РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. К., 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря СнежА. В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20225320101534 по описа за 2022 година
Производството е във фаза по извършване на делбата.
С влязло в сила на 11.03.2011г. Решение № 334 от 09.07.2010г. на
КрлРС, по делото е допусната съдебна делба на следния недвижим имот, а
именно: ДВОРНО МЯСТО с площ от 740 кв.м., находящо се в с. С., П.
област, кв. 15 по регулационния план на същото село, представляващо УПИ
ІІІ-109, 106, при граници и съседи: от юг улица, от З. – улица, от север УПИ
VІІІ-125 на П. И.ова, от изток УПИ ІV-110 на С.М., ведно с построената в
него едноетажна жилищна сграда ПРИ РАВНИ КВОТИ, а именно: 1/2 ид.ч. за
И. И.ов Р. и 1/2 ид.ч. за А. К. М..
В първото заседание след допускане на делбата, съделителят - И. И.ов Р.
е предявили възлагателна претенции по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК.
Никой от съделителите не е предявил искания за сметки по смисъла на
чл. 346 от ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
I. По отношение на поделяемост и пазарна оценка на недвижимите
имоти:
По делото е изготвена и приета съдебно техническа експертиза,
изготвена от вещото лице А. З., неоспорена от страните, която се възприема
от съда като обективна и компетентно изготвена, съгласно която пазарната
стойност на имота, предмет на делба възлиза на 19 780.00 лева.
ІІ. По извършване на делбата на недвижимият имот:
Съгласно чл. 203 от ЗУТ, съдебна делба на съсобствено жилище чрез
1
разпределение на имотите или чрез жребий се извършва само когато
жилището е поделяемо, ако съответните дялове могат да бъдат обособени в
самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-
големи от обикновените, при спазване на строителните правила и норми. За
целта главния архитект на общината по предложение на съда одобрява
инвестиционен проект, а контролът по законосъобразност на одобряването на
проекта се извършва от съда, пред който е висящо делото за делба в същото
производство. Съгласно цитирА.та норма от ЗУТ, наличието на техническа
възможност за разделянето на имота се доказА. с инвестиционен проект,
какъвто по делото не е представен. Предвид обстоятелството, че имотът
предмет на делба, находящ се в с. С., съгласно заключението на вещото лице е
жилищен и никоя от страните не е ангажирала доказателства за възможна
поделяемост, съгласно разпоредбите на ЗУТ, то съдът приема, че имотът е
неподеляем. В този смисъл е и заключението на вещото лице, което посочва,
че поземленият имот нормативно е неподеляем.
При извършване на делба на неподеляемо жилище се разглеждат преди
всичко претенциите за възлагане, направени по реда на чл. 349, ал.1 или ал. 2
от ГПК, тъй като те съставляват изключения от общия принцип за
извършване на делбата на неподеляем имот чрез изнасянето му на публична
продан. В настоящия процес, само ищцовата стрА. е направила възлагателна
претенция, на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, по отношение на която, съдът
намира следното:
Разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК предвижда, че ако неподеляемият
имот е жилище, всеки от съделителите, който при открИ.е на наследството е
живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде
поставено в неговия дял. Потестативното право на възлагане и изкупуване на
съсобствения недвижим имот във втората фаза на делбата възниква при
изчерпателно изброени в закона условия, които следва да са кумулативно
дадени, а именно: жилището да е наследствено; съделителят да е живял в него
при открИ.е на наследството; съделителят да няма собствено жилище.
Следователно условията, при които законът дава възможност да бъде
извършено възлагане от съда в полза на някои от съделителите, са свързани,
от една стрА., с обекта на съсобствеността, от друга стрА. - с изисквания, на
които следва да отговаря самият съделител. Съобразно установените факти,
процесното жилище, предмет на делба е неподеляемо, следователно първата
предпоставка е спазена.
По отношение на съделителя заявил възлагателна претенция, законът
поставя отрицателното условие същият да не притежава друг жилищен имот,
както и условието лицето да е живяло в имота при открИ.е на наследството.
Законът от материалноправна стрА. поставя изискването тези условия да са
налице кумулативно. Доказателствената тежест за установяване на тези
предпоставки е за лицето, поискало възлагане на имота.
Видно от ангажираните писмени доказателства, а именно – Справка от
Агенция по вписванията по партида на И. И.ов Р. се установява, че ищецът
през 2016г. е отчуждил апартамент в гр. К. и към момента няма данни същия
да е собственик на друг жилищен имот.
По отношение на условието, същият да е живял в имота при открИ.е на
наследството, по делото не са ангажирани доказателства. Така, макар
съсобствеността да е възникнала по силата на наследяване и съделителят да
не притежава друг имот, факта, че не са ангажирани доказателства,
2
установяващи, че съделителят е живял в него при открИ.е на наследството,
изключва приложението на чл. 349, ал. 2 от ГПК. В тази връзка следва да се
отбележи, че според т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004г. на
ВКС по гр. д. № 1/2004г., ОСГК, право на възлагане по чл. 288, ал. 3 от
ГПК (сега чл. 349, ал. 2 от ГПК), на сънаследствен неподеляем жилищен имот
има само съделителят наследник, който е живял в сънаследствения имот при
открИ.е на наследството и не притежава друго жилище към момента на
извършване на делбата. В същата точка е разяснено, че изискването „да е
живял в него“ предполага трайно фактическо състояние, продължително във
времево отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с
цел използването му по предназначение. Доказването на правнорелевантния
факт, че претендиращият съделител е живял в имота, е свързано с
установяване на различни конкретни за случая обстоятелства. То следва да е
пряко и пълно, като изводът на съда не може да почива на предположение въз
основа на регистрацията на постоянен адрес. В тази връзка съделителят - И.
И.ов Р. изобщо не твърди към момента на смъртта на наследодателя си да е
живял в делбения имот, а в молбата си сочи, че се е грижил за имота и земята.
Поради тази причина и на това основание имотът няма как да му бъде
възложен по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК.
В такъв случай, имайки предвид, че имотът е неподеляем, съдът намира,
че е приложима хипотезата на чл. 348 от ГПК, която гласи, че ако един имот е
неподеляем и не може да бъде поставен в нито един от дяловете, то той
следва да бъде изнесен на публична продан. Ето защо, процесния имот следва
да бъдат изнесен на публична продан, при първоначална цена, съгласно
заключението на вещото лице А. З., като след извършване на проданта сумата
се разделят между страните, съобразно квотите им.
ІІІ. Държавни такси по чл. 355 от ГПК:
Съгласно чл. 355 от ГПК, страните заплащат разноските съобразно
стойността на дяловете им. Всеки от съделителите следва да заплати
държавна такса в размер на 4% от стойността на неговия дял от делбените
имоти. Ищците следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на съда общо сумата от 769.64 лв. държавна такса по иска за делба,
изчислена върху общият им дял от 5/6 ид.ч. Ответникът Пенко Димитров
Колев следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
съда сумата от 153.92 лв. държавна такса по иска за делба, изчислена върху
дяла му от 1/6 ид.ч.
Съделителите на основание чл. 355 от ГПК и съгласно неоспореното от
страните заключение на вещото лице А. З. ще следва да бъдат осъдени да
заплатят за държавни такси по бюджета на съдебната власт, по сметка на
КрлРС, в размер на 4% от стойността на неговия дял от имота, а именно:
395.60 лева, платими от И. И.ов Р. и 395.60 лева платими от А. К. М..
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца разноските, представляващи възнаграждение за вещо
лице, дължимо от същата, доколкото възнаграждението изцяло е заплатено от
ищеца, а съгласно разпореждането на съда, същото се поема поравно от
страните. В случая, възнаграждение за вещо лице възлиза в размер на 350.00
лева и изцяло е заплатеното от ищеца, поради което половината сума в размер
на 175.00 лева, следва да се присъди в тежест на ответника.
Мотивиран от изложеното, съдът
3
РЕШИ:
ИЗНАСЯ на публична продан, на основание чл. 348 от ГПК, следния
недвижим имот:
ДВОРНО МЯСТО с площ от 740 кв.м., находящо се в с. С., П. област,
кв. 15 по регулационния план на същото село, представляващо УПИ ІІІ-109,
106, при граници и съседи: от юг улица, от З. – улица, от север УПИ VІІІ-125
на П. И.ова, от изток УПИ ІV-110 на С.М., ведно с построената в него
едноетажна жилищна сграда, ПРИ ПЪРВОНАЧАЛНА ЦЕНА от 19 780.00
лева, като СЛЕД извършване на проданта, получените суми се разделят както
следва: 1/2 ид.ч. за И. И.ов Р. и 1/2 ид.ч. за А. К. М..
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 от ГПК, И. И.ОВ Р. от гр. К., ул. ******
с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд К., в полза бюджета
на съдебната власт, държавна такса в размер на 395.60 лв., представляваща
4% върху стойността на дела на съделителя.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 от ГПК, А. К. М. от гр. А., ж.к. „З.“, ул.
******* с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд К., в полза
бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 395.60 лв.,
представляваща 4% върху стойността на дела на съделителя.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, А. К. М. от гр. А., ж.к.
„З.“, ул. ******* с ЕГН ********** да заплати на И. И.ОВ Р. от гр. К., ул.
****** с ЕГН **********, направените разноски за вещо лице в размер на
175.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Пловдивски
окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4