Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ - В въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юни през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Н.ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното
от младши съдия Ивелина Симеонова в. гр. д. № 12868 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 247634 от 17.10.2019 г. по гр.
д. № 35081/2018 г., Софийски районен съд, III ГО, 150 - и състав, е осъдил „З.К.Л.И.“
АД, ЕИК ********да заплати на Г.М.К., ЕГН ********** на основание чл. 432, ал.
1 КЗ сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес вследствие на
претърпяно на 21.01.2018 г. застрахователно събитие – ПТП, причинено по вина на
водача на МПС марка „Субару“, модел „Импреза“, с рег. № ********, застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, страна по който е
ответникът, ведно със законната лихва от 30.05.2018 г. до окончателното плащане,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 820 лв. – разноски по делото,
като е отхвърлен искът за разликата над 4000 лв. до пълния предявен размер от
8000 лв. и ищецът Г.М.К. е осъден да заплати на ответника „З.К.Л.И.“ АД на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 250 лв. – разноски по делото.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца по
делото Г.М.К., чрез адвокат Н.М. и адвокат П.Д., против първоинстанционното
решение в неговата отхвърлителна част и възложените в тежест на ищеца разноски.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно относно определянето на размера
на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съгласно критерия за
справедливост по чл. 52 ЗЗД. Сочи се, че първоинстанционният съд
не е преценил правилно в тяхната съвкупност приетите доказателства относно тежестта
на претърпените от ищеца болки и страдания (мозъчно сътресение, контузия на
цялото тяло, с най - силно изразени болки в дясна ръка, десен крак и дясна
гръдна половина, натъртвания, последвани от отоци и посиняване, главоболие,
световъртеж) и трайните последици от тях, както и негативните последици от
катастрофата върху психиката на ищеца, за което са събрани гласни
доказателствени средства. Не е отчел, че ищецът все още не се е възстановил
напълно психически от изживяното, изпитвал страх от шофиране, имал проблеми със
съня. Твърди се и че обжалваното решение не кореспондира с трайната съдебна
практика на съдилищата при подобни случаи, включително с константната практика
на ВКС. Твърди се още, че съдът не е съобразил икономическата обстановка в
страната към датата на настъпване на ПТП и нормативно установените в КЗ нива на
застрахователните обезщетения. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да уважи изцяло
предявения иск за сумата от 8000 лв., ведно със законната лихва от 30.05.2018
г. (съгласно уточнение на процесуалния представител на въззивника в открито
съдебно заседание). Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна – „З.К.Л.И.“ АД взема
становище в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като излага доводи за
неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че в съответствие със събраните и
приети по делото доказателства районният съд правилно е определил размера на
дължимото от застрахователя обезщетение по повод процесното ПТП съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, отчитайки всички релевантни фактори при
определянето му. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част и за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Първоинстанционното решение не е обжалвано
от ответника „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК ********, в частта, с която осъдителният иск с
правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ е уважен за
сумата от 4000 лв., ведно със законната лихва от 30.05.2018 г. до окончателното
плащане, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 820 лв. – разноски по делото, поради
което в тези части решението е влязло в законна сила.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и
становището на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е
основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от
09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не
попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се
произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Въззивната инстанция намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Във
връзка с доводите на въззивника за неправилност на решението в обжалваната му
част, въззивният съд приема следното:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 432,
ал. 1 КЗ.
Разпоредбата на чл. 432,
ал. 1 КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) урежда и гарантира правната възможност
на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото
противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Съгласно чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно
основание чл. 432,
ал. 1 КЗ е да докаже, че е претърпял неимуществени вреди, в
причинна връзка с пътно - транспортно произшествие (ПТП), настъпило в резултат
на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответника, механизма на
настъпване на ПТП и причинно - следствената връзка между пътния инцидент и
всички настъпили в имуществената сфера на ищеца вреди, чието възстановяване се
търси по пътя на регресната отговорност. В тежест на ищеца е да докаже и
обстоятелството, че е отправил към застрахователя писмена застрахователна
претенция и последният не е платил в срока по чл. 496 КЗ, отказал е да плати обезщетение или
увреденото лице не се е съгласило с размера на определеното или изплатеното
обезщетение (арг. от чл. 496, във вр. с чл. 496, ал. 1 КЗ). Ищецът следва да установи наличието
на посочените факти при условията на пълно и главно доказване, като вината на
застрахования при ответника водач се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
При установяване на тези обстоятелства, в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
В случая първоинстанционното решение в
частта, с която предявеният иск е уважен частично, е влязло в сила, което
задължава въззивния съд, на основание чл. 297 ГПК да приеме, че са се осъществили
всички предпоставки по чл. 432,
ал. 1 КЗ за ангажиране на отговорността на ответното дружество
като застраховател на виновния за ПТП водач по застраховка „Гражданска
отговорност“, за причинените на ищеца вреди. От събраните доказателства (констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 2018-1028-39/21.01.2018 г., заключение на
съдебно - автотехническа експертиза) се установява, че на 21.01.2018 г. около
12:15 часа на път III 1801, срещу втори тунел на АМ „Люлин“Н.С.А.при управление на лек автомобил
марка „Субару“, модел „Импреза“ с рег. № ******** причинил ПТП, като се ударил
челно в автомобил марка „Киа“ модел „Спортидж“ с рег. № ********, управляван от
ищеца Г.М.К.. Причина за настъпване на произшествието било поведението на
водача на лек автомобил марка „Субару“, модел „Импреза“ с рег. № ********,
който нарушил нормата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП като не съобразил скоростта
на движението си с релефа на местността и състоянието на пътя (заснежен пътен
участък), поради което загубил контрол над автомобила и навлязъл в насрещната
лента за движение, при което реализирал челен сблъсък с движещия се в своята
пътна лента лек автомобил, управляван от ищеца; на ищеца били причинени
увреждания, в причинна връзка с процесното ПТП. На виновния водачН.А. бил съставен
АУАН № 0265540/21.01.2018 г., както и било образувано ДП № 29/2018 г. по описа
на 02 РПУ-Перник и пр. пр. № 161/2018 г. по описа на РП Перник. Към момента на
ПТП за лек автомобил марка „Субару“, модел „Импреза“ с рег. № ******** имало застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ - полица № BG/22/**********39, валидна от 06.04.2017 г. до
06.04.2018 г., сключена със „З.К.Л.И.“ АД, по извънсъдебно предявената
претенция на 01.02.2018 г. за изплащане на застрахователно обезщетение
ответникът не платил обезщетение на ищеца. Пред настоящата въззивна инстанция
не стои въпросът и налице ли е съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
на който районният съд е дал отрицателен отговор.
Спорът пред настоящата инстанция се
съсредоточава върху размера на обезщетението за неимуществени вреди при
прилагане на принципа на чл. 52 ЗЗД. Във връзка с доводите във въззивната
жалба относно конкретно определения размер на претърпените от ищеца
неимуществени вреди, съдът намира следното:
В хода на първоинстанционното производство
е изслушана и приета съдебно - медицинска експертиза (СМЕ), неоспорена от
страните, изготвена въз основа на представената по делото медицинска
документация, която експертиза въззивният съд кредитира като обоснована и
компетентно изготвена, от заключението на която се установява, че вследствие на
пътно - транспортно произшествие (ПТП), настъпило на 21.01.2018 г., ищецът Г.К.
е получил контузия на двете колене с охлузвания на кожата и контузия на китката
на дясната ръка в областта на лъчево-китковата става. По делото липсват данни
за назначавана терапия на пострадалия по повод установените травми. На ищеца е
бил издаден болничен лист с мнение за временна нетрудоспособност – 14 дни,
домашно-амбулаторен режим и с диагноза множество повърхностни травми на гръден
кош. Вещото лице обяснява причинените на ищеца увреждания на двете колена с
директен удар в бордно табло на автомобила, а уврежданията на дясна китка – с
индиректно травмиране от фиксиране на ръката при ПТП за волана или скоростен
лост. По отношение на повърхностните травми на гръдния кош, експертът е
уточнил, че липсва описание на тази травма, като при цитирания механизъм на ПТП
при водача може подобни увреждания да се причинят от удар върху волана при
достигане на тялото до него или от самия предпазен колан. Според вещото лице
ищецът е изпитвал болки вследствие на травматичните увреждания през първите дни
след ПТП, което е възможно да е налагало приема на обезболяващи, но болките от
повърхностните травми са отшумели напълно, без последици до 2 - 3 седмици. В
заключението е посочено също, че е напълно възможно и при поставен предпазен
колан пострадалият да получи всички установени увреждания – на дясна китка,
двете колена и гръден кош.
В хода на първоинстанционното производство
е изслушана и приета съдебно - психологична експертиза (СПсЕ), неоспорена от
страните, изготвена въз основа на документите по делото и след личен преглед на
ищеца, която въззивният съд кредитира като компетентно изготвена и в пълнота
отговаряща на поставените задачи. От нея се установява, че процесното ПТП се е
отразило негативно върху психичното функциониране на ищеца, който е възприел
инцидента като силен стресор. Поради това вещото лице посочва, че непосредствено
след инцидента при ищеца са били налице интензивни негативни емоционални
състояния (с преживяване на шок от неочаквано случилото се, ужас, че колата
може да се запали, уплаха от сериозно увреждане на съпругата му) и телесна
болка, като 4 - 5 дни след инцидента ищецът е изпитвал интензивен
психосоматичен дискомфорт, а в следващите около четири седмици е имал нарушение
на съня (непълноценен сън и кошмари) и трайно състояние на напрегнатост и
тревожност. Експертът е дал заключение, че към настоящия момент (около 15
месеца след инцидента) ищецът има проблеми със съня, усещане за несигурност при
пътуване, както и невротични фиксации с изразена тревожност при ситуации и
места, асоциирани с катастрофата. Не е отчетено клинично изразено психично
разстройство при ищеца, което да обуславя качествено нарушение на базовите
психични годности, изразена трайна дезадаптивност на поведението и
инвалидизация. Продължителни във времето са отделни прояви на емоционална
лабилност, налице са чувства на тревожност и несигурност. В проведеното открито
съдебно заседание вещото лице разяснява, че е напълно възможно проблемите на
ищеца със съня да имат връзка с произшествието, но не става въпрос за тежко
разстройство на съня.
В първоинстанционното производство са изслушани показанията на свидетеляС.Ж.Ж.(син на ищеца). От показанията на Ж., които съдът, съобразявайки разпоредбата на чл. 172 ГПК кредитира изцяло като обосновани, логични и вътрешно непротиворечиви, отразяващи непосредствените възприятия на свидетеля, се установява, че когато пристигнал на мястото на ПТП видял баща си, който изглеждал зле, куцукал с десния крак, дясната му ръка била подута, имал следи от кръв и не можел да каже какво му има. Предложили на ищеца да бъде приет в болница в гр. Перник, но след извършените му прегледи и изследвания той не пожелал да бъде хоспитализиран. Свидетелят посочва, че при прегледа на ищеца в „Бърза помощ“ в гр. Перник се установило, че няма счупвания, но че има множество натъртвания, като горната част на тялото му била „на буци“, вероятно от колана, и имал синини по цялото тяло. Спомня си, че психическото състояние на ищеца било тежко – бил в шок, уплашен, напрегнат, бил силно обезпокоен за съпругата си, която се наложило да остане в болница. И към момента има останали „буци“, куцал месеци наред, имал постоянни болки, за които взимал болкоуспокояващи. Налагало се да му помагат, да му купуват лекарства, да пазаруват, да го водят на прегледи.Ж. заявява, че и до настоящия момент ищецът изпитва болки и пие болкоуспокояващи. Твърди, че психическото състояние на ищеца понастоящем също не се е подобрило, като това личало по изражението му, често се събуждал от кошмари и не можел да спи, ставал нощем, разхождал се. Свидетелят добавя, че баща му шофирал, но много плахо, от което личало остатъчната травма. Доколкото за претърпените от ищеца вреди е житейски логично да свидетелстват най - близките му хора и по делото няма доказателства, които да разколебават събраните гласни доказателствени средства, то съдът ги възприема изцяло при обосноваване на фактическите си изводи.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. В т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г. са
дадени задължителни за съдилищата указания, според които понятието „справедливост“
по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението
- начина на извършване на противоправното деяние, обстоятелствата, при които е
осъществено то, характера на увреждането, претърпените от ищеца болки и
страдания вследствие на причинените травматични увреждания, периодът за пълно
възстановяване, личността на пострадалия, неговата възраст и обществено
положение, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания,
отражението, което увреждането е имало върху личния, семейния, обществения и
професионалния живот на пострадалото лице, продължителността и интензитета на
преживените физически, психически и емоционални страдания, допълнителното
влошаване състоянието на здравето на пострадалото лице, прогнозите за бъдещо
развитие на увреждането, причинените неудобства и дискомфорт при социални
контакти, социално - икономическите условия в страната към момента на
настъпване на застрахователното събитие, съпричиняването за настъпване на
вредоносния резултат. Обезщетението
следва да репарира претърпените болки, страдания, накърнените лични права и
интереси, към момента на възникването на правото, но и съобразявайки
новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени обществено - икономическата
конюнктура към увреждането, за да съответства това обезщетение
на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението да е
еквивалент на претърпените неимуществени
вреди и да ги компенсира. В практиката на
ВКС е възприето и разрешението, че при определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди
съдът трябва да отчита и икономическата конюнктура в страната, израз на която
са ежегодно нарастващите нива на покритие по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Относно значението на лимитите на
застрахователна отговорност следва да се има предвид решение № 95/24.10.2012 г.
по т. д. № 916/2011 г. по описа на ВКС, І т. о., решение № 242/12.01.2017 г. по
т. д. № 3319/2015 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., решение № 2/21.03.2018 г. по т.
д. № 1089/2017 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., според които лимитите не са
самостоятелен критерий при прилагане на принципа за справедливост, но следва да
бъдат отчетени при формиране на размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди
се присъжда не за абстрактни, а за конкретно претърпени физически и психически
болки и страдания, неудобства и всякакви други негативи, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Настоящият
съдебен състав, при определяне размера на обезщетението, въз основа на
събраните по делото доказателства (медицинска документация и от заключението по
съдебно - медицинската експертиза) и съобразно посочените по - горе критерии
приема, че в резултат на ПТП, настъпило на 21.01.2018 г., ищецът е получил
травматични увреждания: контузия на двете колене с охлузвания на кожата,
контузия на китката на дясната ръка в областта на лъчево - китковата става и
повърхностни травми на гръдния кош, които травми не са довели до счупвания.
Правилно районният съд е приел, че ищецът не е доказал в резултат на ПТП да е
претърпял мозъчно сътресение, последвано от главоболие и световъртеж, каквито
са изложените в исковата молба твърдения. Посочените травми не са наложили оперативно
лечение или престой в болница, както и специално лечение, болките са били по –
силни в първите дни, включително със синини и натъртвания, а възстановителният
период според СМЕ е бил сравнително кратък - около 2 - 3 седмици, за който
период ищецът е бил неработоспособен, не се установява настъпването на трайни
неблагоприятни последици за здравето на ищеца и няма данни за настъпили
усложнения, с изключение на това, че в продължение на месеци ищецът куцал и
имал болки. Въззивният съд приема, че по своя характер причинените травматични
увреждания не са предизвикали неудобства, повече от обичайните, нито чрез
същите е било поставено здравето или живота на ищеца в опасност.
Настоящият съдебен състав приема обаче, че
са налице основания, обуславящи по-висок размер на дължимото на ищеца
обезщетение, а именно - механизма на настъпване на противоправното деяние -
неочакваността на същото, обстоятелството, че ударът е бил челен, реалната
опасност автомобилът на ищеца да се подпали от горящия в близост автомобил на
виновния водач (за което разказва свидетелятЖ.), което немимуемо е причинило
силен стрес у ищеца, нуждата последният да полага грижи за съпругата си след
инцидента, което допълнително е засилвало чувството за тревога, напредналата
възраст на ищеца към момента на настъпване на ПТП – 68 г., която предполага
по-бавно възстановяване, включително от стреса, че вследствие на травмите
ищецът е изпитвал затруднения при ежедневното си обслужване, като в тази връзка
съдът кредитира показанията на свидетеляЖ., както и че към настоящия момент
ищецът все още има болки, и най - вече психическите последици, които инцидентът
е имал за пострадалия - ищецът е възприел инцидента като силен стресор, изпитвал
е интензивни негативни емоционални състояния (с преживяване на шок от
неочаквано случилото се, ужас, че колата може да се запали, уплаха от сериозно
увреждане на съпругата му), интензивен психосоматичен дискомфорт и трайно
състояние на напрегнатост и тревожност при ситуации и места, асоциирани с
катастрофата, включително за значителен период след инцидента, продължаващия
страх от шофиране, притеснение, нарушение на съня и към момента на разпита на
свидетеля.
Съобразявайки
това, както и социално - икономическите условия на живот в страната към момента
на ПТП (2018 г.) – с минимална работна заплата за страната 510 лв. (ПМС №
316/20.12.2017 г.), както и застрахователните лимити към момента на настъпване
на ПТП - за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 000 000 лв. за всяко събитие,
независимо от броя на пострадалите лица (чл. 492 КЗ в приложимата към момента
на настъпване на застрахователното събитие редакция), въззивният съд
намира, че сумата от 8000 лв. (или допълнително сумата от 4000 лв., над
присъдените от районния съд 4000 лв.) представлява справедливо по смисъла на чл. 52
ЗЗД обезщетение за доказаните по делото болки и страдания
на ищеца. В допълнение следва да се посочи, че обстоятелството, че не е
доказано ищецът да е претърпял мозъчно сътресение, не обуславя намаляване на
претендираното обезщетение, с оглед разясненията на ТР № 1/01.08.2022 г. по
тълк. д. № 1/2021 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Поради това, първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, с която искът по чл. 432, ал. 1 КЗ е
отхвърлен за разликата над 4000 лв. до сумата от 8000 лв. и в полза на ищеца да
се присъди допълнително сумата от 4000 лв. Като законна последица от
уважаването на иска, следва да се присъди и законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 30.05.2018 г. до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора
първоинстанционното решение следва да бъде ревизирано и в частта за разноските,
като бъде отменено в частта, с която в тежест на ищеца са възложени разноски на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 250 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца допълнително сумата от 820
лв. – съобразно уважената част от иска от въззивния съд, при съобразяване, че
начинът на изчисление на разноските от страна на първоинстанционния съд не е
оспорен от страните.
За въззивното производство въззивникът –
ищец има право на разноски. Такива са претендирани в размер на 80 лв. –
държавна такса и 600 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой
съгласно удостовереното в представения договор за
правна защита и съдействие от 03.11.2019 г. От насрещната страна своевременно е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съобразно
обжалваемия интерес от 4 000 лв., минималното възнаграждение, определено по
реда на чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата към момента на уговаряне на възнаграждението редакция,
възлиза на 510 лв. Пред настоящата инстанция делото не е било усложнено от
фактическа и/или правна страна, не са събирани доказателства, поради което
съдът намира възражението на въззиваемия за прекомерност
по смисъла на чл. 78, ал.
5 ГПК за
основателно, като възнаграждението следва да бъде намалено на 510 лв. Или,
въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата от 590 лв. –
разноски за настоящата инстанция.
Предвид уважаване изцяло на въззивната жалба, на въззиваемата страна не се следват разноски.
С оглед на цената на иска и разпоредбата
на чл. 113 ГПК (в настоящата й редакция - ДВ, бр.
100 от 20.12.2019 г.), която следва да намери приложение по аргумент от т. 6 на
ТР № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК, ВКС, въззивното
решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 247634 от 17.10.2019 г. по гр. д. № 35081/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, III ГО, 150 - и състав, в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният
от Г.М.К., ЕГН ********** срещу „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК ********иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над 4000 лв. до пълния предявен размер
от 8000 лв. (или за сумата от 4000 лв.), представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически
стрес вследствие на претърпяно на 21.01.2018 г. застрахователно събитие – ПТП,
причинено по вина на водача на МПС марка „Субару“, модел „Импреза“, с рег. № ********,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, страна
по който е ответникът, ведно със законната лихва от 30.05.2018 г. до
окончателното плащане, както и в частта, с която ищецът Г.М.К., ЕГН ********** е
осъден да заплати на ответника „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК ********, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 250 лв. – разноски по делото, като вместо това
постановява:
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“
АД, ЕИК ********да заплати на Г.М.К., ЕГН ********** на основание чл. 432, ал.
1 КЗ допълнително сумата от 4000 лв. (разликата над присъдените 4000 лв. до претендираните
8000 лв.), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и психически стрес вследствие на претърпяно на
21.01.2018 г. застрахователно събитие – ПТП, причинено по вина на водача на МПС
марка „Субару“, модел „Импреза“, с рег. № ********, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, страна по който е ответникът,
ведно със законната лихва от 30.05.2018 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** Д, да заплати на Г.М.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК допълнително сумата
от 820 лв. (осемстотин и двадесет лева) – разноски в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** Д, да заплати на Г.М.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК
сумата от 590 лв. (петстотин и деветдесет лева) – разноски за въззивното
производство.
Решението в
частта, с която е уважен предявеният иск за сумата от 4000 лв., ведно със
законната лихва от 30.05.2018 г. до окончателното плащане и „З.К.Л.И.“ АД е
осъдено да заплати на Г.М.К. сумата от 820 лв. – разноски по делото, е влязло в
сила като необжалвано.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.