Р Е Ш Е Н И Е
№ 260009
гр.Н., 31.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Н. в публичното си заседание на двадесет и
пети август две хиляди и двадесета година, в следният състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
НИКОЛОВА
СЕКРЕТАР: Галина Александрова
като разгледа докладваното от съдия Николова, гр.д. № 321
по описа на НПРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът сочи, че съгласно договор за потребителски заем
№ *** г. ищецът е предоставил на ответника паричен кредит в
размер на 2241.04.в. Съгласно договора
ответникът е следвало с 12 месечни вноски, всяка от по 218.50лв. да погаси кредита, които съставляват главница по
заема, ведно с оскъпяването й, съгл.годишния процент на разходите – 34,10% и ГЛП – 29.70% посочени в договора.
Посочено е, че длъжникът е
преустановил плащанията по договора на 05.04.2019 г.
Ищецът сочи, че съгласно чл.
3 от договора вземането на кредитора става изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората вноска. В резултат на това ответникът дължи остатъка по заема в
размер на 220.84лв. главница и 11,70лв. мораторна лихва.
Ищецът сочи, че ответникът
дължи 220,84лв. - главница; 11,70лв. мораторна
лихва за периода от 05.05.2019 г. до 18.12.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 23.12.2019 г.
Предвид на горното, ищецът моли съда да постанови
решение, с което да признае спрямо ответника съществуването на вземанията за
220,84лв. - главница; 11,70лв. мораторна лихва за периода от 05.05.2019 г. до 18.12.2019г.,
за които е издадена заповед за изпълнение.
При условия на евентуалност, ищецът моли, в случай, че
съдът приеме, че не е предявена на ответника предсрочната изискуемост на
кредита, то исковете да се считат за осъдителни и че е направено изявление за
предсрочна изискуемост на кредита. Ищецът претендира направените по заповедното
и исковото производство разноски.
От името на особеният
представител на ответника е постъпил писмен отговор на исковата молба в
законоустановения срок. В него се сочи, че искът е допустим, но е
неоснователен. Твърди се, че ответникът не е бил уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита, а единствено за размер на дължимия остатък.
Ответникът сочи, че към
дата 06.06.2019 г., когато е последното плащане по кредита е останала
непогасена само една погасителна вноска, поради което кредиторът не може да се
ползва от правата, които претендира основани на чл. 3 от договора, т.к
последният предвижда неплащане на две или повече погасителни вноски.
Ответника сочи, че
изпратеното писмо с дата 10.06.2019 г. може да се разглежда само като
напомнително писмо за оставащата непогасена част от кредита, но не и за такова,
с което се заявява предсрочната изискуемост на същия.
Ответникът сочи, че
кредиторът ищец не е обявил предсрочната изискуемост на кредита, съгл. т.18 от
ТР № 4/2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът сочи, че
мораторната лихва върху оставащата част от главницата следва да се изчислява не
от 05.05.2019г., а от 29.06.2019 г., т.к писмото е получено на 21.06.2019 г. и
седмодневният срок за доброволно плащане изтича на 28.06.2019 г. Тази лихва
според ответника е в размер на 10,61лв.
Ответникът сочи, че
договорът съдържа неравноправни клаузи относно размера и начина на изчисляване
на договорната лихва, поради което тази клауза е нищожна, доколкото противоречи
на морала.
Предвид на горното,
ответникът моли съда да отхвърли изцяло предявените искове, т.к са
неоснователни и т.к предсрочната изискуемост на кредита не е надлежно обявена
на ответника. Моли да бъде отхвърлено искането за разноски – по исковото и по
заповедното производство, като същите се оставят в тежест на ищеца.
Ответникът прави евентуално
искане, ако се уважат исковете частично, разноските да се разпределят
пропорционално на уважената част.
В съдебно заседание,
особеният представител на ответника поддържа исканията си.
Въз основа
на събраните по делото доказателства съдът
прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:
По приложеното ч. гр. д. № ***г. по описа на РС Н., по
което е издадена Заповед № ***г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с която ответникът е задължен да заплати на ищеца да
заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД- ищец сумите от 220,84лв.-
главница; 11,70лв.,
представляваща възнаградителна лихва за
периода от 05.04.2019
г. до 18.12.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението – 23.12.2019 г.
Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на което на основание чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване
на вземането си по заповедта за изпълнение срещу посочения длъжник в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе и дължимата държавна такса.
От представените по настоящето дело
доказателства се установява, че ответникът по делото е сключил с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ АД договор № *** г., съгласно който ищецът е предоставил на
ответника паричен кредит в размер на 2241,04лв. Съгласно договора ответникът е
следвало с 12 месечни вноски, всяка от по 218,50в. да погаси кредита, които
съставляват главница по заема, ведно с оскъпяването й, съгл.годишния процент на
разходите – 34,10% и ГЛП – 29,70% посочени в договора.
Общия размер на задълженията по договора,
съгласно посоченото в него са в размер на 2622лв.
По делото, наред с извлечението от
сметката на длъжника е представено в табличен вид информация за извършените от
длъжника плащания, които са до 17.04.2019 г., в общ размер на 2186,50лв.
Крайната дата на договора е до 05.05.2019 г. и към
датата на предявяване на вземането на кредитора (30.12.2019 г.) той е
падежиран, а вземанията по него са станали изискуеми.
От представените по делото договор и извлечение по
сметка на длъжника се установява, че в действителност ответницата има към ищеца
непогасени към дата 18.03.2020 г. задължения в размер на 430,22лв. главница, от
които ищецът претендира по заповедното производство сумата от 220,84лв.
Представеното копие от писмо до ответницата „последна
покана“ от 10.06.2019 г. и обратна разписка се установява, че писмото е
получено от ответницата на 21.06.2019 г. Съгласно писмото, ответницата е
уведомена, че дължи на ищеца по делото сумите 220,84лв. главница и 0,25 лв.
обезщетение за забава. В това писмо не се съдържа волеизявление, че кредиторът
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Такова не се и
налага, доколкото всъщност кредита е станал изцяло изискуем, поради изтичане на
крайната датата за плащане по него.
С оглед на горното, съдът намира, че претенцията на
ищеца за главница в размер на 220,84 лв. е основателна и доказана.
Доколкото се установи, че длъжникът е спрял плащанията
по договора на 05.04.2019 г. на основание чл.86 от ЗЗД и съгл. чл. 17, изр.1-во
от договора, същият дължи и съответното обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска. Съдът на основание чл. 162 от ГПК, изчисли с помощта на
електронен калкулатор на НАП, дължимата мораторна лихва за исковия период, от 05.05.2019
г. до 18.12.2019 г., размерът на обезщетението, в размер на законната лихва е 13.99лв., съгласно установеното чрез електронен
калкулатор на НАП.
Претендираната
от ищеца лихва е мораторна лихва, а не договорна лихва, и която се дължи от
датата на поискването й, от датата на отправената от кредитора до длъжника
покана. Определеният с поканата срок за изпълнение е 7 дни от получаването й,
което е на 21.06.2019 г. Следователно ответницата е изпаднала в забава от
28.06.2019 г. и от тази дата следва да се изчисли дължимата лихва.
Съгласно
повторно извършените изчисления за лихва с помощта на електронен калкулатор на НАП, дължимата
мораторна лихва за исковия период, от 29.06.2019 г. до 18.12.2019 г., размерът
на обезщетението, в размер на законната лихва е 10.61лв. съдът намира, че
претенцията на ищеца за лихва в размер на 11,70лв. е основателна за сумата от 10,61 лв. и
следва да се уважи в този размер, като се отхвърли за разликата над него.
Поради уважаване на главния иск, не са налице основания за произнасяне
по евентуалните осъдителни искове.
Относно
разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно
разноските в исковото производство.
Ищецът по делото е направил разноски в
размер на 125лв. за ДТ.
Освен разноски за ДТ ищецът е заплатил и
направил разноски за особен представител на ответника в размер на 100лв.
Ищецът претендира и разноски за
юрисконсулт в размер на минимално дължимото възнаграждение от 100лв. Съдът
намира, че размерът на възнаграждението за юрисконсулт отговаря минималния
посочен от чл. 25 от НЗПП вр. чл. 37 от ЗПП размер от 100лв.
Общо претендираните разноски по исковото
производство са в размер на 325лв.
Съдът констатира, че платената по делото
ДТ е в размер на 125лв., но в действителност се дължат 75лв. Платеното от 50лв.
в повече по делото като недължимо следва да се възстанови на ищеца, съгл. чл.
4б от ЗДТ, но след нарочна писмена молба от негова страна.
След приспадане, действително направени и дължими
по делото разноски са тези от 275лв.
С оглед изхода на процеса, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по
производството, съразмерно с уважената част от иска. Предявените искове са в общ размер на 232,54лв.,
а уважените са в размер на 231,45лв., поради което пропорционално на уважените
искове, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 273,71лв.
Ответникът не е направил разноски по делото.
Относно
разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната съдебна практика -
т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част на исковата
претенция и направените от последния разноски по заповедното производство.
По заповедното производство са присъдени
нразноски за ДТ в размер на 25лв. и са 50лв. за юрисконсулско възнаграждение,
общо 75лв.
С оглед на окончателното решение по
настоящето дело и установяването на дължимост на разноските пропорционално на
уважените искове, то ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в
размер на 74,65лв.
Водим от горното и на основание чл. 237 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл.
240 от ЗЗД, по отношение на Ю.Г.Б. с
ЕГН ********** ***, че вземането на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к 1766, ж.к. Младост
4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д., за сумата от 220,84 лв. (двеста и двадесет лева осемдесет
и четири стотинки) главница, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение № ***г.по ч.гр.д. № ***г. на НПРС – 23.12.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, СЪЩЕСТВУВА.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД, по
отношение на по отношение на Ю.Г.Б. с
ЕГН ********** ***, че вземането на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к 1766, ж.к. Младост
4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д., за сумата от 10.61лв.(десет
лева шестдесет и една стотинки) мораторна лихва за периода от 29.06.2019 г. до 18.12.2019
г., за която е издадена Заповед за изпълнение № ***г.по ч.гр.д. № ***г. на НПРС, СЪЩЕСТВУВА, като отхвърля иска за разликата над този размер до
11,70лв., представляваща лихва 05.05.2019 г. до 18.12.2019 г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, Ю.Г.Б.
с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК
*********, направени по делото разноски в размер на 273,71лв.
(двеста седемдесет и три лева седемдесет и една стотинки).
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1
от ГПК, вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, Ю.Г.Б. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК *********, присъдените по Заповед
за изпълнение № ***г.по ч.гр.д. № ***г. на НПРС разноски
в размер на 74,65лв.(седемдесет и четири лева шестдесет
и пет стотинки).
Указва
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
с ЕИК *********, че може да поиска в
едногодишен срок от ВЗС на решението по делото възстановяване на недължимо
платена ДТ за образуване на делото в размер на 50лв., на основание чл. 4б от
ЗДТ, като подаде писмена молба с посочена в нея банкова сметка.
***жен съд
Шумен в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК
препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в
сила, да се приложи и докладва по ч.гр.д.
№ ***г. на НПРС г.
Районен
съдия: ……………………………
Галина Николова