О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№121
гр.Силистра 23.08.2019
год.
Силистренски окръжен
съд наказателна колегия, в закрито заседание на двадесет и
трети август през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ
1.ПЛАМЕН НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
2.ОГНЯН
МАЛАДЖИКОВ
при секретаря и в
присъствието на прокурора като разгледа
докладваното от съдия ХЪРВАТЕВ ВЧНД №177
по описа за 2019 г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.243, ал.7 НПК.
Постъпил е протест от Младши прокурор
при РП-Силистра, срещу определение №219 от 18.07.2019г., постановено по ЧНД
№494/2019г. на Силистренски районен съд, в частта с която е отменено
постановлението от 13.06.2019г. на РП-Силистра за прекратяване на наказателното
производство по ДП №60/2019г. по описа на РУ МВР-Силистра, образувано за
извършено престъпление по чл.131, ал.2, вр.с чл.130, ал.1 НК.
Прокурорът счита определението за
неправилно и незаконосъобразно, и предлага на въззивната инстанция да го
отмени, и потвърди постановлението за прекратяване на наказателното
производство.
Въззивната инстанция, като прецени
посочените в протеста доводи, и взе предвид събраните по делото доказателства,
констатира следното:
Подаденият протест е процесуално
допустим, а по същество неоснователен.
От фактическа страна се е установило,
че в периода от 10:30ч. на 28.01.2019г. до 08:30ч. на 04.02.2019г., на
територията на РУМВР-Силистра се е провеждала Специализирана полицейска
операция по противодействие на престъпленията, свързани с наркотични вещества.
В тази връзка, и по повод получена оперативна информация за разпространение на
наркотични вещества от св.И.М., полицейските служители от сектор „Криминална
полиция“ при РУ-Силистра-гл.инспектор Б.Г., св.Я.-началник група
„Противодействие на криминалната престъпност-Запад, св.П.-разузнавач IV степен
в група „Противодействие на криминалната престъпност“-Изток, инспектор И.М. и
инспектор Г.Г. заели секретни постове в района на жилищния блок, в който живеел
св.М. Поради заеманите длъжности, служителите на МВР били цивилно облечени, а
служебното си положение те удостоверявали посредством поставени надгръдни
полицейски знаци /карти и значки/. Около 20.00ч., свидетелите Я. и П. видели
св.М. да излиза от жилищния вход и да се отправя към паркинга, намиращ се зад
жилищната сграда. Там го чакал обв.Р. в лек автомобил „Мерцедес“, с рег. №
СС4535АР. Според показанията на двамата, целта на срещата им била
покупко-продажбата на мобилен телефон. Св.М. се качил при обв.Р., като
автомобилът не бил с изключен двигател. Свидетелите Я. и П. предприели действия
за извършване на проверка на лицата в автомобила, като за целта отворили двете
предни врати на автомобила, съответно-св.П. отворил вратата на водача- обв.Р.,
а св.Я. отворил предна дясна врата, от страната на св.М. Св.Я. неколкократно
извикал „Стой, полиция! Полиция, полиция!“, като разпоредил на обв.Р. да изгаси
автомобила и да излезе от него. Св.Я. разпознал обв.Р. Разпорежданията на св.Я.
били възприети от св.М., а в това време обв.Р. говорел по мобилния си телефон.
Обв.Р. погледнал към св.Я., не казал нищо, а в следващият момент рязко потеглил
при отворени врати на автомобила. Ползвания от него телефон „Самсунг S9“ паднал
на пътното платно, а с дясното задно колело на автомобила, обв.Р. преминал през
ходилото на левия крак на св.Я.. Св.П. успял да отскочи назад и не пострадал от
действията на обв.Р. Полицейските
служители веднага уведомили ОДЧ и запазили местопроизшествието, откъдето бил
иззет и падналия телефон. Впоследствие се установило несъмнено, че той
принадлежи на обв.Р. Малко след като се отдалечил от мястото на потеглянето си,
обв.Радинов спрял автомобила и принудил св.М. да слезе, след което продължил.
От изготвената СМЕ е видно, че
получените от св.Я. увреждания съставляват временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
От изготвената СПЕ е видно, че обв.Р.
не страда от психично заболяване, могъл е правилно да възприема и запаметява
факти и да ги възпроизвежда впоследствие, но следва да се вземе предвид
внезапно възникналото у него емоционално състояние на смущение и уплаха, което
може да е причина за неточно възприемане на стимули и детайли в конкретната
ситуация. Състоянието на смущение и уплаха обаче, не лишава обв.Р. от
възможността да разбира и ръководи по разумни подбуди постъпките си.
При осъществяване на контролните си
функции, съобразно процесуалната си компетентност по отношение на прокурорското
постановление, първоинстанционният съд е приел основно, че то е необосновано,
поради което и достигнатите правни изводи са несаконосъобразни. Тази позиция се
споделя и от въззивната инстанция.
Порочността на прекратителния
прокурорски акт, се дължи на неправилната интерпретация на установените
фактически положения, което е довело и до погрешни правни изводи. Основния
довод на прокурора за погрешния извод е, че не са налице доказателства, че
обвиняемия е възприел действията и разпорежданията на свидетелите Я. и П., като
полицейска проверка. Посочват се и конкретни обстоятелства върху които почива
тази позиция, но според въззивната инстанция те са неправилно интерпретирани, а
други са останали извън вниманието на прокурора. Така например, като
възпрепятстващо обстоятелство, обвиняемия да възприеме полицейската проверка се
сочи разговорът му по телефона. В проведените му разпити той твърди обаче, че е
чул репликата: „Стой, сега те хванахме“, и то в също този момент, когато говори
по телефона. Подобна реплика обаче не е чута от св.М., който потвърждава
информацията предоставена от свидетелите Я. и П., досежно словесното им
легитимиране като полицейски служители, и разпореждането към обвиняемия да
изгаси автомобила и да излезе от него. И това е казано неколкократно. Предвид
на това, звучи изключително неубедително твърдението на обвиняемия, че
разговорът му по телефона го е възпрепятствал да чуе отправените към него
разпореждания, а същевременно не го е затруднил да чуе твърдяната от него
реплика. В тази връзка, въззивната инстанция се солидаризира с достигнатият от
първоинстанционният съд извод, че обвиняемият ясно е чул разпореждането на св.Я.,
и последващите му действия са насочени
именно към възпрепятстване извършването на полицейската проверка. Дотолкова доколкото
този въпрос е извън обхвата на съдебната проверка обаче е безпредметно
допълнителното му коментиране.
Въззивната инстанция напълно споделя
позицията на първоинстанционният съд, досежно наличието на съставомерните
признаци на деянието по чл.131, ал.2, вр.с чл.130, ал.1 НК. Ето защо,
изложеното по-горе има отношение към съставомерността на това деяние, предвид
причиняването на телесното увреждане на полицейски служител. Въззивната
инстанция не споделя тезата, че в действията на обвиняемия не се съдържа умисъл
за причиняване на телесна повреда, и те са по-скоро проява на „внезапно
смущение, страх и уплаха“, с оглед всички обстоятелства, които са предхождали и
следвали този конкретен момент от развитието на инцидента.
Според обвиняемия и св.М., целта на
тяхната среща е била извършването между двама им на покупко-продажба на
телефон. Тривиалността на срещата категорично не легитимира демонстрираното от
обвиняемия поведение, като логическа и разумна проява, включително и дадените в
тази връзка обяснения.
На първо място, при провеждане на
срещата, обвиняемият е оставил двигателят да работи, което обстоятелство
предвид конкретния сезон и час би могло да бъде обяснено, но е непонятно защо
през цялото време той е държал автомобила на „полусъединител“ /термина не е
много удачен за автомобил с автоматична скоростна кутия/, при положение, че
срещата не се е очертавала да бъде в рамките на секунди, т.е. за него е било
крайно важно да може във всеки един момент да потегли екстремално бързо.
На следващо място, не може да бъдат
приети безкритично обясненията му, че внезапното потегляне с автомобила се
дължи на страх и уплаха, след като не са съществували причини той да се
почувства застрашен. Както бе посочено по-горе, не са налице убедителни
доказателства /а напротив/, че той не е възприел свидетелите Я. и П., именно
като полицейски служители. В този случай, повода по който са се срещнали със
св.М., не би представлявал опасност за него при една полицейска проверка, още
повече, че до този момент не е бил оперативно интересен и е неосъждан.
Неправдоподобно звучат в тази връзка
обясненията му, че е възприел двамата свидетели, като наети от св.М. лица да се
разправят с него. Да се разправят- защо? Едва ли сделка оценена в рамките на от
50 до 100 лева, може да подбуди св.М. да наеме две лица да „бият“ обвиняемия.
При такъв сценарий от друга страна, е най-разумно и логично обвиняемият веднага
да потърси съдействие от органите на МВР, по повод осъщественото срещу него
противоправно нападение, а не както е сторил той да укрие автомобила, да се
укрие и той, и едва на следващият ден, след като е разбрал, че е разпознат и
търсен от полицията да се яви. Още повече, че и вещото лице по изготвената СПЕ
заявява, че това е краткотрайна реакция. В тази връзка обвиняемият е дал и
други наивни и неубедителни обяснения, като е оправдал отиването си в
полицията, с очакванията да му бъде върнат телефона. При положение обаче, че е
възприел свидетелите Я. и П. като наемници на св.М., едва ли е нормално такива
лица, след като намерят неговия телефон да го предадат в полицията. Тези негови
обяснения още веднъж подчертават обстоятелството, че е възприел тези свидетели
именно като служители на полицията, и след като е наясно къде точно е изтървал
телефона си, нормално е да очаква да си го получи именно в полицията.
Ето защо, въззивната инстанция
приема, че вследствие на недооценка на посочените обстоятелства в тяхната
съвкупност, вещото лице по изготвената СПЕ е допуснало, че обвиняемият е
отреагирал на възникналата ситуация с първична реакция на бягство, следствие на
смущение и уплаха. Просто предвид установените обективни данни, очертаващи
мотивите за срещата на обвиняемия със св.М., възприемането на свидетелите Я. и
П. именно като служители на полицията, и необремененото поведение на обвиняемия
до този момент, не са създавали предпоставки у него да възникнат такива
чувства. Последващото му поведение също подчертава този извод.
Осуетяването на полицейската
проверка, която вероятно е щяла да го уличи в правонарушение, стои в основата
при извършване на деянието по чл.131, ал.2, вр.с чл.130, ал.1 НК. По тази
причина и не могат да бъдат споделени съжденията на прокурора, за наличието на
данни за извършено непредпазливо престъпление при управление на МПС, което води
до несъставомерността му.
Независимо, че подсъдимият не е
въздействал пряко и с определени телодвижения при нанасяне на установените
увреждания на пострадалия, то той при осуетяване на полицейската проверка е
използвал средство, което по своя характер е в състояние да предизвика не само
нанасянето на телесни увреждания, но дори и смърт на трети лица. Ето защо,
внезапното привеждане в движение на подготвения за това автомобил /същият е със
запален двигател и на „полусъединител/,
е целенасочено и осъзнато от обвиняемия действие, което с оглед конкретните
обективни данни очертаващи създалата се ситуация /отворените врати и
разположението на свидетелите Я. и П./, очертават съставомерността на деянието
от субективна страна. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая
това е извършено при условията на евентуален умисъл, тъй като обвиняемият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, и е допускал вероятното
настъпване на същите, тъй като потегляйки с автомобила си осъзнавайки, че
предните врати са му отворени и непосредствено до него се намират две лица,
макар и да не е целяла тяхното увреждане е допускал резултата от поведението
си.
Въз основа на горното, настоящата
инстанция счита, че първоинстанционният съдебен акт е обоснован и
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Водейки се от тези си съображения
Окръжния съд
О П Р
Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение 219 от
18.07.2019г., постановено по ЧНД №494/2010г. на Силистренски районен съд
изцяло.
Определението не подлежи на обжалване
или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.