Р Е Ш Е Н И Е
№......................../06.10.2023
г., гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-27 състав, в публичното заседание, проведено на седемнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на секретаря Нина
Светославова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 440 по описа на
съда за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от „Търговска лига –
Глобален аптечен център“ АД против „Д.К.И.“ ООД иск
с правно основание чл.403 ал.1 от ГПК за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 79 372,80лв., представляваща
обезщетение за вреди, равняващо се на законната лихва върху сумата от
260 238,72лв. за периода от 12.01.2017г. до 14.01.2020г. – датата на
предявяване на исковата молба, за който период банковата сметка на ищеца в
„УниКредит Булбанк“ АД е била запорирана от ЧСИ М.П.М., рег. № 786 КЧСИ по изп.д. № ***********.
В
исковата молба се твърди, че на 16.12.2016г., въз основа на предявени от „Д.К.И.“
ООД срещу „Търговска лига – Глобален аптечен център“ АД искове с правно
основание чл.258 и чл.86 от ЗЗД, е било образувано търг.дело № 9181/2016г. по
описа на СГС, ТО 16 състав, като по искане на „Д.К.И.“ ООД, с определение № 6636/19.12.2016г. съдът е
допуснал обезпечение на предявените искове чрез налагане на запор на банковата
сметка на „Търговска лига – Глобален аптечен център“ АД до размера на сумата от
260 238,72лв. и е издал обезпечителна заповед.
На
12.01.2017г. по молба на „Д.К.И.“ ООД е
образувано изп.дело № *********** по описа на ЧСИ М.П.М., рег. № 786 КЧСИ срещу „Търговска лига – Глобален
аптечен център“ АД за налагане на запор на банковата сметка, като същият е
наложен в „УниКредит Булбанк“ АД в деня на образуване на изпълнителното дело.
С
определение № 594/29.10.2019г. по т.д.№ 304/2019г. на ВКС, ТК, II т.о. искът на „Д.К.И.“ ООД е отхвърлен, като на датата на постановяване
на определението е влязло в сила решението по търг.дело № 9181/2016г. на СГС, VI-16 състав. По молба на ищеца по настоящото дело –
ответник по търговското дело, издадената обезпечителна заповед е била
обезсилена, но въпреки това до датата на подаване на исковата молба взискателят
по изпълнителното дело не е поискал наложения запор да бъде вдигнат. Твърди се,
че вследствие налагането на запора ищецът е претърпял вреди, равняващи се на
законната лихва, начислена за всеки ден, в който не е имал възможност да се
разпорежда с притежаваните от него суми в банката, като е търпял неоснователно
ограничение на правото си да се разпорежда със сумите по банковата си сметка.
Ответникът
е депозирал в срок отговор и допълнителен отговор на исковата молба, като
оспорва предявения иск. Възразява срещу твърденията на ищеца, че наложеното
обезпечение е било неоправдано, тъй като молбите за отмяната му са били
оставяни без уважение. Твърди, че запорираната сума е била лихвоносна, като за
времето, през което „Търговска лига – Глобален аптечен център“ АД не е могло да
се разпорежда с нея, дружеството е получавало лихва, както и че обезпечението е
допуснато под условие, че „Д.к.и.“ ООД внесе гаранция, което е и сторено, а ответникът
по настоящото дело също не е могъл да оперира със сумата, внесена като
гаранция. Поддържа се, че с оглед обема на оборотите на ищеца по настоящото
дело, работата му не е била възпрепятствана, вследствие допуснатото
обезпечение.
Съдът,
като взе предвид изложеното от страните и след запознаване с доказателствата по
делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
С
решение № 355/19.02.2018г., постановено по търг.дело № 9181/2016г. на СГС, VI-16 състав, потвърдено с решение № 2301/18.09.2018г.
по т.д.№ 2096/2018г. на САС, ТО, трети състав, недопуснато до касационно
обжалване с определение № 594/29.10.2019г. по т.дело № 304/2019г. на ВКС, ТК,
второ отделение, са отхвърлени предявените от „Д.к.и.“ ООД срещу „Търговска
лига – Национален аптечен център“ АД, обективно, кумулативно съединени искове,
с правна квалификация чл.266 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 180 000лв. без ДДС /216 000лв. с включен ДДС/ - възнаграждение
по договор за изработка от м.юли 2014г. за проектиране на част ОВиК на обект
СБАЛССЗ-МБАЛ „Сърце и мозък“ в гр. Плевен и сумата 44 238,72лв. –
обезщетение за забава върху главницата за периода от 11.12.2014г. до 14.12.2016г.
– деня, предхождащ предявяването на исковата молба, като съобразно изхода от
спора са присъдени и разноски по делото.
С
определение от 25.11.2019г., постановено по молба с
вх.№ 138488/11.11.2019г. от „Търговска лига – Глобален аптечен център“ АД, е
отменено допуснатото по молба на „Д.к.и.“ ООД, с определение от 19.12.2016г. по
търг.дело № 9181/2016г. на СГС, VI-16 състав, обезпечение,
с предмет налагане на запор върху банковите сметки на „Търговска лига –
Глобален аптечен център“ АД, разкрити в „Уникредит Булбанк“ АД, до достигане
размера на обезпечените вземания от 260 238,72лв. и е обезсилена
издадената на 09.01.2017г., след внасяне на определената от съда парична
гаранция, обезпечителна заповед.
От
заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че изчислената законна лихва върху сумата от 260 238,72лв. за
периода от 12.01.2017г. до 14.01.2020г. е в размер на 79 372,81лв.
По
предоставени данни от „Уникредит Булбанк“ АД експертът е установил, че на
12.01.2017г. банкова сметка *** *** „Търговска лига
– Глобален аптечен център“ АД и намиращата се в сметката парична наличност в
размер на 260 238,72лв. са били
блокирани/запорирани. Запорът на сметката е вдигнат на 14.01.2020г., като за
периода на наложения запор - от 12.01.2017г. до
14.01.2020г., върху сумата от 260 238,72лв., намиращи се по
горепосочената банкова сметка *** „Търговска лига – Глобален аптечен център“ АД,
не е начислявана депозитна лихва.
От
допълнителното заключение на експерта се установява, че процесната банкова
сметка *** *** „Търговска лига
– Глобален аптечен център“ АД представлява разплащателна сметка, както и че за
периода на наложения запор от 12.01.2017г. до 14.01.2020г. разплащателните
сметки на юридически лица и еднолични търговци във всички видове валути,
открити при „Уникредит Булбанк“ АД, не се олихвяват. Съгласно предоставен
писмен отговор на вещото лице от банката, банковата сметка на ищеца не е
олихвявана, тъй като разплащателни сметки на юридически лица и еднолични
търговци не се олихвяват.
Съдът,
като взе предвид установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
В
случая ищецът обосновава претенцията си за вреди от поисканото от ответника
обезпечение чрез налагане на запор върху банковата му сметка в „Уникредит
Булбанк“ АД върху сумата от 260 238,72лв. с твърдението, че обезпечението
на предявения иск по търг.дело № 9181/2016г. на СГС, VI-16
състав е било неоснователно - искът е отхвърлен и като пряка последица му е
причинило имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в размер на законната лихва върху запорираната сума за
времето, през което сметката е била запорирана от 12.01.2017г. до 14.01.2020г.,
през който период от време ищецът е бил лишен от възможността да ползва
запорираната сума за задоволяване на свои нужди и да реализира доход от нея,
поради което и твърди, че е пропуснал да реализира полза в размер на законната
лихва върху запорираната сума за периода на запора.
Предвидената
в чл.403
от ГПК отговорност за вреди, причинени от допуснато обезпечение, е основана
на принципа за общата гражданска отговорност за непозволено увреждане, поради
което и доколкото в посочената норма липсва изрична регламентация относно
вредите, приложими по отношение на тях следва да се считат разпоредбите на ЗЗД.
Установи
се по безспорен начин по делото, че по молба на „Д.к.и.“ ООД – ищец по
търг.дело № 9181/2016г. на СГС, VI-16 състав, е
била наложена обезпечителна мярка – запор върху банковата сметка на „Търговска
лига – Глобален аптечен център“ АД в „Уникредит Булбанк“ АД върху сумата от 260 238,72лв.
за времето от 12.01.2017г. до 14.01.2020г., като вещото лице, изготвило
заключението по съдебно-счетоводната експертиза, е категорично, че върху
запорираната сума за посочения по-горе период не е начислявана лихва, въпреки
твърденията на ответника по настоящото дело в обратния смисъл.
Липсва
спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установи, че с
влязло в сила на 29.10.2019г. решение № 355/19.02.2018г., постановено по
търг.дело № 9181/2016г. на СГС, VI-16 състав, са
отхвърлени предявените от „Д.к.и.“ ООД срещу „Търговска лига – Национален
аптечен център“ АД, обективно, кумулативно съединени искове, с правно основание
чл.266 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Съгласно
чл.403
ал.1 от ГПК вреди от наложено обезпечение на иск може да претендира
ответникът в обезпечителното производство в три хипотези: ако обезпеченият иск
бъде отхвърлен, ако не бъде предявен в дадения на молителя по обезпечението
срок или ако исковото производство по обезпечения иск бъде прекратено, като в
случая, с оглед гореизложеното, е налице първата хипотеза.
Отговорността
по цитираната разпоредба е специфична безвиновна деликтна отговорност на
лицето, по чието искане е допуснато обезпечение на иск, като на обезвреда
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
обезпечението за лицето, срещу което е допуснато обезпечението /чл.51
ал.1 от ЗЗД/, а на обезщетяване подлежат както претърпените загуби, така и
пропуснатите ползи.
Съгласно
разясненията в Тълкувателно решение № 3/12.12.2012г. по тълк.д.№ 3/2012г. на
ОСГТК на ВКС, пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда,
поради което установяването й се основава на предположение за състоянието, в
което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил
точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на
неизпълнението. Това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана
възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на
логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването, а сигурна
възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани
обективни факти и при обичайното развитие на нещата, отчитайки особеностите на
конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован извод, че в
патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна.
В
решение № 281/04.10.2011г.
по гр.д. № 1684/2010г. на ВКС, III г.о., по въпроса - дължи ли се обезщетение
за имуществени вреди като пропуснати ползи от законна
лихва върху сума, внесена като парична гаранция в производство по
незаконно обвинение в извършване на престъпление, е прието, че пропуснатите
ползи са неосъществено увеличение на имуществото, което се основава на
предположението за състоянието, в което имуществото би се намирало, ако не бяха
засегнати благата. Когато се претендира вреда от неправомерно задържане на парична
сума, размерът на вредата се заключава само в заплащане на законната лихва - чл.86
ал.1 от ЗЗД, а ако увреденото лице претендира вреди над законната лихва, то следва да ги докаже.
Според
приетото в решение №
432/27.12.2011г. по гр. д. № 1380/2011г. на ВКС, III г.о., обезщетение за
имуществени вреди в размер на законната лихва
се дължи и върху иззета с акт за митническо нарушение сума, за която при
проведеното наказателно производство е постановена оправдателна присъда по
обвинението за валутно престъпление. За периода на задържане на сумата, като
предмет на престъплението, ищецът търпи вреди поради лишаване от ползването й,
чийто минимален размер е съизмерим със законната
лихва за периода на задържане на сумата.
С
решение №
156/18.12.2017г. по т.д. № 449/2017г. на ВКС, II т.о., е прието, че вредата в хипотезата на чл.403
ал.1 пр.1 от ГПК е съизмерима като минимален размер със законната лихва върху учредения като
обезпечение залог в пари за периода, като пряка и непосредствена последица от
същото това обезпечение. Посочено е, че при материално неоправдано обезпечение
е налице понесена имуществена вреда от ищеца по иска по чл.403
ал.1 от ГПК под формата на пропусната полза и нейният
минимален размер е съизмерим със законната лихва
върху дадената в залог сума за периода на задържането й, а като аргумент в
подкрепа на изложеното е въведената с нормата на чл.86
ал.1 от ЗЗД необорима презумпция, че при парично задължение, независимо от
неговия произход, гарантираната подлежаща на обезщетяване вреда за ищеца,
размерът на която е освободен да доказва, е винаги законната лихва, освен ако действително претърпените вреди са в
по-висок размер, който подлежи на пълно доказване.
Безспорно
по делото се установи, въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, че по времето когато горепосочената сума е била
запорирана - от 12.01.2017г. до
14.01.2020г., върху нея не е била начислявана лихва, както и че предявените от „Д.к.и.“
ООД срещу „Търговска лига – Национален аптечен център“ АД, обективно,
кумулативно съединени искове, с правно основание чл.266 ал.1 от ЗЗД и чл.86
ал.1 от ЗЗД, са отхвърлени с влязло в сила на 29.10.2019г. решение №
355/19.02.2018г., постановено по търг.дело № 9181/2016г. на СГС, VI-16 състав. Вследствие наложеното обезпечение ищецът
е бил в невъзможност да ползва запорираната сума за задоволяване на свои нужди
и да реализира доход от нея. Предвид изложеното, съдът намира, че за ищеца е налице
е имуществена вреда, изразяваща се в пропусната полза под формата на законна лихва за периода от 12.01.2017г. до
14.01.2020г. върху сумата от 260 238,72лв. Претърпяната от ищеца вреда е в
причинно-следствена връзка с неоснователно допуснатото обезпечение, тъй като поради
наложения запор ищецът е пропуснал е да реализира полза в нейния минимален
размер, съизмерим със законната лихва върху запорираната сума в рамките на
допуснатото неоснователно обезпечение на предявения иск и възлизащ на
79 372,80лв., съгласно неоспореното заключение на допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза. Ирелевантно за спора е дали работата на ищцовото
дружество, по времето когато е била запорирана посочената сума, е била
възпрепятствана и дали през горепосочения период от време то е имало приходи от
дейността си, противно на твърденията на ответника, а внесената от „Д.к.и.“ ООД
парична гаранция във връзка с допуснатото по негово искане обезпечение по търг.дело
№ 9181/2016г. на СГС, VI-16 състав,
служи именно като обезпечение на ответника по молбата за обезпечение и ищец по
настоящото дело - „Търговска лига – Глобален
аптечен център“ АД, при уважаването на предявения иск с правно основание чл.403
от ГПК.
Предвид
изложеното и при съобразяване на посочената по-горе съдебна
практика, съдът намира, че предявения иск се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло, съобразно неоспореното експертно заключение, като с оглед изхода
на спора и направеното искане за присъждане на сторените по делото разноски,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер общо на
3624,91лв., включваща следните суми: 3174,91лв. – внесената държавна такса и
450лв. – внесените депозити за изготвяне на заключения от вещото лице по
допуснатите съдебно-счетоводна и допълнителна експертизи, на основание чл.78
ал.1 от ГПК.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Д.К.И.“ ООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** след
Професионално-техническа гимназия по машиностроене, представлявано от В.Д.Д., да заплати на „Търговска лига – Глобален Аптечен
Център“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от Т.Б.Б., на основание чл.403 ал.1 от ГПК, сумата от 79 372,80лв.,
представляваща обезщетение за вреди, равняващо се на законната лихва върху
сумата от 260 238,72лв. за периода от 12.01.2017г. до 14.01.2020г. –
датата на предявяване на исковата молба, за който период банковата сметка на
ищеца в „УниКредит Булбанк“ АД е била запорирана от ЧСИ М.П.М., рег. № 786 КЧСИ по изп.д. № ***********.
ОСЪЖДА „Д.К.И.“ ООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** след
Професионално-техническа гимназия по машиностроене, представлявано от В.Д.Д., да заплати на „Търговска лига – Глобален Аптечен
Център“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от Т.Б.Б., сумата от 3624,91лв., представляваща направени по делото разноски,
на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: