РЕШЕНИЕ
№ 680
гр. гр. Хасково, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20215640100848 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс,
вр. §19 ал.1 от ПЗР към ЗИДАПК вр. § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ вр. чл. 28а, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ.
Образувано е по повод жалба на К. И. К. против Заповед № 496/25.03.2021 г. на
Кмета на Община Хасково. Иска се отмяна на атакуваната заповед като незаконосъобразна.
Жалбоподателят твърди, че на 08.04.2021 г. получил препис от Заповед №
496/25.03.2021 г. на Кмета на Община Хасково. Останал недоволен от последната като
излага следните съображения:
На първо място с горната заповед на основание параграф 4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и
чл.28, ал.1 от ППЗСЗПП, във вр. с параграф 4б от ПЗРЗСПЗЗ се възстановявала
собствеността на наследници на Г. П. Я. и З. М. Я. върху новообразуван имот с
идентификатор №77195.730.657, с площ от 246 кв.м., в местността „Изгрев" Хасковско
землище. От друга страна горният имот му бил подарен от баща му И. К. К.. с нотариален
акт № 49, том 2, дело № 542/1985г. на ХРС, с площ от 2 дка, който имот в последствие и по
искане на жалбоподателя бил разделен на три самостоятелни имота с идентификатори
№77195.730.655, №77195.730.656 и №77195.730.657, като в първия от тези имоти имало и
две сгради с идентификатори №77195.730.655.1-2 етажа на 47 кв.м. и №77195.730.655.2 на
един етаж с площ от 27 кв.м. и за които сгради разполагал с необходимите строителни
книжа. От друга страна баща му закупил имота с нот.акт № 75, том 3, дело №716/1957г. от
трето лице, което не попадало в кръга на посочените по-горе лица. Следователно с горната
1
заповед се игнорирали собственическите му права, поради което бил налице правен интерес
за обжалване на горната заповед.
На второ място жалбоподателят посочва, че обжалваната заповед се издавала въз
основа на план на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на
Областния управител на Област Хасково. Последната заповед била нищожна в частта и
досежно имот №77195.730.657. Лицата Г. П. Я. и З. М. Я. или техни наследници не
притежавали имота, предмет на възстановяване, поради което и с посочената заповед
Областния управител излязъл от кръга на материалната си компетентност. По съществото
си ЗСПЗЗ бил реституционен закон и предмет на възстановяване били само тези имоти,
които били включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански
организации, както и отнетите неправомерно земеделски земи. В настоящия случай земята
на Г. П. Я. и З. М. Я. никога не била включвана в ТКЗС или отнемана неправомерно и още
повече тази земя да попадала в чертите на новообразувания имот № 77195.730.657. Тези
доказателства недвусмислено говорели и подкрепяли тезата му за липсата на основание за
реституция на имота.
Въз основа на изложените съображения, жалбоподателят иска от съда да бъде
отменена Заповед № 496/25.03.2021 г. на Кмета на Община Хасково като незаконосъобразна
и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща процесуален
представител.
Ответникът оспорва жалбата като счита, че издаденият административен акт е
правилен и законосъобразен. Претендира също деловодни разноски.
Заинтересованата страна Е. Г. М. не се представлява в открито съдебно заседание и
не взема становище по жалбата, а заинтересованата страна В. К. Д. – М., в писмен отговор
оспорва жалбата, вкл. и като недопустима като счита, че същата отговаря на изискванията
на чл. 146 АПК. Двете заинтересовани страни са конституирани като такива на мястото на
починалия в хода на производството Г. Й. М. с определение № 575 от 10.09.2021 г.,
постановено по настоящото дело.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Заповед № 496/25.03.2021г. на Кмет на Община Хасково същата е издадена
на основание §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б, ал.1, изр.
първо от ПЗРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за
ж.р.“Изгрев“, землище гр.Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на
областния управител на Област Хасково, решение № 36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по
заявление № 50147 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица № 4310/10.03.2021 г. и със същата се
възстановява правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на
наследниците на Г. П. Я. и З. М. Я. върху новобразуван имот в строителни граници,
определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.200г. на Общински
2
съвет Хасково с идентификатор 77195.730.657, ж.р.“Изгрев“, землище гр.Хасково, с площ
246 кв. м. при граници и съседи: 77195.730.655, жилищна територия; 77195.730.656,
жилищна територия; 77195.730.151 улица; ограничения в собствеността няма.
В тази връзка като писмено доказателство е прието и Решение № 67 по Протокол № 6
от 29.02.2000г. на Общински съвет Хасково, с което на основание чл.105, ал.3 от ППЗТСУ е
одобрен околовръстен полигон на земите по ал.2 §4 от ЗСПЗЗ като селищно образувание
„Кекличево стопанство“, както и околовръстния полигон на земите по ал.3, §4 от ЗСПЗЗ
като в строителните граници на гр.Хасково, се включат зоните „Кенана“, „Куба“, „Орфей“,
„Изгрев“ и „Каменец“.
Изпратено е писмо с рег. индекс 94 Г-4897-1 от 01.04.2021 г. на Община Хасково до
жалбоподателя К. И. К., се което му се съобщава за издаването на заповедта и за
възможността за обжалване. Според известие за доставяне на 08.04.2021 г. последният е
получил лично съобщението на Община Хасково.
Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково се сочи за
издадена, на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от Закона за
администрацията и въз снова на представената документация, съгласно т.3.8 на Заповед №
РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ /Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003г. на МРРБ/ за
определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете по §4к, ал.1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ. С нея е одобрен плана на новообразуваните имоти в М 1:1000 на жилищни
райони /ж.р./: ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р. „Куба-1“ и местност „Халилово – юг“, в
землището на гр.Хасково, Община Хасково, приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от
ППЗСПЗЗ. Тази заповед е обнародвана в Държавен вестник бр. 51/28.06.2019г., като по
отношение на процесния ПИ не е била обжалвана и е влязла в сила на 12.07.2019 г., според
предоставените за това данни от Областния управител на област Хасково.
По делото е представена и цитираната в обжалваната заповед – скица № 4310 от
10.03.2021 г. на процесния новообразуван имот с идентификатор 77195.730.657 по план на
новообразуваните имоти на ж.р. „Изгрев“, гр. Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-
1/11.06.2019 г. на Областен управител на област Хасково. Като собственици в скицата са
посочени наследниците на Г. П. Я. и З. М. Я..
Безспорно е също обстоятелството, че заинтересованите страни Е. Г. М. и В. К. Д. –
М. са единствени наследници на Г. П. Я., роден на ******* и З. М. Я., родена на **********
за което са представени по делото и удостоверения за наследници, съответно служебно
изискани от съда справки чрез отдалечен достъп до регистъра на населението -
НБД“Население“ при МРРБ.
В представеното извлечение от регистър на новообразуваните имоти по §4
ПЗРЗСПЗЗ за местност „Изгрев“, гр. Хасково, ЕКАТТЕ 77195; територия с трайно
предназначение земеделска, НТП на имотите – „За земеделски труд и отдих” фигурира и
процесният новообразуван имот № 77195.730.657 с площ от 246 кв.м., идентичен по номер и
площ с имот, предоставен на ползвател преди 1990 г. или имот в границите на стария имот;
3
със стар № 398 по КП, одобрен със заповед № 969/88г., без отразени данни за закупена площ
от ползвателя и за име на ползвателя; с имена на правоимащия стар собственик или на
собственика към датата на приемане на помощния план – К. И. К., Г. и З. Я., с акт за
собственост към датата на приемане на помощния план – НА № 49 от 20.05.1985 г., без
данни за удостоверение за ползване, издадено преди 1990 г., и за заповед на кмета по §62
ал.4 от ППЗСПЗЗ и платежен документ; с данни от решението по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ за
стария имот - № по заявление 50147; име на стария собственик – Г. и З. Я.; Решение на ПК –
36-51/01.04.1998 г.
Относно процесния имот са приети като писмени доказателства и представени по
делото от ответника решение /дубликат/ № 36-51 от 01.04.1998г. за възстановяване правото
на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в
землището на град Хасково на наследниците на Г. и З. Я., на Поземлена комисия – Хасково
по Заявление вх.№ 50147 от 11.09.1991 г. от Е. Г. Запрянова, според което е признато право
на собственост на посочените лица в съществуващи, възстановими стари реални граници на
следните имоти: нива от 15.400 дка, находящ се в терен по §4 на гр.Хасково, в местността
Помак чешме, установен с нотариален акт. Посочено е, че това възстановяване ще се
извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз
основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28 ал.9 ППЗСПЗЗ.
От страна на жалбоподателя не са представени цитираните в жалбата му нотариален
акт № 49, том 2, дело № 542/1985г. на ХРС, с площ от 2 дка и нот.акт № 75, том 3, дело
№716/1957г., нито строителните книжа във връзка с твърденията му, че дарения от баща му
имот по искане на жалбоподателя е бил разделен на три самостоятелни имота с
идентификатори №77195.730.655, №77195.730.656 и №77195.730.657, като в първия от тези
имоти имало и две сгради с идентификатори №77195.730.655.1-2 етажа на 47 кв.м. и
№77195.730.655.2 на един етаж с площ от 27 кв.м.
Съдът прие като доказателство и Решение № 255/05.05.2022 г., постановено по
гр.дело № 1499 по описа за 2021 г. на РС-Хасково, влязло в сила на 06.06.2022 г., от което се
установява, че подадената от К. И. К. жалба против Заповед № ДС - 28 - 1 от 11.06.2019г. на
Областен управител на област Хасково, в частта на новообразувани имоти в строителните
граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000г. на
Общинския съвет Хасково, с идентификатори на поземлените имоти /ПИ/ № 77195.730.655,
№ 77195.730.656 и № 77195.730.657, ж.р. „Изгрев“, землище на гр. Хасково, върху които
имоти се предвижда възстановяване право на собственост на наследниците на Г. П. Я. и З.
М. Я., е отхвърлена.
При така установената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт, съдът достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена от
надлежно активно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорване на акта,
противно на становището на заинтересованата страна В. К. Д. – М.. Жалбата е насочена
срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, с който пряко и
4
непосредствено се засяга законен интерес на жалбоподателя и който подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност. Жалбата е подадена в преклузивния срок за оспорване,
установен в чл.149, ал.1 АПК. Видно от известие за доставяне, жалбоподателят е узнал за
издаването на заповедта на 08.04.2021 г., а жалбата е подадена чрез административния орган
на 20.04.2021 г. Жалбата е и редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151
АПК.
Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна по следните съображения:
В случая, съдът приема, че оспорваният акт е издаден от компетентен орган.
Жалбоподателят оспорва Заповед на Кмета на община Хасково, с която е наредено да бъде
възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на
наследниците на Г. П. Я. и З. М. Я. върху новобразуван имот в строителни граници,
определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.200г. на Общински
съвет Хасково с идентификатор 77195.730.657, ж.р.“Изгрев“, землище гр.Хасково, с площ
246 кв. м. при граници и съседи: 77195.730.655, жилищна територия; 77195.730.656,
жилищна територия; 77195.730.151 улица; ограничения в собствеността няма. Съгласно §
4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяването, съответно за
придобиването, на правото на собственост върху всеки от новообразуваните имоти се издава
заповед от кмета на общината. В настоящия случай обжалваният административен акт е за
възстановяване на право на собственост и е издаден от кмета на общината по
местонахождение на имота, следователно оспореният административен акт е издаден от
материално и териториално компетентния орган.
Оспорваният акт е съставен и в законоустановената писмена форма, като съдържа
всички реквизити, отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, включително и на тези
предвидени в чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, а именно посочени са номер на имота от ПНИ,
местоположението, размера, границите, съседите, наличието на сгради, както и
ограниченията на собствеността и основанията за тях, а и към заповедта е издадена скица №
4310/10.03.2021 г.
Видно от съдържанието на процесната заповед във връзка с правните и фактическия
основания, служещи като причина за издаването и, следва да се посочи, че Заповедта е
издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §
4б, ал. 1, изр. първо от ПРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните
имоти за ж.р.“Изгрев“, землище гр.Хасково, решение по чл. 14, ал. 1, т.3 от ЗСПЗЗ № 36-51
от 01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № 50147 по чл. 11 от ЗСПЗЗ и скица №
4310/10.03.2021 г. Тоест основание и положителна предпоставка за издаването на заповед по
§ 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е наличието на влязъл в сила ПНИ. Освен, че това обстоятелство
не е спорно между страните, то се установява и от събраните по делото писмени
доказателства – съгласно писмото на Областния управител на област Хасково със Заповед №
ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково е одобрен плана за
новообразуваните имоти на земи по § 4 и следващите от ЗСП на ж.р. „Изгрев“ гр. Хасково,
обнародвана в Държавен вестник бр. 51/28.06.2019г., като по отношение на поземлен имот с
5
идентификатор 77195.730.657 в законоустановения срок не е подадена жалба и заповедта е
влязла в сила на 12.07.2019 г. Не е проведено успешно от страна на жалбоподателя и
оспорването на Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на Областния управител на област Хасково
с твърдените доводи за нищожност, съобразно влязлото в сила Решение № 255/05.05.2022 г.,
постановено по гр.дело № 1499 по описа за 2021 г. на РС-Хасково вкл. и по отношение на
процесния недвижим имот.
Точно защото заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ се издава въз основа на
влязъл в сила ПНИ, предметът на съдебния контрол при обжалването й е сведен до
съответствието на влезлия в сила ПНИ и дали са спазени изискванията за
местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и
основанията за тях. В този смисъл е и установилата се като трайна съдебна практика на
върховната инстанция по този вид дела и обективирана в решение № 17183 от 27.12.2011г.,
постановено по адм.д. № 11210 по описа за 2010г. на ВАС, IV отд., решение № 46 от
04.01.2008г., постановено по адм.д. № 9333 по описа за 2007г. на ВАС, IV отд., решение №
3090 от 01.03.2012г., постановено по адм.д. № 7585 по описа за 2011г. на ВАС, IV отд. и
решение № 17039 от 22.12.2011г., постановено по адм.д. № 11334 по описа за 2010г. на
ВАС, IV отд.
Доколкото в настоящия случай жалбоподателят не е оспорил в срок плана на
новообразуваните имоти във връзка с неговата законосъобразност и с който план
процесният имот е отреден и записан в регистъра към него на наследниците на Г. и З. Я. в
съответствие с § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, кметът на община
Хасково е бил задължен да издаде заповед за възстановяване на собствеността именно въз
основа на влезлия в сила план. При условията на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ кметът на
съответната община действа при условията на обвързана компетентност.
Всъщност заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ отразява правата на
собствениците според ПНИ – съдържанието й следва да съответства на отбелязванията в
този план и това съответствие е предмет по съществото на настоящия спор за
законосъобразността й. Видно от събраните по делото доказателства и най-вече от данните
от регистъра на новообразуваните имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за ж.р. „Изгрев“, гр.
Хасково, с процесната заповед правилно и без каквото и да е било различие от ПНИ е
индивидуализиран имотът, предмет на възстановяване. След като оспорваната заповед има
идентично съдържание със записванията в ПНИ и регистъра към него, тя трябва да се цени
като правилна и законосъобразна.
Основните твърдения на жалбоподателя са свързани с довода му за притежание на
правото на собственост върху процесния имот въз основа на друг титул за собственост.
Следователно е налице спор за материално право. В настоящото производство обаче е
недопустимо разрешаването на такъв спор между субекта, комуто е възстановено правото на
собственост по § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ и трето лице, което заявява самостоятелни права върху
същия имот. Възникналият правен спор по аргумент от чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ подлежи на
решаване по реда на исковото производство. Разрешаването на този спор, съгласно § 4к ал.8
6
т.1 ПЗРЗСПЗЗ, може да бъде основание за изменение на влезлия в сила ПНИ.
С оглед всичко изложено по-горе, съдът намира, че направеното оспорване на
процесния административен акт следва да бъде отхвърлено. Обжалваната заповед на Кмета
на община Хасково е правилна и законосъобразна, тъй като е издадена при спазване на
законовите изисквания, в предвидената форма, с необходимото съдържание и от
компетентния административен орган. Същата съответства на влезлия в сила ПНИ и са
спазени изискванията за местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на
собствеността и основанията за тях, респ. не страда от пороци, обосноваващи нейната
нищожност.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, следва да бъде уважено
своевременно направеното искане на ответника за разноски, като жалбоподателят бъде
осъден да му заплати сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено
съобразно чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и
предвид конкретиката на спора.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. И. К., ЕГН **********, с адрес: *********, съдебен
адрес: ********, адв. М. Х. – АК Хасково против Заповед № 496/25.03.2021г.на Кмета на
Община Хасково, с която е наредено да бъде възстановено правото на собственост при
условията на §4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Г. П. Я. и З. М. Я. върху
новобразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с
решение № 67/29.02.200г. на Общински съвет Хасково с идентификатор 77195.730.657,
ж.р.“Изгрев“, землище гр.Хасково, с площ 246 кв. м. при граници и съседи: 77195.730.655,
жилищна територия; 77195.730.656, жилищна територия; 77195.730.151 улица.
ОСЪЖДА К. И. К., ЕГН **********, с адрес: *********, съдебен адрес: ********,
адв. М. Х. – АК Хасково, да заплати на Община Хасково, адрес: гр. Хасково, пл.
„Общински” № 1, сумата 100,00 лв., представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Хасково в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
АПК.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. Б.
7