№ 29700
гр. София, 11.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П. Гражданско дело №
20241110118464 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от В. П. Н., чрез Еднолично дружество „Д. М.“, представлявано от
адв. Д. М., в качеството му на процесуален представител, с която се иска изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските. Иска се присъждане на
допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 1 400 лв. с ДДС /над присъдените 400
лв./, както и още 20 лв. – разноски за заплатена държавна такса.
Постъпило е становище от насрещната страна, в което се възразява срещу искането за
изменение в частта за разноските.
За да се произнесе съдът, съобрази следното:
С разпоредбата на чл. 248 ГПК е предвидена възможността всяка от страните да
поиска съдът да се произнесе по искането й чрез допълване или изменение на съответния акт
в частта за разноските, при наличието на определени предпоставки. В случая се касае до
искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските.
Молбата е допустима, спазен е срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК.
По същество молбата е неоснователна.
С постановеното по делото Решение № 1897/05.02.2025 г. по гр.д. № 18464/2024 по
описа на СРС, 88 с-в съдът е присъдил на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебни
разноски, както следва: сумата от 100 лв., представляваща заплатена държавна такса по
сметка на СРС, сумата от 300 лв. – депозит за ССчЕ и сумата от 400 лв. адвокатско
възнаграждение съгласно фактическата и правна сложност на делото.
По делото е подадена писмена молба от ищеца, с която е приложен списък на
сторените разноски, както следва: 100 лв. – държавна такса, 20, 00 лв. – държавна такса за
удостоверения, 300 лв. – депозит за вещо лице по ССчЕ, 1 800, 00 лв. – адвокатско
възнаграждение с ДДС. Към молбата са приложени договор за правна помощ адвокатското
1
възнаграждение е платено в брой, фактура и издадена касова бележка.
В открито съдебно заседание, проведено на 05.11.2024 г., процесуалният представител
на ответника е релевирал своевременно възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ето защо и при постановяване на своето решение в частта за разноските съдът е
съобразил правната и фактическа сложност на делото и е определил възнаграждение за
процесуалния представител в размер на 400 лв. Предмет на делото са еднотипни граждански
дела по разрешаване на спорове във връзка със сключени потребителски кредити, по които е
налице трайна и непротиворечива казуална практика на съдилищата, както и задължителни
решения на Съда на Европейския съюз. Делото е разрешено в едно открито съдебно
заседание, в което процесуалният представител на ищеца не се е явил, а е извършвал
действия само писмено. Изложеното налага изводът, че за дела с подобна проблематика не
се дължи адвокатско възнаграждение в по-висок размер от присъдения от съда, а
претендираният такъв е завишен. Страната сама е избрала да заплати хонорар в
необосновано завишен размер, който не е наложен нито от сложността на делото, нито от
извършените процесуални действия, поради което и тя следва да понесе последиците от
това.
Що се отнася до таксата за съдебни удостоверения, действително по делото е внесена
такава в размер на 20, 00 лв. Издадени са исканите съдебни удостоверения, но същите не са
получени от страна на ищеца и той не е събрал исканата с тях информация. Съгласно чл. 3
ГПК участващите в съдебните производства лица и техните представители са длъжни да
упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите
нрави. В случая съдът се е произнесъл положително по направено доказателствено искане,
но страната не е проявила дължимата грижа, липсва основание сторените разноски да бъдат
възлагани на ответника, доколкото ищецът е поискал събиране на доказателства, заплатил е
разноски за тях, но не е сторил дължимото. Съдът намира подобно процесуално поведение
за недобросъвестно, с оглед на което ответникът не следва да понесе разноските за това
нереализирано доказателствено искане, въпреки изхода по делото.
По изложените съображения съдът намира, че не са налице основания за изменение
на решението в частта за разноските.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 42040/06.02.2025г., подадена от
Еднолично дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М., в качеството му на
процесуален представител на ищеца В. П. Н. за изменение на Решение № 1897/05.02.2025 г.
2
по гр.д. № 18464/2024 по описа на СРС, 88 с-в в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, съобразно чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3