№ 68
гр. Сливен, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20242230104047 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от
„Електроразпределение юг“ ЕАД срещу „Пътно поддържане - Сливен“ ЕООД,
с която е предявен осъдителен иск по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 29.12.2023 г. до „Електроразпределение юг“ ЕАД
било подадено заявление за услуга от името на ответника за проверка на
възможността за изместването на енергиен обект в района на с. Стара река във
връзка с изпълнение на обект ЛОТ 31 б Път II-53 Поликраище - Елена -
Сливен от км 72+200 до км 87+301. На 17.03.2024 г., при извършване на
изкопни работи в центъра на с. Стара река, служители на „Биндер“ АД,
изпълняващи възложена работа от „Пътно поддържане - Сливен“ ЕООД,
повредили имущество на ищеца - захранващи кабели и 2 броя електрически
табла. За установяване на непозволеното увреждане бил съставен Констативен
протокол № 6 от 17.03.2024 г. Изготвена била Калкулация от 10.04.2024 г.,
според която стойността на вложените от ищеца материали и труд за
възстановяване на увреденото имущество възлизала на 5003,64 лв. с ДДС, за
което ищецът издал Фактура № **********/26.04.2024 г. Ищецът твърди, че
отговорността за вредите, причинени от служители на дружество,
изпълняващо възложена от ответника работа, е на ответното „Пътно
поддържане - Сливен“ ЕООД, поради което моли за осъждане на ответника да
1
му заплати сумата от 5003,64 лв. - главница, представляваща стойност на
материали и труд за възстановяване на повредено от служители на ответника
имущество - захранващи кабели и 2 броя електрически табла, собственост на
ищеца, за което е издадена Фактура № **********/26.04.2024 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане. Претендира и присъждане на
направените по делото разноски.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба в срок, с
който излага становище за неоснователност на предявения иск и го оспорва
изцяло, както по основание, така и по размер. Излага, че ответното дружество
не е възлагало изпълнението на посочените от ищеца дейности нито на свои
служители, нито на „Биндер“ АД, като посоченото в констативния протокол
лице Ц.С. не е негов служител. Изтъква, че липсва връзка между твърденията
на ищеца за подадено от ответника заявление за проверка на възможността за
изместване на енергиен обект и нанасянето на твърдените вреди 3 месеца по-
късно. Описва още, че ищецът явно се е колебаел към кого да насочи
претенцията си, тъй като за същите вреди е издал Фактура от 14.04.2024 г. с
получател „Инмат Козарево“ ООД. На изложените основания ответникът
моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан и
претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от своя
пълномощник - адвокат, чрез който моли искът да бъде уважен и претендира
направените по делото разноски.
Ответното дружество, също се представлява от своя пълномощник -
адвокат, чрез който моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан и претендира направените по делото разноски. Представена е и
подробна писмена защита в срок.
Като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „Пътно поддържане - Сливен“ ЕООД да
заплати на ищеца „Електроразпределение юг“ ЕАД сумата от 5003,64 лв. -
главница, представляваща стойност на материали и труд за възстановяване на
2
повредено от служители на ответника имущество - захранващи кабели и 2
броя електрически табла, собственост на ищеца, за което е издадена Фактура
№ **********/26.04.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Предявеният иск е процесуално допустим.
Разгледан по същество обаче, съдът го намира за неоснователен и
недоказан.
Съдът е указал, че в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че в
резултат на противоправни действия на служители на „Биндер“ АД, при
извършване на изкопни работи в центъра на с. Стара река на 17.03.2024 г.,
която дейност е възложена на „Биндер“ АД от ответното дружество, са
причинени вреди на имущество на ищеца - захранващи кабели и 2 броя
електрически табла, както и размерът на вредите - стойността на материалите
и труда за възстановяване на повреденото имущество.
От приетите писмени доказателства по делото се установява, че между
Агенция „Пътна инфраструктура“ като възложител и ДЗЗД „Строителство Лот
31“ като изпълнител е сключен Договор за възлагане на обществена поръчка
№ РД-37-75/23.10.2023 г. за строителство на Лот 31б, Път II-53 „Поликраище -
Елена - Сливен, от км. 72 + 200 до км. 87+301“. Видно от представения
договор, ДЗЗД „Строителство Лот 31“ е обединение на лицата „НИВЕЛ
СТРОЙ“ ЕООД, „ПЪТНО ПОДДЪРЖАНЕ - СЛИВЕН“ ЕООД и
„СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ ПЪТ СТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД.
От представените от ищеца писмени доказателства се установява още,
че ответното дружество е упълномощило лицето С.С. да го представлява пред
ищеца, като на 29.12.2023 г. пълномощникът е подал до ищцовото дружество
Заявление за услуга за проверка на възможността за изместването на енергиен
обект в района на с. Стара река във връзка с изпълнение на обект ЛОТ 31 б
Път II-53 Поликраище - Елена - Сливен от км 72+200 до км 87+301.
Видно от представения Констативен протокол № 6 от 17.03.2024 г., при
извършване на изкопни работи в центъра на с. Стара река на 17.03.2024 г. са
били причинени вреди на имущество на ищеца - захранващи кабели и 2 броя
електрически табла, като в протокола за извършител е посочено лицето
„БИНДЕР“ АД. Стойността на щетите съгласно представените Калкулация,
3
фактури и протоколи възлиза на сумата от 5003,64 лв.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
изготвено и неоспорено от страните, се установява, че щетите, които са били
нанесени при извършване на строителство по ЛОТ 31 б, се изразяват в
прекъсване на кабелна линия „ниско напрежение“, захранваща електромерно
табло 1 и 2, както и повреди по самите електромерни табла. На същите е бил
извършен ремонт, при което е възстановено електрозахранването на
потребителите, снабдявани с ел. енергия, чрез процесните табла, от
повредените кабели. Описаните в приложената по делото калкулация с
вложени материали, труд и транспортни разходи, вещото лице намира за
реалистични и необходими за възстановяване на повреденото имущество. Въз
основа на направените констатации по поставения въпрос и реализирани
проучвания, експертизата счита, че претендираната стойност за
възстановяване на повреденото имущество, а именно издадената фактура от
дружеството на стойност 5003,64 лева, е в съответствие, /а в някой случаи е и
по-ниска, поради по-големия марж на фирмени отстъпки, при закупуване на
големи количества материали, което е храктерно за дружества от енергийния
сектор/ със средните пазарни цени на подобни услуги.
Вещото лице е посочило, че от материалите по делото, няма как да даде
еднозначен отговор относно това на каква дълбочина е бил кабелът. По време
на неговото скъсване са извършвани ремонтни дейности по договор, като при
тези изкопни дейности е реализирано отнемане на слоеве от пътната настилка
и прилежащата инфраструктура, с което реално се намалява и дълбочината му
на полагане. От техническа гледна точка, това под какъв вид техническа
инфраструктура е положен кабелът, има значение единствено по отношение
на неговата дълбочина на полагане. Съгласно изискванията на Наредба № 3 от
2004 г. тази дълбочина на полагане следва да е от 0,7 м до 1 м., освен ако
кабелът не е механично защитен, тогава се допуска и дълбочина на полагане
по-малка от 0,7 респ. от 1,0 м /до 0,65 м/. Процесният кабел, съгласно
материалите по делото и направените констатации, е бил под напрежение до
1000V.
От показанията на разпитания свид. Димитър Колев, които съдът
кредитира като обективни, логични и непротиворечиви, се установява, че в
4
качеството си на дежурен, свидетелят е отишъл на място заедно със свой, за да
отстранят констатираната предната вечер авария. Свидетелят описва, че
обезопасили работното си място и аварията, която видели на място, била
повредено електромерно табло с два електромера, захранващият кабел бил
повреден и издърпан, като е повредил цялото табло. Свидетелят описва, че
най-вероятно с някаква изкопна техника е бил издърпан кабелът, но в
момента, в който те били там, никой не работел, тъй като било неделя,
почивен ден. Пътят бил разкопан, в района на цялото село се работело, като
имало най-различни строителни машини, не работещи в момента. Свидетелят
пояснява, че не знае на коя фирма са били машините, нито на каква дълбочина
е бил положен повреденият кабел или дали се е намирал под пътното платно
или под тротоар, защото всичко било разкопано. Свид. Колев допълва, че
лицето Ц.С., подписал констативния протокол, е представител на клиентите,
които останали без ток от повредата. Той установил, че няма захранване и им
дал информацията, че „Биндер“ АД правят пътя.
От представените от третото неучастващо по делото лице „Биндер“ АД
писмени документи се установява, че лицето Ц.С. не е и никога не е било
служител на „Биндер“ АД, като към 25.10.2024 г. дружеството няма
регистрирани активни трудови договори в НАП.
От съвкупния анализ на описаните доказателства може да се приеме, че
действително на 17.03.2024 г. при извършване на изкопни работи в центъра на
с. Стара река са причинени вреди на имущество на ищеца - захранващи кабели
и 2 броя електрически табла, като размерът на вредите от 5003,64 лева
отговаря на действителните пазарни цени на вложените материали и труд за
възстановяване на повреденото имущество.
Недоказано, при условията на пълно и главно доказване обаче, остана
твърдяното от ищеца обстоятелство, че тези вреди са причинени от служители
на „Биндер“ АД при извършване на изкопни работи, възложени на „Биндер“
АД именно от ответното дружество „Пътно поддържане - Сливен“ ЕООД“.
Липсват събрани писмени доказателства за посоченото обстоятелство,
липсват събрани показания от свидетели - очевидци на инцидента, от които да
може да се направи категоричен извод служители на кое дружество са нанесли
повредата на имуществото на ищеца.
Свидетелят Колев, който е възприел аварията на следващия ден описва,
5
че в близост е имало паркирани най-различни строителни машини, които не са
работили, защото денят е бил почивен.
Дори и съдът да кредитира производните свидетелски показания, че
според лицето Ц.С. именно служители на „Биндер“ АД са извършвали
изкопни работи на пътя в този участък, то липсват каквито и да е
доказателства, че работата е възложена на „Биндер“ АД от ответното
дружество „Пътно поддържане - Сливен“ ЕООД“.
Изложеното мотивира извод за неоснователност и недоказаност на
предявения иск, поради което същият следва да се отхвърли.
Относно разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в
размер 1060,00 лв., от които 960,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение
с ДДС и 100,00 лв. заплатен депозит за експертиза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов“ № 37 срещу „ПЪТНО ПОДДЪРЖАНЕ - СЛИВЕН“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Красно село“, ул. „Владайска“ № 43, ет. 1 иск с правно основание чл. 49, вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
5003,64 лв. /пет хиляди и три лева и шестдесет и четири стотинки/ - главница,
представляваща стойност на материали и труд за възстановяване на повредено
от служители на ответника имущество - захранващи кабели и 2 броя
електрически табла, собственост на ищеца, за което е издадена Фактура №
**********/26.04.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37 ДА ЗАПЛАТИ на „ПЪТНО ПОДДЪРЖАНЕ - СЛИВЕН“
6
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Красно село“, ул. „Владайска“ № 43, ет. 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 1060,00 лв. /хиляда и шестдесет лева/, представляваща направените
по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7