Р Е
Ш Е Н
И Е № 56
гр. София, 17.06.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, ІІІ-ти състав, в публично заседание на седемнадесети май две хиляди и шестнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
при секретаря М.Б. и в присъствието на прокурора
…………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 180 по описа за 2015
година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
М./M./ със седалище и адрес на управление Н., Република К.,
Зинас кантер 16, Карантоки билдинг, ет.7, офис 25-26, п.к. 1065, представлявано
от адв. И.Г.Б. и адв. М.П.Г. ***, и двамата със служебен адрес гр. Б., ул.
„Любен Каравелов” № 8, партер, е предявил срещу „А.р.” ООД – в несъстоятелност,
ЕИК . иск с правно основание чл.694, ал.3 във вр. с ал.1 от ТЗ – за признаване
за установено по отношение на длъжника, синдика и кредиторите в производството
по несъстоятелност на „А.р.” ООД – в несъстоятелност по т.д. № 228/2011 год. на
СОС съществуването на вземането на ищеца към ответника в размер на 75 600
лева, съставляващи парична равностойност на задължение за непарична престация
по договор без дата от 2010 год. за новация и на вземането на ищеца към
ответника в размер на 2 880 евро, съставляващо заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в производството по т.д. №
228/2011 год. на СОС, изключени от списъка на приетите вземания с определение №
13/05.10.2015 год., постановено по реда на чл.692, ал.4 от ТЗ по горното дело.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че в срока по чл.688, ал.1 от ТЗ
предявил свои вземания в производството по несъстоятелност по т.д.н. № 228/2011
год. на СОС на „А.р.” ООД – в несъстоятелност – непарично вземане, произтичащо
от договор за новация от 2010 год., чиято пазарна стойност към датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност /28.01.2015 год./
съгл. чл.617, ал.2 от ТЗ била в размер на 75 600 лева, както и заплатеното от
него в същото производство по несъстоятелност
адвокатско възнаграждение за представителство в размер на 2880 евро.
Вземанията били приети от синдика и включени под № 8 от списъка на приети
допълнително предявени вземания, обявен в търговския регистър под №
20150604111245.
Твърди, че длъжникът възразил против така приетите
вземания и с определение № 13/05.10.2015 год. съдът по несъстоятелността
изключил по реда на чл.692 от ТЗ същите, като ги включил в списъка на
неприетите вземания. Горното определение било обявено търговския регистър на
05.10.2015 год. под № 20151005154051, което обуславя интереса на ищеца от
предявяване на установителен иск по чл.694, ал.3 във връзка с ал.1 от ТЗ.
Ищецът твърди, че на 04.03.2008 год. между „Т.” ЕООД,
ЕИК ./предходна фирма на несъстоятелния длъжник/ в качеството му на продавач и
„П.” ООД в качеството му на екслузивен посредник, от една страна, и от друга –
М.в качеството му на купувач, бил сключен предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот – апартамент К3-1, подробно описан в
договора. В чл.3 страните договорили купувачът да заплати цена за апартамента в
размер на 85 335 евро в предвидените в същата разпоредба срокове, а продавачът
се е задължил да построи сградата в срок до 15.09.2009 год., като най-късно до
тази дата да предаде имота и да сключи окончателен договор.
На 01.03.2008 год. купувачът заплатил за апартамента
резервационен депозит в размер на 1000 евро, а на 15.04. и 17.04.2008 год.
превел по банков път по сметката, посочена в предварителния договор, 33 134
щ.д. и 12 300 евро, с което изцяло изпълнил задължението си по чл. 3.2.1. от
договора.
На 15.01.2009 год. ищецът бил уведомен с писмо,
изходящо от управителя на посредника по сделката – „П.” ООД, че сградата, в
която се намира апартамент К3-1, обект на предварителния договор, няма да бъде
завършена в срока по договора. Поради горното с допълнително споразумение от
2010 год. /без посочена в него дата/ страните прекратили предварителния договор
по взаимно съгласие, като „А.р.” ООД се задължил да върне посочената в
споразумението сума от 33 959.68 евро в срок от 12 месеца от подписване на
същото.
Също през 2010 год. страните сключили договор за
новация, с който по реда на чл.65, ал. 1 от ЗЗД договорили даване вместо
изпълнение на паричното задължение на „А.р.” ООД по предходното споразумение.
Ответникът се задължил да регистрира дружество с ограничена отговорност, в
което да апортира 1 698 кв.м. терен от някой от изброените в договора имоти,
находящи се на територията на Община Поморие и да прехвърли всички дялове от
капитала на така създаденото дружество на ищеца в срок от 12 месеца от
подписване на договора. Ответникът поел и задължението да урегулира поземления
имот, който е следвало да бъде апортиран в дружеството, а така също и да
изгради обща инфраструктура към имота. Горното задължение не било изпълнено в
договорения срок.
Ищецът твърди, че непаричното му вземане по договора
за новация се е трасформирало в парично по пазарна стойност към датата на
решението, с което било открито производството по несъстоятелност – 75 600 лева
към 29.01.2015 год.
Ищецът сочи, че неправилно съдът по несъстоятелността
е изключил горното вземане на ищеца с определението си по чл.692 от ТЗ, като е
приел, че същото било цедирано от него на трето лице /„Т.” ЕООД/ с договор за
цесия 15.11.2011 год. Твърди, че вземането му произтича от договора за новация
от 2010 год., в чл.5 от който изрично било предвидено, че паричното задължение
на „А.р.” ООД по допълнителното споразумение от 01.11.2010 се погасява.
Ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че
предварителният договор AGR05064, сключен между страните за покупката на
апартамент № КЗ-1, находящ се в сграда К в местността „Бабата” в с. А., община
П., област Б., бил прекратен по взаимно съгласие на страните с допълнително
споразумение към предварителния договор от 01.11.2010 год. По силата на същото
продавачът се задължил да върне на купувача платената цена, а купувачът
декларирал, че няма претенции към продавача за заплащане на неустойки,
претърпени вреди и пропуснати ползи.
На 15.11.2011 год. бил сключен договор за цесия, по
силата на който ищецът в качеството си на цедент прехвърлил вземането си по
горното споразумение, ведно с всички обезпечения, лихви и принадлежности, на
цесионера „Т.” ЕООД, като на 20.11.2011 год. „А.р.” ООД получил уведомление по
чл.99, ал.3 от ЗЗД от цедента, че по горното задължение вече има нов кредитор.
Сключвайки договора за цесия, ищецът е изгубил качеството си на кредитор като
вземането му към „А.р.” ООД било изцяло погасено и правилно изключено от списъка
на кредиторите с приети вземания в производството по несъстоятелността.
Ответникът възразява и че съгл. разпоредбата на
чл.617, ал.2 от ТЗ непаричното задължение се превръща в парично по пазарната му
стойност към датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност, но трансформацията не обхваща потестативните непарични права.
Сочи, че договорът за новация, на който се позовава ищецът, има характер на
предварителен договор за покупко-продажба, като при неизпълнение на
задълженията на продавача по същия за купувача възниква или право за разваляне
на договора и на получаване на даденото поради отпадане на основанието или за
обявяването му за окончателен по реда на чл. 19, ал.3 от ЗЗД, а откриването на
производство по несъстоятелност не е пречка за упражняването на тези права.
Във връзка с горното възражение ищецът в ДИМ сочи, че
сключеният договор за новация не съдържа нито един от задължителните елементи
на предварителните договори по смисъла на чл.19 от ЗЗД, а паричното задължение
не може да бъде изпълнено след откриване на производството по несъстоятелност,
защото предполага разпореждане с активи на дружеството – по договора за новация
е предвидено създаване на ново дружество и апортиране на определени имоти в
него и прехвърляне на дяловете без заплащане, което да замести престацията за
връщане на платеното по предварителния договор. Тези разпоредителни действия не
могат да бъдат извършени с имоти от масата на несъстоятелността, нито пък е
възможно да бъдат придобити такива имоти, за да бъдат отчуждени чрез апорт
впоследствие от несъстоятелния длъжник. Поради горното сочи, че правата по
новационния договор са предявяеми и поради техния непаричен характер се
превръщат в парични.
С писмената защита, представена от пълномощника на
ответника в срока по чл.375, ал.2 от ГПК, определен от съда, същият сочи, че
искът е недоказан и поради изключването в с.з. на 17.05.2016 год. на осн.
чл.183, изр.2-ро от ГПК от доказателствата по делото на представения с исковата
молба заверен препис от договор за новация без дата от 2010 год., сключен между
М.и „А.” ЕООД – договорът, от който ищецът извежда основанието на иска си.
Ответникът също претендира
присъждане на разноски по делото.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните
по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема
за установено следното :
От служебно извършена
справка в търговския регистър по партидата на ответника „А.р.” ООД – в несъстоятелност, ЕИК . се установява, че по
отношение на дружеството е открито производство по несъстоятелност с решение от
28.01.2015 год. по т.д.н. № 228/2011 год. на СОС, с начална дата на
неплатежоспособността – 18.09.2012 год.
В срока по чл.688, ал.1 от ТЗ ищецът предявил свои
вземания в производството по несъстоятелност по т.д.н. № 228/2011 год. на СОС –
непарично вземане, произтичащо от договор за новация от 2010 год., с пазарна
стойност към датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност в размер на 75 600 лева, както и заплатено в същото
производство адвокатско възнаграждение за представителство в размер на 2880
евро /с левова равностойност 5 632.79 лева/. Вземанията са приети от синдика и
включени под № 8 от списъка на приети допълнително предявени вземания, обявен в
търговския регистър под № 20150604111245.
Длъжникът възразил против така приетите вземания и с
определение №
13/05.10.2015 год. съдът по несъстоятелността изключил по реда на чл.692 от ТЗ
същите, като ги включил в списъка на неприетите вземания. Горното определение е
обявено в търговския регистър на 05.10.2015 год. под № 20151005154051. Искът с
правно основание чл.694, ал.3 във вр. с ал.1 от ТЗ е предявен от М.в срока по чл.694,
ал.1 от ТЗ – с искова молба, изпратена по
пощата на 12.10.2015 год.
С определението си по чл.374 от ГПК, постановено в з.з. на 14.03.2016 год., по искане на ответника съдът е задължил на осн. чл.183 от ГПК ищеца да представи в срок до приключване на първото по делото с.з. оригинала на представения в заверен препис с и.м. договор за новация без дата от 2010 год., сключен между М.и „А.” ЕООД.
В първото по делото
о.с.з. на 17.05.2016 год. ищецът не е изпратил представител и не е представил
оригинала на горния документ, представен с и.м. в заверен препис. С оглед на
горното и на осн. чл.183, изр.2-ро от ГПК съдът е изключил преписа от
доказателствата по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи :
Искът
с правно основание чл.694, ал.3 във вр. с 1 от ТЗ е допустим – същият е
предявен в срока по чл.694, ал.1 от ТЗ от кредитор в производството по
несъстоятелност с вземане, изключено от списъка на приетите вземания с
определение по чл.692, ал.4 от ТЗ.
Разгледан по същество, искът е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Както
е указано и с доклада по делото относно разпределението на доказателствената
тежест, ищецът следва да установи изброените долу главни факти, въведени в
обстоятелствената част на исковата молба, съставляващи основанието на
предявения иск – сключен с ответника договор за новация, с който е новирано
задължението по предходното споразумение между страните от 2010 год. за
прекратяване на предварителния договор и връщане на платеното по него;
предметът на договора за новация; пазарната стойност на дължимата непарична
престация по договора за новация към датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност.
Доколкото обаче договорът без дата
от 2010 год. за новация, на който се позовава ищецът, е изключен от
доказателствата по делото по реда на чл.183, изр.2-ро от ГПК, нито един от
изброените главни факти не бе установен, поради което искът е недоказан по
основание и следва да се отхвърли без да се обсъждат останалите наведени от
страните доводи.
За пълнота следва да се добави – по
отношение на предявеното вземане на ищеца към ответника в размер на 2 880 евро,
съставляващо заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в производството по т.д. № 228/2011 год. на СОС, че доколкото
вземането на ищеца, предявено в производството по несъстоятелност в размер на 75 600
лева, не е прието, то няма и основание
за заплащане от ответната страна /в случая – от несъстоятелния длъжник/ на
разноски за процесуално представителство във връзка с така предявеното вземане.
С оглед изхода на делото и на осн.
чл.78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.694, ал.2 от ТЗ ищецът следва да се осъди да
заплати по сметка на СОС дължимата за производството по делото държавна такса в
размер на 3 249.31 лева.
Ответникът не е удостоверил
направени по делото разноски, включително за процесуално представителство,
поради което такива не следва да му се присъждат осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М./M./ със седалище
и адрес на управление Н., Република К., Зинас кантер 16, Карантоки билдинг,
ет.7, офис 25-26, п.к. 1065, представлявано от адв. И.Г.Б. и адв. М.П.Г. ***, и
двамата със служебен адрес гр. Б., ул. „Любен Каравелов” № 8, партер, срещу „А.р.”
ООД – в несъстоятелност, ЕИК . иск с правно основание чл.694, ал.3 във вр. с
ал.1 от ТЗ – за признаване за установено по отношение на длъжника, синдика и
кредиторите в производството по несъстоятелност на „А.р.” ООД – в
несъстоятелност по т.д. № 228/2011 год. на СОС съществуването на вземането на
ищеца към ответника в размер на 75 600 лева, съставляващи парична
равностойност на задължение за непарична престация по договор без дата от 2010
год. за новация и на вземането на ищеца към ответника в размер на 2 880 евро,
съставляващо заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в производството по т.д. № 228/2011 год. на СОС, изключени от
списъка на приетите вземания с определение № 13/05.10.2015 год., постановено по
реда на чл.692, ал.4 от ТЗ по горното дело.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.694, ал.2 от ТЗ М. /M./ със седалище и адрес на управление Н., Република К.,
Зинас кантер 16, Карантоки билдинг, ет.7, офис 25-26, п.к. 1065, представлявано
от адв. И.Г.Б. и адв. М.П.Г. ***, и двамата със служебен адрес гр. Б., ул.
„Любен Каравелов” № 8, партер, да заплати по сметка на СОС държавна такса за производството по
делото в размер на 3 249.31 лева /три хиляди двеста четиридесет и девет лв. и
тридесет и една ст./.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :