Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 17.8.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в публичното заседание на девети юли през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Ирина Василева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 3013 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е от А.Б.Я. срещу Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“ иск с правно основание чл. 511, ал. 1 КЗ.
Ищцата твърди, че на 23.05.2018 г.,
около 7:10 часа, в гр. София, е претърпяла ПТП в качеството си на пътник в
автобус „Мерцедес“ с рег. № ******, който се е движел по автомагистрала
„Тракия“ с посока на движение към град София. В района на километър 3,900
автобусът бил ударен от попътно движещия се отзад влекач „Мерцедес“ с рег. №
61К15250 и прикаченото към него полуремарке TIRSAN с рег. № 61К15251 с водач
Гокан Кахриман. Тялото на ищцата политнало напред и тя се ударила в облегалката
на седалката пред нея. В резултат на удара ищцата получила телесна увреда:
счупване на долна челюст и счупване на зъбите на долна челюст. Била приета по
спешност в УМБАЛ „Св. Анна“ ЕАД, където на 23.05.2018 г. й била извършена
операция – стоматологично телено шиниране. Направила се репозиция на
алвеоларната фрактура на долна челюст на зъби 33 и 34 и се извършила фиксация
на фрагмента с осморковидна хоризонтална лигатура на зъб от 36 до 43. Била
изписана на 28.05.2018 г. След травмата ищцата твърди, че не можела да се храни
нормално – само с храна, смляна на каша. Предстояло й продължително лечение без
гаранции за пълно възстановяване, като се очаквало да й бъдат извадени някои от
счупените зъби и да бъдат поставени импланти на тяхно място. Посочва, че е
предявила искане пред ответника за заплащане на сумата от 60000 лв. –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като изразила писмено несъгласие
с предложеното й обезщетение от 24000 лв. Претендира осъждане на ответника да й
заплати сумата от 60000 лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считан от 31.10.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата.
В отговор на исковата молба ответникът
НББАЗ сочи, че не оспорва настъпване на проценото ПТП на 23.05.2018 г. и
наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и сертификат „Зелена
карта“, сключена между турския застраховател за отговорността на водача на
товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № 61К15250, не оспорва механизма на ПТП и
причините за неговото настъпване. Оспорва обема на неимуществените вреди.
Посочва, че на 11.01.2019 г. по сметка на ищцата е преведена сумата от 24000
лв. Твърди претендираното възнаграждение над заплатената сума да е прекомерно.
В съдебно заседание ищцата, чрез адв. П.,
поддържа предявения иск. Ответникът, чрез адв. Я., оспорва иска. Представя
писмени бележки.
Съдът като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
По делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че на 23.05.2018 г.,
около 7:10 часа, в гр. София, ищцата е претърпяла ПТП в качеството си на пътник
в автобус „Мерцедес“ с рег. № ******, който се е движел по автомагистрала
„Тракия“ с посока на движение към град София. В района на километър 3,900
автобусът бил ударен от попътно движещия се отзад влекач „Мерцедес“ с рег. №
61К15250 и прикаченото към него полуремарке TIRSAN с рег. № 61К15251 с водач
Гокан Кахриман в резултат на нарушение на правилата за движение от страна на
водача на влекача.
В съдебно заседание на 20.12.2019 г. е
прието за безспорно, че ищцата е получила от ответника на 11.01.2019 г. сумата
от 24000 лв. – извънсъдебно плащане по повод процесния инцидент.
За установяване на претърпените от
ищцата болки и страдания по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит
на свидетеля И.Л.И., във фактическо
съжителство с ищцата. Свидетелят сочи, че видял ищцата след операцията, която й
била направена в Окръжна болница. Ищцата не можела да говори, свидетелят й
помагал да се храни. Ищата консумирала само течни и пасирани храни до 6 месеца
от инцидента. Към момента на даване на показания (20.12.2019 г.) тя продължава
да избира меки храни. Оплаква се от изтръпване на долната челюст в областта на
брадичката. Приема успокоителни, тъй като продължава да е нервна по повод
катастрофата. При пътуване с автомобил ищцата седи на задната седалка, страхува
се от скоростта и иска свидетелят да кара по-бавно. Свидетелят не знае какво е
предписаното на ищцата лечение и какво предстои като процедури.
По делото е приета и неоспорена
Съдебномедицинска експертиза, изготвена от д-р С.К.Г. – специалист
лицево-челюстна хирургия. Експертът посочва, че в резултат на процесното ПТП
ищцата е приета за лечение в УМБАЛ „Св. Анна“ ЕАД, Клиника по лицево-челюстна
хирургия за болнично лечение в периода 23.05.2018 г. – 29.05.2018 г. Констатирано
е счупване на долна челюст вдясно – алвеоларният израстък и на зъби 22 и 34 на
челюстта в областта на резците. Описани са и: разкъсно-контузна рана в областта
на ментума с размер около 5 с., както и разкъсно контузна рана в областта на
лигавицата на долна устна и гингивата (венеца). Извършена е оперативна интервенция
и първично хирургична обработка и шев на раната на лицето на ментума и
интраорално на лабиалната лигавица и вестубуларна гингива. Извършена е кръвна
репозиция чрез метална остеосинтеза на челюстта (стоматологично телено
шиниране). Ищцата е изписана на 28.05.2018 г. с препоръки за домашен режим. По
време на възстановителния период експертът определя като препоръчително
консумиране на течно-кашава храна – минимум 40 дни. За целите на експертизата
д-р Г. е извършил личен преглед на ищцата на 20.05.2021 г. Констатирал е
наличие на парестезия в областта на ментума (изтръпване и намалена
чувствителност в областта на брадичката). Наличен е цикатрикс от обработна на
травматично увреждане на меки тъкани в същата област. Ищцата е съобщила за
поява на периодична болезненост в областта и затруднено хранене, както и болка
при прием на определен тип храни. Посочила е, че посещава стоматолог и провежда
стоматологично лечение, като предстои преценка за обема на необходимите
интервенции. В заключение експертът посочва, че ищцата е претърпяла средна
телесна повреда и хирургична интервенция с период на възстановяване, характерен
за този тип увреди. Констатира се необходимост от продължаващо стоматологично
лечение.
Претенцията, по която е образувано
настоящото производство, е насочена към ангажиране отговорността на НББАЗ, в
качеството му на Компенсационен орган по смисъла на чл. 515, ал. 2 КЗ вр. чл.
511, ал. 3, изр. 2-ро КЗ, за обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили в
резултат на виновно противоправно поведение на водач на МПС, застраховано с
валидна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, тъй като ищцата
не приема полученото плащане в размер на 24000 лв. да е съответно на размера на
претърпените вреди. Не се спори, че посочените по-горе предпоставки на ал. 3 са
налице, както и по отношение елементите на фактическия състав на непозволеното
увреждане: 1. деяние (действие или бездействие), 2. противоправност на
деянието, 3. вреда, реално претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между
претърпяната вреда и деянието, 5. вина на дееца, която се предполага до
доказване на противното.
Спорен по делото е размерът на
обезщетението за претърпени от ищцата неимуществени вреди по повод процесния
инцидент. Претенция пред ответника ищцата е предявила на 20.6.2018 г., като на 11.01.2019
г., т.е. преди завеждане на делото на 01.03.2019 г., е получила плащане в
размер на 24000 лв.
Съдът намира за основателно
възражението на ответната страна констатираните от вещото лице Г. разкъсно-контузни
рани в областта на ментума и на венеца да не са посочени от ищцата като телесни
увреждания и същите не следва да бъдат вземани предвид при съобразяване на
дължимото обезщетение.
По претендираното обезщетение:
Обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде определено от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието
"справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да
бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, претърпени медицински интервенции и необходим
възстановителен период, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и
произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения
(Постановление N 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС). При определяне на
обезщетението съдът следва да съобрази и икономическите условия в държавата в
периода, на настъпване на вредите, чиито обективен белег са и определените от
закона лимити на отговорност на застрахователя.
Полученото от ищцата телесно
увреждане: фрактура на долна челюст е изисквала оперативно лечение с поставяне
на метална остеосинтеза на челюстта. Ищцата е престояла в болница в рамките на
7 дни, като е изписана с препоръки за млечно-кашава диета за срок от 40 дни. В
резултат на увреждането при ищцата е налично изтръпване и намалена
чувствителност в областта на брадичката, както и периодични болки при прием на
определен тип храни. Лечението не е завършило, но експертът не се ангажира с
обема, в който следва да продължи. Няма информация по отношение на
констатираното счупване на зъби 33 и 34 в областта на резците. Не е дадена
прогноза относно очаквания обем възстановяване на здравето на ищцата.
Установява се, че ищцата продължава да
изпитва страх при пътуване. Няма данни пътният инцидент да е засегнал ищцата в
личен, професионален или социален план. Необходимостта от чужда помощ е била
ограничена до хранене за времето до 6 месеца от инцидента.
Съдът съобразява и икономическата
обстановка в страната към датата на процесния инцидент.
Като се вземат предвид всички тези
обстоятелства, съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди би била сумата от 35000 лева. Преди завеждане на иска
ответникът е заплатил на ищцата сумата от 26000 лв. Ето защо претенцията се
явява основателна за разликата от 9000 лв., по отношение на която сума лихва е
дължима лихва е дължима (при съобразяване на диспозитивното начало в
гражданския процес) считано от 30.10.2018 г.
По
отговорността за разноски:
С определение от 7.3.2019 г. ищцата е
частично освободена от заплащане на държавна такса за сумата над 100 лв. и от
заплащане на разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
съобразно уважената част от иска, ответникът дължи заплащане на ищеца на 15 лв.
Дължимото адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38 ЗАдв. следва да бъде присъдено в размер на 349,5 лв.
(2330х0,15).
Сторените от ответника разноски са в
общ размер 2376,60 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение (2796х0,85).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд, съобразно
уважената част от исковете, разноски в размер на 260 лв. държавна такса и 60
лв. депозити за вещо лице съобразно уважената част от исковете.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
Н.Б.Б.А.З., адрес: гр. София, ул. „******да заплати на А.Б.Я., ЕГН **********:
- на основание чл. чл. 511, ал. 1 КЗ
сумата от 9000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП, настъпило на 23.05.2018 г. в резултат на
виновно противоправно поведение на водача на влекач „Мерцедес“ с рег. №
61К15250 и прикачено към него полуремарке с рег. № 61К15251, ведно със
законната лихва, считано от 21.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от 60000 лв.;
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 15 лв. – държавна
такса за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА
Н.Б.Б.А.З., адрес: гр. София, ул. „******да заплати на адв. Р.К.П. от САК,
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 349,50 лв.
ОСЪЖДА
Н.Б.Б.А.З., адрес: гр. София, ул. „******, да
заплати на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 320 лева – държавна
такса и разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА А.Б.Я., ЕГН **********, да заплати на Н.Б.Б.А.З., адрес: гр.
София, ул. „******, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 2376,60
лв. – разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на
преписи на страните.
СЪДИЯ: