Решение по дело №4212/2017 на Районен съд - Пазарджик

 

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                        

 №         ,гр.Пазарджик, 26.03.2018 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                     

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

          

при секретаря Стоянка Миладинова,

като разгледа докладваното от съдията Вълчева гр. дело №4212 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе,  взе  предвид следното:

 

          Предявени са искове с правно основание чл.45 от ЗЗД – за обезщетение за неимуществени вреди и по чл.86 от ЗЗД – за законна лихва.

Подадена е искова молба от Д.А.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.Н.Я.,***, офис 12 против Й.Г.Д., с ЕГН**********, с адрес: ***, в която ищцата, чрез пълномощника си, твърди, че с постановена и влязла в сила Присъда №123 от 03.07.2017г. по НЧХД №1861/2016г. на РС-Пазарджик, ХХ-ти наказателен състав е призната ответницата Й.Г.Д., с ЕГН********** за виновна в това, че на 27.08.2016г. в с.Пищигово е казала нещо унизително за честта и достойнството на ищцата в нейно присъствие, като я е нарекла „курво"" и обидата е нанесена публично - престъпление по чл.148, ал.1, т.1, във връзка с чл.146 ал.1 от НК.

Сочи, че за да установи извършеното деяние от ответницата първоинстанционният съд в проведените по делото открити съдебни заседания, събрал свидетелски показания на присъствали на инцидента свидетели. Същите са описани подробно в мотивите към постановената Присъда №123/03.07.2017г. и доказват по безспорен начин извършеното деяние - „обида“, нанесена на публично място.

Твърди, че с това си деяние ответницата е причинила неимуществени вреди, които конкретно се изразяват в следното: засягане на честта, достойнството, доброто име на ищцата в обществото и са свързани с емоционалният й живот /морални страдания/, в същото време обидата е нанесена публично, на центъра на селото. Твърди, че в едно малко населено място много бързо се е разнесла информацията за инцидента, т.е. до няколко дни всички живущи в населеното място са коментирали и са разпитвали ищцата за станалото.

Ищцата твърди, че общият размер на причинените й неимуществени вреди е в размер на 6000 /шест хиляди/ лв. С оглед обстоятелството, че деянието, с което и е била причинена вредата е извършено на 27.08.2016г., то от този момент върху посочената сума следва да бъде начислена и законна лихва, която за периода от 27.08.2016г. до деня на завеждане на иска възлиза на сумата от 696,39 лв.

Моли съда да осъди ответницата да й заплати обезщетение за причинените от нея неимуществени вреди с общ размер 6000 лв., ведно със законната лихва от 27.08.2016г. до деня на завеждане на иска в размер на 696,39 лв., както и законната лихва върху посочената сума от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане на обезщетението, както и да осъди ответницата да й заплати направените по делото разноски.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно описани и е направено доказателствено искане.

          В срока по чл.131 от ГПК, по делото не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата. Не е взето становище по предявения иск и не са ангажирани доказателства.

          Предявените искове се поддържат изцяло в проведеното по делото съдебно заседание от пълномощника на ищцата. Моли съда да уважи исковите претенции. Претендира разноските по делото за адвокатско възнаграждение по представения списък по чл.80 от ГПК. Подробни съображения по същество на правния спор са изложени в представените по делото писмени бележки.

          В съдебно заседание, ответницата лично и с процесуалния си представител оспорва исковете по размер, като завишени. Претендира разноските и представя списък по чл.80 от ГПК. Доводи по същество са изложени в приложените по делото писмени бележки.  

          Съдът, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба и като обсъди и анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

          В конкретния случай подлежащи на доказване са елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

          За да се уважи искът по чл.45 от ЗЗД следва да са налице кумулативно елементите от сложния фактически състав на непозволеното увреждане, а именно: да е причинена вреда; тази вреда да е резултат от виновно противоправно поведение на ответника; да е налице причинна връзка между противоправното поведение  и настъпилите вреди за ищеца.

          Разпределението на доказателствената тежест в производството се основава на правилото, установено в разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК – всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.  В този смисъл, ако чл.45 ал.2 от ЗЗД презумира вината, то останалите елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД подлежат на доказване и доказателствената тежест за това носи ищцовата страна.

          При наличие на елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, доказателствената тежест за оборване презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД носи ответната страна.

          В конкретния случай е приложима разпоредбата на чл.300 от ГПК, тъй като е налице влязла в законна сила присъда на наказателния съд.

          Предявеният главен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е процесуално допустим.

Претендира се обезщетяване на неимуществени вреди, причинени от извършеното от ответницата престъпление по чл.148 ал.1, т.1 от НК, във връзка с чл.146 ал.1 от НК, за което е налице влязла в законна сила присъда. Затова ответницата е легитимирана процесуално да отговаря по този иск. В този смисъл, искът е допустим и предявен срещу надлежен ответник.

          Ищцата притежава активна процесуална легитимация, като пострадала от извършеното от ответницата престъпно деяние – публична обида. 

          В конкретния случай не се спори между страните по делото, а и от събраните писмени доказателства, се установява, че с Присъда №123 от 03.07.2017г., постановена по НЧХД №1861/2016г. по описа на Пазарджишкия районен съд, ответницата Й.Г.Д. е призната за виновна в това, че на 27.08.2016г. в с.Пищигово е казала нещо унизително за честта и достойнството на ищцата Д.А.К. в нейно присъствие, като я нарекла „курво“ и обидата е нанесена публично – престъпление по чл.148 ал.1, т.1 от НК, във връзка с чл.146 ал.1 от НК.

          На основание чл.78а ал.1от НК ответницата е освободена от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.148 ал.1, т.1, във връзка с чл.146 ал.1 от НК, като й е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пазарджик, както и 5 лева държавна такса при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист, платима по сметка на Районен съд - Пазарджик. Осъдена е ответницата Й.Г.Д. да заплати на ищцата Д.А.К. *** лева, представляваща сторените по делото разноски за повереник и държавна такса.

          С протоколно определение от 03.10.2017г., постановено по ВНЧХД №649/2017г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, на основание чл.324 от НПК е прекратено производството по ВНЧХД №649/2017г. по описа на ОС-Пазарджик и е обявена за влязла в сила Присъда №123 от 03.07.2017г., постановена по НЧХД №1861/2016г. на РС-Пазарджик.  

Според показанията на разпитаната по делото свидетелка на ищцовата страна Е. И. М. , на 27.08.2016г. ищцата пристигнала във свинефермата, в която работят, с колелото като ревяла. Споделила, че бившата им колежка  - ответницата Й.Д. я обидила на центъра на селото, докато отивала да си купи хляб и да пие кафе, като я нарекла „курво“ в присъствието на трима мъже. Ищцата плачела и не можела да се успокои. След няколко дни свидетелката чула на спирката на автобуса две жени да си говорят за случая и как ответницата била обиждала ищцата и повтаряли „курво“. Според свидетелката от случая ищцата само реве, нещо я тормози. Тормозела се, че се водят дела постоянно и била под напрежение. Ищцата имала семейство, двама големи сина, отглеждала внуче. Хората я питали за случилото се и това и влияело на психиката.

Свидетелката на ответната страна Н. И. М.  дава показания, че не е чула за инцидент между ищцата и ответницата, не е чула да се говорят и лоши приказки. Не е забелязала нещо различно в поведението на ищцата. Държала се нормално. Свидетелката е чула в селото, че двете се съдят, но не знае за какво. Сочи, че с ищцата живеят в едно село, познава я от много години, но по характер не я познава добре.

При тези данни, съдът приема за установено, че ответницата е отправила към ищцата публична обида, като я е нарекла „курво“. Последната дума е унизителна за честта и достойнството на ищцата. Нанесената й публична обида,  в присъствието на други хора и то мъже, безспорно е причинила на ищцата негативни емоции и преживявания и е предизвикала сълзи в очите й.

Не се установи по делото в резултат на обидата, нанесена от ответницата, да е засегнато доброто име на ищцата в обществото, в каквато насока са твърденията й в исковата молба. Според показанията на свидетелката Е. И. М. в дните след инцидента хората в селото са шушукали за случилото се и за изречената обида. Това е напълно разбираемо и нормално особено в малко населено място като с.Пищигово, където новините бързо се разпространяват от уста на уста. Не се установи, обаче, в резултат на това хорско шушукане да е опетнено доброто име на ищцата или пък хората да са си променили отношението към нея, да я сочат с пръст, да я отбягват или да не я приемат. Самата свидетелка също не установи да си е променила отношението към ищцата.

В този смисъл са и показанията на свидетелката Н. И. М. , която не е чула в селото да се говорят лоши приказки за ищцата.

В хода на производството по делото, не се доказаха твърденията на ищцовата страна за изпадане на ищцата в депресивно състояние в резултат на нанесената й обида.

Налице са данни, че се тормози от постоянно водените дела

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В конкретния случай, безспорно се установи по делото, че елементите от състава на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД са налице. Установи се с влязлата в сила Присъда №123 от 03.07.2017г. по НЧХД №1861/2016г. по описа на Пазарджишкия районен съд, която по смисъла на разпоредбата на чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, извършването на деянието-престъплението от ответницата, неговата противоправност и виновността на дееца. В настоящия процес се установи наличието на пряка причинна връзка между деянието на ответницата и причинения вредоносен резултат, а именно че нанесената на ищцата публична обида е засегнала и унизила честта и достойнството й, че е предизвикала у нея негативни емоции и изживявания. Последните са в пряка причинна връзка с виновното противоправно поведение на ответницата, изразяващо се в изречената публична обида.

          Ищцата е претърпяла посочените вреди, които са резултат и се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното противоправно поведение на ответницата. Така описаните негативни емоции и изживявания съставляват неимуществени вреди, претърпяни от ищцата в резултат от деянието на ответницата, извършено на 27.08.2016 год. и подлежат на репариране от нейна страна.

Неимуществените вреди не са поправени до настоящия момент. Такива данни няма по НЧХД №1861/2016г. по описа на Районен съд-Пазарджик, по което граждански иск не е бил приет, нито са събрани в настоящото производство, нито пък има твърдения в такава насока. В този смисъл наказателният съд не се е произнесъл със сила на присъдено нещо относно гражданско-правните последици от престъплението.

Що се касае до размера на обезщетението за неимуществените вреди, то съдът намира, с оглед на събраните по делото доказателства и изложеното по-горе, че е частично доказана претенцията на ищцата за обезщетяване на същите. Съдът счита за изцяло основателна, доказана и справедлива претенцията на ищцата в размера на 1100 лева. Обезщетение в този размер в случая е и справедливо, с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

Над посочения размер и до сумата по исковата молба от 6000 лева, искът като недоказан и неоснователен ще следва да се отхвърли.

При непозволеното увреждане законна лихва се дължи от датата на увреждането. В случая, с исковата молба ищцата е поискала присъждането на законна лихва за периода от датата на увреждането 27.08.2016г. до датата на завеждането на иска – 17.10.2017г. в размер на 696,39 лева /изчислен върху претендираната главница от 6000 лева/, както и законната лихва върху главницата от деня на завеждане на иска.

Затова, съдът ще се произнесе по претенциите на ищцата, така както са заявени.    

Изцяло основателна е претенцията на ищцата за присъждане на законната лихва върху главницата от 1100 лева, считано от датата на завеждането на иска – 17.10.2017 год. до окончателното изплащане на сумата.

Частично основателна е претенцията за законна лихва за периода от датата на увреждането 27.08.2016г. до датата на завеждането на иска – 17.10.2017г. Размерът на същата съдът определя с оглед присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди от 1100 лева и на основание разпоредбата на чл.162 от ГПК и след направено изчисление с calculator.bg – в размер на 127,67 лева. Над този размер и до претендирания с исковата молба размер от 696,39 лева, искът като неоснователен ще следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото, ответницата следва да заплати на ищцата сторените от нея разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, изчислено съразмерно на уважената част от исковите претенции, а именно сумата в размер на 73,33 лева.

Ищцата дължи на ответницата разноски за адвокатско възнаграждение в размер, изчислен според отхвърлената част от исковите претенции, а именно 490 лева.  

Ответницата следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия районен съд дължимата се държавна такса върху уважените искове в размер общо на 100 лева /или по 50 лева за всеки един от исковете/.

По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОСЪЖДА Й.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Д.А.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, с пълномощник адв.Н.Я.,***, офис * на основание чл.45 от ЗЗД сумата в размер на 1100 лева, представляваща обезщетение за причинените й с отправената публична обида на датата 27.08.2016 год. неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждането на иска в съда – 17.10.2017 год. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 127,67 лева - законна лихва върху главницата от 1100 лева за периода от датата на увреждането 27.08.2016г. до датата на завеждането на иска – 17.10.2017г., както и разноски по делото за адвокатско възнаграждение, изчислено съразмерно на уважените искове, в размер на 73,33 лева.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.45 от ЗЗД над размера от 1100 лева и до претендирания с исковата молба размер от 6000 лева, както и иска по чл.86 от ЗЗД – над размера от 127,67 лева и до претендирания си исковата молба размер от 696,39 лева, като неоснователни.

ОСЪЖДА  Д.А.К., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Й.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** разноски по делото за адвокатско възнаграждение, изчислени съразмерно на отхвърлената част от исковете, в размер на 490 лева.

ОСЪЖДА Й.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия районен съд държавна такса по делото в размер общо на 100 лева.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: