Р Е
Ш Е Н
И Е
№301
гр. Варна,19.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на трети декември, през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСЛАВ
С.
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря ЕЛИ ТОДОРОВА,
като разгледа докладваното от съдия
М.Христова
в.т.д.№672 по описа за 2019г. на ВнАС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба /уточнена с молба вх.№27142/16.09.2019г./ от ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД,
гр.София, чрез адв.Р., срещу постановеното решение №667/15.07.2019г. по
т.д.№1822/2018г. на ВОС в частите, с които въззивникът е осъден да заплати на
всеки един от ищците А.Н.Т. и С.Н.Т. обезщетение за претърпените неимуществени
вреди - болки и страдания вследствие на смъртта на сина им Н Т., причинена
виновно от застрахован по риска “гражданска отговорност” с полица №BG/22/116002221214
водач на МПС (л.а. ФОЛКСВАГЕН Голф с рег. №В NNNN ВХ), признат за виновен
извършител на престъпление при пътнотранспортно произшествие настъпило на
28.08.2016 год. в гр. Варна, за разликата над 120 000лв. до присъдените
200 000лв., ведно с обезщетение за забава 28.1.2017г до окончателно
плащане на обезщетението.
В жалбата се твърди,
че решението в оспорените му части е неправилно и постановено в противоречие
със събраните по делото доказателства. В решението не са изложени правни изводи
относно степента на засягане на правната сфера на ищците, отнесено към
твърденията в исковата молба. Не е направено изследване на общите критерии за
присъждане на обезщетение по реда на чл.52 от ЗЗД, наред със специфичните за
конкретния случай факти. Решението е постановено в противоречие с ППВС
№64/1968г., тъй като не съдържа изложение на обстоятелствата, които са повлияли
на извода на съда за определяне толкова висок размер на обезщетението.
Последното е прекалено завишено и не отговаря на реално претърпените от всеки
един от ищците вреди.
По същество се
претендира отмяна на решението в оспорените му части и отхвърляне на
предявените искове. Претендира се и присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемите страни А.Н.Т.
и С.Н.Т. с писмен отговор, чрез адв. С., оспорват жалбата като неоснователна.
Твърдят, че решението е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на
обстоен анализ на събраните по делото доказателства. Същото не е постановено в
противоречие с трайно установената съдебна практика на ВКС. Присъденото
обезщетение не е в завишен размер, напротив определено е в минимума по лимита
на застраховката „Гражданска отговорност“, като са съобразени всички конкретни
обстоятелства: възраст на пострадалия, механизма на ПТП, отражението му върху
всеки един от ищците.
По същество молят
съда да отхвърли жалбата и потвърди решението в оспорената му част.
В срока за отговор е
постъпила и НАСРЕЩНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА от А.Н.Т. и С.Н.Т., чрез адв.С., срещу
постановеното решение №667/15.07.2019г. по т.д.№1822/2018г. на ВОС в частите, с
които са отхвърлени предявените от всеки един от въззивниците срещу ЗК “ЛЕВ
ИНС“ АД, гр.София искове за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди - болки и страдания вследствие на смъртта на сина им Н Т., причинена
виновно от застрахован по риска “гражданска отговорност” с полица №BG/22/116002221214 водач на МПС( л.а.
ФОЛКСВАГЕН Голф с рег. №В NNNN ВХ),
признат за виновен извършител на престъпление при пътнотранспортно произшествие
настъпило на 28.08.2016 год. в гр. Варна, за разликата над 200 000лв. до
претендираните 300 000лв., ведно с обезщетение за забава 28.1.2017г до
окончателно плащане на обезщетението
В жалбата се твърди,
че в решението няма мотиви защо определеното обезщетение не е в пълния предявен
размер, въпреки че в хода на производството са опровергани всички възражения на
насрещната страна, установено е наличието на застрахователно събитие, изготвени
са съответните експертизи и са разпитани свидетели, от чийто показания се
установява, че въззивниците са преживели силен стрес от внезапната загуба на
своя син. Загубата им е огромна и те никога няма да могат да продължат живота
си без да скърбят за сина си. В този смисъл неимуществените вреди никога няма
да могат да бъдат преодолени, техния живот е съсипан и това няма да се промени
във времето.
По същество молят
съда да отмени решението в оспорената му част и уважи претенциите в пълните им
размери.
Въззиваемата страна
ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД, гр.София, редовно призована, не е депозирала писмен отговор.
В съдебно заседание
въззивникът ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД, гр.София, с писмена молба, поддържа подадената
жалба и оспорва депозираната насрещна такава. По същество моли решението да бъде
отменено в частта, с която са присъдени обезщетения за разликата над
120 000лв. до 200 000лв. Претендира и присъждане на разноски.
В съдебно заседание
въззиваемите страни А.Н.Т. и С.Н.Т., с писмена молба, оспорват жалбата на
въззивника и поддържат подадената насрещна такава. По същество молят да им бъде
присъдено обезщетение в пълния претендиран размер, както и направените по
делото разноски.
Съдът намира производството за редовно и допустимо –
подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на
решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът по предмета на спора съобрази
следното:
Производството пред ВОС
е образувано по предявени искове от А.Н.Т. и С.Н.Т. срещу ЗК „Лев Инс” АД за
заплащане на сумата от по 300 000лв. за всеки един от тях, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от загубата
на сина им Н Т., причинена виновно от застрахован по риска “гражданска
отговорност” водач на МПС - л.а. ФОЛКСВАГЕН
Голф с рег. №В NNNN ВХ, при пътнотранспортно произшествие настъпило на
28.08.2016 год. в гр. Варна, ведно с обезщетение за забава от 28.08.2016г до
окончателно плащане на обезщетенията.
В исковата и допълнителната искова
молба се твърди, че на 28.06.2016г., при управление на л.а.”Фолксваген голф” с
ДК №В NNNN ВХ, Б Б Ие причинил ПТП, при което е настъпила смъртта на Н С Т.,
управлявал лек автомобил „Шевролет Спартак”, с ДК №В ХХХХ ВН.
Твърди се, че за извършеното деяние е
налице влязла в сила присъда по НОХД №1525/2016г. на ВОС, с която Б Б Ие
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” и чл.54
от НК. Лекият
автомобил, с който е извършено ПТП е застрахован по риск ГО, по силата на
сключен договор с ответника ЗК "Лев Ивс” АД, съгласно полица № BG/22/116002221214,
с валидност от 18.08.2015г. до 18.08.2016г. По подадено от ищците заявление е
образувана щета при застрахователя ответник, но не са заплатени обезщетения.
Ответникът ЗК "Лев Инс” АД,
гр.София, с писмени отговори, оспорва предявените искове. Твърди, че ищците са
били уведомени, че по образуваната преписка им е определено обезщетение в
размер на 90 000лв. за всеки един от тях. Уведомленията за определената
сума са получени, но отговор не е последвал. Целеният с исковете резултат може
да бъде постигнат по пътя на доброволното уреждане на споровете.
Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице поради липса на
предпазен колан и движение с несъобразена скорост. Твърди, че при използването
на обезопасителен колан от страна на пострадалото лице, същото нямало да
претърпи описаните телесни увреждания.
Оспорва твърденията
за претърпени болки и страдания от всеки един от ищците по делото, тяхната
продължителност и интензитет. Оспорва и размера на претендираното обезщетение
като прекомерен, с оглед принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД,
трайната съдебна практика и неблагоприятните последици от настъпилото
пътнотранспортно произшествие за ищеца.
Оспорва дължимостта
на лихвите, с оглед претендирания период.
По
същество моли съда да отхвърли исковете над 90 000лв. за всеки един от
ищците. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, след съвкупна
преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
В настоящия случай съдът намира, че
постановеното от ВОС решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва
да бъде разгледана по същество.
РЕШЕНИЕ №667/15.07.2019г. на ВОС в
частта, с която предявените от А.Н.Т. и С.Н.Т. срещу „ЗК Лев Инс” АД, гр.
София, за заплащане на сумата от 120 000лв. на всеки един от ищците
обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания вследствие
на смъртта на сина им Н Т., причинена виновно от застрахован по риска
“гражданска отговорност” с полица
№BG/22/116002221214 водач на МПС( л.а. ФОЛКСВАГЕН Голф с рег. №В NNNN ВХ), признат за виновен
извършител на престъпление при пътнотранспортно произшествие настъпило на
28.08.2016 год. в гр. Варна, за разликата над 120 000лв. до присъдените
200 000лв., ведно с обезщетение за забава 28.1.2017г до окончателно
плащане на обезщетението, е влязло в законна сила.
За да бъде осъществен сложния
фактически състав на непозволеното увреждане, следва да бъдат налице няколко
кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие или бездействие),
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата,
както и вина на деликвента, независимо от нейната форма - умисъл или
небрежност. Отговорността на застрахователя по чл.429 от КЗ е за обезвреда на
вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на лице,
обхванато от действието на застраховка „Гражданска отговорност”. За нейното
установяване е необходимо да се докаже, че е налице противоправност на
действията или бездействията на застраховано лице по застраховка „Гражданска
отговорност”, в резултат на която е настъпил вредоносния резултат.
Съобразно разпоредбата на чл.432 от КЗ
увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя.
Не е спорно между страните по делото и
от приложената разпечатка от страницата на Гаранционен фонд /л.14/ се
установява наличие на застрахователно правоотношение по полица гражданска
отговорност №BG/22/116002221214 в ЗК „Лев Инс” АД, гр.София, към датата на
застрахователното събитие – 28.08.2016г., за МПС л.а.”Фолксваген голф” с ДК №В NNNN
ВХ, с което е причинено ПТП, поради което ответникът е надлежно легитимиран да
отговаря за предявените спрямо него искове.
Обстоятелствата от фактическия състав
на престъплението /противоправност и вреди, вкл. вина на водача/, са установени
с влязъл в сила съдебен акт, постановен по НОХД №1525/2016г. на ВОС.
Предявените искове с правно основание
чл.432 от КЗ са допустими, на основание чл.380 от КЗ.
Спорни пред настоящата инстанция са
въведените в жалбата възражения за размера на присъденото обезщетение, като
прекомерно завишен и противоречащ на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства
/показанията на свид.Т./ се установява, че ищците са имали много силна връзка
със сина си Н Т.. Имали са планове той да поеме семейната ферма и стопанството
на баща си, както и грижата за сестрите и родителите си. Планирали са след
завършването на висшето му образование, да се завърне на село, в родната си
къща, където са били обособени специални помещения за него. По време на
следването му, родителите му често са пътували до Варна, за да прекарват време
заедно.
След загубата на детето си ищците
изпаднали в продължителна депресия и асоциално поведение: С.Т. отказал да се
храни, излизал със зимни дрехи през лятото, защото му било студено, изгубил
съня си, плачел постоянно; А.Т. не можела да спи и имала съмнение за развито
раково заболяване. Непосредствено след инцидента тя се фиксирала върху
наказателното дело, но след приключването му, състоянието й се е влошило,
защото въпреки осъждането на виновния водач, не е настъпило облекчение на
страданието и намаляване на болката от загубата. В продължение на една година
след произшествието, приятелите и колегите на Н Т. са се редували и всеки ден
някой от тях оставал да спи при родителите му, за да не са сами. Искали са да
опазят баща му „да не направи нещо“.
Установява се още, че асоциалното им
поведение продължава и към настоящия момент: не гледат телевизия, ограничили
социалните си контакти, продължават да смятат, че животът им е спрял, чакат
края си и са изгубили смисъл. С.Т. се вглъбил в работата си, не излизал извън
селото, отслабнал , сринал се физически и от инцидента до настоящия момент е на
успокоителни, които си изписва сам. Ограничили са и контактите с другите си
деца.
При определяне на размера на
обезщетението, съобразно указанията дадени с ПП4/68г по приложението на чл. 52 ЗЗД, съдът съобразява така установените конкретни обективно съществуващи
обстоятелства: депресивното състояние на ищците, като родители на починалия,
асоциалното поведение, не желанието да се виждат с приятелите си, ограниченото
общуване с другите им деца.
С
оглед на изложеното, съдът намира, че вследствие на произшествието на ищците, в
качеството им на родители на починалия им син - Н Т. са причинени болки и
страдания с по-силен от обичайното интензитет, предизвикал тежкото им психично
и емоционално състояние, което се отразява на целия им живот – професионален,
личен и социален, поради което и съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
дължимото за същите обезщетение следва да се определи в размер, достатъчен за
компенсацията им, а именно по 200 000 лв. за всеки.
Не са налице
основания за определяне на по-висок размер на обезщетението, като по този начин е постигнат справедлив
баланс между претърпените вреди в резултат на деликта и паричното измерение на
нуждата от обезвреда, респ. спазен е принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, без обезщетението да представлява средство за повишаване на стандарта на
живот на ищците.
Предвид уважаване на
иска за неимуществени вреди, основателен се явява и акцесорния иск за мораторна
лихва, считано от 28.01.2017г. до окончателното му плащане.
Предвид съвпадане
изводите на двете инстанции, решението на ВОС следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на
спора, разноските по делото следва да останат в тежест на страните така, както
са ги направили.
Воден от горното,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№667/15.07.2019г. по т.д.№1822/2018г. на ВОС в частите, с които: 1/ЗК „Лев инс“
АД, ЕИК *********, гр.София, бул.“Черни Връх Витоша“ №51, е осъден да заплати
на всеки един от ищците А.Н.Т., ЕГН ********** и С.Н.Т., ЕГН ********** обезщетение
за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на смъртта
на сина им Н Т., причинена виновно от застрахован по риска “гражданска
отговорност” с полица №BG/22/116002221214 водач на МПС ( л.а. ФОЛКСВАГЕН Голф с рег. №В NNNN ВХ), признат за виновен
извършител на престъпление при пътнотранспортно произшествие настъпило на
28.08.2016 год. в гр. Варна, за разликата над 120 000лв. до присъдените
200 000лв., ведно с обезщетение за забава 28.1.2017г до окончателно
плащане на обезщетението и 2/ с която са отхвърлени предявените от А.Н.Т., ЕГН **********
и С.Н.Т., ЕГН ********** срещу ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК121130788, гр.София,
бул.“Черни Връх Витоша“ №51, искове за заплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на смъртта на сина им Н Т.,
причинена виновно от застрахован по риска “гражданска отговорност” с полица
№BG/22/116002221214 водач на МПС ( л.а. ФОЛКСВАГЕН Голф с рег. №В NNNN ВХ),
признат за виновен извършител на престъпление при пътнотранспортно произшествие
настъпило на 28.08.2016 год. в гр. Варна, за разликата над 200 000лв. до
претендираните 300 000лв., ведно с обезщетение за забава 28.1.2017г до
окончателно плащане на обезщетението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен
срок от връчването на страните пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280,
ал.1 и ал.2 ГПК.
РЕШЕНИЕ №667/15.07.2019г.
по т.д.№1822/2018г. на ВОС в останалата му част е влязло в законна сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: