№ 731
гр. Варна, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20213110104254 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от М. Г. Л. , ЕГН **********, с адрес в гр.
Вълчи дол, обл. Варна, ул. ***, срещу Н. Д. Н., ЕГН **********, с адрес в гр.
Варна, бул. ***, осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1193,36 лв.,
представляваща неизплатен остатък от дължимо възнаграждение по
неформален договор за изработка, сключен през м. януари 2021 г., за
извършен ремонт на покрива на терасата и банята на собствен на ответника
апартамент, находящ се в гр. Варна, ул. ***, включващо необходимия труд и
вложени материали, ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба – 24.03.2021 г., до окончателното изплащане на
възнаграждението.
В исковата молба ищецът твърди, че в началото на м. януари 2021 г.
ответникът се свързал с него по повод необходимост от ремонт на покрива на
терасата и банята на негов имот, находящ се в гр. Варна, ул. ***, ап. среден,
вкл. подмяна на ел. и ВиК инсталациите и смяна на местата на водомера и
мивката в банята. Излага, че той заедно с двама негови колеги и ответника
извършили оглед на обекта, като установили, че има скрити повреди, които
могат да бъдат уточнени само след изкъртване на наличната санитарна
керамика и фаянс на стените в банята. Затова и се уговорили, че
възнаграждението за необходимия труд е около 1 800 лв., като действителната
му стойност ще бъде определена според вида и количеството дейности, които
ще се наложи да бъдат извършени. Отделно от това, ответникът се задължил
да заплати и стойността на необходимите за ремонта материали. Твърди, че
след като били изкъртени съществуващите в банята керамика и фаянс била
установена необходимост от извършване на допълнителни монтажни
дейности, за които уговорили с ответника допълнително възнаграждение от
1
200 лв. или общо 2000 лв. за труд. Излага, че ответникът му заплатил
авансово сумата от 1800 лв. и му предал ключовете за апартамента, както и че
го уведомил, че ще пътува в чужбина, поради което след завършване на
ремонта съпругата му ще приеме работата и ще заплати дължимия остатък от
възнаграждението.
Поддържа, че в изпълнение на сключения договор извършил ремонтни
дейности с обща стойност на труда за тях, възлизаща на 2202,50 лв., както
следва:
- отстраняване на теч на покрива с полагане на мембрана, вкл. демонтаж
на керемиди, отстраняване на повредени материали, полагане на нова
мембрана и поставяне на покрив с подмяна на повредени керемиди - 300 лв.;
- изкъртване на съществуващ фаянс и гипс 20 кв.м., санитарен фаянс,
изнасяне на строителните отпадъци и демонтаж на бойлер в банята - 300 лв.;
- изграждане на нови ел. и ВиК инсталации с промяна местата на
водомер и мивка в банята - 300 лв.;
- подравняване на стените и лепене на картон в банята - 255 лв. (17 кв.м
с цена за труд от 15 лв./кв.м);
- полагане на хидроизолация в банята - 100 лв. (20 кв.м с цена за труд от
5 лв./кв.м);
- лепене на фаянс на стените в банята - 500 лв. (20 кв.м с цена за труд от
25 лв./кв.м);
- монтаж на вграден моноблок – 80 лв.;
- изграждане на ПВЦ таван в банята – 100 лв.;
- силикониране на ъгли в банята – 105 лв. (35 м с цена за труд от 3
лв./м);
- монтаж на ъглопротектори в банята – 22,50 лв. (7,5 м с цена за труд от
3 лв./м);
- монтаж на бойлер в банята – 50 лв.;
- монтаж на мивка в банята – 30 лв.;
- монтаж на батерия в банята – 20 лв.;
- монтаж на аксесоари в банята – 20 лв. (4 бр. с цена за труд от 5
лв./бр.);
- монтаж на отдушник в банята – 10 лв.;
- монтаж на огледало в банята – 10 лв.
Твърди, че за извършване на тези ремонтни дейности се наложило
закупуването на материали и консумативи на обща стойност 790,86 лв., при
което дължимото общо възнаграждение за извършения ремонт се равнява на
2993,36 лв., респ. след приспадане на заплатения аванс от 1800 лв.
неизплатеният остатък възлиза на 1193,36 лв.
Поддържа, че след завършване на ремонтните дейности съпругата на
ответника посетила обекта и приела извършената работа без забележки, но
остатъкът от дължимото възнаграждение така и не му бил заплатен.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на
предявените искове и претендира разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на
предявения иск. Не оспорва, че между страните бил сключен процесният
неформален договор за изработка. Поддържа, че в предмета на същия бил
включен ремонт на покрива, състоящ се в подмяна на навеса под олуците на
2
покрива на сградата и смяна на уплътненията към терасата, както и ремонт на
банята, състоящ се от подмяна на плочките на стените и пода, подмяна на
тръбите, монтаж на бойлер и аксесоари в банята, вкл. мивка, огледало и др.,
както и изхвърляне на строителните отпадъци. Сочи, че изрично заявил на
ищеца, че не желае да бъде поставян гипсокартон в банята, нито да бъде
употребяван силикон, а да се направи само мазилка на тавана и да се сложи
осветително тяло там, както и че искал да се отводни бойлерът, така че да не
капе. Твърди, че след извършения оглед се споразумели с ищеца цената на
труда за така уговорения ремонт да бъде в общ размер на 1600 лв., а цената на
нужните материали – около 200-300 лв., които не включвали плочките,
керемидите и другите по-едри материали, които били закупени от съпругата
му по указание на ищеца. Излага, че се договорили още да бъдат осребрени и
други дребни допълнителни разходи за материали, в случай че възникнат
такива и след представяне на съответните фактури. Твърди още, че поради
продължителното му отсъствие от страната се разбрали ищецът да му
изпраща снимки по Вайбър на извършените ремонтни дейности, както и на
бележките за закупените материали, с цел осъществяване на текущ контрол
по изпълнението. Поддържа, че по време на ремонта подобни снимки не му
били изпращани, а едва след като приключил работата ищецът оставил при
съпругата му излишните материали (торба с лепило 25 кг и няколко
плоскости за покрива) и заявил, че след изчисляване на сторените разноски
ще се свърже с него. Сочи, че същия ден вечерта съпругата и дъщеря му
посетили апартамента, за да установят какво било направено там, и
констатирали, че ремонтът бил извършен некачествено. По-конкретно твърди,
че след полагането на допълнителен пласт битумни керемиди на терасата
внадките не били запълнени със силикон, както и че в банята не били
изкъртени старите плочки, а върху тях бил положен гипсокартон, на който
били залепени новите плочки, и бил положен окачен таван, въпреки
изричното му нежелание за това, при което помещението значително
намалило своя обем. Твърди също, че по инициатива на ищеца бил поставен
нов вентилатор в банята, при условие че предишният бил сложен месец преди
ремонта и бил с по-добри технически параметри, както и че при монтажа
огледалото в банята било пукнато, а останалите аксесоари – надрани и
монтирани така, че „хлопали“. Излага, че батерията над мивката в банята
също била монтирана неправилно и не можела да се използва по
предназначение. Освен това не била поставена исканата тръбичка, която да
отвежда водата от бойлера и той да не капе.
Поддържа, че в резултат от некачествения ремонт се появил теч между
банята и спалнята в апартамента. Отделно били нанесени и допълнителни
щети - мивката в кухнята, над която се намирал ремонтираният покрив, се
оказала пробита с остър предмет, което наложило не само нейната подмяна,
но и подмяната на плота към нея, и всички стени в коридора били изцапани, а
монтираните ъгли там - счупени на места, поради което впоследствие били
попълнени и били положени лайсни за негова сметка.
Твърди, че още на следващия ден съпругата му заявила пред ищеца
всички тези забележки по ремонтните дейности, като поискала същите да
бъдат отстранени или да бъде направен отбив от цената, но ищецът така и не
предприел никакви действия в тази насока. Излага, че след около седмица
ищецът се свързал с него по телефон и заявил, че му се дължи допълнително
3
плащане в размер на 970 лв., като след поискване на съответните фактури за
разходените средства той не му изпратил такива, а само негови ръкописни
бележки, включващи и разходи за изхвърляне на строителни отпадъци в гр.
Девня на стойност около 300 лв., каквито счита, че изобщо не били сторени.
Твърди, че след като отново направил възражения относно качеството на
извършената работа и предявил съответни претенции за отстраняване на
недостатъците или намаляване на възнаграждението, ищецът му затворил
телефона.
Освен поради отклонението от поръчката и некачественото изпълнение,
ответникът оспорва дължимостта на търсения остатък от възнаграждението с
възражение, че закупените от ищеца материали надхвърляли в пъти
необходимите такива за ремонта, вкл. било прекомерно количеството лепило
за плочки, битумна керемида за покрива и ленти за уплътняване на
гипсокартон, а посоченият метраж тръби и фитинги изобщо не е бил вложен
за ремонта на банята, както и че стойността на закупения нивелир не следвало
да бъде възлагана в негова тежест. Отделно изтъква, че към момента се
проявили скрити недостатъци - била отлепена плочка в банята и се появила
ръжда от капещия бойлер.
По изложените аргументи счита, че не само не дължи на ищеца
претендираното възнаграждение, но и заплатеното авансово такова
надвишава следващото му се. Поради това по същество моли за отхвърляне на
предявения иск и претендира разноски по делото.
В открито съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба и
оспорва направените в отговора възражения. Допълва, че всички стари
плочки в банята са изкъртени, положен е гипсокартон и върху него са
залепени новите плочки, а окаченият ПВЦ таван в банята бил договорен
изрично с ответника още при сключването на договора и плоскостите били
купени заедно със съпругата му. Твърди още, че по изрично искане на
последната мивката била монтирана по-високо, както и че след като почти е
бил завършен ремонтът, пак тя е поискала да бъде изрязана ниша над
тоалетната чиния, което наложило полагане на допълнителен труд и разходи
за материали. Оспорва да е договаряно изпращането на снимки на ответника
за текущата работа и твърди, че договорката била да комуникира със
съпругата му при нужда, като тя посетила веднъж обекта заедно с дъщеря си.
Твърди, че при това посещение работата била изпълнена и оставало да се
сложи само силикон в банята и да се изхвърлят строителните материали, като
тогава съпругата на ответника възразила, че огледалото в банята било
повредено и монтажът на аксесоарите бил некачествен, както и че били
увредени (отлепени) лайсните в коридора. Отделно поискала да се монтира
тръбичка за отвеждане на водата от възвратния клапан на бойлера. Пак тогава
се противопоставила на полагането на силикон в ъглите на банята, но ищецът
й обяснил неговото значение и накрая склонила да го сложат, ако съпругът й
е съгласен, при което ищецът се обадил на последния и той дал нужното
съгласие. Сочи, че още на следващия ден подменил огледалото с ново и
монтирал повторно аксесоарите в банята, положили съгласувания силикон по
ъглите и залепили нови лайсни в коридора, след което изчистили апартамента
и изхвърлили строителните отпадъци. Не оспорва, че не е монтирал тръбичка
на бойлера, но твърди, че не го е сторил, понеже искането за това било
направено късно и трябвало отново да кърти, за да скрие въпросната
4
тръбичката. Твърди, че последните дейности отнели не повече от два дни,
след което пренесли останалите неоползотворени материалите в друг обект на
ответника, съобразно уговорката помежду им, и се обадил на съпругата му, за
да й върне ключа от ремонтирания апартамент, но тя така и не се появила на
място. Сочи, че я чакали около два часа и след като не дошла, прибрали
инструментите и си тръгнали, като ключът все още се намира у него. Оспорва
появилия се по-късно теч в апартамента да се дължи на некачествен ремонт,
като счита, че течът най-вероятно е следствие от дефект в изградената от
самия ответник много преди процесния ремонт водопроводна инсталация,
минаваща през наводнената стая, до терасата, обособена с кухня и мивка.
В хода на устните състезания моли за уважаване на иска и претендира
разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът поддържа отговора и моли за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски в негова полза, за които също представя списък.
Счита за доказани възраженията му за отклонение от поръчката и
некачествено изпълнение, за което излага подробни съображения в
представена писмена защита. Отделно възразява за дължимостта на
търсеното възнаграждение, понеже работата не била приета.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа и страна следното:
С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорни
и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: 1.) че
през м. януари 2021 г. между страните е сключен процесният неформален
договор за изработка; 2.) че ищецът е извършил ремонтни дейности на
покрива на терасата и банята на собствения на ответника имот, находящ се в
гр. Варна, ул. ***, ап. среден, както и 3.) че ответникът е заплатил на ищеца
авансово възнаграждение по договора в размер на 1800 лв.
От страна на ищеца са представени следните разходо-оправдателни
документи за закупени материали на обща стойност 647,36 лв. с вкл. ДДС, а
именно:
- фактура № ********** от 14.01.2021 г. на стойност 418,54 лв. с вкл.
ДДС, издадена от „Господинови Стриймаркет“ ООД, ведно с фискален бон
към нея (л. 9), за закупени следните стоки и на следните цени без вкл. ДДС: 4
л.м. кабел с цена 5,62 лв., 1бр. кръстачки 3 мм с цена 6,23 лв., 1 бр. блок четка
изкуствен косъм с цена 2,76 лв., 1 бр. пяна за лепене на топлоизолация с цена
10,46 лв., 1 бр. нивелир с цена 23,20 лв., 1 бр. решетка ревизия с цена 10,46
лв., 16,8 кв.м. гипсокартон с цена 57,12 лв., общо 36 л.м профили с цена 30,96
лв., 1 бр. (15 кг) хидроизолация с цена 81,18 лв., 50 л.м. лента за
хидроизолиране с цена 90 лв., 4 бр. лепило за гипсокартон с цена 30,80 лв.;
- фактура № ********** от 14.01.2021 г. на стойност 90,62 лв. с вкл.
ДДС, издадена от „Господинови Стриймаркет“ ООД, ведно с фискален бон
към нея (л. 10), за закупени 4 бр. лепило за плочки по 25 кг;
- 5 бр. фискални бонове от дати 14.01.2021 г., 15.01.2021 г. и 20.01.2021
г., издадени от „ВСВ 2“ ООД на обща стойност 113,30 лв. (л. 11) за закупени
общо 47 бр. фитинги на стойност 83,10 лв. (с различна ед.цена за 1 бр.), 6 бр.
тръби на стойност 7,80 лв. (1,30 лв./1бр.), 2 бр. кранове на стойност 16 лв. (8
лв./1 бр.) и 2 бр. шлангове на стойност 6,40 лв. (3,20 лв./1бр.);
5
- 1бр. фискален бон от 15.01.2021 г., издаден от „Практикер ритейл“
ЕООД на стойност 24,90 лв. за закупени 3 кв.м битумни керемиди (л. 11).
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебно-техническа и оценителна експертиза (л. 59 и сл.) се установява, че
цената на труда за извършения ремонт на теч от покрива възлиза в общ
размер на 186 лв., определен по средни пазарни цени към 2021 г. с приложен
коефициент за утежнени условия (1,5) и коефициент за маломерни обекти
(1,5), и включваща стойността на труда за следните СМР: демонтаж на
битумни керемиди, демонтаж на мембрана, полагане на изолация, покриване с
битумни керемиди и уплътняване с полиуретанова пяна. Стойността на труда
за извършения ремонт в банята вещото лице определя в размер на 1735,60 лв.,
формиран като сбор от следните 24 бр. позиции с отразено количество,
единична и обща цена на труда, а именно: разваляне на облицовка от
керамични плочки; демонтаж на водомер, тоалетна мивка, тоалетно седло,
смесителна батерия и ел. бойлер; ВиК инсталация; облицовка с гипсокартон
на метална конструкция директно закрепена; облицовка на стени с
гипсокартон на лепило (суха мазилка), двупластова водоизолация на стени;
облицовка с керамични плочки по стени; облицовка с керамични плочки на
страници; настилка от подови керамични плочки; окачен таван от ПВЦ
плоскости; силикониране на ъгли; монтаж на лайсни, водомер, душ-батерия,
ел. бойлер, тоалетна мивка, вградено казанче, вентилатор, огледало и
аксесоари. Според заключението цената за почистване с извозване на
отпадъците се равнява на 123,88 лв. Така експертизата определя общата цена
за вложения при ремонта труд в размер на 2045,49 лв., включваща ремонт на
покрива (186 лв.), ремонт на банята (1735,60 лв.) и почистване (123,88 лв.).
Според заключението при ремонта на ВиК инсталацията частично е
демонтиран старият водопровод, като е запазен един от старите спирателни
кранове и една от старите поцинковани тръби, а останалите елементи на
водопровода за заменени с нови.
От заключението се изяснява още, че закупените материали с
представените разходо-оправдателни документи са вложени в извършения
ремонт, с изключение на част от тях, възлизащи на обща стойност 163,71 лв.,
а именно: по фактура № ********** от 14.01.2021 г.: нивелир на стойност
27,84 лв. с вкл. ДДС (23,20 лв. без ДДС), 8 л.м U профил на стойност 6,14 лв.
с вкл. ДДС (ед. цена 0,64 лв. без ДДС), 6,45 л.м С профил на стойност 8,36 лв.
с вкл. ДДС (ед. цена 1,08 лв. без ДДС), 57,88 кг лепило за гипсокартон на
стойност 21,39 лв. с вкл. ДДС (при цена 0,308 лв. без ДДС за 1 кг); по фактура
№ ********** от 14.01.2021 г. – 46,60 кг лепило за плочки на стойност 42,23
лв. (при цена 0,7552 лв. без ДДС за 1 кг); по фискалните бонове: 1 бр.
спирателен кран на стойност 8 лв. с вкл. ДДС, 25 бр. фитинги на обща
стойност 49,75 лв. с вкл. ДДС (при средна цена за 1 бр. от 1,99 лв., изчислена
от съда като средна аритметична стойност между единичните цени на
фитингите по таблицата към заключението).
Съгласно експертизата течът от покрива на терасата е отстранен и
облицовката на стените (с фаянс) и пода (с теракот) в банята, както и таванът
там, са изпълнени качествено. Според вещото лице са налице недостатъци
при работата по монтаж на аксесоарите, които трябва да бъдат стабилизирани
с подмяна на дюбелите, огледалото има дефект в долния ръб, респ. подлежи
на подмяна, и мивката е монтирана на височина 0,96 м от пода вместо
6
стандартните 0,8 м, съответно трябва да бъде преместена по-ниско. Експертът
определя стойността на необходимите работи за отстраняване на тези
недостатъци в общ размер на 259,73 лв., от които 155,73 лв. за преместване на
мивката, 50 лв. за доставка и монтаж на огледало, 24 лв. за монтаж на
аксесоари и 30 лв. за почистване и изхвърляне на строителните отпадъци.
При изслушването на вещото лице в о.с.з. по реда на чл. 200 ГПК инж.
Т.О. пояснява, че е съобразил състоянието на аксесоарите в банята по време
на огледа, като е възможно констатираните дефекти да се появят при
нормална употреба, обичайно водеща до разхлабването им. Допълва, че при
огледа е установил една стена ок. 1 кв.м, на която не са премахнати плочките
(гранична със съседния апартамент), а върху тях е положен гипсокартон и са
налепени новите плочки. Според експерта това не нарушава качеството на
ремонта (не е от съществено значение). Пояснява още, че на останалите три
стени са премахнати плочките преди да се положи гипсокартона, който извод
прави от извършените на място замервания. Според вещото лице принципно е
възможно да се налепят нови плочки след премахване на старите и без да се
полага гипсокартон, но този метод е рядко приложим, понеже отнема повече
време и труд. При огледа експертът е констатирал още наличието на ръжда
около предпазния вентил на бойлера. Според инж. О. предназначението на
този вентил е именно да изпуска вода (да прокапва) при свръхналягане в
бойлера, за да предотврати избухването му, поради което обикновено се
оставя свободен.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства посредством
разпита на ангажираните от страните свидетели, допуснати за установяване
съдържанието на процесния договор, неговото изпълнение и приемането на
извършената работа (л. 73 и сл.).
От свидетелските показания на водения от ищеца св. В.М. (без дала и
родство със страните) се изяснява, че той е нает от ищеца за изпълнение на
поръчката и е бил част от работната група, извършила ремонта. Същият
излага, че е присъствал на първия оглед в апартамента, наред с ищеца и
ответника Н.Н., като тогава последният им възложил да отстранят теча от
покрива на терасата (без конкретни изисквания към керемидите), както и да
извършат основен ремонт в банята, вкл. смяна на всички плочки по стените и
пода, направа на нов водопровод, ремонт на тавана, монтаж на вградено
казанче, нова мивка и тоалетна чиния. Свидетелят твърди, че не са уговаряни
по-конкретни изисквания към ремонта. Твърди, че при огледа не са
обсъждали и размер на възнаграждението. По данни от ищеца знае, че той се
е договорил с възложителя да му заплати 1800 лв. за труда и да му възстанови
разходите за закупените материали след представяне на фактури. Разказва, че
в деня след огледа ищецът купил материали и започнали работа. На терасата
подменили листовете за изолация на покрива и сложили нови керемиди. В
банята изкъртили плочките на три от стените и започнали да къртят
четвъртата, когато дошла съседка и им направила забележка, че стената е
гранична с нейния апартамент и е опасно да разбиват там. Затова и те
оставили плочките на тази стена (без да съгласуват това с възложителя) и
изхвърлили строителните отпадъци от останалите три. След това подменили
водопроводната и ел. инсталации в банята, налепили гипсокартон на стените
и направили конструкция на едната стена, в която вградили тоалетното
казанче. По данни от ищеца той съгласувал с възложителя поставянето на
7
гипсокартона и конструкцията. Сложили още ПВЦ плоскости на тавана в
банята и монтирали нов бойлер, за който не помни да е имало специални
изисквания при възлагане на работата. Свидетелят споделя, че преди да
започнат лепенето на новите плочки на стената с мивката в обекта дошли
съпругата и дъщерята на възложителя и последната поискала да монтират
мивката по-високо (понеже самата тя била висока) и те се съобразили с
нейното желание. Спомня си, че тогава и съпругата на възложителя имала
претенции на същата стена да се направи ниша в конструкцията, където да
поставя шампоани. Подобно възлагане нямало първоначално, поради което се
наложило да съборят направената вече конструкция и да я изградят отново
заедно с исканата ниша. Свидетелят си спомня също, че съпругата на
възложителя им направила забележка, че са счупили огледалото при монтажа
и затова ищецът купил ново огледало и монтирали него. Твърди, че два-три
дни преди окончателно да завършат обекта с направа на оставащите дребни
работи (поставяне на закачалки в банята и др.под.), съпругата и дъщерята на
възложителя дошли отново на оглед и имали претенции за счупени в
коридора лайсни, които искали да се сменят. В следващите дни те ги
залепили със силикон и завършили изцяло работата, след което ищецът се
обадил на съпругата на ответника да й предаде ключа от апартамента, но тя
казала, че има ангажименти и не може да се занимава с тях, поради което
ключът останал у ищеца. Свидетелят разказва, че по време на работата
ищецът поддържал връзка по телефон с възложителя, който бил в чужбина.
Отделно контактували с неговата съпруга и дъщеря, които посещавали на
място обекта два-три пъти. Споделя, че ищецът купувал материалите за
работата и след това давал бележките на възложителя, като неизразходените
материали оставили на възложителя в друг негов обект, съобразно уговорката
им. Строителните отпадъци ги събрали в чували, натоварили в микробус и
изхвърлили на сметището.
Разпитана по инициатива на ответната страна е и св. С. Н.а (съпруга на
ответника). По нейни данни уговорката между страните била да се подмени
частично покривната настилка на терасата и да се направи цялостен ремонт
на банята. Свидетелката споделя, че не е присъствала лично при възлагането,
но знае какво е трябвало да се върши и понеже съпругът й заминал за
чужбина, тя трябвало да ходи на обекта всеки ден и да следи дали правилно
се извършва ремонтът, което и правела. Знае, че било уговорено в банята да
се сменят плочките, но да не се слага гипсокартон, за да се запазят размерите
на помещението, което и без това било малко. Знае също, че цената за труда
била уговорена в размер на 1800 лв. и отделно материалите, които съпругът й
казал, че ще са ок. 200-300 лв. Твърди, че покривът е ремонтиран, но нищо не
може да каже за качеството му, понеже няма как да се качи там, за да го види.
Не била доволна от ремонта в банята обаче. В тази връзка споделя, че бил
положен гипсокартон, въпреки уговорките да не се слага такъв, и отделно
направили конструкция на цялата стена, където е тоалетното казанче, вместо
да вградят само него. Тя забелязала това при посещение в апартамента по
време на работата и поискала да махнат гипсокартона или поне да коригират
стената с конструкцията, но работниците й обяснили, че няма как да се
направи ремонтът без гипсокартон и да премахнат изградената вече
конструкция, като по нейно желание само изрязали една ниша в стената над
тоалетното казанче, където било огледалото. Когато започнали да режат
8
конструкцията, тя видяла, че отзад старите плочки не са премахнати. За
другите стени не й е правило впечатление дали са къртени старите плочки.
Твърди също, че батерията на мивката била прекалено ниско („на ниво като за
детска градина“), поради което им казала да го вдигнат и работниците го
коригирали. Впоследствие установила обаче, че тоалетната чиния е
монтирана прекалено високо, но не забелязала това при огледите и не е
искала корекция на височината й. Твърди, че било счупено и огледалото в
банята и поискала да бъде сменено с ново, но вместо това майсторите го
залепили и обърнали на обратно. Тя забелязала това вечерта, когато пак
отишла на оглед, и се обадила на ищеца да го оправи, обаче той отказал и
казал, че вероятно тя го е счупила нарочно, понеже той го е сменил с ново.
Споделя, че част от аксесоарите в банята (за поставяне на тоалетна хартия,
четки за зъби и сапунерка) също били некачествено монтирани за стената и се
клатели още след поставянето им, което свидетелката и дъщеря й установили
при огледа същата вечер. Уведомили за това ищеца и той ги затегнал, но
седмица след ремонта пак почнали да се клатят и се наложило да викат друг
майстор, за да ги закрепи стабилно. Твърди, че имала изискване и по
отношение на бойлера, като искала да се монтира тръбичка, която да отвежда
водата в отделна тръба и да не капе от клапана. Дала на майсторите даже
схема на тази конструкция, която й предоставили от магазина, от който
закупила бойлера, но това така и не било изпълнено. Сочи, че поради
неизпълнението им и неправилен монтаж месец след ремонта части от
бойлера ръждясали, но не е уведомявала ищеца за това, а повикала друг
майстор, за да го оправи. Твърди, че изрично се е противопоставила и на
поставения силикон в ъглите на банята, но работниците отказали да го
премахнат. Споделя, че няма забележки към тавана в банята и видимо
изглежда добре, както и че строителните отпадъци били изхвърлени. Твърди
обаче, че веднага след ремонта се появил теч от тръба в банята, който
отстранявали осем месеца и три пъти къртили, като накрая установили, че
причина за теча е частично запушване със строителни материали на тръба на
нивото на тоалетно казанче. Излага, че това им станало известно чак
м.ноември 2021 г. и не са обсъждали появилия се проблем с ищеца, а сами го
отстранили. Сочи, че посещавала обекта всеки ден по време на работата в
различно часово време, понякога и вечер, когато работниците вече не са били
там, като през цялото време имала забележки, за които ги уведомявала.
Твърди, че при последното й посещение работата била приключила и
строителните отпадъци – вече изнесени. Тогава видяла, че са изкъртени ъгли
от лайсните в коридора и помолила да ги сменят с нови, които тя лично
купила. По нейни данни това било последното, което трябвало да направят в
обекта. На следващия ден ищецът й се обадил и я посетил в магазина на
съседната улица, където тя стояла по цял ден. Занесъл й там един кашон с
останали плочки, лайсна за окачения таван, торба с цимент и разни други
материали, като й казал, че е приключил и ще се обади допълнително за
дължимата крайна сума за материалите. Ключът обаче не й върнал тогава,
като тя не го и изискала, понеже била с убеждението, че трябва да отиде на
окончателен оглед преди това. След няколко дни ищецът й се обадил и
поискал 800 лв. за материалите, която сума много я изненадала, защото
знаела, че материалите ще са ок. 200-300 лв., и понеже през целия ремонт
сама купувала материали на различна стойност, която била немалка. Затова и
9
тя отказала да плати сумата. Съпругът й също не я платил, понеже имал
възражения за стойността на изпратените му от ищеца бележки за материали.
Твърди, че тя лично не е искала да й бъде върнат ключа и ползва този на
дъщеря й. Знае, че съпругът й го е изискал, обаче ищецът е отказал да го
върне. Споделя, че впоследствие ищецът спрял да си вдига телефона и
комуникацията помежду им била преустановена. Разказва още, че са отдавало
ремонтирания апартамент под наем през м.април или май, но само за няколко
месеца. Изтъква, че отдаването му под наем се е забавило заради появилия се
теч, който трябвало да отстраняват.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предмет на разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 266,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на остатък от дължимо възнаграждение по договор за
изработка.
Същият е допустим, доколкото са налице нормативно установените
положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежно
упражняване на правото на иск и липсват процесуални пречки за това.
Евентуалното неприемане на извършената работа, на което обстоятелство
основава възраженията си за недопустимост на иска ответната страна, касае
въпрос по същество на спора.
Основателността на иска е обусловена от наличието на следните
материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало
облигационно правоотношение между страните по процесния договор за
изработка; 2.) точното изпълнение на задължението на изпълнителя (ищец) за
извършване на уговорените СМР; 3.) предаването на извършената работа и
приемането й от възложителя (ответник), както и 4.) неизпълнението на
насрещното задължение на последния за заплащане на уговореното
възнаграждение. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест
на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти,
пораждащи съдебно предявеното вземане, както и неговия размер. По
отношение на неизпълнението, което е отрицателен факт от
действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна
носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го
изключва, а именно точното изпълнение на паричното му задължение, респ.
наличието на други правопогасяващи и/или правоизключващи факти,
обуславящи недължимост на търсената сума. С оглед конкретно предприетата
от ответника защита срещу предявения иск чрез релевираните възражения по
чл. 265, ал. 1 ЗЗД, той следва да докаже наличието на твърдените недостатъци
в извършената работа и своевременното уведомяване на ищеца за тях, както и
размера на разходите за отстраняването им.
С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорно
и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че през м.януари
2021 г. между ищеца М.Л., в качеството му на изпълнител, и ответника Н.Н. –
възложител, е сключен неформален договор за изработка с предмет
ремонтни дейности на покрива на терасата и цялостен ремонт на банята в
собствения на ответника имот, находящ се в гр. Варна, ул. ***, ап. среден. Не
е спорно още, че ремонтът на покрива е възложен с цел отстраняване на теч
10
от там, а уговорените СМР в банята включвали подмяна на плочките на
стените и пода, ремонт на тавана, изграждане на нови ел. и ВиК инсталации,
монтаж на вграден моноблок, мивка и бойлер, поставяне на аксесоари, вкл.
огледало, както и изхвърляне на строителните отпадъци. Тези обстоятелства
се потвърждават и от свидетелските показания на водените от страните
свидетели.
От показанията на св. В.М. се доказва още, че при възлагането на
работата ответникът не е имал конкретни изисквания за това как точно
да бъде извършен поръчаният цялостен ремонт на банята, вкл. дали да се
поставя гипсокартон и как да бъде изпълнена конструкцията на вграденото
тоалетно казанче, дали да се ползва силикон при изпълнението и т.н. Съдът
кредитира напълно тези показания като достоверни, доколкото разпитаното
лице е присъствало лично при огледа и възлагането на работата и пресъздава
при разпита възприетите от него факти в пълнота, по ясен, последователен и
непротиворечив начин. Не кредитира, от друга страна, показанията на св. С.
Н.а в частта, според която уговорката между страните била да се изкъртят
всички плочки в банята и да се налепят нови без да се поставя гипсокартон,
като констукцията следвало да обхване само вграденото казанче, а не цялата
стена. Достоверността на нейните показания се разколебава както от
заинтересоваността й от изхода на делото поради връзката й с ангажиралия я
ответник (неин съпруг), така и от обстоятелството, че тя не е присъствала
лично при поръчката, а данните й почиват на личните й очаквания и
убеждения за съдържанието на извършеното от съпруга й възлагане. Освен
това показанията й са житейски нелогични, доколкото обичайно при
извършване на подобен ремонт не се коментират конкретни детайли във
връзка с ползваните материали и техники на изпълнение, понеже
поръчващият не е специалист в областта на строителството (какъвто няма да е
и ответникът или съпругата му).
От свидетелските показания на св. В.Маринов се установява още, че
срещу така възложените по посочения общ начин ремонтни дейности
ответникът се е задължил да заплати на ищеца възнаграждение за труд в
първоначално уговорен прогнозен размер от 1800 лв. с уговорка за
заплащане да допълнително възнаграждение, в случай че се наложи
извършването на други дейности, и отделно възстановяване на сторените
разходи за материали. Макар свидетелят да не е присъствал лично на тези
договорки, съдът цени показанията му като достоверни, тъй като
кореспондират с характера на възложената работа, за която обективно не
може да бъде отнапред определено какви конкретно СМР ще са необходими,
и предвид посочения прогнозен размер на труда, който е под средната пазарна
цена.
Страните не спорят, че ищецът – лично и чрез трети лица, е
извършил уговорената работа на терасата и банята в апартамента, както
и че ответникът му е заплатил авансово възнаграждение по договора в размер
на 1800 лв.
Спорно е дали за изработеното му се дължи търсеното допълнително
възнаграждение в размер на 1193,36 лв. – предмет на иска, включващо труд
(402,50 лв.) и материали (790,86 лв.). За да отговори на този въпрос, съдът
съобрази следното:
Според чл. 266, ал. 1 ЗЗД възнаграждението се дължи за приетата
11
работа, респ. възникването на задължението за заплащането му е обусловена
от приемането на възложителя. Последният, от друга страна, има задължение
да приеме извършената съгласно договора работа – арг. от чл. 264, ал. 1 ЗЗД.
Законът не предвижда изрична форма за приемането, като според съдебната
практика то може да се осъществи и чрез конклудентни действия,
придружаващи получаването на фактическата власт върху изработеното
(решение № 218 от 23.12.2016 г. по т.д. № 3709/2015 г. на ВКС, II т.о.).
Приемането обхваща както едно фактическо действие - разместване на
фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от
възложителя, така и едно правно действие – признание, че то напълно
съответства на възложеното, което всъщност е израз на одобряването му
(решение № 84 от 30.07.2015 г. по т.д. № 1428 / 2014 г. на ВКС, I т.о.,
решение № 231 по т.д. № 1056 / 2009 г. на ВКС, ІІ т.о. и др.). Именно за да
може да се даде на приемането значението на одобряването, разпоредбата на
чл. 264, ал. 2 ЗЗД предвижда, че при приемането възложителят трябва да
прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение
(явни недостатъци или отклонения), освен ако се касае за такива недостатъци,
които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се
появят по-късно (скрити или новопоявили се), като за последните трябва да
извести изпълнителя веднага след откриването им. Такова уведомяване не е
необходимо, ако изпълнителят е знаел за съответните скрити недостатъци
(чл. 264, ал. 2, изр. последно ЗЗД). Според необоримата презумпция,
регламентирана в чл. 264, ал. 3 ЗЗД, при липса на възражения за неправилно
изпълнение, работата се счита за приета. Законова последица от
неуведомяването на изпълнителя или от несвоевременното му уведомяване е
загубата на правата, уредени в правната норма на чл. 265, ал. 1 ЗЗД - да иска
поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане,
заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно
намаляване на възнаграждението.
В разглеждания случай не е спорно между страните, че ключът от
ремонтирания апартамент не е реално предаден от ищеца на възложителя.
Само по себе си това обстоятелство обаче не означава, че работата не е
приета. Напротив - приемането й се доказва от установената след
приключване на ремонта фактическата власт върху обекта от страна на
възложителя (чрез друг притежаван от него ключ), респ. окончателното
напускане на имота от изпълнителя и наетите от него работници (все
безспорни между страните факти). В тази насока са и свидетелските
показания по делото, в т.ч. и тези на съпругата на ответника, според които
ищецът я е посетил лично след приключване на ремонта и я е уведомил
изрично за финализирането на работата, вкл. е оставил при нея останалите
неизразходени материали.
От показанията на св. В.М. се изяснява, че преди това посещение
ищецът се е обадил на съпругата на ответника, като овластено да приеме
работата лице, и я е поканил да посети обекта и да й върне ключа, но тя така и
не се е появила на място. Дори последното да не е вярно и съпругата на
ответника да не е била поканена за последен оглед (в който смисъл са нейните
показания), не се опровергава изводът за приемане на работата, понеже
задължението за това е на възложителя и местоизпълнението, следващо от
естеството на престацията, е в имота (чл. 68 ЗЗД). Затова и бездействието на
12
възложителя, при безспорно известното му приключване на работата,
представлява неизпълнение на собственото му задължение по чл. 264, ал. 1
ЗЗД и той не би могъл да черпи благоприятни последици от това. Освен това
от всички свидетелски показания по делото е категорично установено, че
няколко дни преди работниците да напуснат обекта съпругата на ответника е
била в апартамента и е огледала работата в банята – предмет на процесния
договор за изработка, която към този момент вече е била приключена, вкл. са
били изхвърлени строителните отпадъци, и е оставало само да се залепят
лайсните в коридора, която дейност е била допълнително възложена от нея
извън процесната поръчка.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че работата е приета от
възложителя и е възникнало насрещното му задължение по чл. 266, ал. 1
ЗЗД за заплащане на дължимото възнаграждение по договора за
изработка. Това негово задължение не се погасява при евентуални
недостатъци на престирания резултат, които недостатъци не го освобождават
от договорна отговорност, а само пораждат за него правата по чл. 265, ал. 1
ЗЗД и, ако те бъдат упражнени, може да доведат или до намаляване размера
на задължението за възнаграждение или отлагане на неговата изискуемост.
Съответно, ако недостатъците са толкова съществени, че да правят работата
негодна за договореното или обикновено предназначение, за възложителя
възниква и правото по чл. 265, ал. 2 ЗЗД да развали договора (решение № 99
от 11.07.2017 г. по т.д. № 2483/2016 г. на ВКС, I т.о. и цитираните в него).
В случая е направено своевременно възражение от ответника по чл.
265, ал. 1, предл. трето ЗЗД за намаляване на възнаграждението поради
отклонение от поръчката и недостатъци на извършената работа.
Възражението за отклонение от поръчката е неоснователно. От
заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира
напълно като компетентно изготвено, правилно и обосновано, се доказва, че е
извършен възложеният ремонт на покрива на терасата (вкл. течът е отстранен)
и цялостен ремонт на банята, вкл. с качествена подмяна на плочките на
стените и пода, ремонт на тавана с ПВЦ плоскости, изграждане на нови ел. и
ВиК инсталации, монтаж на вграден моноблок, мивка, бойлер и аксесоари.
Поради това съдът приема, че работата е изпълнена от изпълнителя,
съобразно уговореното в договора (при обсъденото по-горе негово
съдържание) и по начин, годен за обикновено предназначение на имота, в
съответствие със задължението му по чл. 261, ал. 1 ЗЗД. Не е доказано по
безспорен начин, че при сключването на договора възложителят е имал
твърдените конкретни изисквания да се изкъртят всички стари плочки в
банята, да не се слага гипсокартон и да не се ползва силикон, да се направи
само мазилка на тавана и да не се подменя вентилатора в банята, както и да се
постави тръбичка на възвратния клапан на бойлера, при което
несъобразяването с тези условия и извършването на ремонта в банята по друг
начин, отговарящ на техническите изисквания и добра практика, не
представлява отклонение от поръчката по смисъла на чл. 265, ал. 1 ЗЗД. Този
извод не се опровергава от обстоятелството, че някои от изброените
изисквания са били заявени от съпругата на възложителя при извършените
проверки на изпълнението по реда на чл. 262, ал. 1 ЗЗД, доколкото според
свидетелските показания тези претенции са били заявявани несвоевременно
(след започналото изпълнение) и изпълнителят не е бил длъжен да се
13
съобрази с тях, съответно неизпълнението им не е основание за ангажиране на
неговата договорна отговорност чрез намаляване на следващото му се
възнаграждение.
Възражението за неправилно изпълнение е основано на твърдения за
наличие на явни недостатъци на работата (незапълване със силикон на
внадките при поставяне на допълнителен пласт битумните керемиди на
покрива на терасата, некачествен монтаж и увреждане на огледалото в банята,
некачествен монтаж на останалите аксесоари в банята, както и на батерията
над мивката, която не можело да се ползва по предназначение), както и на
новопоявили се недостатъци (ръжда по бойлера, отлепена плочка в банята и
запушена тръба).
Посочените явни недостатъци са видими при обикновен преглед на
работата, респективно възраженията за тях е следвало да бъдат релевирани от
възложителя незабавно, на основание чл. 264, ал. 2, предл. първо ЗЗД.
Подобни възражения относно ремонта на терасата и батерията над
мивката няма данни да са направени при периодичното преглеждане и/или
при приемането на работата, който пропуск на възложителя препятства
възможността му за последващо упражняване на правата по чл. 265, ал. 1 ЗЗД,
позовавайки се на соченото некачествено изпълнение. С приемането на
работата той е одобрил същата, наред с видимите й недостатъци, срещу които
не е възразил при прегледа, поради което рискът е преминал върху него и е
възникнало задължението му да плати на изпълнителя възнаграждение,
въпреки некачественото изпълнение (арг. от чл. 264, ал. 3 и чл. 266, ал. 1
ЗЗД).
Отделно от това, няма никакви доказателства, че обсъжданите
недостатъци действително са налице, дори напротив – според експертното
заключение и свидетелските показания (в т.ч. тези на св. Н.а) ремонтът на
покрива е изпълнен качествено и течът от там е преустановен, а единственият
недостатък на мивката, респ. батерията в банята, е височината, на която са
монтирани те (без данни за невъзможност за ползване). Въпросната височина
над обичайната обаче не може да бъде квалифицирана като недостатък на
извършения монтаж, понеже според гласните доказателства мивката е
монтирана така по изрично искане на представител на възложителя (съпруга,
дъщеря).
По отношение на останалите явни недостатъци, касаещи монтажа на
огледалото и аксесоарите в банята, според свидетелските показания
възложителят е възразил своевременно, веднага след прегледа на работата. От
показанията се доказва обаче още, че изпълнителят е поправил аксесоарите
непосредствено след уведомяването му за некачествения им монтаж, поради
което този недостатък не е бил налице при завършване на поръчката и в тази
част възражението по чл. 265, ал. 1 ЗЗД е неоснователно. Установеното при
огледа на вещото лице повторно разхлабване на същите аксесоари не
разколебава този извод, доколкото при изслушването му експертът пояснява,
че е възможно и обичайно констатираните дефекти да се появят при нормална
употреба.
Не така стои въпросът с недостатъците по огледалото, чието наличие
при завършване на работата е доказано както от свидетелските показания на
Св. Н.а, така и от експертното заключение, според което и към момента на
огледа въпросното огледало има дефект в долния ръб. Данните от тези
14
доказателствени източници напълно се припокриват, вкл. относно
местоположението на увреждането, поради което съдът цени сочените
показания на водения от ответника свидетел в тази им част и не кредитира
показанията на св. В. Маринов в обратна насока, според които огледалото е
подменено с ново. Последните не се подкрепят от никакви други обективни
доказателства, като напр. документ за закупено огледало или снимка на
демонтираното такова, което се твърди да се държи от свидетеля и
понастоящем. Следователно възражението за недостатъци на работата по
монтиране на огледалото в банята е основателно и дължимото
възнаграждение подлежи на намаляване със сумата, необходима за
закупуване на ново огледало и неговия монтаж.
По отношение на новопоявилите се недостатъци (ръжда по бойлера,
отлепена плочка в банята и запушена тръба) възложителят е следвало да
уведоми изпълнителя веднага след откриването им, за да ангажира
отговорността на последния, освен ако той е знаел за тези недостатъци – арг.
от чл. 264, ал. 2, изр. последно ЗЗД. Подобно уведомяване в случая не е
сторено, като няма и данни ищецът да е бил наясно с тях. За наличието на
отлепена плочка в банята няма никакви събрани доказателства, а според
показанията на св. Н.а за ръждата по бойлера и запушената тръба от
подменената ВиК инсталация в банята ищецът изобщо не е известен, като
вместо това направо са ангажирани трети лица за отстраняването на
повредите. Евентуалните разходи за последния ремонт обаче не би могло да
се възложат в тежест на изпълнителя по процесния договор, щом той въобще
не е разбрал за тези недостатъци на извършената от него работа. Отделно от
това, показания на св. Н.а в частта, касаеща запушената тръба и последвалия
от нея теч в апартамента, са противоречиви и не може да им се даде вяра –
според свидетелката течът се появил веднага след ремонта и го отстранявали
осем месеца до м. 11.2021 г., вкл. къртили три пъти, като същевременно
твърди, че в този период (м. 04 - м.05.2021 г.) отдавали апартамента под наем
за няколко месеца.
По изложените мотиви възраженията на ответника са основателни само
в частта относно недостатъците по извършената работа за монтаж на
огледалото в банята и дължимото възнаграждение на изпълнителя подлежи на
намаляване със стойността на разходите за поправка.
Според уговореното между страните възнаграждението включва
стойността на труда за извършената работа и вложените в нея материали.
За установяване на тези стойности по делото е допусната задача към
съдебно техническата експертиза и са приобщени представени от ищеца
писмени доказателствени средства – фактури и фискални бонове на обща
стойност 647,36 лв., от които: 418,54 лв. по фактура № ********** от
14.01.2021 г., 90,62 лв. по фактура № ********** от 14.01.2021 г., 113,30 лв.
по 5 бр. фискални бонове от дати 14.01.2021 г., 15.01.2021 г. и 20.01.2021 г.,
издадени от „ВСВ 2“ ООД, и 24,90 лв. по 1бр. фискален бон от 15.01.2021 г.,
издаден от „Практикер ритейл“ ЕООД..
От експертното заключение се доказва, че стойността на труда възлиза
на 2045,49 лв., вкл. ремонт на покрива (186 лв.), ремонт на банята (1735,60
лв.) и почистване (123,88 лв.). Доказва се още, че остойностените с
посочените счетоводни документи материали са вложени в извършения
ремонт, с изключение на част от тях, възлизащи на обща стойност 163,71 лв.
15
Поради това и след приспадане на последната сума от заплатената такава в
размер на 647,36 лв. дължимата от възложителя разлика за стойността на
материалите се равнява на 483,65 лв.
Следователно възнаграждението по договора за труд и материали е в
общ размер на сумата от 2529,14 лв. Същата следва да бъде редуцирана с
авансово заплатеното възнаграждение от 1800 лв., както и със стойността на
разходите, необходими за подмяна на огледалото в банята, които според
експертното заключение възлизат на 50 лв. Така неизплатеният дължим
остатък от възнаграждението на изпълнителя възлиза на 679,14 лв.
До посочената сума предявеният осъдителен иск се явява доказан по
основание и размер, съответно следва да бъде уважен, като се присъди в
полза на ищеца възнаграждението от 679,14 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба – 24.03.2021 г., до окончателното му
изплащане. За разликата до претендираната сума от 1193,36 лв. претенцията
подлежи на отхвърляне.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и представения
списък по чл. 80 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
по делото разноски в размер на 341,46 лв., съразмерно с уважената част от
иска, при общ размер на разноските от 600 лв., вкл. държавна такса (50 лв.),
депозит за вещо лице (150 лв.) и заплатено в брой адвокатско възнаграждение
(600 лв.).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК се следват разноски и на ответника в
размер на 215,45 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска, при общ размер
на разноските от 500 лв., вкл. депозит за вещо лице (150 лв.) и заплатено в
брой адвокатско възнаграждение (350 лв.).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Д. Н., ЕГН **********, с арес в гр. Варна, бул. ***, да
заплати на М. Г. Л. , ЕГН **********, с адрес в гр. Вълчи дол, обл. Варна,
ул. ***, сумата от 679,14 лв. (шестстотин седемдесет и девет лева и
четиринадесет стотинки), представляваща неизплатен остатък от дължимо
възнаграждение по неформален договор за изработка, сключен през м. януари
2021 г., за извършен ремонт на покрива на терасата и банята на собствен на
ответника апартамент, находящ се в гр. Варна, ул. ***, включващо
необходимия труд и вложени материали, ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба – 24.03.2021 г., до окончателното
изплащане на възнаграждението, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата над сумата от 679,14 лв. до пълния
предявен размер от 1193,36 лв.
ОСЪЖДА Н. Д. Н., ЕГН **********, с арес в гр. Варна, бул. ***, да
заплати на М. Г. Л. , ЕГН **********, с адрес в гр. Вълчи дол, обл. Варна,
ул. ***, сумата от 341,46 лв. (триста четиридесет и един лева и четиридесет и
шест стотинки) за сторените по делото разноски, съразмерно с уважената част
16
от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. Г. Л. , ЕГН **********, с адрес в гр. Вълчи дол, обл.
Варна, ул. ***, да заплати на Н. Д. Н., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна,
бул. ***, сумата от 215,45 лв. (двеста и петнадесет лева и четиридесет и пет
стотинки) за сторените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част
от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Присъдените в полза на ищеца М. Г. Л. суми може да бъдат
заплатени по посочена от него банкова сметка с IBAN
BG34FINV915010BGN0B7JU, открита в „Първа инвестиционна банка“
АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
17