвижим имот с посочената декларация – УПИ ХII 554, кв.2, извън строителните граници на с. Браниполе, общ. Родопи, обл. Пловдив, при която е установено, че лицето няма направени вноски за ТБО за периода на проверката – от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г.

При проверката е установено, че с цитираната по-горе декларация по чл.14 ЗМДТ е деклариран процесният имот извън строителните граници на с. Браниполе, представляващ:  земя с площ 4 412 кв. м., сграда – производствен обект с РЗП 4 994.79 кв. м., офис-канцелария с РЗП 190 кв. м., столова с РЗП 224 кв. м. и склад с РЗП 168 кв. м., за който има открита партида.

С така подадената декларация „Маси груп“ ООД декларира, че едноличен собственик на описания имоти, намиращ се в землището на с. Браниполе, общ. Родопи, обл. Пловдив. 

Установено е, че лицето не е внесло своевременно дължима сума за ТБО, поради кое­то и са установени следните публични задължения за ТБО, в компонент  – обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения за периода 01.01.2015 г – 31.12.2015 г. в размер на 937.98 лв. и ТБО, в компонент – чистота на териториите за обществено ползване за периода 01.01.2015 – 31.12.2015 г. в размер на 625.32 лв. или общо в размер на 1 563.30 лв. и лихви – 162.33 лв.

В резултат на административно обжалване, с ешение № 66/17.05.2017 г. (л.7, адм. д. №1995/2017 г.) са потвърдени задълженията за ТБО, в посочените компоненти за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. общо в размер на 1 563.30 лв.  и лихви – 162 .33 лв.

 По преписката са налични: заповеди № 799/27.10.2014 г. (л.39, адм. д. № 1995/2017 г.), с която  в изпълнение на чл.63 ал.2 от ЗМДТ, кметът на об­щина "Родопи" определя границите на районите, видът на предлаганите услуги и честотата на сметоизвозването по населени места.

В заповедта е посо­чено, че общината предоставя услугите смето­събиране и сметоизвозване, под­държане на чистотата на териториите за обще­ствено ползване и обезвреждане на битови от­падъци в депо, като изрично е посочено, че обезвреждането се извършва в Регионално ДТБО Цалапица във всички населени места на територията на Об­щина „Родопи“ – обл.Пловдив, целогодишно, като границите на районите, в ко­ито се предоставят тези услуги конкретно по отношение на населеното място с. Браниполе са определени, като в т.2.2. от същата заповед е посочено в кои райони се извършват само услугите: - обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване, при изричното посочване на 5 села с конкретни квартали, махами и имоти, както и имоти, които не са включени в т.2.1 от заповедта, незастроени УПИ в регулацията на населените мета, в земеделски земи и горски територии, незастроени имоти, попадащи в земеделски земи и в горски територии, вкл. и имоти, попадащи в §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Представени са също и решения на Общински съвет-Родопи (л.171 – л.253, адм. д. № 1995/2017 г.) за приемане и изменения на Наредба № 7 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в община „Родопи“, процесната Наредба (л.254, адм. д. № 1995/2017 г.); Решение № 389, Протокол № 21/23.12.2014 г. на ОбС – Родопи, с което се приемат определените ТБО и е одобрена план-сметка; договор № 41 от 16.05.2008 г. за сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови отпадъци, сключен между общ. Родопи, възложител, и „КМД“ ЕООД – Пловдив, изпълнител (л.59, адм. д. № 1995/2017 г.); договор № 15ДГ98/06.02.2015 г. за депониране на отпадъци (л.62, адм. д. № 1995/2017 г.); фактури  и справки за депонирани отпадъци (л.66 – л.162, адм. д. № 1995/2017 г.); актове за изпълнени задължения от изпълнителя „КМД“ ЕООД – Пловдив, протоколи за извършената работа, фактури, справки за авансови плащания, заявки за поемане на задължения, приемо-предавателни протоколи; договор № 10/14.03.2014 г. за доставка на специализирани съдове за битови отпадъци (л.14 – л.42); декларация по чл.10 ал.7 от Наредбата (л.274, адм. д. № 1995/2017 г.); дружествен договор на „Маси груп“ ООД от 14.03.2014 г. (л.295, адм. д. № 1995/2017 г.; договор № 136/28.11.2013 г., сключен между „Галатея 2000 – Бялкова и сие“ СД и „КМД“ ЕООД за поставяне на 12 бр. контейнер тип „бобър“ (л.276, адм. д. № 1995/2017 г.); два броя анекси към него: от 03.10.2014 г. (л. 280, адм. д. № 1995 г.) и от 05.11.2015 г. (л.278, адм. д. № 1995/2017 г.)

С цел доказване фактическото предоставяне на услугите и в изпълнение разпореждането съда за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, ответната страна предостави и съответно бяха приети писмени доказателства.

Представени са сключени трудови договори и длъжностни характеристики (л.50 - л.61), от които безспорно се установява, че през процесните периоди в община Родопи, са били наети по трудови правоотношения лица на длъжности, свързани с поддържането на чистота в общината, с приложени длъжностни характеристики.

От посочените писмени доказателства съдът приема, че община Родопи реално е предоставяла услугата, обхващаща трите компонента на ТБО – сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на териториите за обществено ползване в с. Браниполе и обезвреждане на битови отпадъци.

В хода на съдебното производство към делото са приобщени: - протоколи за приемане на извършена работа; фактури, заявки за поемане на задължение; авансови отчети; искане за извършване на разход; приемо-предавателни протоколи; Договор № 10 за доставка на специализирани съдове за битови отпадъци; трудови договори, допълнителни споразумения и длъжностни характеристики.

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

При така установеното и в изпълнение на задълженията си по чл.168 ал.1 във връзка с чл.146 от Административнопроцесуалния кодекс, за служебна про­вер­­ка на обстоятелствата, съдът констатира, че административният акт е изда­ден от компетентен орган и в съответната форма, при спазване на процесуално­правните разпоредби по издаването му,  при правилно приложение на материалния закон.

Посоченото по-горе относно приложимостта на разпоредбите на ДОПК, съотнесено към конкретиката на настоящия казус нала­га да се приеме, че произ­водството по установяване на задълженията за данък недвижим имоти и ТБО по отношения на жал­­боподателя за притежавания от него имот, е по реда за ус­тановяването им предвиден в чл.107 ал.1 - 4. Посоченият норма­тивен текст в своите алинеи предвижда, че, когато органът по приходите устано­вява раз­ме­ра на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на по­дадена от за­дълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, пред­ви­ден в съответния закон като неговият размер се съобщава на за­дълженото ли­це. По искане на последното органът по приходите издава акт за установява­не на за­дължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и слу­жебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и дан­ните, по­лу­чени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103 от ДОПК, както и, когато не е подадена декларация или задълже­нието не е платено в срок и не е извършена ревизия. 

Доколкото в случая от доказателствата по делото безспорно се устано­вява, че за процесния период „Маси груп“ ООД е декларирало, с подадената от него декларация, че е собственик на процесния имот с партиден номер, находящ се извън строителните граници на с. Браниполе. С оспорения акт е установено, че лицето има непогасени задължения за ТБО за периода 01.01.2015 – 31.12.2015 г. в компонент обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане чистота на обществените територии.

Няма спор и, че „Маси груп“ ООД е данъчно задължено лице за данък върху недвижимите имоти, съответно задължено лице за ТБО.

По отношение на приложимия материален закон, на първо място следва да се посочи, че в новелата на чл.141 ал.3 от Конс­ти­туцията на Република Бъл­гария е предвидено правомощие на Общинските съвети да определят размера на местните такси, по ред установен със закон.

В разпоредбата на чл.8 ал.1 ЗМДТ е регламентирано правото на тази съ­ве­ти да издават Наредби, с които да уреждат съобразно нормативните актове от по–висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значе­ние.

Същевременно, съгласно чл.62 ЗМДТ такса за битови отпадъци се запла­ща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на те­риториите за обществено ползване в населените места, като размерът на так­са­та се определя по реда на чл.66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно – сметосъ­би­ране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или дру­ги съоръ­жения; чистотата на териториите за обществено ползване.

Съгласно чл.63 ал.1 и ал.2 от ЗМДТ (действаща редакцията, ДВ, бр.105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.), за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е орга­низирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползва­не на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на терито­риите за обществено ползване. Границите на районите и видът на предла­ганите услуги в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се опре­делят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 /респ.31/ октом­ври на предходната година.

Съгласно чл.67 ал.4 във връзка с ал.1 и ал.2 от ЗМДТ таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, когато не може да се устано­ви количеството на битовите отпадъци, размерът на таксата се определя в лево­ве на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет; таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползва­не в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.

От съдържанието на цитираните текстове на чл.67 ал.1 и ал.2 ЗМДТ се налага изводът, че е установена поредност при прилагането на двата способа за определяне на размера на таксата битови отпадъци. Първият способ, който е рег­ламентиран в ал.1, е определяне на размера според количеството на бито­ви­те отпадъци и само при невъзможност за прилагането му следва да намери приложение ал.2, според която размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от Общинския съвет.

Способите по ал.1 и ал.2 за определяне размера на таксата за битови отпадъци не се прилагат алтернативно, а се прилагат при условията на евент­уал­ност – в посочената в закона последователност.

Определянето и администрирането на местните такси и в частност на так­сата за битови отпадъци е предоставено на Общинския съвет съгласно раз­по­редбите на чл.9 ЗМДТ и чл.66 ал.1 ЗМДТ, който орган приема Наредба за оп­ределянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Таксата за битови отпадъци се определя в годишен размер за всяко населено място, въз основа на одобрена план-cметка за разходите за всяка дейност, включваща раз­ходите, посочени в чл.66 ал.1 т.1 – 4 ЗМДТ.

По делото е представена Наредба №7 за определянето и администрира­нето на местните такси и цени на услуги (Наредбата),  в редакцията й към мо­мента на издаване на АУЗД.  Според чл.10 ал.9 от Наредбата, размерът на так­сата за битови отпадъци се определя според количеството генерирани битови отпадъци, като, в случай на обективна невъзможност, таксата се определя на ба­за на данъчната оценка/отчетна стойност и се заплаща заедно с данъка върху недвижими имоти. При определяне на количеството битов отпадък, генериран от едно физическо лице, утвърдена от МОСВ при съблюдаване особеностите на района. Според ал.6 на същата разпоредба таксата се определя според количе­ството на битовите отпадъци, задължените лица подават декларация с указания за вид и брой на съдовете за събиране на битови отпадъци. Т.е. ясно е разпи­сано как се определя таксата за битовите отпадъци.

От представената по делото административна преписка се установява, че в изпълнение изискванията на наредбата размерът на таксата за битови отпадъ­ци е определян за всяка услуга поотделно с решение на Общински съвет – Родопи за  процес­ната година.

Спорът между страните, в частта относно вменените задължения за ТБО е свързан и с преценка относно значението на заповедта на кмета по чл.63 ал.2 ЗМДТ и реалното предоставяне на съответния компонент на услугата.

ТБО е съвкупност от три различни услуги - сметосъбиране и сметоизвозване /за тази услуга не е вменено задължение/; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване; обезвреждане на битови отпадъци. Трите услуги са с различно предназначение, съответно задължението за заплащане на такса за тяхното ползване възниква при различни предпоставки.

Съгласно съдебната практика, услугата "поддържане на чистотата на тери­ториите за обществено ползване" се предоставя от общината, за да гарантира приети от държавата и обществото стандарти на поддържане на териториите за обществено ползване, необходими за съвместното съжителство в рамките на съответната територия. Тя включва поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване. Предпоставките, при наличието на които възниква задължението за такса за този вид услуга са: Правният субект да притежава качеството на лице по чл.64 ал.1 ЗМДТ; Общинският съвет да е определил размера на таксата за услугата; Услугата фактически да е предоставяна от общината. Следователно, във връзка с дължимостта на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, законодателят не е предвидил сред предпоставките, включване на тази услуга в заповедта на кмета по чл.63 ал.2 ЗМДТ и попадане на имота в границите на районите, в които общината е декларирала, че ще предоставя услугата. Този извод следва от изричната разпоредба на чл.63 ал.1 ЗМДТ (действаща редакция, ДВ, бр.105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.), съгласно която, таксата за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е дължима и, когато имотът попада извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци. Таксата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на имота или в непосредствена близост до него. Разбира се, за да е дължима таксата е необходимо също така общината фактически да е предоставяла услугата - чл.71 т.2 ЗМДТ – такова фактическо положение ответникът установи чрез представените писмени доказателства.

Услуга "обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане" е необходима по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така също за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, както и за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци. Именно, с оглед на това, в Закона за управление на отпадъците са определени задълженията на общините по третиране на отпадъците, както и правните форми, чрез които това може да става. Предпоставките за дължимост на таксата за тази услуга са: Правният субект да има качеството на лице по чл.64 ал.1 ЗМДТ; Общинският съвет да е определил размера на таксата за услугата; Общината да ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци или друго съоръжение за тяхното обезвреждане. Следователно, за дължимостта на таксата за обезвреждане и на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, законодателят не е предвидил предпоставките включване на услугата в заповедта на кмета по чл.63 ал.2 ЗМДТ, съответно попадане на имота в границите на районите, в които общината е декларирала, че ще предоставя услугата. Този извод произтича от изричната разпоредба на чл.63 ал.1 ЗМДТ, съгласно която таксата за услугата обезвреждане на битови отпадъци е дължима и, когато имотът попада извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци. Нейната дължимост, за разлика от другите две услуги, законодателят не обвързва с доказването на фактическото предоставяне на услугата, а се приема, че услугата се предоставя винаги, когато общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци. Поради това единствената хипотеза, при която лицата могат да бъдат освободени от заплащане на такса за този компонент на ТБО е, когато липсва изградено депо, обслужващо района на общината. В случая обаче, съобразно представените доказателства, такова е на лице – общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци. Наличието на депо, обслужващо района на общината налага извод за липса на условието и на чл.71 т.3 ЗМДТ (действаща редакция, ДВ, бр.101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) за недължимост на такса за услугата "обезвреждане на битови отпадъци в депа".

Съобразно изложеното настоящият състав на съда намира, че оспореният административен акт в частта му относно вменените задължения за съответния период за такса битови отпадъци за компонентите "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" и "обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане" за правилен и законосъобразен.

Що се касае до акцесорните задължения за лихви за забава – съгласно чл.162 ал.2 т.1 и т.3 от ДОПК, вземанията за ДНИ и за ТБО са публични об­щински вземания. За неплатените в законоустановените срокове публични за­дължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон (чл.175 от ДОПК). Сроковете за заплащане на ДНИ и ТБО са изрично регламентирани. При неплащането им в срок задълженото лице изпада в забава и дължи лихва. Пред­вид посоченото правилно с АУЗД е установено, че невнесената ТБО по силата на чл.4 ал.2 от ЗМДТ във връзка с чл.9б от ЗМДТ се съби­ра заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. От жалбоподателя не е оспорено, че посочените в АУЗД лихви върху главниците са правилно изчислени.

Предвид изложеното жалбата се явява изцяло неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

            При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответника и същите се констатираха в размер на 1 264.67 (хиляда двеста шестдесет и четири и 0.67) лв., представляващи: 300.00 лв. депозит за вещо лице по ССчЕ, 350.79 лв. за разглеждане на делото два пъти на първа инстанция, съобразно разпоредбата на чл.8 ал.1 т.2 от Наредба № 1/09.072004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 263.09 лв. за разглеждане на делото пред касационната инстанция.

Водим от горното, Административен съд – Пловдив, XIV състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Маси груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Александър Стамболийски“ № 26, бл.„Б“, ет.2, ап.24, представлявано от С.Р.Ж., чрез адв. К.-Б., против Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК  № 231 от 08.09.2016 г., потвърден с Решение № 66 от 17.05.2017 г. на началника на отдел „Финансова политика“ при община „Родопи“, относно установените на дружеството публични задължения, както следва: 1. ТБО – обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения за периода 01.01.2015 г – 31.12.2015 г. в размер на 937.98 лв. и 2. ТБО – чистота на териториите за обществено ползване за периода 01.01.2015 – 31.12.2015 г. в размер на 625.32 лв. или общо в размер на 1 563.30 лв. и лихви – 162.33 лв.

ОСЪЖДА „Маси груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Александър Стамболийски“ № 26, бл.„Б“, ет.2, ап.24, представлявано от С.Р.Ж., да заплати на общ. Родопи, обл. Пловдив, сумата от 1 264.67 (хиляда двеста шестдесет и четири и 0.67) лв., разноски по делото.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБ в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.

 

 

                                                          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: