РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. София, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20231110205037 по описа за 2023 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и
е образувано по жалба на К. М. З. от гр. София, чрез адв. Д. М. - САК срещу
наказателно постановление (НП) №23-4332-002439/21.02.2023 г. на началник
сектор към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна
полиция“ (О „ПП“) при СДВР, с което му е наложено административно
наказание на основание чл.183, ал.5, т.2 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) глоба в размер на 100 (сто лева) лв. за нарушение на чл.119, ал.1 от
ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на НП като незаконосъобразно, издадено
при грубо нарушаване на законовите норми, неспазване на установената
форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила
и противоречие с материалноправните разпоредби, както и се оспорва
фактическата обстановка.
Жалбоподателят редовно призован се явява лично и с упълномощен от
него процесуален представител. Жалбата се поддържа в хода на съдебното
следствие. По същество се пледира за уважаването й, тъй като констатациите
на административнонаказващия орган е въз основа на споделеното от другите
1
очевидци, които не са възприели обстановката, а от показанията на свидетеля
Г. се установявало, че той тръгнал да пресича без да има право, тъй като пред
него се намирало трамвайно превозно средство, което било с предимство,
като свидетелят бил хвърлил бутилката явно възприемайки го от по-далеч.
Претендират се разноски.
За органа издал наказателното постановление не се явява представител
и не е изложено становище по същество.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени доказателства:
На 12.02.2023 г. около 15:30-16:00 часа жалбоподателят З. бил на работа
като разносвач в „Тейкауей“ и управлявал автомобил марка „Опел“, модел
„Корса“, с ДК № *****, пътувайки за доставка към адрес в гр. *****, бул.
„*****“. По това време по пешеходната пътека срещу №30 бил спрял
свидетеля Г., който държал в ръка пластмасова бутилка с вода. Същата била
маркирана с пътна маркировка М 8. Пред свидетелят Г. преминавал трамвай,
който бил с предимство за преминаване по пътния участък и нямало как да
продължи да пресича, а в същото време автомобилът, управляван от
жалбоподателят бил в опасна близост до Г. и стреснат от това той хвърлил
бутилката с вода по автомобила и улучил предното стъкло на същия, което се
счупило. Изнервен и ядосан от случилото се жалбоподателят З. излязъл от
автомобила и поискал от свидетеля Г. да му заплати счупеното предно стъкло
на автомобила. Двамата пресекли булеварда и на тротоара продължили
пререканията си във връзка със ситуацията. Жалбоподателят хванал
свидетеля Г. в предната част откъм врата якето му и завъртайки се двамата
паднали. Събрали се минувачи. Подаден бил сигнал на тел.112, като и
жалбоподателят също бил един от сигналистите. На място дошла полиция, а
именно свидетеля Б., както и служители на КАТ, сред които бил свидетеля Р..
Снети били сведения от участниците, както и от случайните очевидци. Била
съставена докладна записка по случая от свидетеля Б.. Били изготвени
предупредителни протоколи към двамата участника в свадата. По повод
подадено заявление от З. в СРП била образувана пр. пр. №11729/2023 г. по
описа на СРП, по която с Постановление от 10.03.2023 г. прокурор при СРП е
постановил отказ да се образува досъдебно производство с мотив, че не е
осъществено престъпление „хулиганство“, а състав на чл.216, ал.4 от НК, но с
2
оглед ниската стойност на нанесената щета по автомобила и останалите
особености на същия е прието, че се касае за такъв, който е маловажен по
смисъла на чл.93, т.9 от НК.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) на 12.02.2023 г. серия GA, бланков номер 885004 на жалбоподателя
за нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП.
Съставеният АУАН на жалбоподателя е от оправомощено лице по
силата на Заповед № 513з-4531/31.05.2022 г. на директора на СДВР: Р. Р. Р. -
полицай при СДВР.
Срещу АУАН било депозирано писмено възражение от жалбоподателя.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление от началник сектор към СДВР, О „ПП” при СДВР като
оправомощено длъжностно лице по силата на Заповед №8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Установява се от
Заповед № 8121К-13312/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, че
Д. Д. Д. е назначена на длъжност началник на 03 сектор „Административно
обслужване“ към Отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на
вътрешните работи и е встъпила в тази длъжност, видно от приложения акт за
встъпване на 29.10.2019 г.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Р., Б. и Г., както и приетите писмени доказателства, включително
приобщената прокурорска преписка. Посочените доказателства помежду си
са непротиворечиви и не са налице основания да се излага от съда защо се
приемат едни, а други не. Следва да се отбележи, че показанията на
свидетелите в хода на съдебното следствие бяха пълни, логични и
непротиворечиви, относно фактите, които са от предмет на доказване, но
същите не бяха обстоятелствени.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване и в предвидения от закона 14-дневен
срок, доколкото НП е връчено на жалбоподателя на 10.03.2023 г., а въззивната
жалба е била депозирана чрез административнонаказващия орган на
3
15.03.2023 г., като разгледана по същество същата се явява неоснователна,
поради следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН, както и издаденото въз основа
на него НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези
административни актове и процедурата по съставянето им, намира, че същите
не страдат от пороци и са законосъобразно издадени. АУАН е съставен, а НП
е издадено от съответните компетентни органи. НП е съставено след като са
събрани относимите към деянието доказателства и след тяхната преценка от
административнонаказващия орган. Фактическата обстановка на
нарушението, както в акта, така и в НП е описано до степен, че е разбираемо
и ясно, като същото съответства на посочената като нарушена правна норми
от ЗДвП. В НП е посочено, че подадените от жалбоподателя възражения са
неоснователни. Както АУАН, така и НП са съставени, съответно издадени в
сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Предвид на това съдът не намира основания за отмяната на атакуваното
наказателно постановление, поради нарушаване на процесуалните норми.
По безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани доказателства
по делото се установява извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина
В случая жалбоподателят е осъществил визираното в АУАН и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление административно
нарушение. От обективна страна същият като водач на моторно превозно
средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) не е пропуснал преминаващ
по пешеходната пътека, тип „зебра” пешеходец. Същата е била маркирана с
пътна маркировка М 8. Разпоредбата на чл. 119, ал.1 от ЗДвП предвижда
задължение за водачът на нерелсово ППС при приближаване към пешеходна
пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по
нея пешеходци, като намали скоростта или спре. От субективна страна
деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл, тъй като
жалбоподателя като правоспособен водач е следвало да съобрази поведението
си с изискванията на закона и да спре или намали, управляваното от него
4
ППС, за да пропусне пресичащия пешеходец. С горното си поведение същия
е осъществил състава на чл.119, ал.1 от ЗДвП, което като правна
квалификация е вярно отразено от административно-наказващия орган.
Установи се от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели Р. и Б., включително свидетеля Г., че последният е бил на
пешеходната пътека, когато е установил в опасна близост до себе си
автомобила, който жалбоподателя е управлявал. Именно и това, че същият не
го пропуска го е мотивирало да привлече вниманието на водача, за да спре,
като хвърлил бутилка с минерална вода, която държал в ръка. Като съдът не
установи от кредитираните доказателства различна от изложената в АУАН и
НП фактическа обстановка.
Налице са предпоставките за носене на административнонаказателна
отговорност по чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП глоба в размер на 100 лв. Като
санкционната норма е относно нарушение за водач, който не осигури
предимство, когато преминава през пешеходна пътека.
Налице е съответствие между квалификацията на нарушението и словесното
му изписване.
При определянето на административното наказание са спазени
изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, като е наложено на
жалбоподателя съответното на извършеното нарушение, а именно глоба в
предвидения в закона размер от 100 лв.
С така наложеното наказание по административен ред, съдът счита, че ще
бъдат постигнати целите на административното наказване посочени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Поради горното НП като законосъобразно следва да бъде потвърдено
изцяло.
Не се претендират разноски от наказващия орган до приключване на
делото в първата инстанция, като крайният момент, в който могат да бъдат
поискани такива е устните състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към
която препраща разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща
разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, поради което и съдът не се произнася
по същите.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-4332-
002439/21.02.2023 г. на началник сектор към СДВР, О „ПП“ при СДВР , като
законосъобразно.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр. София на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6