Мотиви към присъда № 96 / 15.06.2020 год. по нох
дело № 1796 по описа за 2020 г. на
Районен съд гр. Варна,45-ти състав
Варненска районна прокуратура е внесла
обвинителен акт по досъдебно производство № 1345/2019 год. по описа на 02 РУП –
Варна срещу подсъдимия П.Х.Ш. с ЕГН ********** ***, за това, че в периода
от 11.10.2019 год. до 15.10.2019 год. в гр.Варна в условията на продължавано
престъпление е отнел чужди движими вещи – перилни препарати, всички вещи на
обща стойност 91,74 лв. от владението на Д.Й.С., без нейно съгласие с
намерението противозаконно да ги присвои, като деянията са извършени както
следва:
-
на 11.10.2019 год. в гр.Варна отнел чужди движими вещи-2 броя кутии перилен
препарат марка „ Персил”, всяка съдържаща по 28 броя капсули течен прах за
пране, на обща стойност 37,86 лв. от владението на Д.Й.С., без нейно съгласие,
с намерението противозаконно да ги присвои;
-
на 15.10.2019 год. в гр.Варна отнел чужди движими вещи – 2 броя кутии перилен
препарат марка „ Персил”, всяка съдържаща 28 броя капсули течен прах за пране и
три кутии марка „Ариел”, всяка съдържаща по 12 броя капсули течен прах за
пране, на обща стойност 53,88 лв. от владението на Д.Й.С., без нейно съгласие с
намерението противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194,ал.1,
вр.чл.26,ал.1 от НК.
Предявен е граждански иск от ощетеното
ЮЛ – М.2 ЕООД, чрез представляващия дружеството П.Тсрещу подсъдимия Ш., за
сумата от 91,74 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
от деянието, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
увреждането, до окончателното й изплащане.
В разпоредително съдебно заседание
подсъдимия при обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК изявява желание да
се възползва от диференцираната процедура уредена в глава 27 по НПК / съкратено
съдебно следствие /, поради което след влизане в сила на определението по
чл.248,ал.6, вр. ал.1,т.3 и 6 от НПК съдебното заседание продължи по реда на
глава ХХVII от НПК.
В хода на съдебното производство
подсъдимият Ш. е редовно призован, явява се лично и с адв. Х., ВАК
назначен за служебен защитник по реда на чл.372,ал.2 от НПК.В съдебно заседание
, съдът е разяснил на подсъдимия Ш. възможността да се приложи диференцираната
процедура за приключване на наказателното производство, а именно съкратено
съдебно следствие в производството пред първа инстанция, предвидена в глава 27
от НПК. Подсъдимия изрично е заявил в горепосоченото съдебно, че е запознат с
разяснената му процедура и желае делото да се приключи чрез съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция при условията на чл.371, т.2
от НПК. Заявил е, че се признава за виновен в извършване на престъпленията, за
които му е повдигнато обвинение, признава фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и дава съгласието си да не се събират доказателства за
тези факти. В последната си дума моли за снизхождение.
В съдебно заседание защитникът на
подс. Ш., адв.Х., ВАК посочва, че подзащитния му не е бил осъждан
както към момента на деянието, така и към датата на съдебно заседание. Намира,
че криминелните регистрации не са доказателство за извършени престъпления. Моли
съда да преквалифицира извършеното , тъй като според него се касае за маловажен
случай по смисъла на чл.194,ал.3 от НК. Иска от съда да му наложи наказания при наличието на смекчаващи вината
обстоятелства – пробация или глоба. Моли гражданския иск да бъде уважен.
В
съдебно заседание представителят на Варненска районна прокуратура поддържа
обвинението, като сочи, че с оглед на събраните доказателства подсъдимия Ш. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл.194,ал.1
от НК . Поддържа се становището, че деянията са извършени от субективна страна
при форма на вината - пряк умисъл, уредена в чл.11, ал.2 от НК. Представителят
на обвинението е поискал подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на
престъпленията, за които са му повдигнати обвинения, като при
индивидуализацията на наказанието съдът да наложи наказание за престъплението
по чл.194,ал.1 от НК към минимума определен в закона, както и да му присъди
направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по
делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното от
фактическа страна:
Според обвинителния акт свидетелката Д.Й.С.
била управител и материално отговорно лице на магазин „ Май маркет”, находящ се
в гр.Варна, ул.” Студентска”№ 4. На 11.10.2019 год. около 19.10 часа в
горепосочения магазин влязъл подс.Ш..Разхождайки се в магазина и минавайки
покрай рафтовете с перилни препарати подсъдимия взел две кутии перилен препарат
марка „Персил“ всяка съдържаща 28 броя капсули с течен прах за пране и ги
поставил в раницата си.След това Ш. си тръгнал, като преминал през касовата
зона без да заплати посочените стоки. На 15.10.2019 год. около 12,20 часа
подсъдимия Ш. отново влязъл в магазина, минал край рафтовете с перилни
препарати и взел 2 броя кутии перилен препарат марка „Персил“ всяка съдържаща
28 броя капсули течен прах за пране и 3 кутии течен прах за пране „Ариел“ с по
12 броя капсули във всяка. Стоките поставил в чанта, която извадил от дрехите
си.След това отново си тръгнал, като преминал през касовата зона без да заплати
стоките.
Видно от заключението по назначената
СОЕ стойността на отнетите перилни препарати е в размер на 91,74 лв..
Видно от изготвената
видео-идентификационна експертиза е, че при предварителния преглед на
снимковите кадри и на снимковите файлове се установява, че върху тях се
наблюдава изображение на лице ФК 1,2,3,4,5,6 със сходни общи черти на главата и
лицето с тези на представените като сравнителен материал снимки на лицето П.Х.Ш.
с ЕГН ********** / СН1,2,3,4/.
От направеното фото съпоставително
изследване се установява, че двете са с напълно идентични общи анатомични
частни и общи признаци, което дава основание да се изведе извода, че лицата са
едно и също лице на двете изображения от двата различни дни / Ф11 и
Ф12/.Идентичността се изразява в телосложение – слабо, ръст – висок, форма на
тялото, стойка, конфигурация на лятото, уши, граница на косата, цвят на косата
и форма, пропорции рамене и крайници, видима възраст около 35 години.Резултата
от сравнителния анализ позволява да се направи извод, че на горепосочените
фотокопия категорично е заснето едно и също лице посочено като П.Х.Ш..
В конкретния случай наказателното
производство е приключило при условията на диференцираната процедура,
предвидена в чл.371, т.2 от НПК. В хода на съдебното следствие подсъдимия е
направил самопризнания и е заявил, че признава фактите в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като е дал съгласието си съдът да не събира доказателства
относно тези факти. Съдът е разяснил и разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК на
подсъдимия Ш., извършил е проверка дали събраните в хода на досъдебното
производство доказателства подкрепят самопризнанията на подсъдимия и дали тези
доказателства са събрани по реда, предвиден в НПК. След като е констатирал, че
доказателствата са събрани по законоустановения ред и е приобщил събраните в
хода на досъдебното производство доказателства, доказващи самопризнанията на
подсъдимия,като ги е прочел в съдебно заседание. На основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е постановил протоколно определение, с което е обявил, че при
постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанието на подс. Ш.,
събраните в хода на досъдебното производство и приобщени доказателства, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Предвид изложеното , както и във
връзка с направеното от подсъдимия самопризнание на фактите и обстоятелствата
по обвинителния акт, и с оглед предварително извършената служебна проверка , че
събраните по ДП доказателства подкрепят направените самопризнания, съдът
намира, че по безспорен начин е установена описаната в обстоятелствената част
на обвинителния акт фактическа и правна обстановка, която се
подкрепя изцяло от събраните в хода на ДП писмени доказателства –
привличане и разпит на обвиняем, протоколи за разпити на свидетели, СОЕ,
видео-техническа и лицево идентификационна експертиза, свидетелство за
съдимост, справка, протокол за вземане на сравнителни образци, приобщени по
време на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.283 от НПК и от
предявените на основание чл.284 от НПК.
Съдът кредитира изцяло гласните и
писмените доказателства, както и заключенията по назначените експертизи. Същите
са събрани и приобщени към делото по предвидения в НПК процесуален ред и
подкрепят направените самопризнания от подсъдимия.
Предвид изложеното и от така
изяснената фактическа обстановка, съобразявайки с разпоредбите на чл.301 от НПК
съдът приема за установено от
правна страна :
С деянието си от обективна и
субективна страна подс. Ш. е осъществил състава на престъпление по чл.194,ал.1,вр.чл.26,ал.1
от НК.
Налице
са обективните признаци на състава на посоченото престъпление, а именно в
периода от 11.10.2019 год. до 15.10.2019 год. в гр.Варна в условията на
продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи – перилни препарати,
всички вещи на обща стойност 91,74 лв. от владението на Д.Й.С., без нейно
съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, като деянията са извършени
както следва:
-
на 11.10.2019 год. в гр.Варна отнел чужди движими вещи-2 броя кутии перилен
препарат марка „ Персил”, всяка съдържаща по 28 броя капсули течен прах за
пране, на обща стойност 37,86 лв. от владението на Д.Й.С., без нейно съгласие,
с намерението противозаконно да ги присвои;
-
на 15.10.2019 год. в гр.Варна отнел чужди движими вещи – 2 броя кутии перилен
препарат марка „ Персил”, всяка съдържаща 28 броя капсули течен прах за пране и
три кутии марка „Ариел”, всяка съдържаща по 12 броя капсули течен прах за
пране, на обща стойност 53,88 лв. от владението на Д.Й.С., без нейно съгласие с
намерението противозаконно да ги присвои.
Подсъдимия е прекъсна владението на
ощетеното ЮЛ, упражнявано чрез отговорните за това служители, върху неговите
движими вещи, като ги е взел от стопанисвания от дружеството обект – магазин
„Май маркет”, находящ се на ул.” Студентска” № 4 в гр.Варна. Видно от
видео-техническата и лицево идентификационна експертиза подсъдимия застава пред
щанда с препарати, разгъва синя торбичка и поставя кутиите в нея, с което
установява трайна фактическа власт върху тях.
За действията на подсъдимия липсва
съгласие на владелеца на вещите – ощетеното ЮЛ М.2 ЕООД. Несъмнено вещите са
движими по характера си, тъй като отговарят на дефиницията на чл. 110, ал. 2 от
ЗС и не са трайно прикрепени към земята или към постройка. Същите вещи има
парична равностойност, която е определена чрез оценъчна експертиза.
В
случая обекта на престъплението са обществените отношения свързани
със собствеността на гражданите. Подсъдимия е отнел чужда движима вещ – перилни
препарати от владението на собственика им,
без неговото знание и съгласие, и е установил своя фактическа власт.
От субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл – той е съзнавал, че с
действията си ще лиши от фактическа власт владелеца на чуждата
движима вещ, предвиждал е преминаването и в своя фактическа власт и е целял да
установи тази власт върху предмета на престъплението. Съзнавал
е обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването на
обществено -опасните последици.
Това,
че подсъдимият е съзнавал всички елементи от състава на престъплението и
неправомерността на поведението си и е имал намерението противозаконно да
присвои чуждите вещи, е видно от поведението му преди, по време и след
извършване на деянието.
Причините за извършване на
престъплението съдът намира в ниското правосъзнание на подсъдимия, слабите му
волеви задръжки и незачитане на установения в страната правен ред.
В конкретния случай няма спор по
фактите, а единствено по приложението на правото, и по-конкретно дали така
описаното деяние осъществява признаците на престъпния състав на чл. 194, ал. 1 НК или са налице предпоставки, които обосновават преквалификация на деянието
като такова, представляващо маловажен случай, така както пледира защитата на
подсъдимия.
Състава на съда не споделя виждането
на защитата за маловажност на случая. Извършеното от подсъдимия осъществява
признаците на кражба по основния състав, а не по този на чл.194, ал.3 от НК,
тъй като не е с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на деяния от този вид. Касае се до престъпна дейност, която
разкрива по – висока степен на обществена опасност, независимо от не-много
високата стойност на отнетите вещи. Подсъдимият, макар и неосъждан към момента
на престъплението, е с лоша характеристика, видно от приложената в досъдебното
производство справка с криминалистичните му регистрации. Тази справка
действително, както посочва и защитника на подсъдимия няма доказателствена сила
и значение, но е също факт от обстоятелствата, описани в обвинителния акт и
признати от подсъдимия, и като такава се явява негова негативна характеристика
/ решение № 20/25.03.2016 год. на БАпС, внох дело № 278/2015 год./.
На следващо място касае се за
престъпление със завишена степен на обществена опасност, доколкото се касае за
продължавана престъпна дейност.Поради това и извършеното от подсъдимия Ш. не
може да се квалифицира като маловажен случай.
За престъплението по чл.194,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от
свобода до осем години. В конкретния случай производството е проведено по
реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК и съобразявайки
се с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК съдът следва да наложи на подсъдимия
наказание при условията на чл.58А от НК.
При индивидуализиране на наказанието,
съобразно разпоредбата на чл.58А, ал.1, вр. чл.54 от НК съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства изразената критичност към стореното,
оказаното съдействие от подсъдимия в досъдебното производство, чистото му
съдебно минало към момента на деянието и трудните условия, в които живее. Самопризнанието
на подсъдимия не би могло да се отчита като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство, доколкото същото е условие за разглеждане на
делото по реда на гл.27 от НПК. За направеното самопризнание подсъдимия
получава редукция на наказанието с една трета, поради което съдът не може да го
отчита отново при индивидуализация размера на наказанието.
Като отегчаващи отговорността обстоятелство
съдът прецени по – високата степен на обществена опасност на извършеното
/продължавана престъпна дейност/, от лице с лоша характеристика.
Като анализира така
индивидуализиращите отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав
счете, че наказанието на подсъдимия следва да се определи при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства и следва да бъде в размер на шест
месеца лишаване от свобода, което на основание чл.58а, ал.1 от НК да се намали
с една трета, като наказанието което следва да се изтърпи от подсъдимия следва
да бъде в размер на четири месеца лишаване от свобода. това наказание
съответства както на обществената опасност на извършеното, така и на личността
на подсъдимия и според преценката на съда би постигнало своето поправящо и
превъзпитателно въздействие спрямо него, а така също би се отразило
възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото.
С оглед чистото съдебно минало на
подсъдимия към момента на извършване на престъплението, както и за постигане целите
на индивидуалната и генералната превенция, настоящият съдебен състав е на
становище, че така наложеното на подсъдимия наказание в размер на четири месеца
лишаване от свобода не е необходимо да се изтърпи от същия реално. Поради това
и на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието следва да бъде отложено
за срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
По
предявения граждански иск
Съдът намира, че предявеният от ощетеното
ЮЛ – М.2 ЕООД, чрез представляващия дружеството П.Тсрещу подсъдимия Ш., за
сумата от 91,74 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
от деянието, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
увреждането, до окончателното й изплащане К граждански иск е основателен, тъй
като причинената имуществена вреда произтича именно от извършеното от Ш.
престъпление. Освен това искът е доказан и по размер, тъй като от писмените и
гласни доказателства се установява, че стойността на отнетите и не възстановени
вещи възлиза на 91,74 лева. При тези съображения, съдът уважи предявения
граждански иск изцяло в едно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на извършване на деянието до
окончателното й изплащане.
По
разноските
Предвид това, че подсъдимия Ш. е
признат за виновен, и на основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът го е осъдил да
заплати направените по делото разноски в размер на 50.00 лв.
държавна такса, върху уважения размер на гражданския иск, както и сумата от 279,79
лв. в полза на Държавата по сметка на ОД МВР Варна за експертизи .
По
отношение веществените доказателства
На осн.чл.112,ал.4 от НПК веществените
доказателства – 1 брой оптичен носител /DVD-R марка „ЕМ1ТЕС"/, предаден с ПДП на
16.10.2019 г. от Д.Й. и 1 бр. оптичен носител /CD-R „Омега"/, сравнителни
образци на П.Х.Ш., взети с Протокол на 18.12.2019 г., следва да останат по
делото.
Предвид горните съображения съдът
постанови присъдата си .
Съдия
при РС Варна: