Решение по дело №9299/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                   /21.01.2021 год., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,  ХLIX-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на 12.01.2021 г., в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

 

при участието на секретар МИЛЕНА УЗУНОВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9299 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на предявен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК, заявен от К.И.Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, с настоящ адрес:***, срещу ****, БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, кв. ,,****“, ул."****" № 1, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 305.00 лева., представляваща присъдени разноски, предмет на ИД № **** по описа на ЧСИ ****с peг. ****при КЧСИ с район на действие –ВОС, образувано въз основа на изпълнителен лист ****год. по гр. д. № 385/2008 год. по описа на Русенски Районен съд, поради погасяването на вземането по давност.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в депозираната искова молба: Твърди, че на 29.05.2020 год. получила покана за доброволно изпълнение по ИД № **** по описа на ЧСИ ****с per. ****при КЧСИ с район на действие - ВОС, за изпълнение на задължение общо в размер на 664.40 лева, от които 305.00 лева - главница, представляваща присъдени разноски по гр. дело № 385/2008 год. но описа на Районен съд - Русе, сумата от 150.00 лева - разноски по изпълнителното дело и сумата от 209.40 лева. представляващи такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 02.03.2020 год. Към ПДИ бил приложен изпълнителен лист ****г.. издаден въз основа на съдебно Решение № 1110/27.07.2009г., постановено по гр.д.№ 385/2008г. по описа на Районен съд Русе, влязло в сила на 20.10.2009 год. видно от който е осъдена да заплатя на **** София сумата от 300 лв. представляващи разноски за процесуален представител и 5.00 лева - такса за издаване на изпълнителен лист. Приема, че не дължи изпълнение на горната сума от 305.00 лева поради изтекла погасителна давност.

Твърди, че съгласно чл.6 ал.З от Закона за правната помощ ****е независим държавен орган - юридическо лице, на бюджета издръжка към министъра на правосъдието, със седалище в София. Съгласно Чл. 276. (Нов - ДВ. бр. 28 от 2013 г.) Разноските за правна помощ по чл. 27, ал. 3 и по чл. 27а са частни държавни вземания и се събират от Националната агенция за приходите въз основа на издаден от съда изпълнителен лист.Съгласно Чл. 163.(1) Публичните вземания се събират по реда на този кодекс, освен ако в закон е предвидено друго, а съгласно (2) Частните държавни и общински вземания се събират по общия ред. Приема, че по отношение на въпросите за давността на частните държавни вземания се прилагат разпоредбите на ЗЗД. Съгласно чл. 117. ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Съгласно чл.114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а това е деня следващ деня на влизане в сила на съдебния акт.

Твърди, че настоящото вземане на ****е установено с Решение, което е влязло в законна сила на 20.10.2009 год.. поради което и петгодишната давност за вземането е започнала да тече на 21.10.2009 год. и е изтекла на 21.10.2014г., а изпълнителния лист е издаден в полза на ответника - НБПП София на 04.03.2015 год.. т. е. след изтичане на петгодишният давностен срок.

Твърди, че ИД № **** по описа на ЧСИ ****е образувано през 2020 год., т. е. молбата за образуването му е депозирана след изтичане на 5 годишния давностен период и след като вземането предмет на издадения изпълнителен лист е погасено по давност и недължимо след дата 21.10.2014г.

Твърди, че в периода от 21.10.2009 год. до образуване на изпълнителното дело приз 2020г. не са извършени действия, които да водят до спиране или прекъсване на давността. Всички последващи действия след изтичане на 5 годишната погасителна давност са правно иррелевантни. тъй като са извършени за събиране на вече едно погасено по давност и недължимо вземане. Приема, че вземането по ИЛ **** год., установено с влязло в сила съдебно решение на 20.10.2009 год. е погасено по давност на 21.10.2014 год. поради което и е недължимо.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва исковата претенция. Изтъква, че съгласно чл. 116 от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Образуването на изпълнително дело представлява действие по принудително изпълнение. Давностният срок в случая е започнал да тече от датата на влизане в сила на определението, с което ищцата е осъдена за заплати на НБПП разноските, направени за служебен защитник по Гр.дело № 385/2008г. на PC гр. Русе, на основание Решение № РС-516-101508 от 16.12.2013г. на Председателя на ****, а не от дата, на която е влязло в сила решението по гражданското дело, както поддържа ищцата. Изтъква, че изпълнителният лист е издаден на 04.03.2015г. и от този момент започва да тече нова 5 годишна погасителна давност, която е спазена с образуването на изпълнително дело - ИД № **** по описа на ЧСИ ****при ОС гр. Варна и извършените по него изпълнителни действия-покана за доброволно изпълнение с изх. № 2905/02.03.2020г., наложен запор върху трудово възнаграждение и банкови сметки за обезпечаване на вземането по изпълнителното дело.

Моли за отхвърляне на исковата претенция.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Настоящия съдебен състав намира предявения иск за допустим.

Длъжникът в изпълнителното производство може да се брани срещу материалноправната незаконосъобразност на изпълнението чрез отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК. Този иск има за предмет съществуването на вземането, предмет на изпълнителното производство, като надлежни страни по него са длъжникът и взискателят. Съгласно чл. 439, ал. 2 искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. За уважаване на предявения иск следва да се установи наличието на юридически факти, реализирали се след посочения момент и довели до изключване или погасяване на спорното право.

С доклада по делото е прието за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че е налице изпълнителен лист ****г., издаден въз основа на съдебно Решение № 1110/27.07.2009г., постановено по гр.д.№ 385/2008г. по описа на Районен съд Русе. влязло в сила на 20.10.2009 год., образувано между страните по настоящото производство ИД № **** по описа на ЧСИ ****с per. ****при КЧСИ с район на действие – ВОС.

Не е спорно и се установява от приложения препис на изп.д. № **** по описа на ЧСИ ****с per. ****при КЧСИ с район на действие - ВОС, че същото е било образувано по молба от 28.02.2020 г. на Национална агенция за приходите – София, в която са посочени от взискателя конкретни изпълнителни способи за събиране на вземането и в частност запор на трудово възнаграждение и спарвка за наличие на банкови сметки.

На 29.05.2020 г. на ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение.

В хода на изпълнителното производство са налице частични погасявания въз основа на наложения запор на трудово възнаграждение.

По молба на ищеца, с Определение №10009/10.08.2020г. по гр.дело №9299/220г. по описа на ВРС е допуснато обезпечение на предявения иск, като е спряно изпълнението по изп.д. № **** по описа на ЧСИ ****с per. № 716.

С разпореждане от 18.08.2020 г., на основание чл. 432, т.1 във вр. чл. 397, ал.1, т.3 ГПК изпълнителното производство е спряно.

При така приетото за установено, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявените по реда на чл. 124, ал.1 ГПК

 във вр. с чл. 439 искове, ищецът носи тежестта да докаже положителните факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици, а именно: че са осъществени предпоставките за прекратяване на образуваното против него изпълнително производство поради това, че в течение на две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия по тях, както и изтичането на погасителната давност за вземанията на ответника.

В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, като в конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.

Не е спорно и се установява по делото от представения изпълнителен лист, че кредитор на вземането е НБПП, касае се за частно държавно вземане за присъдени по чл. 27а ЗПП в полза на последното разноски, поради което и НБПП е легитимиран ответник по предявения иск, независимо от обстоятелството, че вземането се събира от НАП по реда на ГПК. Така по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439 ГПК настоящият състав е компетентен да се произнесе.

С молбата за образуване на изпълнителното дело от 28.02.2020 г. е поискано пристъпване към изпълнение на издадения изпълнителен лист срещу К.И.Т., посочен е и конкретен изпълнителен способ – запор и удръжки от трудовото й възнаграждение, както и справка за наличие на банкови сметки, с което е била прекъсната давността.

Погасителната давност е период от време, определен от закона, през който субективното право не е прекратено по някой от предвидените за това начини. Изтеклата погасителна давност е юридически факт, пораждащ за задълженото лице потестативното право да откаже изпълнението, позовавайки се на давността, като упражняването на това право, чрез възражение, лишава носителя на субективното право (вземането, като облигационно субективно право) от защита, защото то е загубило годността си да бъде защитавано и принудително осъществявано.

По отношение процесното вземане е приложим общият 5-годишен давностен срок съгласно, поради липсата на предвиден в закона друг давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва от датата, на която е поискано или предприето валидно изпълнително действие, реализиращо съответния изпълнителен способ-независимо дали изпълнителният способ е посочен от взискателя или се реализира от частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като не са изпълнителни действия и не прекъсват погасителната давност образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, извършването на справки и проучване имущественото състояние на длъжника, назначаването на експертиза, извършването на разпределение и плащането въз основа на влязло в сила разпределение; при висящ изпълнителен процес давността не е спряна на основание (ТР № 2/2013 г. на ВКС-ОСГТК, т. 10).

Съгласно разпоредбата на чл. 426 ГПК съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Самото издаване на изпълнителен лист е част от изпълнителното производство, но не представлява действие на принудителното изпълнение, тъй като последното пряко е насочено към събиране на вземането, за каквото е и искането на взискателя до съдебния изпълнител и това действие е пряко насочено към имуществената сфера на длъжника, за удовлетворяване на съдебно признатото на взискателя право. Издаването на изпълнителен лист за вземане, което е установено с влязла в сила присъда/съдебно решение не представлява действие на принудително изпълнение, тъй като вземането е вече съдебно признато и производството по издаване на изпълнителен лист има за цел извършване на проверка за наличието на право за принудително изпълнение и на предпоставките за неговото упражняване. С издаването на изпълнителен лист съдът овластява съдебния изпълнител да пристъпи към принудително изпълнение, т. е. да упражни принуда спрямо длъжника за удовлетворяване на подлежащото на изпълнение право, като възпроизвежда съответното изпълнително основание. Това съдебно действие обаче не е пряко насочено към имуществената сфера на длъжника и в този смисъл не представлява действие по принудително изпълнение, тъй като лицето, в полза на което е издаден изпълнителен лист, може да бездейства и да не инициира принудително изпълнение и по този начин изобщо да не засегне имуществената сфера на длъжника. Съдът разполага с правомощието да признае или отрече със сила на пресъдено нещо съществуването на спорното право, но не и да упражни принуда за неговото удовлетворяване. Предприемането на действия по принудително изпълнение започва след подаването на молба от заинтересованата страна до съдебния изпълнител и ако в молбата не е допусната нередовност (напр. не е посочен начин/начини на изпълнението и не е извършено овластяване на съдебния изпълнител по реда на чл. 18 ЗЧСИ), настъпва прекъсване на погасителната давност. Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. ОСГТК в изпълнителното производство не могат да се прилагат правилата за спиране и прекъсване на давността, приложими за исковия процес. В изпълнителния процес давността се прекъсва с всяко насочване на взискателя към нов изпълнителен способ, както и че давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи/ или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. В тази връзка е дадено задължително за съдилищата разяснение, че новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие. С Тълкувателно решение се посочи, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. В тази връзка ВКС конкретно сочи неизчерпателно тези изпълнителни действия: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. От друга страна се посочиха действията, който не могат да се квалифицират като изпълнителни и които не прекъсват давността - образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В настоящия случай от приетите по делото писмени доказателства се установява, че Решение № 1110/27.07.2009г., постановено по гр.д.№ 385/2008г. по описа на Районен съд Русе, с което ищецът е осъден да заплати на ответната страна процесната сума, е влязло в сила на 20.10.2009 год., от която дата сумата е станала изискуема и давностния срок е започнал да тече (чл. 114, ал. 1 ЗЗД) и е изтекъл на 20.10.2014 г., а изпълнителното производство е било образувано на 28.02.2020 г., респ. след изтичане на давностния срок. По делото не са изложени твърдения и представени доказателства за настъпили обстоятелства, които да обуславят спиране или прекъсване на давността, поради което съдът намира, че след 20.10.2014 г., правото на принудително осъществяване на паричното вземане също е отпаднало и предявения иск за сумата от 300 лв. следва да бъде уважен.

Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ГПК на гражданските съдилища са подведомствени всички граждански дела. При извършване на преценка дали едно дело е гражданско, следва да се отчете методът за регулиране на отношението, от което произтича спорното право. Граждански, в широк смисъл на думата, са всички правоотношения, регулирани с метода на равнопоставяне на субектите, а държавноправни (административни, финансови и т. н.) са правоотношенията, регулирани с метода на власт и подчинение.

В настоящия случай част от предмета на делото е оспорването на едно право (парично вземане), което произтича от правоотношение между държавата (чрез учреждението, в полза на което следва да се внесе държавната такса) и частноправен субект, възникнало в изпълнение на властническото правомощие на държавните органи да следят за прилагането на законовите разпоредби, свързани с внасянето на дължимата за разглеждане на гражданско дело държавна такса. В настоящия случай, държавната такса, като вземане, предвидено в чл. 4, вр. чл. 1 ЗДТ и чл. 11, пр. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (обн. ДВ, бр. 22/2008 г.), размерът на което се определя едностранно от държавата, представлява публично вземане на държавата по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК и несъмнено произтича от правоотношение, възникнало при упражняване на държавна власт, която изключва равнопоставеността на субектите в него. Ето защо оспореното от ищеца право не може да бъде предмет на иск по реда на ГПК, тъй като не попада в обхвата на подведомствените на гражданските съдилища граждански дела. Пътят за защита на нарушеното право следва да се осъществи посредством отрицателен установителен иск, подведомствен на административните съдилища – арг. чл. 128 АПК.

Доколкото наличието на подведомственост представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на право на иск, за която съдът следи служебно в хода на целия процес (чл. 15, ал. 1 ГПК), настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е недопустим и на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната. С оглед констатираната недопустимост на тази част от ищцовите претенции, настоящият съдебен състав не следва да разглежда спорът по същество, а предявената искова молба относно вземането за държавна такса следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК.

По разноските:

При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. На основание чл. 78, ал. 1 в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за възнаграждение за адвокат съразмерно с уважената част от исковете, съглосно приложения списък по чл.80 ГПК. Съразмерно с отхвърлената част от исковете, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 98,36 лв. - възнаграждение за един адвокат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. От ответника се претендират разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Съдът намира, че възнаграждението за юрисконсулт не следва да превишава сумата от 100 лв., респ. съразмерно с отхвърлената част от исковете в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1, 82 лв.

Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.И.Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, с настоящ адрес:***, НЕ ДЪЛЖИ на ****, БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, кв. ,,****“, ул."****" № 1, сумата от 300.00 лева/триста лева/, представляваща присъдени разноски, предмет на ИД № **** по описа на ЧСИ ****с peг. ****при КЧСИ с район на действие –ВОС, образувано въз основа на изпълнителен лист ****год. по гр. д. № 385/2008 год. по описа на Русенски Районен съд, на осн.чл.124, вр.чл.439 ГПК.

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 53535/06.08.2020г., на РС Варна, подадена от К.И.Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, с настоящ адрес:***, против ****, БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, кв. ,,****“, ул."****" № 1, по която е образувано гр. д. № 9299/2020 г. по описа на Варнески районен съд, 49-ти състав, в частта, в която от К.И.Т. с ЕГН ********** е предявен против ****, БУЛСТАТ **** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено, че К.И.Т. не дължи на **** изпълнение – плащане на сумата от 5 лв., представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист по гр.д.№ 385/2008г. по описа на Районен съд Русе, отразена в издаден на 04.03.2015г. изпълнителен лист по гр.д.№ 385/2008г. по описа на Районен съд Русе, претендирана по образуваното срещу К.И.Т. изпълнително дело с № **** по описа на ЧСИ ****с peг. ****при КЧСИ с район на действие –ВОС.

ОСЪЖДА ****, БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, кв. ,,****“, ул."****" № 1, да заплати на К.И.Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, с настоящ адрес:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 98,36 лв., разноски в производството.

ОСЪЖДА К.И.Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, с настоящ адрес:***, да заплати на ****, БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, кв. ,,****“, ул."****" № 1, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 1, 82 лв., разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Определението, с което се връща исковата молба подлежи на обжалване пред Варненски окражен съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: