Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 24.11.2016г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на осемнадесети
ноември две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря И.Т.,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №1905/2016г., по описа на
Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на В.Ц.Х., в която се
излагат твърдения, че от 10.02.2011г. се е намирал в трудово
правоотношение с ответника като е заемал длъжността *, с основано месечно
трудово възнаграждение от 499 лв. Навеждат се доводи, че със Заповед №278 от
03.05.2016г. правоотношението е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, като работодателят не е изпълнил задълженията си да изплати на ищеца
трудово възнаграждение за месеците декември 2014г. в размер на 557,27 лв., за
месец януари 2015г. в размер на 635,74 лв., за месец февруари 2015г. в размер
на 547,58 лв., за месец март 2015г. в размер на 462,76 лв., за месец април
2015г. в размер на 643,56 лв., за месец май 2015г. в размер на 545,33 лв., за
месец юни 2015г. в размер на 643,56 лв., за месец юли 2015г. в размер на 422,52
лв., за месец август 2015г. в размер на 643,56 лв., за месец септември 2015г. в
размер на 370,82 лв., за месец октомври 2015г. в размер на 119,93 лв. и за
месец април 2016г. в размер на 410,29 лв., както и обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск от 4 дни за 2016г. в размер на 80 лв. Ищецът твърди, че с
оглед основанието за прекратяване на трудовото правоотношение за него е
възникнало правото да претендира от ответника и заплащане на обезщетение по чл.
221, ал. 1 от КТ в размер на 692 лв. Навеждат се доводи, че в резултат от
неизпълнението ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи и обезщетение
върху неизплатеното трудово възнаграждение в размер на законната лихва от 130
лв. за периода от 26.01.2015г. до 13.07.2016г. С оглед гореизложеното се
отправя искане до съда за постановяване на решение, с което ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца претендираните суми, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от предявяването на исковете до окончателното изплащане на
задълженията, както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл.
131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото са обективно съединени искове по чл. 128 от КТ, чл. 221, ал. 1 от КТ,
чл. 224 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 10.02.2011г. между страните възникнало трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е назначен на длъжността *, с основано
месечно трудово възнаграждение от 499 лв. Със
Заповед
№278 от 03.05.2016г. правоотношението било прекратено на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, като работодателят разпоредил на ищеца да се изплати обезщетение по чл. 221,
ал. 1 от КТ. От заключението на допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза
се установява, че в изготвените от работодателя изплащателни ведомости за
работни заплати за процесния период на ищеца са начислени, но не са изплатени
брутни трудови възнаграждения в общ размер на 6002,92 лв., както следва: за
месец декември
2014г. - 557,27 лв., за месец януари 2015г. - 635,74 лв.,
за месец февруари 2015г. - 547,58 лв., за месец март 2015г. - 462,76 лв.,
за месец април 2015г. - 643,56 лв., за месец май 2015г. - 545,33 лв.,
за месец юни 2015г. - 643,56 лв., за месец юли 2015г. - 422,52 лв.,
за месец август 2015г. - 643,56 лв., за месец септември 2015г. - 370,82 лв.,
за месец октомври 2015г. - 119,93 лв. и за месец април 2016г. - 410,29 лв. Вещото
лице е констатирало, че ищецът е
придобил право на 6 дни платен годишен отпуск за 2016г. и че от тях е ползвал 4
дни през април 2016г., за което към трудовото възнаграждение за същия месец
работодателят е начислил 128,71 лв. Установено е, че размерът на обезщетението за
неизползвания платен годишен отпуск за 2016г. е 64,62 лв. и че размерът на
обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ следва да бъде определен на база брутното
трудово възнаграждение за месец август 2015г. от 643,56 лв., което е последното
с отработени над 10 работни дни от ищеца.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Правото
на работника да претендира заплащане на трудово възнаграждение от работодателя
възниква при наличие на трудово правоотношение и при изпълнение на задължението
на работника да престира труд в негова полза на работодателя. По делото е
установено, че за периода от месец декември 2014г. до месец април 2016г. ищецът
се е намирал в трудово правоотношение с ответника. През горепосочения период той
е изпълнявал възложената му работа, което е довело до възникване на задължението
на работодателя съгласно чл. 124 и чл. 128, т. 2 от КТ да му заплати брутно трудово
възнаграждение в общ размер на 6002,92 лв. Поради липсата на уговорка в
трудовия договор, на основание чл. 270 от КТ, работодателят е следвало да
изплати на работника по ведомост или срещу разписка дължимото трудово
възнаграждение до края на всеки месец, за който същото е начислено. По делото
липсват доказателства за изпълнение на задължението на работодателя, поради
което искът по
чл. 128 от КТ се явява основателен и следва да бъде уважен в претендирания
брутен размер от 6002,92 лв.
От
характера на трудовото възнаграждение, представляващо парично задължение на работодателя към
работника и факта на неизпълнението му се достига до извода, че за ищеца е
възникнало и правото да претендира от ответника обезщетение в размер на законната
лихва за несвоевременното му изплащане. Тъй като задължението по чл. 128, т. 2
от КТ е срочно и има договорно основание, отговорността по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
настъпва след изтичане на определения съгласно чл. 270, ал. 2 от КТ срок за
изпълнение – от първо число на месеца, следващ този за който е начислено
възнаграждението. При това положение претенцията на ищеца по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД също е основателна и следва да бъде уважена за сумата от 130 лв. за периода
от 26.01.2015г. до 13.07.2016г.
Процесното
трудовото правоотношение е прекратено, на основание чл. 327, ал.
1, т. 2
от КТ, което е довело до възникване на правото на ищеца да
претендира от ответника заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в
размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Размерът
на обезщетението следва да бъде определен на база брутното трудово
възнаграждение за месец август 2015г. от 643,56 лв. По делото липсват
доказателства за неговото изплащане от страна на ответника, поради което искът
в тази насока се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата от 643,56
лв. и отхвърлен за разликата до 692 лв.
Съгласно чл.
224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът има
право на парично обезщетение, изчислено по реда на чл. 177 от КТ, за
неизползвания платен годишен отпуск, правото за ползване на който не е погасено
по давност. На основание чл. 155, ал. 4 от КТ за
2016г.
ищецът е придобил право на
6
дни платен годишен отпуск. От тях са ползвани 4 дни като за останалите 2 дни при
прекратяване на трудовото правоотношение е възникнало задължение за ответника
да заплати на ищеца обезщетение по чл. 224 от КТ в размер на 64,62
лв. Предвид липсата на изпълнение на задължението на работодателя, претенцията
на ищеца в тази насока също се явява основателна и следва да бъде уважена за
сумата от 64,62 лв. и отхвърлен за разликата до 80 лв.
Поради
липсата на изпълнение в срок на паричните задължения на ответника за заплащане
на трудово възнаграждение и на обезщетения по чл. 221, ал. 1 от КТ и по чл.
224, ал. 1 от КТ, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, той следва да бъде осъден
да заплати на ищеца и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната
лихва върху главниците, считано от предявяването на исковете – 14.07.2016г. до
окончателното изплащане на задълженията.
При
този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 496,42 лв., представляваща направени
по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на Великотърновския
районен съд сумите от 390,11 лв., представляваща сбор от държавните такси за
уважените обективно съединени искове и от 49,64 лв. за разноски за възнаграждение
на вещо лице.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително
изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда
* *, да
заплати на В.Ц.Х. с
ЕГН: ********** ***, сумите от 6002,92
лв. /шест хиляди и два лева и деветдесет и две стотинки/ - главница,
представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месеците декември
2014г., януари 2015г., февруари 2015г., март 2015г., април 2015г., май 2015г., юни 2015г., юли 2015г., август 2015г., септември
2015г., октомври 2015г. и април 2016г., 130
лв. /сто и тридесет лева/ - обезщетение за забава върху главницата за периода от
26.01.2015г. до 13.07.2016г., 643,56 лв. /шестстотин четиридесет и
три лева и петдесет и шест стотинки / - главница, представляваща обезщетение по
чл. 221, ал. 1 от КТ, 64,62 лв. /шестдесет и четири лева и шестдесет и две стотинки/
- главница, представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен
годишен отпуск за 2016г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
14.07.2016г. до окончателното изплащане на задълженията, както и сумата от 496,42 лв. /четиристотин деветдесет и шест лева и четиридесет и две стотинки/,
представляващи направени по делото разноски.
Отхвърля като
неоснователени и недоказани, предявените от В.Ц.Х. с
ЕГН: ********** ***, срещу * *, иск по чл. 221,
ал. 1 от КТ в частта за разликата от 643,56 лв. до 692 лв. и
иск по чл. 224, ал. 1 от КТ в частта за разликата от 64,62 лв. до 80 лв.
Осъжда * *, да заплати в полза на
Великотърновския районен съд, сумата
от 390,11
лв. /триста и деветдесет лева и единадесет стотинки/,
представляваща сбор от дължимите държавни такси за уважените обективно
съединени искове, 49,64 лв. /четиридесет и девет лева и шестдесет и четири
стотинки/ за разноски, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, постановява предварително изпълнение на
решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: