Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 11.12.2019 г. град Айтос
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АЙТОСКИ РАЙОНЕН СЪД граждански състав
на двадесет и осми ноември две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в
следния състав:
Районен съдия: Таня Спасова
Секретар Росица Марковска
като
разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело № 848 по описа за 2019
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на Гаранционен
фонд, представлявано от Б.И.М. и С.Г.С., и двамата в качеството на изпълнителни
директори, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез
адв. П.Ч., против Н.Т.Д. с ЕГН ********** ***, с която се иска
да бъде осъден ответника за сумата от 3 012, 45 лева, представляващи платено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета вследствие
възникнало ПТП на 10.01.2014 г. в общ. ***.
Относно датата на ПТП е подадена молба с вх.
№ 6505 от 27.11.2019 г., с която се посочва, че в исковата молба е допусната
техническа грешка като датата на ПТП следва да се чете като 10.01.2014 г.
вместо неправилно вписаната 22.08.2014 г.
Поддържа се, че ответникът в качеството си
на водач на л.а. *** с ДКН *** на път 447 + 100 км посока от гр. А. към гр. С.
се отклонява от пътя и се удря в метална еластична ограда вляво от посоката му
на движение и така причинява ПТП с материални щети на четириметрова метална
ограда и две колонки. Гаранционният фонд въз основа на сключено споразумение
между компенсационните органи и гаранционните фондове е възстановил изплатеното
от НББАЗ на Националното бюро на Република Г. обезщетение по образуваната
преписка по щета № 120709 от 04.09.2014 г. Претендира се и законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и направените разноски. Поддържа се, че по време на причиненото
ПТП ответникът е управлявал описания лек автомобил, без за него да има задължителна
застраховка „Гражданска отговроност”, поради което
именно дължи възстановяването на платеното застрахователно обезщетение на ищцовото дружество.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е
постъпил писмен отговор, не се взема становище по предявените искове и не е са
направени доказателствени искания. В съдебно заседание ответникът не се явява,
редовно уведомен, като липсва искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Предявената искова претенция е с правно
основание чл.288а, ал.3 вр. чл.288а, ал.12 вр. чл.288а, ал.1, т. 1 от КЗ (отм.)
вр. чл. 45 от ЗЗД.
Съдът,
като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата
страна съдът може да постанови неприсъствено решение. За да бъде постановено
неприсъствено решение следва да са налице предпоставките за това установени в
чл.239, ал.1 ГПК, а именно на страните да са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, и предявеният иск да е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по реда на чл.238 ГПК.
Предявеният иск е с правно основание чл.288а вр. чл.288, ал.12 от КЗ (отм.), който урежда правото
на Гаранционния фонд да встъпи в правата на увреденото лице до размера на
платеното и разходите по ал.8, в случаите, когато при предпоставките на чл.288а,
ал.1, т.1 от КЗ е възстановил чрез НББАЗ изплатените суми за обезщетение, ведно
с разходите, на чуждия компенсационен орган.
От представените с исковата молба протокол за осъществено на 10.01.2014
г. ПТП с участието на ответника на територията на Република Г., доклад по щета
за имуществени вреди № 12 0709 от 04.09.2014 г., преводно нареждане от
17.09.2014 г. за сумата от 3 012, 45 лева от ГФ в полза на НББАЗ, съдът
приема, че исковете за заплащане на застрахователно обезщетение са вероятно
основателни поради наличието на фактическия състав на чл.288а, ал.1, т.1 от КЗ
(отм.), тъй като ПТП е настъпило на територията на държава-членка на ЕС,
виновният водач на МПС в случая ответника не е разполагал с валидно сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и поради това
компенсационният орган на държавата-членка, където е настъпило събитието, е
обезщетила увредените лица за вредите, което от своя страна е задължило ГФ чрез
НББАЗ да възстанови изплатените суми, ведно с разходите на пострадалото лице,
на чуждия компенсационен орган и тези на НББАЗ.
С оглед горното и тъй като ответникът не е представил отговор на исковата
молба и негов представител не се е явил в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като същият е бил уведомен
за последиците от непредставяне на отговор и неявяване по делото, съдът намира,
че в случая са налице предпоставките на чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение по делото, като предявените искове
следва да бъдат уважени изцяло, без решението да се мотивира по същество.
Предвид изхода от производството и на
основание чл.78, ал. 1 от ГПК, следва в тежест на ответника да бъде възложено
заплащането на направените от ищеца разноски, а именно сумата от 120, 50 лева,
представляващи заплатена държавна такса.
Мотивиран от горното и на основание чл.239 ГПК, Айтоският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.Т.Д. с ЕГН ********** ***, да заплати на Гаранционен фонд,
представлявано от Б.И.М. и С.Г.С., и двамата в качеството на изпълнителни
директори, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.
П.Ч., сумата от 3 012, 45 лева, представляваща възстановената
на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи
(НББАЗ) в качеството му на компенсационен орган сума по щета № 12 0709 от 04.09.2014 г. във
връзка с изплащане на
обезщетение за имуществени вреди вследствие ПТП, причинено от ответника в
качеството си на водач на л.а. *** с ДКН *** на 10.01.2014 г. на път 447 + 100
км посока от гр. А. към гр. С. в Г., общ. ***, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба – 30.08.2019 г. до окончателното плащане, както и направените
разноски от 120, 50 лева, представляващи
заплатена държавна такса.
Решението не подлежи на
обжалване – чл.239, ал.4, ГПК, защитата срещу него може да се осъществи по реда
и в срока по чл.240 от ГПК.
Районен
съдия.......................................