Р Е Ш Е Н И Е
№ 1036
31.12.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №1178 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на Р.Ф.Х. и Н.А. ***, подадена чрез пълномощника им адв.Й.Й., против Заповед №1394/26.08.2019 г. на Кмета на Община Хасково.
Жалбоподателите твърдят, че законосъобразността на процесната заповед следвало да бъде преценена с оглед вида на разпоредените СМР, изискуемите реквизити и липсата, респ. наличието на друг, по-икономичен начин за осъществяване на СМР, с оглед евентуалните вреди и неудобства за имота им като адресати на заповедта. Сочат, че тъй като осигуряването на достъп до чужд имот по чл.194 от ЗУТ било крайна мярка на ограничаване на вещно право на собственика във връзка с правото му да ползва имота си по предназначение в пълен обем, в заповедта било задължително да бъдат посочени характерът и обемът на строителните и ремонтните действия, което следвало да бъдат извършени, срока за приключване на същите, както и последиците при евентуални вреди. Този извод бил следствие на понятието „свободен достъп“, вложен в разпоредбата на чл.194, ал.1 от ЗУТ и свободният достъп следвало да е определен в конкретни параметри не само времево, а и пространствено. При наличието на разрешени или предписани строителни работи административният орган следвало да избере конкретен вариант на разрешения достъп до имота и да отрази тези параметри по приложена скица-извадка от действащия подробен устройствен план, като обратното щяло да даде възможност за безконтролен достъп до имота. Заповедта въобще била лишена от мотиви, като разпоредените действия, описани в нея, не били конкретизирани като характер и обем на строителните действия, които следвало да бъдат извършени, не бил посочен срокът им на приключване, нито последиците при евентуални вреди. Освен това в заповедта нямало никакви данни дали наредените дейности са били разрешени или предписани. Липсвали мотиви, че единственият възможен начин бил именно чрез осигуряване на достъп през чуждия имот. Липсата на сочените мотиви не позволявала изследването на материалноправните основания за издаване на заповедта. Непосочването на конкретни времеви параметри съставлявало нарушение на изискването за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2, т.5 от АПК, по този начин се създавали предпоставки за безконтролен достъп до имота и можело да се приеме, че заповедта е издадена в нарушение на чл.6 от АПК, регламентиращ принципа за съразмерност.
Претендира се обжалваната заповед да бъде отменена както незаконосъобразна.
Ответникът, Кмет на Община Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание излага становище за законосъобразност на обжалваната заповед и моли същата да бъде потвърдена.
Заинтересованите страни, Ш.Б.А. и Р.А.А., чрез процесуалния си представител по делото, претендират жалбата да бъде отхвърлена.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Според Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №141, том.VI, дело 2186/1995 от 03.07.1995 г. (л.23), жалбоподателят Р.Ф.Х. придобива чрез покупка следния недвижим имот: дворно място, представляващо имот планоснимачен №7689 по плана на гр.Хасково, одобрен със заповед №РД-14-02-369/87 г. с площ от 180 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда, при граници за парцела: улица, и имоти пл.№№7690 и 7692.
Съгласно представеното Удостоверение за граждански брак (л.22), жалбоподателите – с имена Н. А. Х. и Р. Ф. М.(след брака с фамилия Х.), са сключили граждански брак на 28.07.1982 г.
Според приложената Скица №1/16.08.2019 г. (л.19), имот №729.3 в гр.Хасково, с площ 205 кв.м., с една жилищна еднофамилна сграда на 2 етажа в имота, е записан на Р.Ф.Х. съгласно н.а., при посочени съседи, включително под т.3 – имот 729.17 Двор – Р.А.А. и др.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №2, том I, рег.№126, дело №1/2004 год. от 08.01.2004 г. (л.16), заинтересованите страни Ш.Б.А. и Р.А.А. са собственици на Поземлен имот пл.№7692 в кв.70 по плана на гр.Хасково, одобрен със Заповед №РД-02-14-369/87 г., състоящ се от 300 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда.
Представена е и Скица №15-265842/08.06.2017 г. (л.17) на поземлен имот с идентификатор 77195.729.17 по КК на гр.Хасково, с площ 308 кв.м., собственици Р.А.А. и Ш.Б.А., в която е отразена съществуващата в имота сграда 77195.729.17.1, със застроена площ 72 кв.м., 1-етажна, жилищна, както и нейното разположение на северозападната имотна граница в имота, съседна на имот 729.3.
Под Рег.индекс: 94 Ш-304-1/14.08.2019 г. в Община Хасково е депозирана адресирана до Началника на отдел КЗУТ Молба (л.15) от Ш.Б.А., в която същата заявява, че има къща в поземлен имот 729.17, улица „Младежка“ 73, която е на границата със съседа, а съседът не ѝ разрешава достъп за саниране на сградата и смяна на олуците, поради което моли за съдействие за осигуряване на достъпа.
Със Заповед №1394/26.08.2019 г. на Кмета на Община Хасково, във връзка с молба Рег.индекс: 94 Ш-304-1/14.08.2019 г. и на основание чл.194, ал.1 и ал.2 от ЗУТ е наредено Р.Ф. Х., с адрес: *** – собственик на ПИ 77195.729.3 по КК на гр.Хасково, да осигури достъп в собствения си имот за саниране и смяна на улуците на сграда с идентификатор 77195.729.17.1, собственост на Ш.Б.А. и Р.А.М. (неточно е посочена фамилията „М.“ вместо правилната „А.“) – съгласно нот.акт №14 от 08.01.2004 г. Разпоредено е достъпът да бъде осигурен в срок от 14 дни от датата на влизане на заповедта в сила, срокът на действие на достъпа е до приключване на санирането на сградата с идентификатор 77195.729.17.1, както и е вписано, че при неизпълнение на разпореждането от страна на собственика на имота на ул.***, достъпът да се осигури принудително и незабавно от органите на полицията съгласно чл.194, ал.3 от ЗУТ.
С придружително писмо Рег.индекс: 94 Ш-304-1#1/12.09.2019 г. (л.12) Заповед №1394/26.08.2019 г. на Кмета на Община Хасково е изпратена до Р.Ф. Х. и до Ш.Б. Ахмен и Р.А.М..
Видно от Известие за доставяне (л.6) жалбоподателката Р.Ф.Х. е получила писмото на 24.09.2019 г. Жалбата срещу Заповед №1394/26.08.2019 г. е подадена чрез Община Хасково на 03.10.2019 г.
Жалбата е процесуално допустима. От представените писмени доказателства се установява, че ПИ 77195.729.3 по КК на гр.Хасково, по отношение на който с процесната заповед е разпоредено осигуряването на достъп, е придобит от двамата жалбоподатели Р.Ф.Х. и Н.А.Х. на 03.07.1995 г., по време на сключен между тях граждански брак, т.е. при условията на чл.19, ал.1 – ал.3 от СК (обн.ДВ бр.41 от 1985 г., отм.ДВ бр.47 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г.) и представлява съпружеска имуществена общност. Независимо, че с процесната Заповед разпореждането е отправено поименно само към Р.Ф.Х. (с неточно посочена фамилия „Х.“), то и вторият жалбоподател има правен интерес от оспорването на индивидуалния административен акт, който го засяга неблагоприятно, в качеството му на собственик на имота. Жалбата е насочена срещу годен за оспорване индивидуален административен акт и е подадена при спазване на предвидения в чл.215, ал.4 от ЗУТ 14-дневен срок от съобщаване на акта.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административния акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Заповед №1394/26.08.2019 г. на Кмета на Община Хасково е
издадена с посочено правно основание – чл.194, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, които разпоредби
гласят следното:
Чл.194, ал.1 – Собствениците и обитателите на недвижими
имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени
или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други
работи, във връзка с устройството на територията, въз основа на заповед на
кмета на общината, а в определените от закона случаи – със заповед на началника
на Дирекцията за национален строителен контрол.
ал.2 – Собствениците на недвижими имоти са длъжни да
осигуряват свободен достъп в тях за извършване на дейности и мероприятия при
бедствия, аварии и катастрофи и изпълнение на комплексни геозащитни проекти
(укрепване на свлачища, защита на речни и морски брегове и други отводнителни и
укрепителни работи). Изпълнението на дейностите и проектите се извършва така,
че да не засяга обектите на основното застрояване. Достъпът се осигурява със
заповед на органите по ал.1, освен ако в специален закон не е предвидено друго.
Тъй като ЗУТ
изрично предвижда компетентността на кмета на общината да издава заповед за
осигуряване на достъп в недвижими имоти, процесният административен акт е
издаден от функционално и териториално компетентен орган.
Вписаното в заповедта правно основание на чл.194, ал.2 от ЗУТ в случая е неотносимо, тъй като, видно от съдържанието ѝ, заповедта не касае извършване на дейности и мероприятия при бедствия, аварии, катастрофи и изпълнение на комплексни геозащитни проекти.
При изложените в заповедта фактически основания, настоящият съдебен състав намира акта за немотивиран.
Относимата към издаването му хипотеза на чл.194, ал.1 от ЗУТ вменява задължение за собствениците (респ. обитателите) на недвижими имоти да осигуряват свободен достъп в тях, само за извършване на работи във връзка с устройството на територията, които са разрешени или предписани. Тоест свободният достъп, по смисъла на цитираната разпоредба, следва да е определен в конкретни времеви и пространствени параметри, и на основание разрешени или предписани строителни работи от съответния административен орган, предхождащи издаването на заповедта.
В конкретния случай разпореденото със заповедта осигуряване на достъп в собствения на жалбоподателите ПИ 77195.729.3 е „за саниране и смяна на улуците на сграда с идентификатор 77195.729.17.1“, което описание не е достатъчно да се установи вида на строителните или монтажните работи, които подлежат на извършване в сградата с идентификатор 77195.729.17.1, собственост на заинтересованите страни, както и конкретното място от сградата, на което ще бъдат осъществявани. В заповедта дейностите са изброени буквално по начина, по който са посочени в Молбата на Ш.Б.А., при което остава неясно дали за тях се изисква разрешение за строеж, или не се изисква такова по смисъла на чл.151, ал.1 от ЗУТ, съответно дали същите са разрешени или предписани дейности, за които е допустимо осигуряването на достъп в имота на жалбоподателите.
Данни за вида на дейностите, за мястото на тяхното извършване, за обема им и за срока, в който следва да приключат, не могат да се извлекат и от съдържанието на административната преписка по издаване на заповедта, тъй като на практика липсва каквото и да било изясняване на тези обстоятелства в производството по издаването на акта. В административната преписка не се съдържат, а и по делото не са представени доказателства за предписани строителни работи по саниране на сградата, собственост на заинтересованите страни.
При липсата на изложени фактически обстоятелства по тези основни въпроси, относими към правото на свободен достъп по чл.194, ал.1 от ЗУТ, заповедта е немотивирана и издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което я прави незаконосъобразна. Същата следва да бъде отменена, тъй като съдът е в невъзможност да провери по същество наличието на законоустановените материалноправни предпоставки за издаването ѝ.
Освен това, доколкото разпореденото осигуряване на достъп е със срок „до приключването на санирането на сградата с идентификатор 77195.729.17.1“, без да е определено понятието „саниране“, то на практика с обжалвания акт се разрешава едно неограничено във времето негативно засягане имота на жалбоподателите, което би могло да причини несъизмерими с преследваната цел вреди, в отклонение от принципа на съразмерност, установен в чл.6 от АПК.
При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на всеки от жалбоподателите поотделно следва да се присъдят поисканите и действително извършени разноски по делото, в размер на 210 лева, от които 10 лева – внесена държавна такса и 200 лева – адвокатско възнаграждение за един адвокат, платими от ответника.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №1394/26.08.2019 г. на Кмета на Община Хасково.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на Р.Ф.Х., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 210 (двеста и десет) лева.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на Н.А.Х., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 210 (двеста и десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: