РЕШЕНИЕ
№ 353
гр. Велико Търново, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново –
трети състав, в съдебно заседание на първи ноември две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
при участието на секретаря М.Н., изслуша
докладваното от съдия Банев Адм. д. № 49
по описа за 2022 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с 196, ал. 4, чл. 215, ал.
1 и чл. 219, ал. 3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по
жалба, подадена от Ц.И. ***,
като пълномощник на В.Ю.В. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Заповед №
РД22-1301/ 12.07.2021 г., издадена от кмета на Община Велико Търново. С
оспорената заповед на основание чл. 195, ал. 3 и ал. 4, вр. с чл. 196, ал. 3 от ЗУТ, на В.Ю.В., като собственик на поземлен имот с идентификатор ***по КК и КР
на гр. Велико Търново, му е наредено да изпълни укрепителни мероприятия на
земния скат към имоти с идентификатори ***и ***по КК и КР на гр. Велико
Търново, с цел предотвратяване настъпване на инциденти и нанасяне на материални
щети на трети лица. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорваната
заповед, поради неспазване на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 от АПК
/липса на мотиви/ и издаването й в противоречие с материалноправни разпоредби
на закона. Твърди, че положението в имота и неговото състояние не се е
променило от 2016 г. насам, когато намиращата се в имота сграда е била
премахната при пълно спазване на изготвения и одобрен план за демонтаж. Според
него още през 2016 г. e било
установено, че има срутвания на подпорна стена, които срутвания не са в имота
му и не са причинени от действията по разрушаването на сградата, в какъвто
смисъл е била разменена кореспонденция с кмета на общината. Сочи, че през
същата година било установено, че в съседния имот има изградени незаконни
постройки, които активизирали свлачището поради липсата на канализация. Изтъква и че той е закупил имота като
празен парцел и е обективно невъзможно да се извърши проверка на действията от
2016 г. до 2021 г., а административният орган не е изложил мотиви за наличието
на аварийна ситуация в резултат на противоправно поведение на жалбоподателя. С
тези доводи от съда се иска да отмени оспорената заповед. В хода на делото
оспорващият, чрез пълномощника си заявява, че поддържа жалбата с направените
искания. В последното съдебно заседание, за което е редовно призован, не се
явява и не изпраща представител.
Ответникът по
жалбата – кметът на Община Велико Търново, чрез представителя си по пълномощие Д.Й.,
оспорва жалбата. Твърди валидност, формална, процесуална и материалноправна
законосъобразност на оспорения административен акт, подробни съображения за
което излага в писмена защита. По същество счита за безспорно установено, вкл.
от доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене, че събарянето на
сградата намираща се в ПИ с идентификатор ***по КК и КР на гр. Велико Търново,
не са били спазени предпианията на одобрения план за разрушаване, което заедно
с неукрепването на терена, е предизвикало частично срутване на подпорна стена и
свличане на земни маси, а от там и материални щети на собственици в съседните
имоти. Изтъква, че са останали недоказани твърденията за свличания на земни
маси преди събарянето на сградата, нито че тези процеси са породени от
наличието на незаконна канализация в съседни имоти. Сочи и че към момента тези
процеси продължават, застрашавайки имуществото в съсените на процесния имоти и
здравето на хора преминаващи по ул „Максим Райкович“. Моли съдът да отхвърли
жалбата като неоснователна и недоказана, прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Нотариален акт № 1608/ 11.09.2018 г., том 9, рег. № 10121, дело № 1046/ 2018 г. на нотариус с район на действие района на ВТРС /л. 134/, В.Ю.В. е придобил ПИ с идентификатор ***по КК и КР на гр. Велико Търново ПИ с идентификатор ***по КК и КР на гр. Велико Търново, административен адрес гр. ***, в резултат на покупко-продажба. Видно от съдържащата се в делото Заповед № РД 22-981/ 09.05.2016 г. на кмета на Община Велико Търново, със същата на В. Р.С. /дядо на жалбоподателя и тогавашен собственик на посочения ПИ/, е разрешено да извърши демонтаж на намиращата се в имота жилищна сграда. Изготвен и одобрен от главния архитект на Община Велико Търново е бил и проект за демонтажа на жилишната сграда в ПИ с идентификатор ***. От м. септември 2016 г. до кмета на Община Велико Търново и други институции са започнали да постъпват жалби от собствениците на съседни имоти, че поради премахването на сградата са причинени щети в техните имоти и са се активизирали свлачищни процеси, като постепенно кореспонденцията между подателите на тези жалби и различните администрации е придобила значителен обем. След извършена проверка от служители в Община Велико Търново, е била издадена Заповед № РД 22-1289/ 08.08.2019 г. на кмета на общината, с която на В.Ю.В. като собственик на ПИ с идентификатор ***по КК и КР на гр. Велико Търново е било разпоредено изнвършването на укрепителни мероприятия на земния скат към имоти с идентификатори ***и ***по КК и КР на гр. Велико Търново. Заповедта е била обжалвана от адресата й и отменена с Решение № 122/ 17.06.2020 г. по адм. дело № 717/ 2019 г. по описа на АСВТ, обжалвано и оставено в сила с Решение № 14880/ 02.12.2020 г. по адм. дело № 7868/ 2020 г. на ВАС.
Производството по издаване обжалвания административен акт е започнало в изпълнение указанията на съда по прилагане на закона, дадени с посоченото решение и постъпващи междувременно жалби от собственик на съседен на процесния имот. От кмета на Община Велико Търново няколкократно са били отправени уведомления до В.Ю.В. за насрочени проверки на място от комисия по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, назначена със Заповед № РД22-153/ 28.01.2020 г., като поради неуспешно връчване на същите и отсъствието на собственика на имота, огледи не са били извършени /л. 43 – л. 46 от делото/. В крайна сметка, след уведомяването му по телефона, в присъствието на В.Ю.В., от комисията е извършена проверка на място в имот с идентификатор ***в гр. Велико Търново, за която са съставени Констативен протокол № 3237/ 12.03.2021 г. и протокол за изслушване обясненията на собственика от същата дата. Съгласно отразеното в констативния протокол, при демонтажа на жилищната сграда в поземления имот, не са били спазени изискванията на проекта на главния архитект, част „План за разрушаване на сграда“ и не е било изградено предвиденото тръбно подпорно скеле, за допълнително укрепване на каменната подпорна стена към съседната сграда в ПИ с идентификатор ***и на земния скат. В резултат на това се е свлякла земна маса в имота от съседните имоти, разположени на северозапад и североизток, като са засегнати: ПИ с идентификатор ***/административен адрес ул. ***/ - в който е настъпило срутване на постройка на допълващо застрояване /стопанска постройка/, заедно с прилежащия терен и има опасност от свличане и на жилищната сграда в същия имот; ПИ с идентификатор ***/административен адрес ***/ - изнесена е земната основа под постройка на допълващо застрояване /стопанска постройка/, изградена до откоса, част от тази постройка е разрушена и е прекъсната битовата канализация на имота, налице е и опасност от свличане на жилищната сграда в същия имот. Отразено е и че към момента на проверката има опасност от нови свличания на земни маси, като е направен извод, че пряко са застрашени живота и здравето на гражданите, стабилността на съседните имоти с идентификатори ***и ***по КК и КР на гр. Велико Търново, и на разположените в тях жилищни сгради. В констативния протокол от 12.03.2021 г. е отбелязано, че проверката се извършва в присъствието на служителите в общинската администрация, влизащи в състава на комисията по чл. 196 от ЗУТ и на жалбоподателя В.Ю.В., като същият е подписан от всички присъствали членове на комисията. Съгласно протокола за изслушване обясненията на собственика на имота от 12.03.2021 г. /л. 37/, последният е заявил, че парцелът е закупен празен, в състоянието, в което е към момента на проверката и то е такова от 2016 година. Този протокол е подписан от председателя и членовете на комисията и от В.Ю.В.. Констативният протокол е бил връчен на В. чрез изпращане по пощата, на дата 31.05.2021 г. /л. 30/, като на 08.06.2021 г. същият е депозирал пред кмета на Община Велико Търново становище, че отразеното в него не отразява действителните факти, а по същество – че не е доказано неспазване на проекта за демонтажа на сградата в имота и че извършеното премахване на същата няма връзка с развилите се свлачищни процеси в съседните имоти. С Констативен протокол № ВТ-3258/ 16.06.2021 г., комисията по чл. 196 от ЗУТ е приела за неоснователно възражението, че имотът е бил закупен от сегашния му собственик в състоянието, в което се е намирал при проверката. Призводството е приключило с издаването на Заповед № РД22-1301/ 12.07.2021 г. на кмета на Община Велико Търново, с която на основание чл. 195, ал. 3 и ал. 4, вр. с чл. 196, ал. 3 от ЗУТ, на собственика на ПИ с идентификатор ***по КК и КР на гр. Велико Търново, е наредено незабавно да изпълни укрепителни мероприятия на земния скат към имоти с идентификатори ***и ***, с цел предотвратяване настъпване на инциденти и нанасяне на материални щети на трети лица. Заповедта е била изпратена на адресата й с придружително писмо изх. № 91-00-224/ 21.07.2021 г. /л. 25/, връчена му е на дата 10.01.2022 г. /л. 9/ и е оспорена от него пред АСВТ с жалба вх. № 94-ВВ-11631-1/ 17.01.2022 г. на Община Велико Търново.
В съдебната фаза на производството от ответника е представена
административната преписка, съдържаща посочените по-горе документи, както и
документите от преписките по издаването на зоржвидто от
09.05.2016 г. на кмета на общината за разрешаване демонтажа на намиращата се в
ПИ ***жилищна сграда и на заповедта за укрепителни мероприятия от 08.08.2019
г., отменена с решението по адм. дело № 717/ 2019 г. на АСВТ, вкл. проектите
„План за безопасност и здраве“ и „Демонтаж на жилищна сграда“ в имота, одобрени
от главния архитект на Община Велико Търново, с обяснителни записки, жалби на
собствениците на съседните имоти и кореспонденция, становище от „Геозащита“
ЕООД – гр. Плевен от 01.11.2019 г., геотехническо становище от проф. д-р инж. С.С..
Във връзка с направени от оспорващото лице искания, ответникът писмено е
изложил становища относно извършеното в имот събаряне на сграда през 2016 г. и
е представил снимков материал заснет при оглед от служител на Община Велико
Търново. По негово искане са изслушани показанията на свидетелите Т. Н.С.
/председател на комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ/ и М.Н.П./служител в
общината, извършил оглед при събарянето на сградата в имота.
В
показанията си свидетелят С. заявява, че като заемаща длъжността „Началник
отдел „Устройство на територията“ в Дирекция „Строителство и устройство на
територията“ в Община Велико Търново е запозната със случая от 2015 година.
Пресъздава факти, установяващи се от наличните в делото документи, относно
премахването на сградата, застрашена от самосрутване, последвалите жалби от
съседите на адреси гр. Велико Търново, ул. *** и ***, проверките и издаването
на първоначалната заповед за укрепване, отменена от съда. Сочи, че в изпълнение
на това решение е проведена процесната процедура, с издаване на нова заповед,
като междувременно от „Геозащита“ ЕООД - гр. Плевен е бил извършен оглед на
място и е дадено заключение, че свличанията в съседните имоти са следствие от
събаряне жилищната сграда. Твърди, че при демонтажа на същата не са били
спазени предвижданията на проекта, като същия са използвани машини и не е
извършено предвиденото укрепване със скеле към горните два имота, за което още
при събарянето е постъпила жалба от съседите. Била е извършена проверка на
място от от служители на общината, на която свидетелката не е присъствала, били
са изготвени снимки. Според нея преди демонтажа на процесната сграда не е имало
сигнали от съседи срещу собственика на имота на ул. ***.
Свидетелят
П., работещ от 2015 г. като „Старши експерт“ в отдел „Устройство на
територията“ в Община Велико Търново заявява, че е запознат с процесния случай.
Извън пресъздаването на обстоятелствата по квалифицирането на сградата като
застрашена от самосрутване и предприетите от собствениците действия, той сочи,
че обектът е в зона на специален статут по Закона за културното наследство, е
била свикана комисия по чл. 73 от ЗКН, в която той е участвал. Комисията е взела решение, че
сградата може да бъде демонтирана и от собствениците да се разработи
инвестиционен проект за бъдещо изграждане на жилищна сграда. През 2016 г. е
била издадена заповед за демонтаж, с описани изисквания при извършването на
същия, задължения и отговорности, от собствениците са представени план за
безопасност и план за демонтаж, разработен от правоспособен конструктор и
одобрени от главия архитект на общината. Ставало въпрос за стара сграда,
разположена на стръмен терен, с денивелация над 2 метра. След започване на
демонтажа и изразени опасения от дейност на тежка механизация, по повод
публикация в местен ежедневник свдетелят е направил оглед на място на
07.09.2016 година. Установил е наличието на неработещ към момента багер,
изготвил е и снимков материал за състоянието на строителната площадка. При
повторен оглед на 17.09.2016 г., за който също е изготвен снимков материал е
установено, че има частично срутване на каменната подпорна стена от източната
част на имота на ул. ***- паднали каменни късове и свлечени земни маси,
изметнати цели стени и елементи на североизточната граница в резултат от
дейността на строителната механизация. На същия ден след обяд е установено, че
каменната подпорна стена е изпаднала в голяма степен, във височина изцяло като
каменните късове и земните маси са в имота на ул. ***. Констатирана е и работа
на механизация в близост до срутването, като в процеса на почистващите дейности
с багера е била прекъсната тръба, служеща за мръсен канал, изградена със
съгласието на предишните собственици, впоследствие демонтирана. Настъпило е и
локално срутване на земни маси. До собственика са били изпратени препоръки и
предписания, като същият е заявил, че е спазен плана за демонтаж и е използвана
строителна фирма с нужните специалисти и техника.
Показанията
на свидетелите се цанят при съобразяване разпоредбите на чл. 172 от ГПК и
възможна заинтересованост на същите като служители на Община Велико Търново.
Същевременно съдът отчита обстоятелството, че тези показания изцяло
кореспондират с наличните в делото документи и веществени доказателствени
средства, при което намира че следва да бъдат кредитирани с доверие.
В
хода на съдебното дирене по искане на жалбоподателя към настоящото дело са
приобщени документите, съдържащи се в адм. дело № 717/ 2019 г. по описа на
АСВТ. Също по негово искане е назначена съдебна техническа експертиза, чието
заключение е прието от съда без възражения от страните и без искания за
назначаване на допълнителна или повторна експертиза, и се цени заедно с
останалите събрани доказателства. Съгласно заключението на СТЕ, съществувалата
в процесния ПИ двуетажна паянтова жилищна сграда е строена около или преди 1900
г. и към момента на демонтажа й ие била на повече от 100 г., при нормативен
амортизационен срок 60 години. Същата е била изоставена, с течове от покрива и
повредени и пропаднали дървената покривна конструкция и дървен гредоред на
таваните, нарушена цялост на югозападната фасада на ниво втори етаж, липсващи
прозорци на ниво втори етаж и оставена под действие на атмосферните влияния,
поради което е съществувала опасност от саморазрущаване. При демонтажа й не са
били предписанията на предварително одобрения проект, при което е съборена част
от североизточната й стена от каменна зидария, която същевременно е укрепваща
терена към ПИ ***, на ул. ***. Били са демонтирани фундаментите на сграда на
ниво улица до ниво двор и подпорната каменна стена, без да е налице
инвестиционен проект за ново строителство на мястото на разрушената сграда.
Вследствие на това и неизпълнението на предписаното укрепващо скеле, се е
получило свличане на земни маси и събаряне на югоизточната част на съседните ПИ
с идентификатор ***, ул. *** и ПИ с идентификатор ***, ***, като свличането е
съборило и сгради - допълващо застрояване в двата имота. Няма документални
данни за свличане на земни маси в имота на жалбоподателя и посочените два имота
преди 2016 година. В посочените по-горе два имота не е имало изградена
незаконна канализация. В ПИ ***е ползвана стара съществуваща канализация,
отвеждаща до ул. „Максим Райкович“, която е разрушена при демонтажа на сградата
в процесния имот, към момента е изградена канализация с монтиран хидрофор.
Според вещото лице, няма данни ползването на посочената стара канализация да е
активирало свлачищни процеси, към момента няма влияние на канализационни води
върху такива процеси. С позоваване и на становището на „Геозащита“ ЕООД – клон
Плевен, експертизата счита, че такива свлачищни /срутищни процеси/ възникват
при преовлажняване на терена от значителни валежи на дъжд и сняг, и съответно
увеличен земен натиск, при което не е изключено да продължат и в бъдеще.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е
подадена от правоимащо лице, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален
административен акт, в срока по чл. 215, ал. 4, вр. с чл. 196, ал. 4 от ЗУТ и отговаря на изискванията на чл. 150
и чл. 151 от АПК, приложими по силата на чл. 219, ал. 3 от ЗУТ. Посочените
обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на същата за разглеждане по
същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
След служебно
извършена проверка съдът установи, че обжалваната заповед на кмета на Община
Велико Търново е издадена от оправомощен орган и в рамките на неговата
материална компетентност. Съгласно разпоредбите на чл. 195, ал. 4 и чл. 196,
ал. 3 от ЗУТ, в случай че обект не се поддържа в добро състояние, както и при
възникване на обстоятелствата по ал. 3 /аварии или други обстоятелства,
застрашаващи обекта с увреждане или разрушаване/, кметът на общината издава
заповед, с която задължава собственика да извърши в определен срок необходимите
ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване. Строежите се
поправят, заздравяват или премахват от собствениците за тяхна сметка в срок,
определен в заповедта на кмета на общината. Съобразно цитиранти норми,
оспореният акт е издаден при редовно упражняване от кмета на Община Велико
Търново, на нормативно възложени му правомощия.
Заповед № РД22-1301/
12.07.2021 г. на кмета на Община Велико Търново е издадена в предвидената от
закона писмена форма и обратно на твърдяното от жалбоподателя, съдържа
изложение на обстоятелствата, послужили като фактически основания за нейното
издаване. Посочени са обстоятелствата, въз основа на които административният органн е обосновал изводите
си за наличието на аварии или обстоятелства, налагащи укрепителни работи в
обекта на оспорващия – свличането на земни маси и спомагателни постройки и
опасност от свличане на жилищни сгради разположени в конкретно посочени съседни
имоти, с което се застрашават живота и
здравето на живущите в тези имоти, както и състоянието на самите имоти. Вън от
това, фактическите основания за издаването на акта се установяват по безспорен
начин и от съдържащ се в преписката предхождащ издаването документ -
Констативен протокол № 3237/ 12.03.2021 г., а в административната преписка са
налице доказателства, съдържащи достатъчно даннни за проверката на
законосъобразността на административния акт. Неоснователни са възраженията за
вътрешно противоречие в мотивите на оспорения акт, тъй като жалбоподателят е
закупил имота в състоянието, в което е и то е такова от 2016 година. Нормата на
чл. 195, ал. 3 от ЗУТ вменява предприемането на посочените в нея действия в
задължение на собственика на конкретния обект, без да провежда някакво
разграничение в зависимост от момента на придобиването на това му качество или
от причинната зависимост на негови действия/бездействия с установените
застрашаващи обстоятелства. Поради това, описанието на ситуация, развиваща се в
по-продължителен период от време или предизвикана от субект, различен от
адресата на заповедта /но праводател на последния/, по начало не съдържа
някакви взаимно изключващи се факти или изводи. Що се отнася до правилността на
тези изводи, тя не касае формалната законосъобразност на акта, а съответствието
му с материалноправните разпоредби на закона. Като правни основания за
издаването на административния акт са посочени разпоредбите на чл. 195, ал. 3 и
ал. 4, и чл. 196, ал. 3 от ЗУТ, които съобразно цитираното им по-горе в
решението съдържание, съответстват на приетите за установени от
административния орган факти. Оспорената заповед съдържа ясна разпоредителна
част, с посочване на адресата й, определените му задължения и срок за
изпълнението им, с което предвид спецификата на производството, са изпълнени и
изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК. При така изложеното, съдът намира,
че обжалваната заповед не страда от визираните от оспорващото лице пороци във
формата й.
Административното
производство е започнало с уведомяването на собственика на ПИ с идентификатор ***/протокол
на л. 41/, че ще бъде извършен оглед на място .в имота и е необходимо неговото
присъствие. В съответствие с разпоредбата на чл. 196, ал. 1 от ЗУТ и дадените
указания с Решение № 122/ 17.06.2020 г. по адм. дело № 717/ 2019 г. по описа на
АСВТ, извършването на огледа и установяването на необходимите укрепителни
дейности, е осъществено от нарочна постоянно действаща комисия, назначена със
Заповед № РД22-153/ 28.01.2020 г. на кмета на Община Велико Търново. Комисията,
освен огледа на място, констатациите от който са обективирани в КП № 3237/
12.03.2021 г., е събрала и всички относими към случая писмени доказателства,
изготвени в периода 2016 г. – 2022 г., също отразени в посочения констативен
протокол. Огледът на място е бил извършен в присъствието на собственика В.В.,
като в съответствие с чл. 196, ал. 2 от ЗУТ, са изслушани обясненията на
последния, отразени в отделен протокол от 12.03.2021 г. /л. 37 от делото/.
Макар КП от огледа да не е подписан от жалбаподателя, безспорно е, че
съдържанието му, включително отправеното до кмета предложение за необходимите
действия по укрепване, е доведено до неговото знание, чрез връчването на
екземпляр от протокола /разписка на л. 30/. При така изложеното настоящият
състав намира, че в хода на административното производство са спазени особените
изисквания на чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, както и общите такива на чл. 26,
ал. 1, чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от АПК. Не се констатира в хода на процедурата по издаването на
Заповед № РД22-1301/ 12.07.2021 г. на кмета на Община Велико Търново, да са
допуснати съществени процедурни нарушения, обуславящи нейната
незаконосъобразност.
Оспореният административен акт
съответства и на материалноправните разпоредби на закона. Установените
при проверката факти са непротиворечиви, същите са подробно изложени в
констативния протокол, а също и в мотивите на оспорения акт и изцяло се
потвърждават от доказателствата, събрани в хода на административното и
съдебното производство. Безспорно е, че след демонтажа на жилищната сграда в ПИ
с идентификатор ***по КК и КР на гр. Велико Търново, са настъпили свличания
/срутвания/ на земни маси към този имот от съседните му ПИ ***на адрес гр. В.
Търново, ул. *** и ПИ ***на адрес гр. В. Търново, ***. Обстоятелството, че
въпросните сврутищни процеси могат да се активизират при всяко бъдещо
преовлажняване на терена, напр. при значителни валежи от сняг или дъжд, и че
поради това застрашават целостта на намиращите се в посочените имоти постройки,
включително жилищни такива, съдът приема за установено с цитираното по-горе
заключение на СТЕ. То се потвърждава изцяло и от съдържащите се в преписката
становище на „Геозащита“ ЕООД – клон Плевен /л. 75 и л. 76/ и геотехническо
становище от проф. д-р инж. С.С. – ръководител катедра „Хидрохгеология и
инженерна геология“ в МГУ „Св. И. Рилски“ /л. 161 и л. 162/, от изслушаните
свидетелски показания, и представения в хода на делото снимков материал.
Вероятното бъдещо активиране на коментираните срутищни процеси е и житейски
логично, предвид факта, че поради голямата денивилация на терена /2,00 – 2,20
метра/, след премахването на намиращата се в него сграда, която е била в
свързано застрояване, имотът на жалбоподателя по отношение на посочените
по-горе ПИ, де факто представлява изкоп със значителна дълбочина, на границите
на същите имоти и в непосредствена близост до намиращите се в тях сгради. Това,
заедно с частичното разрушаване на подпорната стена към към ПИ ***, на ул. ***
/бивша североизточна стена на премахнатата сграда/, прави естествено
по-нататъшното развитие на почвени ерозионни процеси, включително и срутищни
такива, при това непосредствено застрашаващи целостта на постройките в ПИ с
идентификатор ***и ПИ с идентификатор ***. Това фактическо положение по
същество не се оспорва и от жалбоподателя и определя процесния строеж /по арг.
от чл. 151, ал. 1, т. 5 от ЗУТ/, като неотговарящ на съществените изисквания,
установени в чл. 169, ал. 1, т. 4 и ал. 3, т. 2 и т. 3 от ЗУТ – за достъпност и
безопасност при експлоатация, за намаляване на
риска от бедствия и за физическа защита на строежите, и застрашаващ
здравето и имуществото на живущите в посочените по-горе съседни имоти.
Съобразно горното, правилни са изводите на административния орган, за наличието
на предпоставките по чл. 195, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ, при което за кмета на
общината е възникнало задължение, в условията на обвързана компетентност, да
задължи собственика на ПИ с идентификатор ***, да извърши необходимите
укрепителни дейности за заздравяването на земния скат към ПИ с идентификатор ***и
ПИ с идентификатор ***. Макар в оспорваната заповед да не са изрично посочени
минимално необходимите укрепителни мероприятия, указанията за тях се съдържат в
мотивната част на акта, препращаща към одобрения от гл. архитект на общината проект,
част „План за разрушаване на сграда“.
Неоснователни са
твърденията на жалбоподателя, че състоянието на обекта и срутищните процеси, е
възможно да са причинени от функционирането на незаконно изградена канализация
в посочените съседни поземлени имоти. Те се оборват по категоричен начин от
заключението на СТЕ, според което в ПИ ***и/или ПИ ***няма изградена незаконна
канализация, а ползването на съществуващите такива не е допринесло за
активирането на срутищните процеси, каквито впрочем не са били наблюдавани
преди събарянето на сградата в ПИ ***през 2016 година.
Както вече се
отбеляза, неотносими към предмета на настоящото производство са
обстоятелствата, че имотът е бил закупен от настоящия му собственик в сегашното
му състояние, както и дали това състояние е предизвикано именно от събарянето
на съществувалата в този имот сграда. Само за пълнота на изложението,
настоящият състав намира последното обстоятелство за безспорно установено, като
в този смисъл са заключението на СТЕ, и коментираните по-горе становища от
„Геозащита“ ЕООД – клон Плевен и от ръководителя на катедра „Хидрохгеология и
инженерна геология“ в МГУ. При извършения през месец септември демонтаж на
сградата в ПИ с идентификатор ***не са били спазени предписанията на одобрения
от гл. архитект на общината проект, част „План за разрушаване на сграда“ и
обяснителната записка към него /л. 205 – л. 2017 от делото/. В нарушение на
тези предписания, още на първи етап от демонтажа са били разрушени фундаментите
на съществувалата сграда /за които е препоръчано ръзрушаване едва след
изготвянето и в съответствие с инвестиционен проект за ново строителство/,
както и частично каменната подпорна стена към съседния ПИ ***, без да бъде
изградено предвиденото подпорно скеле за допълнително укрепване на тази
подпорна стена. Наличието на тези действия при събарянето в отклонение от
одобрения проект, както и моментът на извършването им, вкл. машинното събаряне
на фундамента на сградата, се установяват и от приложения от ответника снимков
материал на л. 334- л. 343 от делото. От своя страна както заключението на СТЕ,
така и сочените по-горе експертни становища сочат, че именно въпросните
действия в отклонение от проекта за демонтаж, са в причинна връзка с настъпилите
впоследствие срутищни процеси.
Съобразно
изложеното по-горе настоящият съдебен състав намира, че оспорената Заповед №
РД22-1301/ 12.07.2021 г. на кмета на Община Велико Търново за извършване на
укрепителни мероприятия, е издадена при правилно прилагане на
материалноправните разпоредби на ЗУТ. същата и не страда от твърдяните от
оспорващия пороци, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
При
този изход на делото, на жалбоподателя не следва да се присъждат направените
разноски за воденето му. С оглед своевременно направеното искане от
процесуалния представител на ответника, на последния следва да се присъдят разноски, в размер на
150,00 лева. Размерът на възнаграждението е обоснован с чл. 24, изр. второ от
Наредбата за заплащане на правната помощ, според който по административни дела
възнаграждението е от 100 до 240 лв., и фактическата и правна сложност на
делото.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. с 196, ал. 4 и чл. 219,
ал. 3 от ЗУТ, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля жалбата
на В.Ю.В. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Заповед № РД22-1301/ 12.07.2021
г., издадена от кмета на Община Велико Търново, с която на основание чл. 195,
ал. 3 и ал. 4, вр. с чл. 196, ал. 3 от ЗУТ, на жалбоподателя, като собственик
на поземлен имот с идентификатор ***по КК и КР на гр. Велико Търново, е
наредено да изпълни укрепителни мероприятия на земния скат към имоти с
идентификатори ***и ***по КК и КР на гр. Велико Търново.
Осъжда В.Ю.В.
с ЕГН **********, адрес ***, да заплати на Община Велико Търново с ЕИК
*********, административен адрес гр. Велико Търново, пл. „Майка България“ № 2, разноски
по делото в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщението до страните.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Съобщаването на жалбоподателя да се извърши и чрез пълномощника му по делото ***
Ц.Н.И. ***, на посочения в жалбата служебен адрес: ***.
Административен съдия :