№ 437
гр. Русе, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20214520104092 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.200
от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата Г. ИВ. СЛ. твърди, че с насрещната страна са в безсрочно
трудово правоотношение.
На 08.08.2018 г., в 8,00 часа, по време на придвижване до работното
място, жената претърпяла злополука, обявена за трудова с Разпореждане на
НОИ № 107 /13.08.2018 г., на основание чл.55 ал.1 от КСО.
Сочи, че нея сутрин със сина й напуснали дома му и се отправили към
автобусната спирка в кв.“...“ в гр.Русе. Почти стигнали, когато ищцата
закачила върха на маратонката си в разбития бетон на тротоара.Не успяла да
запази равновесие и паднала по очи, като се подпряла на двете си
ръце.Усетила силна болка в областта на китката на дясната ръка и разбрала,
че я е счупила.Синът й помогнал да се изправил.Установили, че ищцата си е
ударила още главата в областта на носа и челото-имала протривания от
ожулването на кожата и й течала кръв.
С такси се придвижили до спешния кабинет на УМБАЛ „КАНЕВ“ АД -
РУСЕ.Там на ищцата била направена рентгенова снимка на китката на
дясната става.Установило се, че има счупване на няколко места.Лекарите й
предложили „консервативно лечение“ с наместване на ръката и обездвижване
на мястото с гипсова превръзка с контролна рентгенография на седмия ден, за
да се види как срастват костите. Обяснили й, че ако всичко е наред и няма
разместване, крайникът ще заздравее нормално.Били й дадени разяснения и
за прилагането на по-съвременно лечение с поставяне на титаниеви импланти,
1
закупуването на които обаче било за сметка на пациента.
На ищцата била направена рентгенова снимка на главата и проведен
консулт с неврохирург, за да се установи дали няма вътрешен кръвоизлив.Бил
извършен преглед от лекар- специалист „Уши, нос, гърло“, за да се прецени
как да се лекува счупеният й нос.
Сочи, че по време на болничния престой работодателят не се
заинтересувал за нейното състояние, освен за да разберат до кога ще отсъства
от работа.Не й предложили финансова подкрепа, изразяваща се в покриване
на болничен престой, на стойността на лечението с импланти, закупуване на
успокоителни медикаменти и консумативи за лечението.Нямало преговори с
насрещната страна за постигане на извънсъдебно споразумение за финансова
компенсация на трудовата злополука.
Ищцата твърди, че тъй като заплатата й е ниска и няма спестявания,
предпочела да се лекува с „консервативното лечение“, което се покрива по
НЗОК по клинична пътека.
Ръката й била обездвижена близо два месеца, а впоследствие около три
месеца правила рехабилитация на крайника. Сочи, че се е възстановила
частично от травмата, като се получило малко разместване на костите на
китката.Тя заздравяла леко крива, поради счупването й на три места и поради
липсата на трайно фиксиране на фрактурите с импланти. Получило се малко
скъсяване на ръката. Ищцата твърди, че до настоящия момент й е трудно да
простира дрехи. Не може да вдига тежки предмети, тъй като изпитва
болки.Такива получава и при влошаване на времето, което налага употребата
на болкоуспокоителни медикаменти.
Вследствие на падането на 08.08.2018 г. и удрянето на лицево-
черепните кости, й се появили световъртеж и постоянни средно до силни
болки в областта на главата. Поради продължителното домашно лечение
напълняла с 15 кг.Това допълнително влошало здравословното й състояние,
както и самочувствието й като жена.
Сочи, че през първите два месеца, докато ръката й била обездвижена, не
можела да се обслужва и да поддържа ежедневния си тоалет.Озовала се в
много тежко емоционално-психическо състояние, тъй като се оказала
зависима от подкрепата на сина й.Той се грижел за нея.Благодарение на тази
подкрепа в трудния възстановителен период, ищцата успяла да се възстанови
частично и отново да се върне на работа.
Сочи, че имало моменти в началото на заздравяването на ръката, когато
изпитвайки силни болки, имала мисли за самоубийство.Планирала да се
обеси в бащината си къща, като закачи въже с примка на дървена греда в
сеновала в двора.Твърди, че трудно се възстановила от прекараната социална
изолация от колеги и приятели.Тъй като изпитвала силни болки, предпочела
да си стои в вкъщи и да не ги тревожи със здравословни си проблеми.
Сочи, че е получила от НОИ обезщетение на стойност от 2 592 лв. за
периода 08.08.-27.12.2018 г.Намира, че работодателят трябва да поеме
2
разликата между тази сума и размера на трудовото й възнаграждение, като
счита, че тя възлиза на 803 лв.
Твърди, че са налице предпоставките да бъде ангажирана отговорността
на насрещната страна по чл.200 от КТ.Иска ответникът да бъде осъден да й
заплати сумата от 10 000 лв., частично предявена от общ размер на 100 000
лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди в резултат на трудовата злополука, изразяващи се в болки и страдания,
както и сумата от 803 лв.-обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се
в разликата между следващото се на работничката брутно трудово
възнаграждение и полученото обезщетение по общественото осигуряване,
ведно със законната лихва от 08.08.2018 г.Търсят се разноски за
производството.
Ответникът ОП “Комунални дейности“-Русе оспорват предявените
искове по размер.Твърди се, че трудовата злополука е настъпила при
различни от изложените в исковата молба обстоятелства, а именно: на
08.08.2018 г. ищцата, докато тичала, за да се качи на автобус, се спънала и
паднала на спирката. В тази връзка намират, че работничката е съпричинила
вредоносния резултат, проявявайки груба небрежност.Считат, че
работодателят не следва да носи отговорност за избрания от ищцата начин на
лечение.Претендират се разноски по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Видно от Трудов договор № 208/ 21.10.2013 г., сключен при условията
на чл.70 от КТ, с допълнително споразумение към него от 01.04.2021 г.,
страните са в безсрочно трудово правоотношение. Ищцата заема длъжността
“Работник паркинг“ на пълно работно време, с последно определено основно
трудово възнаграждение от 670 лв. и 1% допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за всяка
година трудов стаж.
Няма спор между страните, че на 08.08.2018 г. сутринта, по време на
придвижване до работното място, в близост до спирка на градския транспорт,
работничката претърпяла злополука, обявена за трудова по надлежния ред.
В изготвен Протокол за трудова злополука № 1/09.08.18 г. от петчленна
комисия на ОП “Комунални дейности“ не е отразено да има отклонения от
нормативните действия на работничката и няма допуснати нарушения на
нормативни актове от нейна страна.
В Декларация за трудова злополука, подадена до ТП на НОИ на
10.08.2018 г., работодателят е записал, че при гонене на автобус, пострадалата
се е спънала и паднала напред, при което увредила своята дясна гривнена
става.Тези факти относно механизма на настъпване на злополуката са
отразени и в издаденото от надлежния орган Разпореждане № 107/13.08.2018
година по чл.55 ал.1 от КСО, влязло в законна сила.Те са съобщени и от
работничката при приемането й по спешност в болница на 08.08.2018 г.(
3
Епикриза от 15.08.2018 г.-л.8).Там на жената била извършена репозиция на
дясна ръка. След консулт с неврохируг бил назначен такъв и със специалист
УНГ, който болната отказала. Била изписана с подобрение на същия ден с
издаден болничен лист за общо 31 дни временна нетрудоспособност, от които
30-при домашен режим (л.9) с препоръки за щадене на десен горен
крайник.Няма спор, че отпускът бил продължен до м.декември 2018 г.-общо
97 работни дни.
В съдебно заседание ищцата е заявила, че тъй като има дискова херния,
а и предвид възрастта й, то не е бягала за автобуса в смисъл да е “хукнала“.
Само била ускорила ход, защото на място имало много хора, които също
искали да се качат в МПС.Тогава кракът й попаднал в една от многото
налични дупки в района около спирката и тя загубила равновесие.
Първоначално, независимо от отразеното в медицинската документация
по делото, ищцата отрече към 2018 г. да е приемала медикаменти за високо
кръвно.Впоследствие признава, че и тогава е контролирала с лекарства
артериалното си налягане.
На 31.03.2017 г. жената претърпяла друга трудова злополука-счупване
на лява ръка, вредите от които били предмет на спор между същите страни по
гр.дело № 1544/2020 г. по описа на РРС. В исковата молба в него
производство ищцата е имала изложени аналогични твърдения, както по това
дело относно предложеното й “консервативно лечение“, избрано от нея по
финансови причини,последиците от травмата, изразяващи се в невъзможност
да вдига тежки предмети и да простира, напълняване с 20 кг, поради
наложилия се 180 дни домашно лечение, съпроводено със социална изолация
по избор на пострадалата,за да не притеснява познатите си (л.30-л.31).
По делото има данни, че на 02.11.2012 г. ищцата при друго падане е
получила травма в областта на лява гривнена става, а с решение на ТЕЛК й
била определена 50 % трайно намалена работоспособност за срок от три
години-до 01.04.2016 г. (л.44-л.45).Към него момент било констатирано
вторично усложнение в областта на фрактурата-локална остеопороза.
Видно от документа на л.73, за периода на временна нетрудоспособност
на служителката от НОИ било изплатено обезщетение в размер на 2 592
лв.Назначената в производството икономическа експертиза се е произнесла,
че разликата между тази стойност и брутното трудово възнаграждение, което
ищцата би получила за процесния период, при отчитане размера на
следващата й се работна заплата за пълен отработен месец и приспадане на
трите дни, заплатени от работодателя по силата на закона, възлиза на 256,61
лв.
По делото е приета комплексна съдебномедицинска експертиза, според
заключението на която, изготвено на база ангажираните в производството
доказателства, допълнително представена от ищцата на вещите лица
рентгенография и извършени специализирани неврологичен и ортопедичен
прегледи, съответно на 28.01.2022 г. и през м.март 2022 г., вследствие
4
трудовата злополука на 08.08.2018 г. Г.С. е получила многофрагментно
вътреставно счупване на дисталния край на дясна лъчева кост, за което
обичайният възстановителен период е около 3-5 месеца и до 1 година. При
жената е настъпило срастване на дясна лъчева кост, като воларният фрагмент
е останал под ъгъл от 7 градуса. Това води до леко ограничение в обема на
движение.Към момента е констатирано скъсяване повече от 0,5 см спрямо
лакетната кост. Експертите обаче са пояснили, че е възможно последното да е
особеност на крайника (обичайна вариация).Вещите лица са уточнили, че не
разполагат с предходна медицинска документация, от която да могат да
направят сравнение за дължината на ръката до 08.08.2018 г. В заключението е
посочено, че нивото на клинична активност и възстановяване при пациенти в
напреднала възраст е различно от по-младите хора и трябва да се отчитат
фактори, като качество на костите (остеопороза), засягане на ставите,
професия, настоящи или предишни наранявания, типа на счупване.Пояснено
е, че лечението с вътрешна стабилизация (напр. с воларна плака), позволява
ранно активно движение и намалява възможността на разместване на
фрактурата, за разлика от по-дългия период на лечение със закрита репозиция
и гипсова имобилизация (4-6 седмици). Пред вещите лица ищцата споделила,
че продължава да чувства слабост, има болки и оттоци в дясната ръка.
Експертите са докладвали, че от вида на счупването на дясната лъчева
кост не могат да определят дали при падането й от собствения ръст, ищцата
се е предвижвала ходейки или бегом.Във втория случай, вероятността за
получаване на по-тежки травми от процесния тип, е по-голяма отколкото при
спокоен ход.
Вещите лица са разяснили, че в съвременната медицина двата метода
на лечение-с гипсова имобилизация и с метална остеосинтеза, са
алтернативни и всеки един от тях има своите предимства и недостатъци.
Експертите са посочила, че в наличната по делото медицинска документация
няма обективни данни за травматични увреждания на главата на
ищцата.Пояснено е, че отразената в епикризата диагноза “Контузио капитис“
е поставена от специалист по неврохирургия на базата на анамнестичните
данни, съобщени от пациентката за механизма на удара, без същата да е
имала оплаквания от гадене, повръщане и главоболие и без да са отразени
обективни следи от травматични увреждания.Вещите лица са категорични, че
няма причинно-следствена връзка между заявените от С. главоболие и
световъртеж, появили се месец след инцидента.
Експертите са докладвали, че не разполагат с документация, от която да
преценят дали към датата на трудовата ищцата е имала остеопороза.Поясни
ли са, че такава е налична при всяко счупване на кост.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове за репариране на неимуществени и имуществени
вреди, настъпили в резултат на трудова злополука по чл.200 от КТ.Според
легалното определение на трудова злополука в чл.55 ал.1 от КСО, това е
5
всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или
по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в
интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или
смърт. Установяването на факта на злополуката и признаването й за трудова
се извършва по реда на чл. 57-60 от КСО и НУРРОТЗ.
Съгласно чл.200 от КТ, за да бъде реализирана имуществената
отговорност на работодателя следва кумулативно да са налице следните
предпоставки: внезапно увреждане на здравето на работника или служителя,
което да има за своя последица причиняване на неработоспособност/в случая
временна/ и причинна връзка между травматичното увреждане и настъпилата
нетрудоспособност.
Отговорността на работодателя е безвиновна и не зависи от това дали
негов орган или друг работник или служител има вина за настъпване на
трудовата злополука.
Съдът намира, че събраните в производството доказателства сочат на
частична основателност на претенциите. Страните са в трудово
правоотношение, като на 08.08.2018 г. ищцата, на път за работното си място, е
претърпяла трудова злополука, установена по надлежния ред, при която
получила описаните по исковата молба увреждания на дясната ръка, в
причинна връзка с инцидента, довели за продължително време (97 дни) до
болки и страдания, ненадвишаващо обичайния възстановителен период, при
данни за доста добро съхранение на функциите на горния крайник с оглед
възрастта на жената-до леко ограничаване обема на движение от 7 градуса
при допустимо отклонение до 5 градуса.
Не се доказва жената да е получила счупване на носа, нито да е налице
причинно-следствена връзка между инцидента и заявените по исковата молба
световъртеж и главоболие, появили се месец след злополуката.
Видно от приложената в производството искова молба по гр.дело №
1544/2020 г. по описа на РРС, при аналогичен инцидент на ляв горен крайник
на 31.03.2017 г., ищцата още тогава не е можела да простира, да вдига тежки
предмети и е напълняла с 20 кг, които до 08.08.2018 г. са намалели до 15 кг.
Нови по това дело са твърденията за мисли за самоубийство чрез обесване,
които обаче не са доказаха по никакъв начин в производството.Ирелевантен
за спора е избраният от лицето метод на лечение.В този смисъл трябва да се
съобрази изнесеното от вещите лица становище, че се касае до един от двата
възможни в съвременната медицина начина как да се процедира при травми
от вида на процесната.
Ищцата претендира обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
трудовата злополука, изразяващи се в претърпени от нея болки и страдания, в
размер на 10 000 лв., частично предявени от общ размер на 100 000
лв.Ответникът оспорва наличието на причинна връзка между сочените
неимуществени вреди и злополуката.Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат на основание чл.201 ал.2 КТ, поради проявена груба
6
небрежност от работничката.
Съдът не споделя доводите на работодателя за съпричиняване на
вредоносния резултат от насрещната страна. В практиката и в правната
теория е възприето, че не всяко нарушение на правилата на безопасност на
труда от пострадалия съставлява основание за намаляване на обезщетението,
а само това, при което е налице виновно допринасяне от страна на
пострадалия за настъпване на увреждането, при подчертано субективно
отношение /груба небрежност/, съответстваща на самонадеяността /съзнавана
небрежност/ по терминологията на наказателното право.За да е налице „груба
небрежност“ трябва пострадалият да е предвиждал настъпването на
неблагоприятния резултат, но лекомислено да се е надявал, че той няма да
настъпи или че ще успее да го предотврати.Небрежността в гражданското
право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел–
поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед
естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност
не се отличава по форма според субективното отношение към увреждането, а
по степен, тъй като грубата небрежност е неполагане на грижа, но според
различен абстрактен модел–грижата, която би положил и най-небрежният
човек, зает със съответната дейност при подобни условия.
В процесния случай, независимо, че това е трети за ищцата сходен
инцидент в рамките на шест години, обстоятелството, че жената, въпреки
наличните по пътя дупки, е тичала, за да се качи на автобус, за да не закъснее
за работа, не съставлява нарушение на правилата за безопасност при липса на
елементарно старание и внимание.Възражението по чл.201 ал.1 от КТ се
явява неоснователно.
Обезщетението за неимуществените вреди следва да се определи от
съда по справедливост, съгласно нормата на чл.52 ЗЗД /т.11 от ППВС №
4/1968 г./, при съобразяване характера на причиненото увреждане,
продължителността на лечението, наличието на съпровождащи го болки и
неудобства, както и очакванията за възстановяване здравословното състояние
на пострадалия.
Макар да не е ангажирала никакви гласни доказателства в подкрепа на
твърденията си за физически страдания, съдът приема, че за заявения по
исковата молба период, с оглед естеството на травмата, жената е изпитвала
болки и страдания, като е обичайно при такива увреждания негативно
влияние впоследствие да оказва и промяната на времето.
Съобразно изложените по-горе факти относно вида на увреждането,
продължителността на оздравителния период и крайния резултат от него,
съдът намира, че следва да присъди в полза на лицето сумата от 7 000 лв. за
претърпените при трудовата злополука неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания. Тази стойност съответства и на възприетия критерий за
справедливост при аналогичен инцидент година и половина по-рано, за което
има постановено влязло в сила решение, като промяната в обществените
7
икономическите фактори през изтеклото до злополуката време с тенденция за
фискално увеличаване, е съобразено при съпоставка на двойно по-краткия
оздравителен период на пострадалата през 2018 г. Претенцията в останалата
част се явява неоснователна.
Съгласно чл.200 ал.3 от КТ, работодателят дължи обезщетение за
разликата между причинената вреда-неимуществена и имуществена,
включително пропусната полза, и обезщетението и/или пенсията по
общественото осигуряване. Назначената в производството икономическа
експертиза е определила, че разликата между следващото се на работничката
трудово възнаграждение и полученото от нея обезщетение за временна
неработоспособност за периода 08.08.-27.12.2018 г. възлиза на 256,61 лв.Над
тази стойност искът следва да се отхвърли, като неоснователен.
Горните суми, според чл.84 ал.3 от ЗЗД във връзка с чл.212 от КТ, ще
следва да се присъдят, ведно със законната лихва от датата на увреждането-
08.08.2018 г., в какъвто смисъл е трайната практика на ВКС.
В тежест на ответника е държавната такса за производството за
уважената част от претенциите.
Неоснователно е възражението на пълномощника на ищцата за
прекомерност на заплатения от насрещната страна адвокатски хонорар. С
оглед изхода на спора, в полза на работодателя се следва сумата от 196,97 лв.-
разноски по делото съразмерно с отхвърлената част на исковете.Дружеството
трябва да заплати по с/ка на БС сумата от 793,30 лв. за икономическата и
комплексната медицинска експертизи, явяваща се припадаща му се част от
разходите, извършени първоначално от бюджета на съда, поради естеството
на спора.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОП “КОМУНАЛНИ ДЕЙНОСТИ“-Русе, представлявано
от директора М.Р.Ч., със съдебен адрес: гр.Русе, ул.“Драма“ № 15, чрез
адв.К.Х. от АК-Русе, да заплатят на Г. ИВ. СЛ., ЕГН **********, от гр.Русе,
кв.“... ул.”...” № 3, бл.“...“, вх.3, ет.4, ап.54, на основание чл.200 от КТ сумата
от 7000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова
злополука, настъпила на 08.08.2018 г., довела до временно разстройство на
здравето й, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 256,61 лв.,
съставляваща пропусната полза от разликата между брутното трудово
възнаграждение и полученото обезщетение по общественото осигуряване за
период 08.08.-27.12.2018 г., със законната лихва върху главниците, считано от
08.08.2018 г.,
ОТХВЪРЛЯ исковете на Г. ИВ. СЛ. в останалата им част от 7 000 лв.
8
до 10 000 лв., частично предявен от общ размер на 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудовата
злополука, настъпила на 08.08.2018 г., и над 256,61 лв. до 803 лв.-обезщетение
за пропуснати ползи, като неоснователни.
ОСЪЖДА Г. ИВ. СЛ., ЕГН **********, от гр.Русе, кв.“... ул.”...” № 3,
бл.“...“, вх.3, ет.4, ап.54, да заплати на ОП “КОМУНАЛНИ ДЕЙНОСТИ“-
Русе, представлявано от директора М.Р.Ч., със съдебен адрес: гр.Русе,
ул.“Драма“ № 15, чрез адв.К.Х. от АК-Русе, сумата от 196,97 лв.-разноски по
делото.
ОСЪЖДА ОП “КОМУНАЛНИ ДЕЙНОСТИ“-Русе, представлявано
от директора М.Р.Ч., със съдебен адрес: гр.Русе, ул.“Драма“ № 15, чрез
адв.К.Х. от АК-Русе, да заплатят по с/ка на РРС държавна такса по делото в
размер на 330 лв., както и 793,30 лв.-разноски за производството, извършени
за сметка на БС, съразмерно с уважената част от исковете .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд
в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9