Решение по дело №6602/2019 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 704

                                               гр. Русе, 12.06.2019 год.

 

  В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                             Председател : Милен Бойчев

 

при секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №6602 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1 вр. 240 и чл. 86 ЗЗД от „Кредитреформ България” ЕООД срещу Г.Й.Г..

Ищецът твърди, че на 04.10.2016 г. между „4финанс” ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус” и Г.Й.Г. е сключен договор за кредит №***по реда на чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК, по силата на който на ответника била отпусната в заем сумата от 350,00 лв. на негово име в „Изи пей“ АД. Падежът на задължението на кредитополучателя според уговореното в договора настъпил на 03.11.2016г., но получената в заем сума не била върната. Съгласно условията на т.13.2.(а) от договора, от 04.11.2016г. на кредитополучателя започнало да се начислява наказателна лихва в размер на 10%. След изпадането му в забава, до длъжника били изпратени напомнителни писма, но същият не изпълнил задължението си. На 23.11.2018г. кредиторът "4Финанс" ЕООД прехвърлил вземането си на ищцовото дружество "Кредитреформ България" ЕООД. В изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД новият кредитор изпратил уведомление за извършената цесия чрез препоръчано писмо лично получено от ответника Г. на 19.12.2018 г., но изпълнение не последвало.

Въз основа на изложеното се иска да бъде постановено съдебно решение, с което ответникът Г.Й.Г. да бъде осъден да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД сумата от 350,00 лв. неплатена главница по Договор за кредит № **********, сумата от 72,83 лв. наказателна лихва за периода от 04.11.2016г. до 22.11.2018г. и законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не изразява становище по основателността на предявения иск. В съдебно заседание се явява, като въпреки говорния си дефект, със знаци и кимвания на отправени от съда въпроси, включително и писмени, потвърждава че е подписал представения по делото договор за кредит, както и че не е върнал предоставената му в кредит сума.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Съгласно представения от ищеца и неоспорен от ответника договор за кредит №***/04.10.2016г., същият е сключен между „4финанс“ ЕООД като кредитор и Г.Й.Г. като кредитополучател. Отпуснатата в заем сума на ответника е в размер на 350лв., за срок от 30 дни с падеж на задължението 03.11.2016г., за който период не се дължи договорна лихва. В т. 13.2 от ОУ към договора е предвидено, в случай на забава на плащането по Договора за кредит от страна на кредитополучателя, последният да дължи на кредитора обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Няма спор по делото, а и се установява от приложените писмени доказателства (включително и разписка от „Изипей“), че на 04.10.2016г. ответникът Г.Й.Г. е получил в брой сумата от 350лв. от „4финанс“ ЕООД.

На 23.11.2018г., между „4финанс“ ЕООД и „Кредитреформ България“ ЕООД е сключен договор за прехвърляне на вземания, индивидуализирани в Приложение №1. Вземането от ответника по процесния договор е посочено под №***в приложението и е в размер на 350лв. главница, 367,50лв.лв. наказателна лихва и 50лв. такси за събиране на вземането. Цесионерът (ищцовото дружество) е упълномощено от цедента да съобщи на длъжниците по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД извършеното прехвърляне на вземанията си по договора за цесия. На основание това упълномощаване, ищцовото дружество е изпратило уведомление до ответника за прехвърлянето на вземането по договора му, както и за размера на същото, което е лично получено от него на 19.12.2018г.

Съгласно изисканите от съда справки от НАП, Община Русе, ДСП – Русе за установяване здравословното и имущественото състояние на ответника, се установява, че същия не е поставян под запрещение и е назначен по трудов договор с осигурителен доход в размер на 563,36лв. за последните два месеца от справката.Според справката от ДСП гр. Русе, ответникът Г.Г. е лице с трайно увреждане, освидетелстван с ТЕЛК и определени 71% трайно намалена работоспособност с пожизнен срок, водеща диагноза „глухота, свързана с нарушение в провеждането на звука и невросензорна загуба на слух“. Получава пенсия за заболяване в размер на 230,40лв., както и финансова подкрепа по реда на чл. 70 т.2 и пар.7, ал.3 от ЗХУ в размер на 64,83лв. месечно. За отоплителен сезон 2018/2019г. му е отпусната целева помощ за отопление в размер на 374,15лв. Г.Г. е завършил основно образование, комуникацията с него е затруднена, но може да чете по устни, говорът му е неясен, но има възможност адекватно да отговаря на въпроси. Може да чете и да пише.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Няма спор по делото относно сключването на договор за потребителски паричен кредит между ответника като кредитополучател и „4финанс“ ЕООД, получаването на сума от 350лв. и това, че същата не е върната на кредитора.

Въпреки, че по делото няма възражение за неравноправни клаузи в процесния договор, съобразно константната съдебна практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, при служебна проверка, съдът не намира исковата претенция да произтича от неравноправна клауза на процесния договор за потребителски кредит. Също така няма основание да се приеме, че с оглед установеното здравословно и интелектуално състояние на ответника, подписаният от него договор за кредит се явява нищожен на друго основание. Поради това с настъпването на уговорения падеж – 03.11.2016г., за него се е породило задължението да върне получената в заем сума, което няма спор, че не е изпълнил. С изпадането му в забава се е породило и задължението да заплаща и законна лихва за забава. Изчислена последната за процесния период от 04.11.2016г. до 22.11.2018г. възлиза на 72,83лв., колкото е и претендирания размер. По тази причина и с оглед представените доказателства за надлежно цедиране на процесното вземане, исковата претенция се явява изцяло основателна.

По изложените съображения предявените осъдителни искове за главница и обезщетение за забава следва да бъдат изцяло уважени.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищцовото дружество разноски в размер на 150лв. юрисконсултско възнаграждение и 100лв. държавна такса.   

 

Така мотивиран, районният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Г.Й.Г. ЕГН********** с адрес *** да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК831030580, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ №10, представлявано от управителя Радослав Велчев сумата от 350лв. неплатена главница и сумата от 72,83лв. наказателна лихва за периода 04.11.2016г. до 22.11.2018г. по Договор за кредит №***от 04.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от 01.11.2019г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Г.Й.Г. ЕГН********** с адрес *** да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК831030580, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ №10, представлявано от управителя Радослав Велчев сумата от 250лв. разноски за настоящото производство.

Банкова сметка ***ца суми: IBAN: ***, BIC: *** „Банка ДСК“ АД.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен  съд - Русе.

 

                                                             Районен съдия: