Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 07.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на осми
май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
6883 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът „Софийска вода” АД със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“, ул.“Бизнес парк София“ № 1, сграда 2А,
твърди, че доставил на ответницата питейна вода и отвеждал отпадъчните й води,
за имот, находящ се в ***, за което тя дължи заплащане на изразходената и
отчетена по водомерите й питейна вода и такса канал. Договорните отношения с
ответницата се основават на Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите. За периода 06.03.2012г. до 04.10.2017г. ответницата е ползвала
услугите на ищеца, но не е заплатила сумите за доставената й питейна вода и
такса канал в общ размер на 403.67 лева, за което са били издадени съответните
фактури. Фактурите за процесния период не са били платени в 30 дневен срок, в
резултат на което Г. е изпаднала в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва на основание чл.86 от ЗЗД в размер на 175.12 лева за периода
06.04.2012г. до 04.10.2017г. За дължимите суми подал заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 85514/2017г. по описа на
РС – гр.София, но ответницата подала срещу издадената заповед за изпълнение
възражение за недължимост на сумите по нея. Поради това моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на В.Г., че дължи сумите
от 403.67 лева главница за периода от 06.03.2012г. до 04.10.2017г. и лихва за
забава върху главницата в размер на 175.12 лева за периода от 06.04.2012г. до
04.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК –
06.12.2017г. и разноските по заповедното производство, по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 85514/2017г.
по описа на РС – гр.София, представляваща ползвана питейна вода и такса канал.
Претендира и направените по настоящото дело разноски.
Съдът, като взе предвид наведените от ищеца в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум,
квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.
ОтветницатаВеселина С.Г. оспорва
изцяло предявения иск. Прави възражение за изтекла погасителна давност на
вземанията за периода 06.03.2012г. до м.октомври 2014г. включително, а за останалата
част от исковия период твърди, че е заплатила ползваните от нея услуги на
ищеца.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не спори, че ответницата е потребител
на доставяна от ищцовото дружество питейна вода и последното отвежда
отпадъчните й води, като е абонат за имот, находящ се в *** и се намира в
договорни отношения с него основаващи се на Общите условия одобрени от ДКЕВР.
Ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК за
начислена от него на ответницата потребена вода и такса канал за периода от
06.03.2012г. до 04.10.2017г. по издадени фактури, въз основа на което било
образувано ч.гр.дело № 85514/2017г. по описа на РС – гр.София, но В.Г. подала
срещу издадената заповед за изпълнение възражение за недължимост на сумите по
нея. Заявлението по чл.410 от ГПК е било подадено от ищеца на 06.12.2017г.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза е видно какви парични суми е начислило
ищцовото дружество за потребена вода от ответницата, както и какви фактури са й
били издавани. За периода от
06.03.2012г. до 04.10.2017г. по издадените фактури общия размер на задължението
възлиза на 429.11 лева. Ответницата е извършила плащания с вносни бележки в общ
размер на 188.75 лева, като в същите е посочила основанието за плащане и кои
свои задължения погасява. Като се съобразят извършените плащания, то
неплатените задължения на ответницата по издадените фактури възлизат в общ
размер на 240.36 лева, дължими по фактури, издадени през периода от
06.03.2012г. до 04.12.2013г.
По делото са представени от страна
на ответницата и вносните бележки за извършените от нея плащания, които са
съобразени от вещото лице при изготвянето на съдебно-икономическата експертиза.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Искът е за установяване вземането на
ищцовото дружество по издадена в негова полза заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, който е предявен в срока по чл.415 от ГПК в
хипотезата на подадено възражение от ответницата срещу заповедта, поради което
искът се явява процесуално допустим.
По делото е доказано, че ответницата е
потребител на доставяна от ищцовото дружество питейна вода и последното отвежда
отпадъчните й води, като е абонат за имот, находящ се в ***
и се намира в договорни отношения с него основаващи се на Общите условия
одобрени от ДКЕВР.
Основното задължение на ответницата
като потребител и купувач на доставяната питейна вода е да заплаща по
определените цени и в предвидените за това срокове, уговорени в общите условия.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-икономическа експертиза е видно какви парични суми е начислило ищцовото
дружество за потребена вода от ответницата, както и какви фактури са й били
издавани. За периода от
06.03.2012г. до 04.10.2017г. по издадените фактури общия размер на задължението
й възлиза на 429.11 лева. Ответницата е извършила плащания с вносни бележки в
общ размер на 188.75 лева, като в същите е посочила основанието за плащане и
кои свои задължения погасява. Като се съобразят извършените плащания, то
неплатените задължения на ответницата по издадените фактури възлизат в общ
размер на 240.36 лева, дължими по фактури, издадени през периода от 06.03.2012г.
до 04.12.2013г. Съобразявайки експертизата, то искът за претендираната главница
в частта от 240.36 лева до пълния предявен размер 403.67 лева за периода от
05.12.2013г. до 04.10.2017г. се явява неоснователен и следва да се отхвърли,
тъй като В.Г. е заплатила тези парични суми и то преди подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК. По тази причина върху тази главница не се дължи и лихва за
забава, тъй като не е налице забава в плащането от страна на ответницата.
По отношение на посочените в икономическата
експертиза неизплатени задължения от страна на ответницата спрямо ищеца в общ
размер на 240.36 лева, дължими по фактури, издадени през периода от
06.03.2012г. до 04.12.2013г., съдът намира, че това задължение е погасено по
давност. Ответницата с отговора си своевременно е направила по делото
възражение за изтекла погасителна давност на вземанията за периода 06.03.2012г.
до м.октомври 2014г. включително. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012г. на ВКС, плащанията на потребителите на стоки и услуги, възникващи
на основание договори сключени с мобилни оператори, топлофикационни дружества,
електроснабдителни и водоснабдителни предприятия се явяват переодични плащания
и същите на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишна
давност. Тригодишната давност за вземането на ищеца за главницата от 240.36
лева по фактурите, издадени през периода от 06.03.2012г. до 04.12.2013г. е
изтекла на 04.12.2016г., а заявлението по чл.410 от ГПК е било подадено от
ищеца едва на 06.12.2017г. Поради погасяване по давност на главното задължение,
погасено по давност се явява и акцесорното за претендираните лихви за забава за
периода от 06.04.2012г. до 04.10.2017г. на основание чл.119 от ЗЗД. Поради
изложеното искът в частта за сумата от 240.36 лева, представляваща главница по
фактури издадени през периода от 06.03.2012г. до 04.12.2013г. и за сумата от
175.12 лева, представляваща лихва за забава за периода от 06.04.2012г. до
04.10.2017г., следва да се отхвърли като погасен по давност.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и предвид
отхвърлянето на предявения иск,ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответницата направените по настоящото дело разноски е тези направени по
заповедното производствов размер на 600.00 лева – заплатено възнаграждение на редовно
упълномощения адвокат.
Мотивиран така и на основание чл.422 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Софийска вода” АД със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.“Младост 4“, ул.“Бизнес парк София“ № 1, сграда 2А, ЕИК *********, против В.С.Г.
***, с ЕГН: **********, положителен установителен иск в частта, с който се иска
да се признае за установено, че ответницата дължи главница в частта от 240.36
лева /двеста и четиридесет лева и тридесет и шест стотинки/ до пълния предявен
размер 403.67 лева /четиристотин и три лева и шестдесет и седем стотинки/ за
периода от 05.12.2013г. до 04.10.2017г. по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 85514/2017г. по описа на РС
– гр.София, представляваща ползвана питейна вода и такса канал, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Софийска вода” АД със седалище
и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“, ул.“Бизнес парк София“ № 1,
сграда 2А, ЕИК *********, против В.С.Г. ***, с ЕГН: **********, положителен
установителен иск в частта, с който се иска да се признае за установено, че
ответницата дължисумата от 240.36 лева/двеста и четиридесет лева и тридесет и
шест стотинки/, представляваща главницаза ползвана питейна вода и такса канал
по фактури издадени през периода от 06.03.2012г. до 04.12.2013г. и за сумата от
175.12 лева /сто седемдесет и пет лева и дванадесет стотинки/, представляваща
лихва за забава за периода от 06.04.2012г. до 04.10.2017г.по издадената заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
85514/2017г. по описа на РС – гр.София, като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА Софийска вода” АД със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“, ул.“Бизнес парк София“ № 1, сграда 2А,
ЕИК *********, да заплати на В.С.Г. ***, с ЕГН: **********, сумата от 600.00
/шестстотин/ лева – направени по настоящото производство разноски и разноски
направени по заповедното производство - ч.гр.дело № 85514/2017г. по описа на РС
– гр.София, за заплатени възражения на редовно упълномощения адвокат.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: