Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град
Шумен, 28.04.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд– град Шумен, в публичното
заседание на осми април две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Маргарита Стергиовска
при участието на секретаря Св. Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията АД № 56 по описа за 2021 година на
Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Административното производство е образувано по реда на чл.145 и сл. АПК, по жалба от Е.И.Ш.
с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, чрез адв. Н., АК-Търговище, срещу
отказ от административна услуга с изх. № 94е-44/02.02.2021г. на Кмет на
с. Мостич във връзка с искане вх.№3/21.01.2021г.
за издаване на удостоверение за
наследници на лицето Ш.М.Я.- бивш жител на с.Мостич. В жалбата се изразява
несъгласие с постановения отказ, като
оспорващата се сочи, че на 05.02.2021г. е получила отказа за издаване на
удостоверение за наследници на дядо ѝ Ш.М.Я., тъй като не били декларирали,
че е женен повторно за лицето С. Ш., като за това лице имало данни от семейния
регистър. Счита, че няма как да декларира данни за такова лице, след като не са
били наясно с факта, че дядо им има повторен брак с посоченото лице, тъй като в
семейния регистър липсвал посочен номер на
акт за сключване на брак, което счита за обстоятелство, недоказващо по
категоричен начин, че дядо ѝ е
имал законен брак с лицето С. Ш., като последната му се явява наследник. Сочи,
че при снабдяване с удостоверение за наследници през предходни години,
приложени към жалбата, а именно №67/18.02.1992,
като съпруга на Ш.Я.е посочена Е. Я.,
починала на 05.03.1930г. - смъртен
акт №20. Сочи, че в отказа се съдържало
твърдение за липса на яснота бащата на
оспорващата И.Ш.М., починал на 07.10.1974г., Смъртен акт №34/07.10.1974г., издаден от Кметство
с.Мостич към датата на смъртта си е бил
със семейно положение женен, като съпругата му и майка на оспорващата А.М.М.,
за която се твърдяло, че няма отбелязване в графа „бележки“, но в личния регистрационен картон, както и в НБД
„Население“ на баща й И.Ш.М. за съпругата му е
отбелязано, че е със семейно положение разведена, от което бил направен
извод, че тя е сключвала втори брак с лице неизвестно за административния орган. Сочи се, че всяко лице след 1977г. има личен регистрационен
картон, където се записват всички данни във връзка с гражданското му състояние, ако има промяна в семейното положение,
то би следвало да бъде отразено. В
отказа се твърди, че в регистъра на с.Мостич
Ш.Я.има дъщеря Ф., родена през
1900г., като при подаване на заявлението е поискана информация за това лице Ф.,
за която оспорващата потърсила информация от Държавен архив - Шумен, но от там
получила отговор, че няма данни за търсеното лице. По отношение на втората
починала дъщеря на дядо ѝ Ш.Я.Н.Ш.,
която е била със семейно положение омъжена за А.А.С.и той бил сключил
повторен брак, за това липсват категорични данни, че бил осиновил доведения си
син, тъй като не е посочен номер на съдебно решение за осиновяване, за което
оспорващата е представила Удостоверение за наследници с изх.№15/27.08.2008г., в
което е отразено, че Н.Ш.М.няма наследници. Сочи, че при постановяването на отказа е допуснато
нарушение чл.35 от АПК, както и не са
събрани необходими доказателства с цел установяване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая. В постановения акт липсват фактически и
правни основания, поради което оспорващата счита, че е немотивиран, като е
посочена единствено разпоредбата на чл.8 от Наредба №РД-02-20-6/24.04.2012г. без да е конкретизирана съответната
алинея. От отказа не ставало ясно кои
регистри са били проверени от
длъжностното лице и за кои години се водят
такива регистри в кметството на с.Мостич. Счита, че след като са налице
данни за други наследници на общия
наследодател, за наследници на починалата му дъщеря Ф., родена през 1900 година, за наследниците
на И.Ш.М., за наследниците на Н.Ш.М., длъжностното е следвало да извърши
проверка, като прояви необходимата активност, доколкото не е извършена пълна
проверка на всички данни, подлежащи на регистрация в съответните регистри.
Отправено е искане да бъде отменен като незаконосъобразен, постановеният отказ,
както ида бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата, представляван от адв. Г. Б., ШАК оспорва жалбата. Сочи, че при
липсата на данни в регистрите, необходими за издаване на искания документ,
поради което липсва основание да издаде удостоверение за наследници.
Жалбата
е подадена в срок и от страна с правен интерес - заявител по смисъла на чл. 5, ал. 2 от НАРЕДБА № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г.
за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът,
като съобрази аргументите, изложени от страните, представените по делото
писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Административното
производство е започнало въз основа искане вх. №3/21.01.2021 г. за издаване на удостоверение за наследници от Е.И.Ш.
с ЕГН ********** за нейния дядо - Ш.М.Я.. Данните, които декларира
за починалото лице в искането са дата на раждане - *** и дата на смърт - 7.09.1959г. В искането като наследници са посочени: И.Ш.М.
– син, роден на ***г., починал на 07.10.1974 г.; М.И.Ш.-син; Е. И. Ш. – дъщеря;
Н.Ш.М., родена през 1916 г., починала през 1964 г.; И.Ш.М.-син, роден на *** г.
, починал 1982 г.; М.И.Ш.-син; Х.Ш.М.– син, роден на 29.101929 г., починал през
1991 г.; Ф.Х.Е.-дъщеря; Ф.Х.-дъщеря.
Въз основа на искането била
извършена проверка, подробно описана в становище рег. № ДА-01-980/25.03.2021 г.
с приложени писмени доказателства под опис, в регистрите за раждане, брак и
смърт на село Мостич от 1925 до 1950,съхранявани в Община Велики Преслав, семейни регистри
от 1929, 1948 и 1960,
които се съхраняват в Кметство
Мостич. Проверката била извършена отО.И., кмет на с. Мостич, Е. И.- специалист-
организатор, Б.М.- специалист ГРАО, Я.И.- юрисконсулт ГРАО.
Установено било, че Ш.М.Я.е
починал на 26.10.1959г. с акт за смърт № 94 / 27.10.1959, съставен в гр. Велики Преслав, със семейно положение „женен“, без ЕГН и ЛРК, където да са
описани неговите наследници. В Семейния регистър от 1929 г. на с. Мостич като съпруга на Ш. е вписана Е.Ш., родена на ***г., местожителство с. Махмудово, днес с. Мостич, за която е намерен акт за
смърт № 68 от 1939г. На друга страница на Семейния регистър от
1948г. на с. Мостич като съпруга на Ш. е вписана С. Ш., род. на ***г. Намерен е акт за брак между Ш. М.Х.А.А., но не е категорично установено,
дали става въпрос за същите лица, тъй като в акта за смърт на Ш. като баща е
записан М.Я., с фамилията „Х.“ не се среща никъде.
Констатирано е, че в искането
не е декларирано, че лицето е оставил съпруга, както и не е попълнено семейното
положение на Ш. Я.. От приложени към искането стари удостоверения, първото
издадено на 18.02.1992 е установено вписването като
съпруга на Е. М. Я. с акт за смърт № 20 от 05.03.1930 или 1936 /не се чете/, но няма информация къде е съставен,
приложени са азбучниците и от двете години от регистъра за смърт на В. Преслав,
тъй като през тези години актовете на с. Мостич са съставени във Велики
Преслав, където не фигурира лице с такива имена. Второто, издадено на
26.06.2007г. няма като наследник вписана съпруга, а на основание чл. 9 от Закона за наследството, следва на първо място да бъде вписана съпругата
на починалия.
Не са установени данни за
датата на смъртта на лице с име С., в Регистрите за смърт от 1925 до 1978г. на село Мостич са съставени в гр. Велики Преслав, където след
направена / от 1925г. до 1950/ справка не е намерен акт за смърт на такова лице.
На страницата, където С. е
вписана като съпруга, срещу нея е посочено с. Златар. След справка в кметство
Златар, е установено, че семейните регистри, които се съхраняват там са от
1958г., въпреки това е направена справка в наличните семейни регистри, но без
резултат.
Относно наследниците на сина
на Ш.Я.- И.Ш.М., роден на ***г., починал на07.10.1974г. със семейно положение -
женен, но в ЛРК, както и в НБД „Население“ съпругата му А.М.М. е със семейното
положение разведена, като липсват данни дали има сключен втори брак, а се
съхраняват в общината или кметството, където е сключен брака и доколкото липсва
такава информация в искането този факт не е установен на база наличните данни
по преписката.
В Семеен регистър на с. Мостич
фигурират като дъщери на Ш. Я. - Ф./ Ф. Ш., род. 1900г. и Н. Ш., род. 1916г.,
като за Ф./ Ф. Ш. липсват каквито и да било данни. От справка от Държавна
агенция „Архиви“ - гр. Шумен е видно, че не е намерен акт за раждане на Ф./Ф.,
не е намерен и акт за смърт, а в искането, заявителката не я декларира като
наследник.
Установено е, че Н. Ш. е
родена на ***г., починала на 18.04.1964г. със семейно положение
омъжена. От акта за смърт е установен том и страница от семеен регистър на с.
Мостич, където е записана като съпруга на А.А.С., АБ № 61 от 1938, Велики Преслав. Няма данни за деца. А. е сключил
втори брак с Е.Х.С., от който брак има дете. Предоставен бил заверен препис от
акта за раждане на М.. от Община Върбица, където има бележка за осиновяване от А.А.С..
На основание чл. 2, ал. 5 във вр. с чл. 8, ал.1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24 Април 2012 г. за издаване на удостоверения въз основа регистъра за население е
изискана информация от община Омуртаг, където по данни от НБД „Население“ е
последния постоянен адрес на А. С.., удостоверение за наследници, но в отговор
на искането е получен отказ за издаване на удостоверение за наследници, поради
липса на достатъчно данни за лицето.
На страницата от Семейния
регистър на с. Мостич, където С. е посочена като съпруга на Ш. Я., фигурира
като доведен син А. Ш.ов, род. на ***г., след справка в Регистъра
за раждане на с. Златар от 1932,
не е установено съставяне на акт на това лице,
направена е и справка в семейния регистър за село Златар, не е намерено такова
лице. Направена е справка и в Семейния регистър на с. Суха река, там също не са
открити данни за него.
По отношение наследниците по
закон - И. поч. 1982 и Х. - поч. 1991 е констатирано наличие на необходимите данни за издирване на техните наследници по закон.
С
оглед установеното при проверките е отказано извършването на административната
услуга, на основание чл.8 ал.2 от Наредба № РД -02-20-6 от 24.04.2012г. за
издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението поради липса
на данни, до предоставяне на официални документи от страна на заявителката.
Отказ изх. № 94-е-44/02.02.2021 г. на кмета на с. Мостич бил съобщен на
оспорващата на 05.02.2021 г., която недоволна го оспорила с жалба на 19.02.2021
г. пред ШАС.
Въз
основа на така установените факти, съдът намира, че оспорването е направено
срещу подлежащ на оспорване акт, в регламентирания от закона срок и от лице,
което има правен интерес от това производство, поради което същото е допустимо. Разгледано по същество се
явява неоснователно, по следните
съображения:
Съгласно изискванията
на чл. 168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за
законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен
акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът. При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите
основания, посочени в оспорвания отказ.
Оспореният
акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия и
в предвидената от закона писмена форма, в него се съдържат правни и фактически
основания за издаването му, т.е. е мотивиран. Спазен е материалният
закон и неговата цел.
Удостоверението за наследници
е официален удостоверителен документ, който дава право на наследниците да се
разпореждат с всички права и задължения на наследодателя си, по тази причина,
следва категорично и недвусмислено да се издирят всички наследници. Въз основа
на него може да удостовери връзката между посочените като наследници лица с
наследодателя.
В конкретния случай лицето, за
което се иска удостоверение за наследници - Ш.Я.е роден преди повече от 140 години, поради което и единствените източниците са семейните регистри,
където са описани - домакин и членовете на домакинството и регистрите за
раждане, брак и смърт, които регистри са официални документи и имат по- голяма
сила от семейните регистри. От доказателствата по делото се потвърждават
констатациите в хода на административната проверка, предхождаща постановяването
на отказа за отсъствие на информация за част от лицата, посочени като
наследници, както и наличието на противоречиви данни за семейното положение на
наследодателя.
В тази връзка, съдът изяло
възприема констатациите в хода на проверката, доколкото същата е подробна и обстойна,
търсени са различни източници на информация от държавни и общински институции,
но такава не е събрана в достатъчен обем, което е обусловило законосъобразното
постановяване на отказ по реда на чл.8 ал.2 от Наредбата.
Съгласно
чл. 10, ал. 1 от НАРЕДБА № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г.
за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението "Удостоверение за наследници се издава само за
лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на
населението и за които има съставен акт за смърт. "
Съгласно
чл. 8, ал. 2 от НАРЕДБА № РД-02-20-6 от
24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на
населението "Когато в регистъра
на населението липсват данни за издаване на съответното удостоверение,
длъжностното лице прави мотивиран отказ по реда на Административнопроцесуалния кодекс. "
Съгласно
чл. 542, ал. 1 от ГПК "Когато законът предвижда, че известен факт с правно
значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежен ред (като
например свидетелство за завършено образование, акт за гражданско състояние и
други), и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен или
съставеният е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде
възстановен, лицето, което черпи права от този факт, може да иска с молба до
районния съд да установи факта и когато това е необходимо, да разпореди да се
състави съответният документ. "
При
тази нормативна уредба, която напълно съответства на фактите по случая,
съответно при липсата на смъртен акт и записи в съответните регистри е
очевидно, че исканото удостоверение за наследници е нямало как да бъде
издадено, а заявителят е следвало да упражни правата си по реда на ГПК и след
успешно провеждане на съответно охранително производство да поиска да се
състави съответния документ и едва след това да поиска издаване на
удостоверението.
При
така изложеното следва да бъде постановено решение, с което жалбата да бъде
отхвърлена.
Мотивиран
от изложеното, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на жалба от Е.И.Ш. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***,
чрез адв. Н., АК-Търговище, срещу отказ от административна услуга с изх. №
94е-44/02.02.2021г. на Кмет на с. Мостич във връзка с искане вх.№3/21.01.2021г. за издаване
на удостоверение за наследници на лицето
Ш.М.Я.- бивш жител на с.Мостич.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез
връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: