№ 197
гр. Варна, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Георги Йовчев
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20253001000188 по описа за 2025 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на А. С. Н. от
гр.Добрич срещу решение № 117 от 01.12.2024г. по търг.дело № 92/24г. по
описа на Окръжен съд – Добрич, в частите му, с които са отхвърлени
предявените от него срещу ЗД „Евроинс“ АД със седалище гр.София искове за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП,
настъпило на 02.10.2023г. в гр.Добрич, по бул.“25-ти септември в посока
гр.Варна, малко след кръстовището с път II-97 по вина на водача на лек
автомобил „Фолксваген Туран“ с ДКН ХХ ХХХХ ХХ, застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
разликата над 60 000лв. до 120 000лв., в частта му, с която е отхвърлен искът
за обезщетение за забава върху дължимото обезщетение за неимуществени
вреди за периода от 27.01.2024г. до 27.06.2024г. за разликата над 3 287лв. до
5 516.64лв., в частта му, с която е отхвърлен искът за обезщетение за
имуществени вреди /медицински изделия – ортопедия, потребителска такса,
постелъчно бельо и лекарствени препарати/ в резултат на същото ПТП за
разликата над 2 277.50лв. до 4 953.14лв. и в частта му, с която е отхвърлен
искът за обезщетение за забава върху дължимото обезщетение за
1
имуществени вреди за периода от 27.01.2024г. до 27.06.2024г. за разликата над
124.77лв. до 273.25лв.
Във въззивната жалба се твърди че решението в обжалваните му части е
неправилно поради липса на анализ на събраните по делото доказателства.
Оспорва извода на съда за наличие на съпричиняване от страна на
пострадалия поради това, че е пътувал в автомобила без правилно поставен
обезопасителен колан, както и определения от съда процент на съпричиняване
на вредоносния резултат от ½.
Подробно описва във въззивната жалба механизма на ПТП,
претърпените травматични увреждания, събраните по делото доказателства.
Споделя като правилен извода на първоинстанционния съд за размера на
обезщетението за неимуществени вреди от 120 000лв. Твърди, че изводът за
наличие на съпричиняване от негова страна в размер на ½ не кореспондира с
разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД и а установената трайна съдебна практика.
Излага, че дори и да се приеме, че е налице съпричиняване поради това, че е
бил без поставен обезопасителен колан, процентът на съпричиняване е
необосновано завишен. Твърди, че не може да бъде тъждествено неговото
поведение със степента на вина на водача на автомобила. Сочи, че при
определяне степента на съпричиняване подлежи на съпоставка тежестта на
нарушението на деликвента и това на увредения, за да бъде установен
действителния обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпване на ПТП.
Твърди, че в настоящия случай поведението на пострадалия не е тъждествено
с това на деликвента, който е нарушил задълженията, регламентирани в чл.20
ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като се има предвид, че вменената отговорност на водача
на МПС за осигуряване безопасността на движението е завишена спрямо тази
на останалите участници в движението. Позовава се на съдебна практика, в
която съотношението на съпричиняване е определено съответно 90 % за
водача и 10 % за пътуващия в колата.
Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в
обжалваните от него отхвърлителни части и да уважи предявените искове в
пълен размер, ведно със законна лихва, считано от 18.06.2024г. до
окончателното изплащане. Претендира направените по делото разноски. В
съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържа жалбата и моли
съда да я уважи.
2
Въззиваемата страна ЗД „Евроинс“ АД със седалище гр.София, в
депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище
за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди решението
в обжалваните му части, претендира направените по делото разноски. В
съдебно заседание, редовно призовани, не се явява представител, не изразява
становище по жалбата.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл.432 от КЗ от А. С. Н. срещу
„ЗД Евроинс“ АД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120
000лв. и за обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 953.14лв.,
претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие на 02.10.2023г.,
причинено виновно от И Е И при управление на лек автомобил „Фолксваген
Туран“ с рег.№ ХХ ХХХХ ХХ, при сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва.
Решението в частите му, с които е присъдено обезщетение за неимуществени
вреди в размер на сумата 60 000лв. и обезщетение за имуществени вреди в
размер на сумата 2 277.50лв., ведно със съответните законни лихви е влязло в
сила. Предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния
съд само в отхвърлителните му части.
С оглед влязлото в сила решение на първоинстанционния съд и
предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира, че
пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътно-
транспортното произшествие на 02.10.2023г., вината на водача И Е И и
механизмът на пътно-транспортното произшествие. Не е спорно, че между
застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е
причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”,
действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива
отговорността на застрахователя за причинени от Исмаил вреди при
управлението на лекия автомобил.
Няма спор пред въззивна инстанция по отношение на претърпените от
въззивника Н. увреждания и травми в резултат на ПТП. Няма въведено
3
оплакване пред въззивния съд по отношение на определения от първата
инстанция по справедливост размер на обезщетението за неимуществени
вреди, както и на приетия за доказан и основателен размер на обезщетението
за имуществени вреди, съответно 120 000лв. и 4 554.99лв.
Спорно пред въззивния съд е само наличието на съпричиняване от
страна на пострадалия и евентуално неговия размер.
По възражението за съпричиняване:
Възражението за съпричиняване е направено своевременно като се
твърди, че пострадалият Н. е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат, поради това че е пътувал в автомобила без правилно поставен
обезопасителен колан. В тежест на застрахователното дружество е да докаже
при условията на главно и пълно доказване, поведението на пострадалия,
допринесло за настъпване на вредоносния резултат.
В константната и задължителната практика на ВКС последователно е
поддържано становището, че за да е налице съпричиняване по смисъла на
чл.51 от ЗЗД като основание за намаляване на дължимото от делинквента или
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение,
е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл с поведението си за
вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 от
ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би
се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до
увреждането като неблагоприятен резултат.
Не е спорно пред въззивна инстанция, че Н. е бил пътник в автомобила,
пътувал на задна дясна седалка. Установено е от приетите по делото съдебно-
автотехническа и съдебно – медицинска експертиза, обективно и компетентно
дадени, неоспорени от страните и кредитирани от въззивния съд изцяло, че
автомобилът, в който е пътувал пострадалия, е оборудван с предпазни колани
на всички места, включително и трите места на задната седалка. Установено е
по убедителен начин от експертите, че пострадалият Н. е бил без правилно
поставен обезопасителен колан. От обясненията на експерта – лекар –
ортопед, дадени в съдебно заседание при изслушването му, ако Н. е бил с
правилно поставен обезопасителен колан тялото щеше да остане задържано
облегнато на седалката и нямаше да получи уврежданията в областта на
4
челото и крака.
С оглед на така установеното, въззивният съд намира, възражението на
застрахователя за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия за
доказано и основателно.
При определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка
тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде
установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за
настъпването на пътното произшествие. Паралелът и сравнението на
поведението на участниците в ПТП, с оглед правилата, които всеки е длъжен
да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния
принос и за разпределянето на отговорността за причиняването на деликта.
Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с останалите
обективни и субективни фактори, причинили пътното произшествие, ще
определят и приноса му за настъпването на вредите.
С оглед на така изложеното, въззивният съд приема за доказано
направеното възражение за съпричиняване като определя приноса на
пострадалият Н. в размер на 30 %. При определяне на по-голяма отговорност
на водача на автомобила, съдът отчита че именно неговото поведение и
неговите нарушения са причина за ПТП, а с нарушенията на правилата на
чл.137а от ЗДвП от страна на пострадалия Н., пътник в автомобила
„Фолксваген Туран“, същият сам се е поставил в риск и е улеснил
настъпването на вредоносните последици.
Предвид на така изложеното, безспорните пред въззивна инстанция
размери на обезщетенията и определеният от въззивния съд различен процент
на съпричиняване, дължимите обезщетения следва да бъдат определени
съответно на 84 000лв. за неимуществените вреди и 3 188.49лв. за
имуществените вреди. Поради което и решението на първоинстанционния съд
в отхвърлителните му части за разликата над 60 000лв. до 84 000лв. и над
2 277.50лв. до 3 188.49лв. следва да бъде отменено и тези разлики присъдени,
ведно със законна лихва от завеждане на иска в съда. До размера на
претендираните 120 000лв. и 4 554.99лв. решението в отхвърлителните му
части следва да бъде потвърдено.
Въззивникът - ищец Н. е предявил претенциите си за обезщетение за
забава в плащането за периода от 27.01.2024г. до 17.06.2024г. като
5
самостоятелни искове в претендирани от него размери. Оплаквания по
отношение на периода няма. С оглед увеличения размер на главниците, следва
да бъде присъдена за същия период и законна лихва върху разликата.
Изчислени от съда с помощта на програмен продукт Апис, законните лихви
върху по-високия размер на обезщетенията са съответно 4 601.26лв. и
174.63лв. Поради което и решението на първоинстанционния съд в
отхвърлителните му части за разликата над 3 287лв. до 4 601.26лв. и над
124.77лв. до 174.63лв. следва да бъде отменено и тези разлики присъдени. До
размера на претендираните 5 516.64лв. и 273.25лв. решението в
отхвърлителните му части следва да бъде потвърдено.
Предвид изменения размер на присъдените обезщетения следва да бъдат
коригирани и присъдените от първата инстанция разноски, които да бъдат
съответни на уважената част от исковете. Дължимите по реда на чл.38 от ЗА
разноски в полза на процесуалния представител на ищеца са в размер на
сумата 6 732лв., поради което и разликата над присъдените 5 905лв. до този
размер, а именно сумата 827лв. следва да бъде присъдена с настоящето
решение. Дължимите в полза на застрахователното дружество разноски,
съразмерно отхвърлената част от исковете са в размер на 350.59лв., поради
което и решението в осъдителната му част за разликата над тази сума до
присъдените 577.18лв. следва да бъде отменено.
За въззивна инстанция съобразно предмета на въззивно производство и
уважената част от исковете в полза на въззивника Н. следва да бъдат
присъдени направени разноски в размер на сумата 2 880.20лв.,
представляващи държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение. В
полза на застрахователното дружество съобразно направеното искане и на
основание чл.78 ал.8 от ГПК следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150лв.
С оглед увеличения размер на уважената част от исковете в полза на
бюджета на съда, следва да бъде присъдена дължимата за първа инстанция
държавна такса, доколкото ищецът е бил освободен от заплащането и.
Застрахователното дружество ответник следва да бъде осъдено да заплати
още сумата 1 049лв., представляваща държавна такса. В тежест на
застрахователя следва да бъдат възложени и изплатените от бюджета на съда
разноски за експертизи, които съразмерно уважената част от исковете са в
6
размер на сумата 656.87лв. Или с настоящето решение застрахователят следва
да бъде осъден да заплати разликата над присъдените от първата инстанция
401.94лв., или още сумата 254.93лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 117 от 01.12.2024г. по търг.дело № 92/24г.
по описа на Окръжен съд – Добрич, в частите му, с които са отхвърлени
предявените от А. С. Н. от гр.Добрич срещу ЗД „Евроинс“ АД със седалище
гр.София искове за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на ПТП, настъпило на 02.10.2023г. в гр.Добрич, по бул.“25-ти
септември в посока гр.Варна, малко след кръстовището с път II-97 по вина на
водача на лек автомобил „Фолксваген Туран“ с ДКН ХХ ХХХХ ХХ,
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за разликата над 84 000лв. до 120 000лв., в частта му, с
която е отхвърлен искът за обезщетение за забава върху дължимото
обезщетение за неимуществени вреди за периода от 27.01.2024г. до
27.06.2024г. за разликата над 4 601.26лв. до 5 516.64лв., в частта му, с която е
отхвърлен искът за обезщетение за имуществени вреди /медицински изделия –
ортопедия, потребителска такса, постелъчно бельо и лекарствени препарати/ в
резултат на същото ПТП за разликата над 3 188.49лв. до 4 953.14лв. и в частта
му, с която е отхвърлен искът за обезщетение за забава върху дължимото
обезщетение за имуществени вреди за периода от 27.01.2024г. до 27.06.2024г.
за разликата над 174.763лв. до 273.25лв.
ОТМЕНЯВА решение № 117 от 01.12.2024г. по търг.дело № 92/24г. по
описа на Окръжен съд – Добрич, в частите му, с които са отхвърлени
предявените от А. С. Н. от гр.Добрич срещу ЗД „Евроинс“ АД със седалище
гр.София искове за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на ПТП, настъпило на 02.10.2023г. в гр.Добрич, по бул.“25-ти
септември в посока гр.Варна, малко след кръстовището с път II-97 по вина на
водача на лек автомобил „Фолксваген Туран“ с ДКН ХХ ХХХХ ХХ,
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за разликата над 60 000лв. до 84 000лв., в частта му, с която
е отхвърлен искът за обезщетение за забава върху дължимото обезщетение за
7
неимуществени вреди за периода от 27.01.2024г. до 27.06.2024г. за разликата
над 3 287лв. до 4 601.26лв., в частта му, с която е отхвърлен искът за
обезщетение за имуществени вреди /медицински изделия – ортопедия,
потребителска такса, постелъчно бельо и лекарствени препарати/ в резултат
на същото ПТП за разликата над 2 277.50лв. до 3 188.49лв. и в частта му, с
която е отхвърлен искът за обезщетение за забава върху дължимото
обезщетение за имуществени вреди за периода от 27.01.2024г. до 27.06.2024г.
за разликата над 124.77лв. до 174.63лв., както и в частта му, с която А. С. Н. е
осъден да заплати на ЗД „Евроинс“ АД разноски за разликата над 350.59лв. до
присъдените 577.18лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД със седалище
гр.София, адрес на управление гр.София, бул.“Христофор Колумб“ № 43, ЕИК
********* да заплати на А. С. Н. от гр.Добрич, ЕГН ********** още сумите,
както следва: сумата 24 000лв. /двадесет и четири хиляди лева/, разлика над
60 000лв. до 84 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 02.10.2023г. в
гр.Добрич, по бул.“25-ти септември в посока гр.Варна, малко след
кръстовището с път II-97 по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген
Туран“ с ДКН ХХ ХХХХ ХХ, застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 18.06.2024г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата 1 314.26лв. /хиляда триста и четиринадесет лева и
двадесет и шест стотинки/, разликата над 3 287лв. до 4 601.26лв.
представляваща обезщетение за забава върху дължимото обезщетение за
неимуществени вреди за периода от 27.01.2024г. до 27.06.2024г. за; сумата
910.99лв. /деветстотин и десет лева и деветдесет и девет стотинки/, разлика
над 2 277.50лв. до 3 188.49лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди /медицински изделия – ортопедия, потребителска такса, постелъчно
бельо и лекарствени препарати/ в резултат на същото ПТП, ведно със законна
лихва върху тази сума, считано от 18.06.2024г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата 49.86лв. /четиридесет и девет лева и осемдесет и шест
стотинки/, разлика над 124.77лв. до 174.63лв., представляваща обезщетение за
забава върху дължимото обезщетение за имуществени вреди за периода от
27.01.2024г. до 27.06.2024г.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД със седалище
8
гр.София, адрес на управление гр.София, бул.“Христофор Колумб“ № 43, ЕИК
********* да заплати на Адвокатско дружество „Я. и съдружници“, със
седалище гр.Добрич, още сумата 827лв. /осемстотин двадесет и седем лева/ с
ДДС, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за първа
инстанция за процесуално представителство на А. С. Н..
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД със седалище
гр.София, адрес на управление гр.София, бул.“Христофор Колумб“ № 43, ЕИК
********* да заплати на А. С. Н. от гр.Добрич, ЕГН ********** сумата
2 880.20лв. /две хиляди осемстотин и осемдесет лева/, представляваща
направени за въззивна инстанция разноски – държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА А. С. Н. от гр.Добрич, ул.“П.Р.Славейков“ 23, ЕГН
********** да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД със
седалище гр.София, ЕИК *********, сумата 150лв. /сто и петдесет лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД със седалище
гр.София, адрес на управление гр.София, бул.“Христофор Колумб“ № 43, ЕИК
********* да заплати по сметка на Апелативен съд гр.Варна сумата 254.93лв.
/двеста петдесет и четири лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща
дължими разноски от бюджета на съда, направени от първата инстанция и
сумата 1 049лв. /хиляда и четиридесет и девет лева/, представляваща дължима
държавна такса за първа инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9