№ 5105
гр. ., 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Я.М.Ф.
при участието на секретаря М.В.А.
като разгледа докладваното от Я.М.Ф. Гражданско дело № 20211110134508
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от „.“ ЕАД против АЛ. ИЛ. ИЛ. с искане да бъде
признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на
топлофикационното дружество сумата в размер на 1 525,24 лева, ведно със законна лихва за
забава за периода от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК на 29.07.2020 г. до окончателно погасяване на вземането, представляваща
незаплатена цена на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г.
за апаратамент № ., находящ се гр. ., ж.к. „. бл. ., . с аб. № ., сумата в размер на 267,16 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на
законната лихва за периода от 15.09.2017 г. до 21.07.2020 г., сумата в размер на 40,87 лева,
ведно със законна лихва за забава за периода от датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 29.07.2020 г. до окончателно погасяване на
вземането, представляваща незаплатена стойност на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.03.2017 г. до 30.04.2019 г. и сумата от 8,53 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.05.2017 г. до 21.07.2020 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение от 20.08.2020 г. по ч. гр. д. № 33991/2020 г. по описа на СРС, 127
състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните по спора са обвързани от
облигационно правоотношение по силата на Договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно разпоредбата на чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя на
услуги без да е необходимо изричното им приемане. Процесуалният представител на ищеца
поддържа, че дружеството е изпълнило задължението си по съглашението и е доставило
топлинна енергия за процесния имот и период на стойност посочена в исковата молба,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда на
дяловото разпределение, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение да
заплати цената на потребените услуги. В исковата молба са изложени твърдения, че
1
съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на общата
фактура за съответния отоплителен сезон. Предвид неизпълнение на задължението на
ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените от
ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответната страна.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове по основание и
размер. Процесуалният представител на страната поддържа, че по делото не са представени
доказателства, от които да се установява действителното количество потребена топлинна
енергия. С подадения отговор е направено възражение за погасяване по давност на
вземанията, които са възникнали до 29.07.2017 г., а именно три години преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Страната поддържа, че клаузите касаещи
настъпване на изискуемостта на вземанията от Общите условия на ищцовото дружество от
2014 г. и 2016 г. са нищожни като неравноправни, като в контекста на наведеното
възражение страната сочи, че не е изпаднала в забава, поради което не дължи обезщетение
за забава. Направено е искане сторените от ответника разноски да бъдат възложени в тежест
на „.“ ЕАД.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и
спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, като по делото няма твърдения за това.
Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобиване,
респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в
2
сграда присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца
твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по
спора е представен препис от договор за продажба на недвижим имот от 25.07.2008 г.,
обективиран в нот. акт № ., том ., рег. № ., нот. дело № ./2008 г. по описа на нотариус ., с
район на действие Районен съд – гр. ., по силата на който ответникът придобил право на
собственост върху процесния недвижим имот. По делото е ангажирана и молба-декларация
за откриване на партида до „.“ ЕАД, изходяща от АЛ. ИЛ. ИЛ.. Предвид изложеното и
доколкото страните не спорят, че процесният имот е топлоснабден, съдът намира, че между
ищцовото дружество и ответника е съществувало валидно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия.
За установяване на количеството на доставена до процесния имот топлинна енергия
по делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, заключението по
която съдът цени като обективно и компетентно дадено. Експертът разяснява, че
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва от общ
топломер, чийто показания се отчитат ежемесечно по електронен път. От експертното
заключение се установява, че количеството начислена топлинна енергия, отдадено от
сградната инсталация, е определено като разлика между общото количество енергия за
отопление минус сумата от показанията на индивидуалните топломери в отделните имоти и
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Вещото лице сочи, че за процесния
период не е начислена топлинна енергия за отопление на имот, нито за отопление на общите
части на сградата, а единствено за битово горещо водоснабдяване и отопление, отдадено от
сградна инсталация. Експертът уточнява, че в описания в исковата молба имот има
монтиран един брой водомер за измерване на потребена топла вода. От заключението се
установява, че на 08.11.2016 г. е изпратено уведомително писмо от „.“ АД отправено до
ответника относно изтеклия срок на метрологична проверка на водомера. Вещото лице сочи,
че водомерът е сменен с нов на 08.02.2019 г., като при подмяната са снети данните от
показанията на водомера с изтекъл срок на проверка, въз основа на които са и начислени
сумите за потребена топла вода. Експертът намира, че за периода от месец февруари 2017 г.
до месец януари 2019 г. количеството потребена енергия за битово горещо водоснабдяване е
следвало да бъде изчислена на база две живущи в имота лица, а не въз основа на данните на
нередовния водомер. От заключението се установява, че начислената по данни на водомера
с изтекъл срок на проверка енергия е занижена спрямо тази, която би била служебно
изчислена на база.
Предвид изложеното съдът намира, че за периода от месец февруари 2017 г. до месец
януари 2019 г. количеството топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване е
изчислено по данни на нередовен измервателен уред. Независимо от изводите на вещото
лице, че начислената сума за топла вода е в размер по – нисък от този, който би бил, ако
ищцовото дружество бе начислило енергия на база брой живущи в имота, съдът намира, че
доколкото енергията не е изчислена въз основа на годен измервателен уред, преминал през
задължителна метрологична проверка, нито енергия е начислена на база живущи в имота
лица, ищецът не е доказал в пълния претендиран размер количеството действително
потребена от ответника топлинна енергия, поради което исковата претенция с правно
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ се явява доказана единствено за сумите,
начислени за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и за битово горещо
водоснабдяване от месец февруари 2019 г. до месец април 2019 г.
С оглед изложеното съдът намира, че следва да бъде разгледано своевременно
заявеното от процесуалния представител на ответника възражение за погасяване на
задължението по давност.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
3
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в
настоящия случай е бил прекъснат с подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на 29.07.2020 г., от която дата установителният иск се счита
предявен съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК. С оглед изложеното вземанията на ищеца станали
изискуеми преди 29.07.2017 г. са погасени по давност.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищцовото дружество одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се
отнасят. От приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че вземанията за
главница, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение са обективирани във фактура №
./31.07.2017 г. на стойност 454,52 лева, изравнителна сметка от месец септември 2019 г. на
стойност 0,98 лева и част от фактура № ./31.07.2018 г. на стойност 86,14 лева.
Предвид изложеното при съобразяване от една страна, че исковата претенция за
топлинна енергия се явява доказана единствено за начислената енергия, отдадена от сградна
инсталация, и тази за битово горещо водоснабдяване от месец февруари 2019 г. до месец
април 2019 г., а от друга, че вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди на 29.07.2017
г. са погасени по давност, искът с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ,
чийто размер е определен по реда на чл. 162 ГПК, е основателен за сумата в размер на
220,61 лева за периода от 29.07.2017 г. до 30.04.2019 г.
Основателността на иска за обезщетение за забава предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. За преимуществена част от периода за приложими Общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. В исковата молба
са изложени твърдения, че лихвите върху процесните задължения се начисляват само върху
сумата по общите фактури, издадени след отчитане на средствата за дялово разпределение,
като същата се дължи след изтичане на 45-дневен срок от датата на публикуване на всяка от
общите фактури на интернет страницата на „.“ ЕАД. Съобразно диспозитивното начало
съдът е обвързан от твърденията на ищеца, поради което за да изпадне длъжникът в забава,
съобразно твърденията в исковата молба /л. 3 от делото/, доставчикът на топлинна енергия
следва да докаже, че е публикувал фактурите на своята интернет страница. Ищецът не е
ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че общите фактури за
процесния период са публикувани на интернет страницата на дружеството, за което
обстоятелство е съставен констативен протокол, съставляващо своеобразно уведомление до
длъжника за възникване на задълженията и необходимо с оглед маркирането на началото на
течението на предвидения срок за настъпване на изискуемостта им, предвид което и съдът
приема, че без доказателства с изложеното съдържание забава за длъжника в плащането на
установената главница до датата на депозиране на исковата молба в съда, респ. подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, не е налице, в подкрепа на което виждане е
и практиката на въззивната инстанция намерила израз в Решение по в. гр. д. № 9445/2019 г.
по описа на СГС, Решение по в. гр. д. № 6690/2020 г. по описа на СГС. Предвид изложеното
предявеният установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за
забава върху вземането за незаплатена цена на потребена топлинна енергия е неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
4
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването разпределението на топлинна енергия между
клиенти в сграда – етажна собственост се извършва от топлопреносното предприетие,
когато не съществува техническа възможност за прилагане на система за дялово
разпределение, услугата не е извършена от избрано лице търговец или етажните
собственици не са изпълнили задължението си да изберат лице, което за извършва сочената
услуга. От приетото по делото заключение по допусната съдебно – счетоводна експертиза,
че установява, че таксата за предоставена услуга дялово разпределение за периода от месец
март 2017 г. до месец май 2018 г. възлиза на 1,50 лева месечно, а за периода от месец юни
2018 г. до месец април 2019 г. на 1,67 лева месечно. Вещото лице разяснява, че вземанията
за дялово разпределение, които са възникнали преди повече от три години преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и се явяват погасени по давност
предвид своевременно наведеното от ответника възражение, възлизат на сумата в размер на
4,50 лева, поради което исковата претенция се явява основателна за сумата в размер на 36,37
лева.
По отношение на услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане
от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба. Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за такса
за дялово разпределение се явява неоснователен.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва
да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното производство
съразмерно на уважената част от исковата претенция. Направените от дружеството разноски
възлизат на сумата общо в размер на 86,84 лева, от които сумата в размер на 36,84 лева
внесена държавна такса за подаденото заявление и юрисконсултско възнаграждение на
процесуалния представител на страната в размер на 50 лева, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, като в тежест на ответника следва да бъде възложено да заплати сумата в
размер на 12,11 лева.
Направените от ищеца съдебни разноски в настоящото производство възлизат на
сумата общо в размер на 436,84 лева, от които сумата в размер на 36,84 лева внесена
държавна такса, 300 лева внесен депозит по допуснати експертизи и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, като в тежест на ответника следва да бъде възложено да
заплати сумата в размер на 60,95 лева.
Предвид изхода от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищцовото
5
дружество следва да бъдат възложени направените от ответника съдебни разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция. Сторените от ответника разноски в
настоящото производство възлизат на сумата в размер на 600 лева, от която 200 лева
внесени депозити по допуснати експертизи и 400 лева заплатено по банков път адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на страната, като в тежест на „.“ ЕАД следва
да бъде възложено да заплати сумата в размер на 516,28 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление в гр. ., ул. „.“ № . срещу АЛ. ИЛ. ИЛ., ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр. ., ж.к. „.“, бл. ., ., ., . обективно кумулативно съединени установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК, че ответникът дължи на ищеца на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ сумата в размер на 220,61 лева, ведно със законна лихва за забава за периода от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
29.07.2020 г. до окончателно погасяване на вземането, представляваща незаплатена цена на
потребена топлинна енергия за периода от 29.07.2017 г. до 30.04.2019 г. за апаратамент № .,
находящ се гр. ., ж.к. „. бл. ., . с аб. № . и сумата в размер на 36,37 лева, ведно със законна
лихва за забава за периода от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на 29.07.2020 г. до окончателно погасяване на вземането,
представляваща незаплатена стойност на услуга за дялово разпределение за периода от
29.07.2017 г. до 30.04.2019 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение от 20.08.2020 г. по ч. гр. д. № 33991/2020 г. по описа на СРС, 127
състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за незаплатена цена на доставена топлинна
енергия за разликата над уважения размер до пълната претендирана сума от 1524,24 лева и
за периода от 01.05.2016 г. до 28.07.2017 г., предявеният иск за незаплатена цена на услуга
дялово разпределение за разликата над уважения размер до пълната претендирана сума от
40,87 лева и за периода от 01.03.2017 г. до 28.07.2019 г., както и предявените искове с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за 267,16 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от 15.09.2017
г. до 21.07.2020 г. и сумата в размер на 8,53 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.05.2017 г. до 21.07.2020 г.
ОСЪЖДА АЛ. ИЛ. ИЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ., ж.к. „.“, бл. ., ., ., .
да заплати на „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „.“ № ., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на по 12,11 лева, представляваща сторени
съдебни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА АЛ. ИЛ. ИЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ., ж.к. „.“, бл. ., ., ., .
да заплати на „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „.“ № ., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 60,95 лева, представляваща сторени съдебни
разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „.“ № . да
заплати на АЛ. ИЛ. ИЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ., ж.к. „.“, бл. ., ., ., ., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 516,28 лева, представляваща сторени в
настоящото производство съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца „БРУНАТА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. ., бул.
„.“ .
6
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 33991/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7