№ 993
**** 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:М. Г. Димитрова
при участието на секретаря Мирослава В. Монова
като разгледа докладваното от М. Г. Димитрова Гражданско дело №
20224520106495 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по искова молба от Р. Б. Г., ЕГН **********, чрез
адв. К. К., с която е предявен против К. А. Г., ЕГН **********, от **** осъдителен иск
с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за сумата общо 4718,59 лв. – половината от
получените от него наеми за земеделски земи, ½ идеална част от които съсобствени на
ищцата, за стопанските 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021 /2022 г., както и сумата 1927,35
лв. – получен от него наем за собствените на ищцата 21,415 дка земеделски земи за
стопанската 2022/2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира и направените
разноски.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника и в указания срок е
постъпил писмен отговор от пълномощника му адв. Ф. М., с който оспорва иска като
неоснователен. Признава, че е получил посочените суми, като счита предявяването на
исковете за законно, но неморално, тъй като след прекратяване на брака им дал на
ищцата сумата 3700 лв. за ремонт на апартаментите й на ****** ***** и на ****, ****,
сумата 600 лв. предоставил на ищцата като заем през 2021 г., за сумата 1800 лв.
заплатил от името на ищцата материали за ремонт на банята в ****, извършен през
2020/2021 г.
Прави възражение за прихващане на претендираната от ищцата сума общо
6645,94 лв. със заплатената й от ответника сума в размер на общо 6100 лв., като моли в
1
случай, че се уважат предявените искове, да се прихванат дължимите от него суми с
посочените вземания.
В съдебно заседание, ищцата се явява лично и с адв. К., която моли съда да
уважи иска съобразно признанието, като с оглед представените по делото писмени
доказателства, счита иска за основателен и доказан. Оспорва изцяло възражението за
прихващене като неоснователно поради липса на доказателства. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и се представлява от адв. М. Г.,
като заявява, че признават иска по основание и размер,поддържат искането за
прихващане.
С протоколно определение в открито съдебно заседание съдът не приема за
разглеждане искането за прихващане по чл. 103 от ЗЗД, поради липса на доказателства
за наличие на насрещни и изискуеми вземания.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните
правни изводи:
Предявен е иск от Р. Б. Г. против К. А. Г. с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за
сумата общо 4718,59 лв. – половината от получените от него наеми за земеделски земи,
½ идеална част от които съсобствени на ищцата, за стопанските 2019/2020 г., 2020/2021
г., 2021 /2022 г., както и сумата 1927,35 лв. – получен от него наем за собствените на
ищцата 21,415 дка земеделски земи за стопанската 2022/2023 г., ведно със законната
лихва върху двете главници от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от
съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при
признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му
е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Ищецът, чрез пълномощника си адв.К. К., направи искане съдът да постанови
решение, с което да се уважи иска, който ответника признава изцяло, като му се
присъдят и направените по делото разноски.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне
с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание и с отговора на исковата молба
ответника, направи изрично изявление за признание на иска.
Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което
страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска съдът намира
предявеният иск, с правно основание чл. чл. 59 от ЗЗД за основателен и доказан и
следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
21.12.2022 г. до окончателното изплащане на осн. чл. 86 от ЗЗД.
2
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като
на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
На основание чл.78, ал.1 ГПК основателна се явява и претенцията на ищеца за
присъждане на направените по делото разноски, като ответникът следва да бъде
осъден да му заплати сумата от 265,84 лв. държавна такса и 960 лв. адвокатски
хонорар, съгласно представения договор за правна помощ и списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 59 от ЗЗД ответника К. А. Г., ЕГН **********, от ****
***** ДА ЗАПЛАТИ на ищцата Р. Б. Г., ЕГН **********, от **** ****** *****, *****
сумата общо 4718,59 лв. – половината от получените от него наеми за земеделски земи,
½ идеална част от които съсобствени на ищцата, за стопанските 2019/2020 г., 2020/2021
г., 2021 /2022 г., както и сумата 1927,35 лв. – получен от него наем за собствените на
ищцата 21,415 дка земеделски земи за стопанската 2022/2023 г., ведно със законната
лихва върху двете главници от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане, както и на осн.чл. 78 ал. 1 от ГПК разноските по делото в размер на
1225,84 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3