Решение по дело №416/2022 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 258
Дата: 7 юни 2022 г.
Съдия: Венелин Димитров Николаев
Дело: 20227170700416
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 май 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

    № 258

гр.Плевен,   07.06.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на тридесети май  две хиляди двадесет и втора   година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Венелин Николаев

 

при секретаря Десислава Добрева    като разгледа докладваното от съдия Николаев адм.дело № 416  по описа за 2022г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.27а  от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.)

Образувано е въз основа на жалба от  В.Р.П.,***    против   Заповед № ЗД/Д-ЕН-ЧБ-018/17.05.2022г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Червен Бряг, с която е наредено настаняване по спешност, временно   на е.в.Р., ЕГН ********** в кризисен център – гр. д., ул.“х.б.“№19  до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето.

 Жалбоподателката  твърди, че не е  съгласна  със Заповедта на Дирекция „Социално подпомагане“ Червен Бряг. Твърди, че дъщеря й е.в.Р. е родена на 15  ноември  2009 година и не е ходила да живее на съпружески начала,  с когото и да било. Твърди, че средата, която е осигурила на детето е благоприятна и съдейства за правилното му развитие. Счита, че служителите на ДСП са подведени и фактическата обстановка, който са приели не отговаря на истината. Моли обжалваната заповед да бъде отменена.

 В проведеното  съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и   с адв. В. от АК- Плевен,    който навежда доводи,  че заповедта е   неправилна и незаконосъобразна, като издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и  в противоречие с материалния закон. Излага съображения, че в обстоятелствената част на заповедта не е посочено защо детето е изведено по спешност от семейството, в което живее.  Твърди, че съвсем информативно в заповедта е посочена разпоредбата на чл. 25, ал. 1 т. 4  от Закона за закрила на детето. Не било обяснено в коя от  хипотезите на т. 4 от ал. 1 на чл. 25 попада.  Твърди, че  с показанията на разпитаните в   съдебно заседание свидетели не се установява нанасянето на каквото и да е насилие върху детето в семейството, било физическо, било психическо, а още по-малко да е довело или да е било възможно да доведе до поставяне на опасност на нейните интереси. Твърди,  че няма доказателства, че   детето е заживяло на семейни начала с лице от мъжки пол.    Счита,   че  детето следва да се прибере в нейното семейство, където майката   и нейният биологичен баща полагат адекватни грижи за него.

Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Червен Бряг- редовно призован, не се явява в съдебно заседание.  

 Административен съд - Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата, като подадена в срок, от легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт, е допустима за разглеждане по същество. Според разпоредбата на чл. 27а, ал. 1 от ЗЗД "Заповедта на директора на дирекция "Социално подпомагане" по чл. 27, ал. 1, включително в случаите на спешно настаняване извън семейството, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, но може да се обжалва от родителите на детето в 14-дневен срок от съобщаването. Не е спорно,  че майка на детето е жалбоподателката, което я прави активно легитимирана да обжалва заповедта. Що се касае до преклузивният 14- дневен срок, то видно от съдържанието на самата заповед, същата е връчена на жалбоподателя на 19.05.2022 година, жалбата  е подадена чрез ответника до Административен съд Плевен  на 23.05.2022 година, т. е. в посочения преклузивен срок.

         Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

         От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От представената административна преписка се установява, че Отдел "Закрила на детето"/ОЗД/ при ДСП-Червен Бряг  работи с детето   е.в.Р. от 18.01.2022г., когато е постъпило писмо от ОУ “х.б.“ - с. Р., в което е посочено, че ученичката е.в.Р. не посещава училище присъствено и има съмнения, че е заживяла на семейни начала. На 24.01.2022г. е извършена проверка съвместно със служители на РУ –Червен Бряг, при която детето е. Р. е открито в дома на И.М.В.. Родителите на  И. В. заявили, че е. Р. е жена на сина им и това съжителство е нормално явление за техния етнос. На 24.01.2022г. бил свикан мултидисциплинарен екип по Координационен механизъм за взаимодействие при работа в случай на деца, жертва  или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция.  Съставен бил протокол от проведена среща на мултидисциплинарен екип от 24.01.2022г., на който присъствали И.Ц.– инспектор ДПС при РУ –Червен Бряг, Н.Ц.– секретар на МКБППМН при Община – Червен Бряг и И.И.– социален работник в ОЗД.

Видно от доклад за оценка на постъпил сигнал с вх. №СИГ/Д-ЕН-ЧБ/8/24.01.2022 г. /л.86-87/, изготвен от   социален работник в отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Червен Бряг  - И.Д.И.е, че е. Р. е била незабавно изведена от дома на И.М.В.. Момичето споделило, че от много време се познават с И. В., който й предложил да се омъжи за него, при което тя доброволно се съгласила. Правили са  годеж и сватба. Вечерта, след сватбата са правили секс.  е. Р. споделила, че са започнали да се карат с И., при което баща му като чул й ударил два шамара. е. заявила, че не иска да живее с И..  Майката   В.Р.П. споделила, че е позволила на дъщеря си да заживее с И., тъй като се страхувала да не избяга с него. След като разбрала, че се отнасят лошо с дъщеря й, искала да си я прибере.

На 21.02.2022 г. е изготвен план за действие /л.77-78/      за детето във връзка със съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда, който е съгласуван с майката на детето.

Изготвен е доклад за оценка на случая и предприемане на мярка за закрила спрямо дете  /л. 79-80/ от социален работник от отдел "Закрила на детето" към Черен Бряг. Видно от доклада е. Р.  е от многодетно ромско семейство. Не е припозната от биологичния си баща, но го познава и той я е признал за негова дъщеря.   е. Р.   е ученичка в шести клас, в ОУ "х.б." - с. Р.. Започнала е учебната година присъствено. След като установила съжителство е преминала на онлайн обучение, тъй като съжителстващия и родителите му не й  позволявали да посещава училище. По информация от С.Р.- директор на ОУ "х.б." - с. Р., от 14.02.2022г. учениците от шести клас са започнали да се обучават присъствено. е. продължава с онлайн обучението в електронна среда, тъй като майката не е подписала декларация за съгласие за тестване на детето за Ковид-19. Майката на е. е дала съгласието си дъщеря й да заживее на семейни начала с непълнолетния И. В.. След като момичето било изведено от дома на съжителстващия, В.П. заявила, че ще поеме грижите за детето и няма да позволи отново да се върне при момчето. При извършените две посещения, е. не била открита при майка си. При първото посещение майка й  заявила, че дъщеря й отишла до магазина, но не могла да посочи в кой магазин. Веднага след това със служители от РУ - Червен бряг е направена проверка в дома на И. В., но и там не била открита. При второто посещение, е. отново я нямало вкъщи. Майката заявила, че е отишла на гости на леля си в гр. София и ще остане там една седмица.  В доклада е посочено, че по неофициална информация от лица, които не желаят да бъдат въвлечени в случая, още същия ден след извеждането от дома на И., е. се е върнала там. Ранното съжителство ограничава момичето да се реализира след това – отпадане от училище, неграмотност, липса на професионална квалификация и безработица. В резултат на съжителството може да настъпи ранна рискова бременност и раждане, което също е рисково за недоразвития детски организъм.

Детето е записано в регистъра за деца, нуждаещи се от специална закрила – деца в риск.

 Към преписката е приложено  писмо изх. № СЛ/Д-ЕН-ЧБ/757-010/30.03.2022г.  на Директора на ДСП Червен Бряг  за съдействие до  Председателя на Държавна агенция социално подпомагане,  Изпълнителния директор на  Агенция за социално подпомагане и Директора на Регионална дирекция социално подпомагане. В писмото е посочено, че след анализ на ситуацията ОЗД- Червен Бряг, счита, че съществува риск малолетната е. да е жертва на трафик, тъй като не са ясни целите на обвързване на детето със съжителство и извеждането му зад граница. Предвид обстоятелството, че е. се намира в друга държава, ОЗД - Червен Бряг не е в състояние да защитава правата и интересите й.

До директора на  Дирекция „Социално подпомагане“   Червен Бряг е изготвен  доклад за оценка на постъпил сигнал с вх.№СИГ/Д-ЕН-ЧБ/49/17.05.2022г. от И.Д.И.социален работник  в отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ Червен Бряг. В доклада е посочено, че на 17.05.2022г. е постъпила информация по телефона от И.Ц.– ИДПС,  че е. Р. се е завърнала от Гърция и е в Районното управление – гр. Червен Бряг  за разпит по образувано досъдебно производство. Проведен е разговор с е.  Р. и майка й – В.Р.П.. Момичето заявило, че иска да живее с непълнолетния И. и не желае да се връща при майка си. Малолетната заявила, че има полови контакти със съжителстващия, но не е бременна. Посочено е, че във връзка с предоставена неофициална информация, че момичето отново е заживяло с непълнолетния И.  и заедно със семейството му се намират в Р Гърция е извършена проверка, при която е установено, че майката В.П. е дала съгласието си и е подписала нотариална заверена декларация малолетната да пътува зад граница. Отразено е още, че ранното  съжителство е форма на насилие върху малолетната и крие сериозен риск от неглижиране на нужди и потребности, злоупотреби и социално изключване. Без да е постигнало своята физическа и психическа зрялост детето влиза в света на възрастните, чрез живот и задължения в семейна среда, които не са присъщи за възрастта му.   Направен е извод, че  семейната среда е рискова за детето. Майката не може да гарантира правата и интересите на дъщеря си, както и нейната сигурност.  В заключение е направено предложение да бъде свикан мултидисциплинарен екип по Координационен механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертва  или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция. Предложено е  е. Р. да бъде настанена по спешност в Кризисен център гр. д..

Въз основа на изложения социален доклад     Директора на ДСП- Червен Бряг е издал и обжалваната  Заповед № ЗД/Д-ЕН-ЧБ-018/17.05.2022г., с която  на основание чл.27, ал.1, във вр. с чл.4, ал.1, т.5 от ЗЗДет. и   чл.33, ал.2 от ППЗЗДет. е  наредено настаняването по спешност, временно   на е.в.Р., ЕГН ********** в кризисен център – гр. д., ул.“х.б.“№19  до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето.

Предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, съдът взе предвид и настъпилите факти след издаване на заповедта от значение за делото към приключване на устните състезания.

Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗЗДет. задължава административния орган, т. е. Директорът на Дирекция “СП“ Плевен, в едномесечен срок от издаването на заповедта, т. е. в случая до 17.06.2022г., да направи искане до районния съд по настоящия адрес на детето - при спешни мерки.

 По повод образувания с жалбата спор е изискан и изготвен социален доклад изх. № ПР/Д-ЕН-ЧБ/31-002/27.05.2022г. От същия се установява,  че в последно проведения разговор, преди издаване на заповедта за настаняване в кризисен център, сутринта на 17.05.2022 г., е. непрекъснато повтаряла, че иска да си живее с И. и няма да върне при майка си. е. споделила, че се чувства добре в семейството на И., родителите му много добре се грижат за нея, купуват й всичко, което поиска, нарича ги "майка и татко". Установява се още, че майката е дала съгласието си малолетната и дъщеря да заживее на семейни начала с непълнолетно момче. Съвместно с роднините на И. са организирали годежа и сватбата им, според ромските традиции. Основните изводи и препоръки изложени в доклада са следните: Това, че един път детето е изведено от рисковата среда, след което отново е върнато там показва, че В.П. не може да гарантира сигурността му. Г-жа П. не показва готовност да подпомага развитието на дъщеря си. Ранният брак води до отпадане от училище, липса на професионална квалификация и безработица след това. Детето е ограничено в социализацията си и реализация в житейски план.    Ранното съжителство е форма на насилие върху малолетната и крие сериозен риск от неглижиране на нужди и потребности, злоупотреби и социално изключване. Без да е достигнало своята физическа и психическа зрялост детето влиза в света на възрастните, чрез живот и задължения в семейна среда, които не са присъщи за възрастта му. Семейната среда е рискова за детето. Майката не може да гарантира правата и интересите на дъщеря си, както и нейната сигурност. Подкрепя ранното съжителство на дъщеря си и не оказва съдействие в работата по случая. Отказва да подписва документи свързани с престоя на е. в кризисния център - декларация за информирано съгласие за оказване на първа помощ и подходящо лечение, декларация за съхраняване и обработване на лични данни на детето. Отказва да подаде заявление за ползване на социални услуги за повишаване на родителския капацитет, което се налага с цел реинтеграция на детето в биологичното семейство.

  Към преписката са приобщени:   Постановление за отказ да се образува досъдебно производство  от 31.01.2022г. на Районна прокуратура гр. Червен Бряг; Постановление от 17.0.2022г. на Окръжна прокуратура гр. Плевен, с което е отменено постановление  за отказ да се образува досъдебно производство от 31.01.2022г. по преписка №582/2022г. по описа на РП-Плевен, ТОЧ  и преписката е върната за допълнителна проверка и допълнително произнасяне; Протокол № 1/17.01.2022 г. от ОУ „х.б.“ с. Р., обл. Плевен от проведена регулярна среща за целите на превенцията по отпадането на ученици в задължителна училищна възраст: е.в.Р., ученичка в VI – ти клас през учебната 2021/2022 г.; Докладна записка от Стоян Николов Радков – класен ръководител на 6 клас в СУ „х.б.“ с. Р.; Сигнално писмо от М.Д.Д.– директор на ОУ „х.б.“ с. Р. до началника на отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Червен бряг, формуляр за приемане на устен сигнал от 24.01.2022 г.; Протокол от проведена среща с клиент /специалист/  с № СГ/Д- ЕН-ЧБ/8-001 от 24.01.2022 г.; Протокол от проведена среща с клиент /специалист/  с № СГ/Д- ЕН-ЧБ/8-002 от 24.01.2022 г.; Протокол от проведена среща на мултидисциплинарен екип от 24.01.2022 г.; Протокол от проведена среща с клиент /специалист/  с № СЛ / Д- ЕН-ЧБ/757-002 от 10.02.2022 г.; Протокол от проведена среща с клиент /специалист/  с № СЛ/Д- ЕН-ЧБ/757-003 от 17.02.2022 г.; Протокол от проведена среща с клиент /специалист/  с № СЛ / Д- ЕН-ЧБ/757-004 от 17.02.2022 г.; Протокол от проведена среща с клиент /специалист/  с № СЛ / Д- ЕН-ЧБ/757-008 от 21.03.2022 г.; Протокол от проведена среща с клиент /специалист/ с № СЛ / Д-ЕН-ЧБ/757-009 от 25.03.2022 г.; формуляр за приемане на устен сигнал 17.05.2022 г. № СИГ /Д-ЕН-ЧБ/49; Протокол за предаване на дете от 17.05.2022 г. от Кризисен център при Община – д., Протокол от проведен  телефонен разговор с клиент № СЛ / Д- ЕН-ЧБ/757-015 от 19.05.2022 г.; Протокол от проведен телефонен разговор с клиент /специалист/  с № СЛ / Д- ЕН-ЧБ/757-017 от 20.05.2022 г.; Протокол от проведен телефонен разговор с клиент /специалист/  с № СЛ / Д- ЕН-ЧБ/757-016 от 20.05.2022 г.; Протокол от проведен телефонен разговор с клиент /специалист/  с № СЛ / Д- ЕН-ЧБ/757-020 от 23.05.2022 г.

Детето е изслушано в с. з. на 30.05.2022 г. по реда на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет. То изразява желание да се върне в дома си и да бъде отглеждано от майка си. Детето е.в.отрича факта, че е живяла на съпружески начала с И.М.В. но твърди, че е ходила на почивка в  Р Гърция. По делото в качеството на свидетели са разпитани М.В.Л. и А.М.А.. В показанията си М.Л. твърди, че  е. Р.  и  нейната дъщеря са  учили заедно и са добри приятелки. Твърди, че  с жалбоподателката са съседи и е. Р. често й гостува.  Твърди, че никога е.  Р.  не е съжителствала със сина й И. В., но тъй като е била болна от пневмония я взела с нея на почивка в Р Гърция. Свидетелят А.М.А. твърди, че е  биологичен баща на е. Р..  Твърди, че е. Р. не  е живяла на семейни начала с И. В.. Твърди, че е. Р. е ходила със св. Л. в Република Гърция, тъй като е била болна от пневмония.

Съдът не  кредитира показанията на свидетелите М.В.Л. и А.М.А.тъй като същите противоречат на целия останал доказателствен материал по делото,     Няма медицински документи в подкрепа на твърденията на свидетелите А.А.и М.Л., че детето е било болно от пневмония. Напротив от представената лична здравно – профилактична карта издадена на 23.05.2022г. от  д-р Ц.Г.е видно, че е.в.Р. е клинично здрава, не съобщава за минали заболявания,  не е била диспансеризирана. Следва да бъде съобразено, че изготвените доклади, преценени като писмени доказателства, съставляват официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК като издадени от длъжностно лице в кръга на службата му/в конкретния случай социалният работник/.

Същите на основание посочената разпоредба от ГПК, се ползват с презумптивна доказателствена сила пред съда/т. е. до доказване на противното/за отразените в тях изявления и действия, извършени пред и от него, а в настоящия случай, те не са надлежно оборени с допустими от закона доказателства и доказателствени средства.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Заповед №ЗД/Д-ЕН-259/22.10.2021г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Плевен  е издадена на основание чл. 27, ал. 1, във връзка с чл.4, ал.1, т.5  и във връзка с чл.33, ал.2 ППЗЗдет.  Според  нормата на чл.27, ал.1 от ЗЗДет. настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. Не е спорно по делото, че лицето издало оспорената заповед заема именно тази длъжност, както и че настоящият адрес на детето по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на ЗЗдет, т. е. адресът на който детето пребивава, е в  с. Р., община  Червен Бряг. Следователно, проверяваната в настоящото производство заповед изхожда от материално и териториално компетентен орган.

Съдът намира, че оспорената заповед отговаря на изискванията за форма предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК- издадена е в писмен вид и съдържа всички предвидени в тази норма реквизити, вкл. фактически и правни основания за издаването й. Изложени са мотиви за това, че  малолетната е установила съжителство с непълнолетно момче със съгласието на родителите си. Детето  е изведено от  дома на съжителстващия и предадено на майката. Още същия ден е. отново заживява на семейни начала е непълнолетния. Впоследствие детето е изведено зад граница от родителите на съжителстващия. Налице е пренебрегване на правата и интересите на детето в семейна среда. Преди около две седмици е. е върната в България. Майката не може да гарантира сигурността на дъщеря си. Момичето иска да живее с непълнолетното момче и не желае да се връща в биологичното семейство. При издаване на заповедта са спазени административно-производствените правила и не е налице противоречие с материалния закон.

 Съображенията за това са следните: Съгласно чл.1 ал.2 от ЗЗДет. държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословното и психическото състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност. В изпълнение именно на тези свои задължения, при осъществяване на своите функции и правомощия органите за закрила на детето следва да се ръководят от висшите интереси на детето във всички свои действия, отнасящи се до децата и техните семейства. Освен това, органите за закрила на детето са длъжни да осигуряват на детето закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като предприемат своевременно всички необходими законодателни и административни мерки. Именно в изпълнение на тези си функции компетентните институции, следва да съобразяват всички обстоятелства свързани с житейският опит, мотивацията на лицето да полага грижа, жилищните и материалните условия, необходими за отглеждане на едно дете и не на последно място съществуването на причини, които биха навредили на психическото, физическото или социалното развитие на детето.

Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗДет. предоставяне на дете на социална услуга - резидентен тип се извършва от съда, като до неговото произнасяне Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред със заповед на директора (чл. 27, ал. 1 от ЗЗДт).

Предприетата с оспорената заповед мярка за закрила е предвидена в чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗДет. Тя е временна и се налага незабавно по административен ред при наличие на данни за "дете в риск". В случая събраните по делото доказателства установяват, че административният орган е разполагал с категорични  данни, че от началото на 2022 година е. Р. е заживяла на семейни начала с непълнолетното момче И.М.В.. Правили са секс, вечерта следа сватбата и че от бащата на В. е било упражнение насилие над е. Р.. Това е установено и в изготвения по случая доклад от социален работник.

Съдът намира за правилна констатацията на административния орган, че в конкретния случай се налага прилагане на мярка за закрила – "предоставяне на социална услуга - резидентен тип" по чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет. в хипотезата на "спешно настаняване извън семейството" на малолетното дете, предвидена в чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ППЗЗДет., спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето, като настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на Директора на Дирекция "Социално подпомагане". В случая въпросната мярка "настаняване на дете извън семейството" е взета незабавно, като тя е обоснована с изводите на социалния работник в доклада, че майката не е в състояние да осигури на дъщеря си необходимата безопасност и сигурност, не разполага с ресурс за правилното й отглеждане и възпитание, не е в състояние адекватно да контролира малолетното дете. Точно обратното дала е съгласието си малолетното дете да съжителства с непълнолетно момче,  и е подписала нотариална декларация  да пътува зад граница,  което създава риск за здравето и живота му.  Неоснователно е  възражението, че  майката на е. Р.     и  нейния биологичен баща полагат адекватни грижи за  детето. Факт е, че   на 24.01.2022г. детето е било  изведено от дома на И.М.В.    и е предадено на жалбоподателката. Факт е, че   след това   отново е подновило съжителството си с  И. В.    и    е заминала   в  РГърция, откъдето се е завърнала на 17.05.2022г. От тук следва извода, че в един продължителен период от време/година и половина/ и въпреки положените усИ. на социалните работници да върнат   детето при неговата майка - В.Р. - последната не е полагала никакви грижи за дъщеря си.  Настоящият съдебен състав приема, че родителите без основателна причина трайно не полагат грижи за детето, поради което и е налице сериозна опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното му развитие, която опасност, съгласно чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗЗДетето е основание за настаняването му извън семейството.  Предвид това съдът приема, че към момента на издаването на заповедта, тя е в съответствие с материалния закон. Правилна е преценката на Директора на ДСП Червен Бряг, че евентуалното настаняване на детето в семейството на роднини на  територията на Община Червен Бряг ще предостави възможност на  роднините на И. В. да оказват натиск и влияние, както и отново да вземат е. Р. и да я отведат зад граница.  В рамките на настоящото бързо производство по чл. 27а от ЗЗДет. съдът счита, че предпоставките за настаняване извън семейството към датата на издаване на заповедта са били налице, поради наличието на безспорни доказателства за необходимостта от предприемане на тази крайна мярка.

Съдът приема, че посредством предприетата мярка е постигната и целта на закона да бъдат защитени интересите на детето и неговото, на първо място, физическо здраве, като правилна е и целесъобразна преценката на ответния административен орган към датата на постановяване на обжалваната заповед за наличие на основание по чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗДт - защита на висшите интереси на детето, които имат приоритет пред желанията или интересите на родителя. Понятието "висши интереси на детето" не е легално дефинирано, като според съда то намира израз в прогласените и защитени от международните актове и закона права на детето - в принципите на Декларацията за правата на детето, провъзгласена с резолюция 1386 (X.) на Общото събрание на ООН от 20.11.1959 г. и в чл. 10, ал. 1 от ЗЗДт. В конкретния случай, приоритетно значение има правото на детето да се развива физически и социално по здравословен и нормален начин, както и на защита на неговите интереси. Тези права и интереси са изцяло спазени с издаването на обжалваната заповед, с която е и постигнато най-доброто осигуряване на посочените права на детето.

Следва да се има предвид, че в настоящото производство съдът преценява дали са били налице предпоставките за прилагане на мярката към момента на издаване на заповедта, както и че наложената мярка за закрила е временна. Дали да бъде налагана мярка за закрила и къде да живее детето за в бъдеще е предмет на производство по чл. 28 от ЗЗДет., като в правомощията на компетентния районен съд е да се произнесе по този въпрос.

Предвид изложеното и след цялостна служебна проверка на обжалвания акт, съдът прави извод, че обжалваната заповед е законосъобразна, издадена при спазване на относимите материално правни разпоредби и процесуални правила, при което жалбата, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 предл.последно от АПК, Административен съд-Плевен, VII-ми състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата  на  В.Р.П.,***    против   Заповед №ЗД/Д-ЕН-ЧБ-018/17.05.2022г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Червен Бряг, с която е наредено настаняване по спешност, временно   на е.в.Р., ЕГН ********** в кризисен център – гр. д., ул.“х.б.“№ 19  до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето.

Решението може да се оспори пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

                                                                          

 

СЪДИЯ:/п/