гр. Русе, 03.01.2023г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Русе, 6 състав, в закрито заседание на трети януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: Елица Димитрова
като сложи за разглеждане адм. дело № 577 по описа за 2022 г., съобрази следното:
Производството е по реда на чл.229 ал.1 т.4 ГПК вр.чл.144 АПК Производството по делото е образувано след влязло в сила определение № 2335/04.10.2022г. на РС-Добрич по гр.д. 20223230102254 по описа за 2022г. за разделяне на искове, предявени от О.К.М. срещу Окръжен съд-Силистра по реда на чл.128 т.1 и т.2 вр. параграф 1 от ДР на КТ вр.чл.218 ал.2 и чл.229 от ЗСВ и евентуално срещу ВСС / ответници по първия иск/ и срещу ВСС по реда на чл.1 от ЗОДОВ и изпратено по подсъдност на АС-Русе въз основа на определение № 11753 / 19.12.2022г. на ВАС по адм.д. 10780/2022г. след отвод на съдиите от АС-Силистра
Настоящият състав на АС-Русе е преценил като нередовна изпратената му по подсъдност искова молба срещу ВСС по реда на чл.1 ЗОДОВ и е дал указания на ищеца с разпореждане от 29.12.2022г.
След уточненията по исковата молба, последно с вх.№ 02/03.01.2023г., а преди това от 29.08.2022г., производството се води образувано по искова молба от О.К.М. срещу Висш съдебен съвет-София, с която са предявени два иска за вреди по чл.1 ЗОДОВ от твърдени незаконосъобразни действия/ бездействия на ВСС за приемане на законосъобразни адм.актове за точното прилагане на чл.218 ал.2 ЗСВ и от частична нищожност на решенията на ВСС относно определяне на заплатите на младшите съдии за : 1. Сумата от 8626,89лв. - представляваща разлика между дължимото възнаграждение по чл.218 ал.2 ЗСВ за периода 01.07.2019г.-30.06.2021г. и действително изплатената сума, ведно със законната лихва, считано от 09.05.2022г. до окончателното изплащане и 2. Сумата от 1426,27 л в., представлява ща сбор от обезщетенията за забава върху посочената сума от датата на изискуемостта - от второ число на всеки следващ месец до 09.05.2022г.
В уточненията с вх.№ 02/03.01.2023г. се сочи, че се твърдят: т. 1. незаконосъобразни действия/бездействия на органа- Висш съдебен съвет в качеството му на административен орган по чл.ЗО ал.1 т.Ю вр.чл.218 ал.2 от ЗСВ/ б.а/ във връзка с приложението на чл. 218, ал. 2 от ЗСВ по повод несвоевременното актуализиране на заплатите на младшите съдии спрямо настъпващите промени в средните месечни заплати на заетите в бюджетната сфера на ежемесечна база, с твърдяно непредприемане на дължимо по закон действие или издаване на адм.акт, който е трудно определяемо от ищеца, според становището му поради убедеността му ,че ВСС няма компетентност да издава адм.актове по приложението на чл.218 ал.2 ЗСВ, т.е дори и да постанови свои актове те биха били „ частично" нищожни и
т.2. така същевременно продължава да се твърди и основанието „ частична нищожност" на:
Решение по т.6.1.1 от заседание на Пленума на ВСС ,проведено на 24.01.2019г., с което е утвърдена Таблица № 1 на ВСС, в сила от 01.01.2019г. в частта с която на ред 7 за младши съдии...е приет конкретен размер на основно месечно възнаграждение в размер на 2248лв.
Решение по т.2.1 от заседание на Пленума на ВСС ,проведено на 30.01.2020г., с което е утвърдена Таблица № 1 на ВСС, в сила от 01.01.2020г. в частта с която на ред 7 за младши съдии...е и приет конкретен размер на основно месечно възнаграждение в размер на 2473лв.
Решение по т.7.1 от заседание на Пленума на ВСС ,проведено на 04.02.2021г., с което е утвърдена Таблица № 1 на ВСС, в сила от 01.01.2021г. в частта с която на ред 7 за младши съдии...е приет конкретен размер на основно месечно възнаграждение в размер на 2720лв.
Налице е искане вх. № 5138/22.12.2022г. по описа на АС-Русе за спиране на производството по делото до приключване на спора по гр.д. 2254/2022г на РС-Добрич , поради обусловеност на иска с оглед на посочения ответник и твърдяна взаимна връзка на делата заведени като фактически основания пред АС-Русе и РС-Добрич срещу ОС-Силистра и срещу ВСС, по което искане настоящи състав на съда е постановил ,че ще се произнесе след изправяне на нередовностите на исковата молба.
За да прецени връзката на обусловеност по аргумент на чл.229 ал.1 т.4 ГПКвр.чл.144 АПК съдът следва да изхожда от фактическите основания и претенциите за установяване спрямо конкретните ответници, т. е. връзката на преюдициалност се преценява от съда, въз основа на фактическите обстоятелства във всеки отделен случай и в случая следва достатъчно ясно и прецизно да са определени предмета на двете дела и конкретната връзка на зависимост между тях. Основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК предвижда, че когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, съдът спира производството, т.е. когато е налице обусловеност между спорните по делото въпроси. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство./ мотиви по Тълкувателно решение № 8 от 7.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 8/2013 г., ОСГТК и Определение № 11279 от 8.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11036/2022 г., I о., Определение № 11067 от 2.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10873/2022 г., VII о., /.
Спорните по делото въпроси въобще не засягат посочения от ищеца ответник и по двата иска- ВСС и съответно подлежащите на установявания фактически обстоятелства, които всъщност са идентични в основата си.
Молбата му за спиране въобще не се основава на твърдяна обусловеност от фактите по спора, а от невъзможността му с категоричност като ищец/ негово е и задължението по чл.127 ГПК/ да посочи ответника по заведените спорове. Трудността на ищеца, който е с призната юридическа правоспособност да посочи точно и ясно конкретен отчетник по спора си пред РС-Добрич не е основание за спиране на настоящето производство, още повече че същият заявава нежеланието си да се разглежда иск по чл.1 ЗОДОВ, който е предявил, защото се притеснява от изтичане на погасителната давност за периодичните плащания /3 годишна/. Другите основания- нежелание да се заплаща дължимо възнаграждение на процесуален представител на ответната страна или последващо отпадане на правния интерес не само не е основание по чл.229 ал.1 т.4 ГПК , а напротив сочи на липсата на всякакви основания за спиране на настоящето производство на базата на изложените в молбата твърдения.
Ищецът е описал своите фактически основания за предявените претенции пред общия граждански съд за неначислено ежемесечно трудово възнаграждение по реда на чл.218 ал.2 ЗСВ и приложимите разпоредби на КТ/ гр.д. 2254/2022г на PC Добрич/ и на същите фактически основания е обосновал и иска си срещу ВСС за претендираното обезщетение в същия размер на неначислено своевременно трудово възнаграждение/ адм.д. 577/22 на АС-Русе/.
Трудността на ищеца да конкретизира конкретен ответник по исковете си , използвайки фикцията на евентуалност , поради явното му затруднение да прецени кой му се явава работодател и от там многословните му обяснения и твърдения , е довело и да постави за разглеждане при същите фактически твърдения и иск по реда на ЗОДОВ срещу ВСС, но на същите такива срещу ОС- Силистра и „ евентуално" срещу ВСС за същите суми като единствената разлика е, че на база едни и същи фактически твърдения се правят изводи от едната страна за неначислени ежемесечно и своевременно увеличени размери на основно трудово възнаграждение от ОС Силистра, където е бил назначен като младши съдия , и на база същата фактическа основа и твърдения ,че ВСС не само е бездействал в правомощията си по чл.218 ал.2 ЗСВ да издаде съответния си акт / решение/, но и ако би го постановил/ издал/, то това решени би било частично нищожно за него.
Така поставеният за разглеждане правен спор пред АС-Русе е свързан с претенция за обезщетение по реда на чл.1 ЗОДОВ срещу ВСС , докато в молбата за спиране се съдържат основания коренно различни от посочените законови такива.
Липсва обективна зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която да касае допустимостта или основателността на претенцията по обусловеното, поради което и не е обективирана материалноправната предпоставка по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК, поради и което молбата да спиране следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
На следващо място фактическите основания на исковата молба по реда на чл.1 ЗОДОВ продължават въпреки указанията да са неточни:
Висшият съдебен съвет определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите по реда на чл. 30, ал. 2, т. 10 ЗСВ по реда на чл.218 ЗСВ.
По своя характер магистратското възнаграждение - основно и за допълнително трудово възнаграждение, е възнаграждение за положен магистратски труд и е трудово по своя характер, с равнопоставени страни.
Споровете по отношение на определения с тях размер на основно дори и на допълнително трудово възнаграждение имат трудово-правен характер и могат да се разрешават по общия исков ред, в който смисъл е нормата на чл.
229 ЗСВ - за неуредените в закона въпроси, свързани с трудови правоотношения, се прилагат нормите на КТ.
Ищецът следва да обоснове липсата на отрицателна предпоставка по чл.208 ал.З ЗОДОВ след като е предявил иск срещу ОС-Силистра и ВСС по реда на КТ
Ищецът следва да има предвид с оглед молбата му от 03.01.2023г., съдът да му даде допълнителни указания ,че :
В чл. 218, ал. 1 и 2 ЗСВ са определени максималният размер на основното месечно възнаграждение за председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба и размерът на основното месечно възнагражение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност. Съгласно чл. 218, ал. 3 ЗСВ възнагражденията на останалите длъжности в органите на съдебната власт се определят от Висшия съдебен съвет.
Решенията на Висшия съдебен съвет по чл. 30,ал.1 т. 10 ЗСВ не представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от Административнопроцесуалния кодекс АПК). Те не се издават при осъществяване на изпълнително-разпоредителна дейност на Висшия съдебен съвет и не предизвикват едностранна промяна в статута на съответния съдия, следовател и прокурор. В изпълнение на решение по чл. 30, т. 10 ЗСВ на Висшия съдебен съвет съответния административен орган- председател на съответен съд издава заповед, която се приема или не от съответния магистрат. С приемането на определеното от ВСС възнаграждение се поставя началото на равнопоставени правоотношения, тъй като приемането е в зависимост от волята на магистрата. Поради съвпадане на насрещните волеизявления заповедта има характер на трудов договор или на изменение на трудов договор, а определеното възнаграждение има характер на трудово такова. Съгласно чл. 229 ЗСВ за неуредените в този закон въпроси, свързани с трудови правоотношения се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда. Възникналите спорове във връзка с определения размер на трудовото възнаграждение на магистратите имат трудовоправен характер и се разрешават по общия исков ред, а не по рида на ЗОДОВ, защото и хипотезата на чл. 8 ал.З ЗОДОВ когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага.
В тази връзка следва да се има предвид фактическото твърдение за неизплатени суми по възникнало правоотношение в случая с ВСС като ответник по иска по ЗОДОВ.
Действително след указанията на съда относно точното описание на фактическите основания ищецът колебливо ,т.е неясно детерминирано, продължава да твърди ,че претенцията му следва от желанието му гражданския съд по реда на чл.17 ал.1 ГПК да установи частична нищожност / каквото и да се има предвид под тази претенция/ по отношение на посочените 3 бр. решения на Пленума на ВСС , а съответно АС-Русе да установи незаконосъобразни действия/ бездействия - частична незаконосъобразност на решенията на ВСС относно определяне на заплатите на младшите съдии , бездействие на ВСС за приемане на законосъобразни адм.актове за точното прилагане на чл.218 ал.2 ЗСВ относно претенцията му за имуществени вреди ,изразяващи се : 1. Сумата от 8626,89лв. - представляваща разлика между дължимото възнаграждение по чл.218 ал.2 ЗСВ за периода 01.07.2019г.-30.06.2021г. и действително изплатената сума ,ведно със законната лихва ,считано от 09.05.2022г. до окончателното изплащане и 2. Сумата от 1426,27 лв.,представляваща сбор от обезщетенията за забава върху посочената сума от датата на изискуемостта - от второ число на всеки следващ месец до 09.05.2022г.
По силата на чл. 204, ал.З пр.1 АПК тогава, когато вредите са причинени от нищожен административен акт, то неговата незаконосъобразност се установява пред съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Ищецът е повече от неясен в претендираното фактическо описание на това твърдение, което обаче е предявил пред гражданския съд и продължава да го твърди пред настоящата инстанция. Доводите за нищожност на посочените решения на Пленума на ВСС посочени в исковата молба, са в ясно противоречие с претендираното бездействие на ВСС относно актуализацията помесечно на възнаграждението на младшите съдии, най-малкото защото съгласно чл. 204, ал. 4 АПК незаконосъобразността на действието или бездействието следва да се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Когато твърдените вреди произтичат от незаконосъобразно действие/бездействие на администрацията, не се изисква да е налице нищожен адм.акт в посочените части от опоменатите решения на Пл ВСС, но в случая не е ясно дали се претендират вреди от бездействие на ВСС или от техни актове, защото хипотезите са различни.
Следва да се напомни на ищеца-с юридическо образование, че съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането и негова е тежестта да опише съгласно чл. 127 ГПК фактическото основание на иска си и да посочи / а и по късно да установи /наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата
Определено дори и след указанията на съда от 29.12.2022г нередовностите на исковата молба не са отстранен и, което все пак предпоставя възможност съдът да даде последни указания на ищеца да ги изправи като точно, конкретно и ясно, без изобилие от слова, да посочи от какви действия или бездействия претентира исканото обезщетение
Предвид изложеното и на основание чл229 ал.1 т.4 ГПК вр.чл.144 АПК, и чл.159 вр.чл.158 АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането вх.№ 5138/22.12.2022г. от О.К.М. за спиране производството по адв.м. 577/2022г по описа на АС-Русе до приключване на спора с окончателно решение по гр.д. 2254/2022г по описа на РС-Добрич
ЗАДЪЛЖАВА ищеца в 7-дневен срок от получаване на съобщението да отстрани следните нередовности на исковата молба като точно, конкретно и ясно, да посочи от какви действия или бездействия претентира исканото обезщетение и дали продължава да претендира настоящия съд да установява твърдяната частична нищожност на посочените решения на ВСС Определението е окончателно
СЪДИЯ: