№ 2820
гр. София, 06.03.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на шести
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мирослава Кацарска
Членове:Нели Алексиева
Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20231100502398 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№120609/23.11.2022г., подадена от „Т.С.“ ЕАД срещу
Постановление за разноски с №69355/10.11.2022г. по изпълнително дело № 20228510402841
по описа на ЧСИ М.П., с което той е отказал да намали размера на приетото за събиране
адвокатско възнаграждение от 240,00 лв. като разноски за адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на взискателя, както и пропорционалната такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят счита, че адвокатският хонорар е завишен, като действията на
ЧСИ са незаконосъобразни, тъй като единственото извършено по делото е подаването на
молбата за образуване на изпълнителното дело и не се следват разноските, начислени за
адвокатско възнаграждение. Иска да бъдат намалени разноските поне до сумата от 200 лв.
поради прекомерност. Твърди, че действията на адвоката на взискателя се състояли само в
подаване на шаблонна молба за образуване на изпълнителното дело, а нямало данни за
извършване на други правни и фактически действия, т.е. не били извършвани такива с цел
удовлетворяване на вземания по смисъла на чл.10, т.2 от Наредба №1/2004г., а той бил
дружество с оповестени банкови сметки и следователно сигурен платец, още повече, че
едноличен собственик на капитала му е Столична община, а общините били „сигурни
платци“. По подробно изложените в жалбата доводи се претендира отмяна, респ. намаляване
на разноските, приети от ЧСИ по изпълнителното дело за взискателя, изразяващи се в
адвокатско възнаграждение, както и по отношение на пропорционалната такса по т.26 от
Тарифата, също съответното й намаляване.
Ответната по жалбата страна –взискателя „К.М.“ ЕООД е подал писмено възражение
чрез процесуалния си представител адв. С.Д., с което оспорва жалбата като неоснователна.
Претендира адвокатско възнаграждение и за настоящото производство
ЧСИ М.П. е депозирал писмени мотиви по жалбата под №18307/24.02.2023г., като
сочи, че счита същата за неоснователна по подробно изложените доводи.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира следното:
Процесното изпълнително дело № 20228510402841 е образувано на 21.10.2022г. по
молба на взискателя „К.М.“ ЕООД от същата дата, въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 20.09.2022 г. от СРС, 175 състав на основание Съдебно решение по ГД № 42419
от 2021 г. от 19.07.2022г. с длъжник Т.С. ЕАД с ЕИК **** за сумата от 300 лв. Още в
подадената молба е са поискани следните действия – запор на движими вещи, възбрана на
недвижими имоти и запор на притежавани от длъжника дружествени дялове, като молбата е
подадена от адвокатско дружество и адвокат и са искани разноски в размер на 240 лв. за
адвокатско възнаграждение, което е уговорено в размер на 240 лв. видно от приложеното
споразумение за адвокатско възнаграждение от 20.10.2022г. С молбата е представено
нареждане за одобрен кредитен превод, видно от който сумата е платена по банков път на
20.10.2022г. На 26.10.2022 г. на длъжника е връчена Покана за доброволно изпълнение с
изх. № 61850/21.10.2022 г. в поканата за доброволно изпълнение е посочен размерът на
приетите по делото за събиране разноски на взискателя в размер от 249,00 лв., както и
таксите по Тарифата към ЗЧСИ, възлизащи на 161,88 лв. Още на 21.10.2022г. е издадено
Постановление за разноски, стр. 11 от изпълнителното дело, като е събрана и такса за
налагане на запор. На 26.10.2022 г. е изискана справка от Регистьра на Национална агенция
за приходите за наличие/липса на задължения. На 24.10.2022г., стр. 16 от изпълнителното
дело, от процесуалния представител на взискателя адв. С. е подадена изрична молба за
предприемане на действия, като е поискан като способ на изпълнението – запор на банкови
сметки. На 03.11.2022 г. длъжникът е депозирал Възражение с вх. №108313/03.11.2022 г.
срещу размера на разноските, с искане адвокатското възнаграждение да бъде намалено до
200,00 лв. - за образуване на изпълнителното дело на основание чл. 10, т. 1 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възражение
срещу размера по чл. 78 ал.5 от ГПК, като е постъпило и изрично становище от взискателя с
вх.№111787/09.11.2022г. На 10.11.2022 г. с Постановление за разноски с изх. №
69355/10.11.2022 г. съдебният изпълнител е отказал да уважи искането на длъжника за
намаляване на разноските. с придружително писмо с изх. № 69356/10.11.2022 г., получено
на 14.11.2022 г., длъжникът е уведомен за Постановлението за разноски. На 23.11.2022 г. е
депозирана жалба от длъжннка с вх.№ 120609/23.11.2022 г., с която се обжалва
Постановление за разноски с изх. 69355/10.11.2022 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
С влизането в сила на 01.03.2008г. на новия ГПК обхватът на обжалване действията
на съдебния изпълнител е ограничен значително в сравнение с ГПК (отменен), като жалбите
са процесуално допустими само в изрично предвидените случаи, т.е. от лицата, за които
законодателят е предвидил легитимация и срещу определени действия на съдебния
изпълнител. Съгласно чл. 435 ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по
изпълнението. Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК е императивна и не може да се тълкува
разширително. Не е предвидена правна възможност за обжалване и на други действия, с
2
които длъжникът счита, че са нарушени правата му, тъй като в ГПК няма обща разпоредба
даваща възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител, които
страната по делото счита, че са незаконосъобразни. Жалбата срещу действията на ЧСИ
съгласно чл.436, ал.1 от ГПК се подава в двуседмичен срок от съобщението за извършеното
действие. По отношение на разноските съобразно константната практика на съдилищата
окръжният съд действа като контролно-отменителна съдебна инстанция относно
законосъобразността на обжалван акт на частния съдебен изпълнител /в този смисъл са
определение № 170/25.03.2011г. по ч.гр. д.№ 297/2010г. на ВКС, ІV г.о., определение №
881/18.05.2010г. по ч.гр.д.№ 634/2010г. на Апелативен съд – София, VІІ състав, определение
№ 1423/24.09.2010г. на САС по ч.гр.д.№ 1217/2010г. и др./, поради което за да се произнесе
съдът по искане, което е за отпадане на дължимите разноски по изпълнението или
намаляването им следва да има изрично произнасяне на съдебния изпълнител, а именно в
случая има произнасяне с Постановление за разноски с изх. № 69355/10.11.2022 г., което е
съобщено на жалбоподателя с придружително писмо с изх. № 69356/10.11.2022 г., получено
на 14.11.2022 г. Предвид горното съдът намира, че частната жалба, подадена на 23.11.2022г.
е процесуално допустима и подадена в срок и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът намира, че по отношение на разноските в изпълнителното производство е
налице специалната разпоредба на чл. 79 от ГПК, която изключва приложение на нормата на
чл. 78, ал.2 от ГПК, предвиждаща, че разноските са за сметка на ищеца, ако ответникът не е
дал с поведението си повод за завеждане на иска или признае същия. Отговорността на
длъжника за разноски в изпълнителното производство е различна по обем и предпоставки.
Съгласно изричната норма на чл. 79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка
на длъжника, освен ако делото е прекратено поради плащане преди започването му, каквото
основание не е налице в случая, и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или отменени от съда, което също не е налице, и по новата т.3 – за изпълнителни
способи, които не са приложени. Съдът намира, че са неоснователни доводите на длъжника,
че не било установено извършването на разноски, напротив, още с молбата за образуване на
изпълнителното дело е представен договор за правна помощ, в който е отразено, че е
уговорена като дължима сума и заплатена сума от 240лв. за адвокатско възнаграждение,
което е за образуване и за водене на изпълнителното дело, която сума е платена. В случая
видно от данните по делото още с молбата за образуване и с последваща молба взискателят е
поискал изпълнителни действия. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатски възнаграждения, в редакцията към сключване на
процесния договор за правна защита, за образуване на изпълнително дело минималното
възнаграждение е в размер на 200 лв., а за действия по воденето му - по т. 2 - за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания съгласно нормата в приложимата
редакция с ДВ бр.68/2020г., в сила от 04.08.2020г., се следва при вземания до 1000 лв., се
следва възнаграждение в размер на 200 лв. Следователно за образуване и водене на
изпълнително дело минималният адвокатски хонорар е общо 400 лв., двеста по т.1 и двеста
по т.2. Това е минималния размер на адвокатското възнаграждение с ДДС съобразно
3
редакцията на Наредба №1/2004г. към момента на сключване на договора за правна помощ.
Настоящият съдебен състав намира, че приложими при определяне на размера на
юрисконсултското възнаграждение са разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. на ВАС, които
имат материалноправен характер, поради което приложима е тази редакция на наредбата,
която е в сила към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие,
доколкото на изменението на подзаконовия нормативен акт изрично не е предадено
обратното действие. В тази насока е и задължителната практика на ВКС, постановена по
реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - определение № 782/12.12.2014 г. по ч.т.д. № 3545/2014 г. на II
ТО на ВКС, определение № 189/29.05.2014 г. по гр. д. № 1024/2014 г. на IV ГО на ВКС и
определение № 270/24.07.2014 г. по гр. д. № 7159/2013 г. на IV ГО на ВКС.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че се следвало възнаграждение само за
образуване на изпълнителното дело, а именно по чл. 10, ал.1, но не и по ал.2 – за водене, тъй
като в договора за правна помощ, който е представен още с молбата, възнаграждението е
уговорено общо и при образуването му страната не би могла да знае какви и колко точно ще
са по обем изпълнителните действия. Уговореното общо възнаграждение и платено такова е
в размер общо на 240 лв., като видно от данните се касае и за включен ДДС, а минималното
такова по Наредбата в процесната хипотеза е 400 лв. и то без да е включен начислен ДДС. В
случая възнаграждението за адвокат, което е присъдено на взискателя е дори по-малко от
следващото се минимално по Наредбата, т.е. същото е релевантно към дължимото
минимално такова само за образуване на изпълнителното дело с начислен ДДС, а именно
240 лв. е само възнаграждението по т.1 с начислен ДДС. Ирелевантно е твърдението на
жалбоподателя дали е сигурен платец или не, след като не е заплатил дължимите по
влязлото в сила съдебно решение суми преди образуване на изпълнителното дело с оглед
гореизложените съображения, още повече, че е имал достатъчно време да стори това,
предвид факта, че сумите са дължими по решение, за който той като страна по делото е
уведомен при влизането му в сила, т.е. имал достатъчно време преди образуване на
изпълнителното дело да плати доброволно. След като не е платил преди образуване на
делото, длъжникът следва да понесе и разноските по изпълнението. Няма законова
разпоредба, която да освобождава длъжника от разноски, ако плащането на сумата е в срока
по поканата за доброволно изпълнение. Няма спор в практиката на съдилищата и съгласно
разпоредбите на ЗДДС предоставянето на адвокатски услуги е облагаема услуга и върху
така определеното минимално възнаграждение се следва и дължи ДДС в размер на 20%.
Съдът намира за неоснователни доводите на длъжника, че не се дължи друга сума за
адвокатско възнаграждение извън минималната от 200 лв. по чл. 10, ал.1 от Наредбата, която
е за образуване на изпълнителното дело, тъй като действията по процесуално
представителство не са ограничени само до подаване на молбата. Цитираната от
жалбоподателя практика не е задължителна такава, а и не се установява същата фактическа
обстановка. Жалбоподателят е страна по делото, по което е постановено решението, въз
основа на което за присъдените суми е издаден изпълнителния лист и безспорно е бил
запознат със същото, като е имал възможност да изпълни доброволно задължението по
4
осъдителното решение, преди образуване на изпълнителното дело, което не е сторил. В
случая с молбата за образуване на изпълнителното дело са поискани и изпълнителни
действия. Следователно поискан е изпълнителен способ, запор на вземане. Следователно не
са налице единствено и само действия по образуване на изпълнителното дело. Ирелевантно
е твърдението на жалбоподателя дали е сигурен платец или не, след като не е заплатил
дължимите по влязлото в сила съдебно определение суми преди образуване на
изпълнителното дело с оглед гореизложените съображения.
По отношение на възраженията на жалбоподателя относно таксата по т.26 от
ТТРЗЧСИ, следва да се има предвид, че пропорционална такса се дължи, тъй като при
изпълнение на задължения за парични вземания съдебният изпълнител събира и т.нар.
окончателна такса, държавният - по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК (приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 22 от
28.02.2008 г., доп., бр. 50 от 30.05.2008 г.), а частният - по чл. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (приета с ПМС № 92 от 19.04.2006
г., обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.). В чл. 26 от Тарифата за таксите е посочено, че за
изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума по описания начин
съобразно интереса, а не само главницата по изпълнителния лист. Както е посочил
законодателя такса се следва върху събраната сума, поради което правилно в нея са
включени и разноските по изпълнението. Предвид горното съдът намира, че са
неоснователни доводите на жалбоподателя, че таксата следва да е само върху главницата по
изпълнителния лист, а не върху събраните суми и следователно искането му за
допълнителното й намаляване също се явява неоснователно. В случая предвид
неоснователността на искането за намаляване на адвокатското възнограждание и като
съобрази, че в жалбата не са изложени никакви конкретни аргументи и доводи относно
таксата по т.26 от Тарифата, съдът намира, че и в тази част жалбата се явява неоснователна.
С оглед гореизложените мотиви съдът намира, че жалбата се явява изцяло неоснователна.
Съдът намира, че разноски по настоящия спор не се следват на страните, тъй като
настоящото производство е своеобразно продължение на произнасянето на ЧСИ относно
дължимостта на разноските и следва по аналогия да намери приложение практиката, че в
производството относно разноските, не се следват нови разноски на страните. В
производството по чл. 248 от ГПК не се дължат нови разноски на страните с оглед изхода на
спора ( включително и разноски за адвокатско възнаграждение), както в
първоинстанционното производство, така и във въззивното производство, по който въпрос
има формирана трайна съдебна практика ( виж Определение № 493/26.10.2016 г. по гр. д. №
4088/2016 г. на 4-то гр. отд. на ВКС; Определение № 683/21.12.2015 г. по ч. гр. д. №
5089/2015 г. на 3-то гр. отд. на ВКС; Определение № 296/15.08.2017 г. по ч. гр. д. №
1758/2017 г. на 3-то гр. отд. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч. гр. д. №
1847/2016 г. на 2-ро гр. отд. на ВКС; ), тъй като то няма самостоятелен характер, а е
функционално свързано с производството по съществото на спора. Съдът намира, че по
аналогия при обжалване на акта на съдебния изпълнител относно изменението на
5
разноските следва да бъде приложена горната практика, касае се за несамостоятелен въпрос,
поради което разноски не се следват.
Воден от горните съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от длъжника по изпълнителното
дело „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, срещу отказа на ЧСИ да намали приетите разноски,
обективиран в Постановление за разноски с №69355/10.11.2022г. по изпълнително дело №
20228510402841 по описа на ЧСИ М.П., с което той е отказал да намали размера на приетото
за събиране адвокатско възнаграждение от 240,00 лв. на процесуалния представител на
взискателя, както и пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Да се изпрати препис от същото на ЧСИ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6