Р
Е Ш Е
Н И Е№ 3307
гр. Бургас, 29.11.2019 год.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 1370 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по искове
по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, чл.240, ал.1 и ал.2, чл.86, ал.1
и чл.99, ал.1 от ЗЗД, а при условията на евентуалност – и осъдителни такива, предявени
от ”Агенция за събиране на вземания” EAД против В.Ю. ***.
Ищецът твърди,
че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против ответника, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 7918/2018г. на РС Б.
По него е била издадена такава за сумата от общо 3 830.74
лв., дължима по Договор за потребителски паричен
кредит с № CARU-11664751/02.11.
2015г.,
сключен с “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са били прехвърлени от последното на дружеството – с Приложение
№ 1 от 18.04.2018г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 27.07.2017г., в това число: 2 926.21 лв. – главница,
598.19 лв. – договорна лихва
за
периода от 20.11.2017г. до
20. 11.2019г.,
и 306.34 лв. – обезщетение
за забавено плащане за периода от 21.12.2017г.
до 31.10.2018г.; законната
лихва върху главницата, считано от 01.11.2018г.
до окончател-ното плащане, както и за деловодните разноски – 126.61 лв. Твърди също, че заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради
кое-то му е било указано да предяви иск за вземането си. Предвид това, иска от
Съда да по-станови решение, с което да бъде признато за установено по отношение
на З., че му дължи горните суми, евентуално – да го осъди да му заплати същите.
Претендира разноски.
Ответникът, чрез назначения му
особен представител адв. В.С., ос-порва претенциите. Излага съображения, че
договорът за кредит съдържа неравноправ-ни клаузи; че не му е обявен надлежно
за предсрочно изискуем, както и че не е уведо-мен за извършената впоследствие
цесия. Моли Съда да отхвърли исковете.
Съдът – като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказател-ства, както и доводите на страните, намира
за установено следното:
По заявление на ”Агенция за събиране на вземания” EAД е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК против В.Ю.З. за исковите
суми по ч. гр. дело № 7918/2018г. на РС Бургас, приложено към настоящото.
Същата е връчена на ответника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК.
Горното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от
воденето на предяве-ните установителни искове.
На 02.11.2015г. между “БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и В. Ю. З. е сключен Договор
за потребителски паричен кредит № CARU-11664751, по силата на който дружеството му е предоставило сумата
от 4 250 лв. /това обстоятел-ство е удостоверено от кредитополучателя с
полагането на подпис/, а той се е задължил да я върне, ведно с възнаградителна
лихва – ГЛП от 18.47 %, както и да заплати застра-хователна премия от 764.64
лв. и 85 лв. такса ангажимент – общо 6 864 лв., на 48 равни месечни вноски
от по 143 лв., в срок до 20.11.2019г., съобразно погасителния план.
Възраженията
на особения представител за недействителност на договора за кре-дит, в частта
му, с която е уговорено заплащането на застрахователна премия за застра-ховка
”Защита на плащанията”, са неоснователни, тъй като дори нейната стойност да се включи
не в главницата, а в ГПР, който е 21.45 %, последният няма да надхвърли мак-симално
допустимия такъв по чл.19, ал.4 от ЗПК – от 50 %.
С Приложение № 1/18.04.2018г. към
Договор за продажба и прехвърляне на взе-мания /цесия/ от 27.07.2017г., “БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прехвърлило на ищеца
вземанията си по процесния договор за кредит в
претендираните с исковата мол-ба размери за главницата и възнаградителната
лихва, както и за сумата 146.08 лв. обез- щетение за забавено плащане към
горната дата.
Договорът е валиден и е породил правно действие между
страните по него.
Съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД, обаче, той има действие за
длъжника от деня, в кой-то прехвърлянето на вземането му е съобщено от
предишния кредитор.
Безспорно е обстоятелството, че до момента на подаване на
заявлението по реда на чл.410 от ГПК, както и на исковата молба, въз основа на
която е образувано настоя-щото дело, цесията не е съобщена
от “БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на З, съобразно
чл.99, ал.3 от ЗЗД, за да породи действие спрямо него – ал.4.
С исковата молба
ищецът е представил писмено потвърждение за извършената цесия от прехвърлителя,
както и пълномощно, с което последният го е упълномощил
да уведоми от негово име длъжника за нея.
Предвид
горното, следва да се приеме, че с получаването на преписи от книжата по делото
ответникът е бил надлежно уведомен за извършената цесия съобразно разпо-редбите
на чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД – обстоятелство, което следва да бъде зачетено при по-становяване
на решението съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, и към настоящия момент ище-цът се явява негов кредитор.
Тук следва да се посочи, че З. е бил търсен на отразения в договора негов адрес, постоянен и настоящ, но
не е бил открит, поради което му е бил назначен особен представител по делото,
приел книжата за него. Макар и да не ги е получил лично, той не може да черпи
права от собственото си неправомерно поведение – неизпълнение на задължението си
по чл.99 от ЗГР в 30-дневен срок да заяви промяна на настоящия си адрес. На
второ място – не е допустимо длъжник, който не може да бъде открит на по-сочения
от него в договора адрес, както и на тези – по адресната му регистрация, да се
третира по-благоприятно от длъжниците, които са изрядни в това отношение. На
следващо, обективната невъзможност да бъде открит длъжникът при положена
максимално за това грижа, не следва да се отразява на правото на кредитора да
се разпореди с взе-мането си, съответно – на приобретателя да събере същото. И
най-накрая – изискването
за съобщаване на цесията, уредено в разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД,
има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение
на неговото задължение, т. е.
срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Ето защо, в случаите,
ко-гато длъжникът не твърди да е изпълнил
вече задължението си на стария кредитор, той не може да
иска отхвърлянето на предявения от новия иск срещу него.
Съгласно чл.5,
изр.2 от Договора за потребителски кредит, при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от датата на втората непогасена такава, взема-нето на кредитора
става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички надбавки,
ведно с дължимото обезщетение за забава и разноските за събирането, без да е
необходимо изпращането на съобщение за това.
При негова доказателствена
тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да е плащал на ищеца
уговорените вноски, поради което следва да се приеме, че действи-телно, към 20.12.2017г.,
са били налице условията за прекратяване на договора и обявя-ването на
предсрочната изискуемост на кредита, както се сочи в исковата молба.
Ищецът се
позовава на автоматично настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията по
договора за потребителски кредит, като твърди и че ответникът е уве-домен за
това, но доказателства, досежно това обстоятелство, не са ангажирани от него по
делото.
В Решение №
123/09.11.2015г., постановено по т. дело № 2561/2014г., II т. о., на ВКС на РБ, е прието, че т.18 от ТР № 4 от
18.06.2014г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013г. относно изискването за уведомяване
на длъжника за настъпване на предсрочна изис-куемост от кредитора, се прилагат
и в хипотезата на предявен иск за установяване на вземане по издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
За
настъпването на предсрочната изискуемост следва да се уведоми и длъжникът по
правоотношение, по което страна е небанкова финансова институция по смисъла на
чл.3 от ЗКИ, каквато се явява ищцовото дружество, тъй като същият не следва да
бъде поставян в по-неблагоприятно положение от кредитополучател по договор за
кредит, сключен с банка. Съгласно чл.2 от Закона за потребителския кредит,
който се прилага по отношение на процесния договор, целта на закона
е да осигури защита на потребите-лите чрез създаване на равноправни условия за
получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно
поведение от страна на кредиторите при предо-ставянето на такива.
Предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, вследствие раз-валянето му от изправната
страна, само с нейното волеизявление, и се подчинява на об-щите принципи на ЗЗД
– чл.87 и сл., а датата на настъпването й играе ролята на нов па-деж, отнемащ
привилегията на длъжника да плати разсрочено. Затова, за да може дого-ворното
изменение да прояви действието си, е необходимо длъжникът да бъде уведо-мен,
включително и от небанковите финансови институции – р.№123-2015-II
т. о.
Уведомяването на
длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изис-куем, направено с
връчване на препис от исковата молба по чл.422, ал.1 от ГПК или по друг начин,
но след подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, няма
как да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска и от значение
за спорното право, съгласно чл.235, ал.3 от ГПК – за основателност на
установи-телния иск по чл.422, ал.1 от ГПК, нито може да промени с обратна
сила момента на настъпване на изискуемостта. И това е така, тъй като е недопустимо
в производство по чл.422 от ГПК да се изменя основанието на вземането по
издадената заповед за изпълнение. /т.11.б от ТР № 4/2013г., ОСГТК на ВКС/.
Т. е., в хипотезата
на иск по чл.422 от ГПК, за суми, дължими по договор за кре-дит, ако
фактите, относими към настъпването и обявяването на предсрочната
изискуемост, не са се осъществили преди подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, вземането в заявения размер не е изискуемо,
респективно, не е възникнало на предявеното основание.
В случая обаче следва
да бъде съобразено, при условията на чл.235, ал.3 от ГПК, обстоятелството, че
към датата на последното съдебно заседание и приключване на съдебното дирене по
делото – 20.11.2019г., е настъпил падежът и на последната вноска по погасителния
план, поради което вземането на ищеца по процесния договор е станало изискуемо
изцяло.
От заключението на вещото лице по ССЕ, което като обективно и компетентно изготвено Съдът
изцяло кредитира, се установява, че с оглед извършените от З. плащания, дължимата от него главница по Договора за кредит, включваща
и сумата за застраховка, както и договорната лихва, са в претендираните с исковата
молба размери, съответно: 2 926.21 лв. и 598.19
лв. При доказателствена тежест за
ответника същият не е ангажирал надлежни доказателства да е заплатил
впоследствие тези суми на ищеца – установителните искове за тях са основателни
и следва да бъдат уважени.
Върху
главницата се дължи законната лихва от датата на подаване на заявление-то за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 01.11.2018г., до окончател-ното й изплащане.
Както беше посочено по-горе, по делото не са
ангажирани доказателства креди-тът да е бил обявен надлежно за предсрочно
изискуем на ответника и той дължи угово-рената възнаградителна лихва до края на
срока на договора – 20.11.2019г. Предвид това претенцията за мораторна лихва
върху цялата остатъчна сума за периода 21.12.2017г. –
31.10.2018г. – 306.34
лв., както по чл.422, ал.1 от ГПК, така и евентуалната – осъдител-на, е
неоснователна и следва да се отхвърли.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените в
заповедното и в настоящото производства разноски, съразмерно с уважената част
от исковете: общо 877.58 лв. за ДТ и възнаграждения за особения представител и
за вещото лице по ССЕ, и общо 160 лв. – юрисконсултски възнаграждения.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Ю.З., с ЕГН: **********,***, че същият дължи на
“Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул.”” № ,
офис-сграда “Л”, ет., офис , сумата 2 926.21 лв. главница по Договор за потребителски паричен кредит № CARU-11664751 от
02.11.2015г.,
сключен с “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са били прехвърлени от последното на дружеството – с Приложение
№ 1/18.04.2018г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
27.07.2017г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 01.11.2018г. до окончателното й изплащане, и сумата 598.19 лв. – договорна лихва за периода от 20.11.2017г.
до 20.11.2019г.,
за които е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 7918/2018г. на РС Бургас, като ОТХВЪРЛЯ
предявените при условията на евентуалност искове – устано-вителен и осъдителен за
сумата
306.34 лв. – обезщетение
за забавено плащане за перио-да от 21.12.2017г.
до 31.10.2018г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА В.Ю.З. да
заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД направените в заповедното и в настоящото производства
разноски – об-що 877.58 лв., както и юрисконсултски възнаграждения в общ размер
от 160 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връч-ването му на страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.