Р Е
Ш Е Н
И Е
№……….
гр.София, 31,01,2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І 14 състав в открито
заседание на шести ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При
участието на секретаря Красимира Г., като разгледа докладваното от съдия
М.Апостолова гр.дело № 11270 по описа за 2016год, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Дял Първи, Глава Дванадесет от ГПК, образувано след отменително Решение
№ 104 от 13,09,2016год., постановено по
гр.д. № 5693/2015год. на ВКС, IV Г.О., с
което, по реда на чл. 307 от ГПК, е отменено Решение № 2077/07,11,2013год. на
Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав, постановено по гр.д. № 3606/2012год. и делото е върнато на
Софийски градски съд за разглеждане от нов състав поради неучастие на задължителен
необходим другар -К.С.Ф..
Образувано
е по предявени от С.Г.Г. и Т.Г.Г./
конституиран в съдебно заседание на 14,10,2013год. в САС/ срещу Б.Й.Ф. и К.С.Ф. обективно съединени
искове, с пр. основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗС за признаване спрямо ответниците,
че ищците са собственици на следния недвижим имот:
Апартамент
№ 72, находящ се в гр. София, р-н „**********“, ул. „**********със
застроена площ 129.25 кв.м., състоящ се от четири стаи, кухня, баня клозет,
мокро помещение, предверие, коридори и три балкона, при
съседи отгоре - апартамент № 73, отдолу
апартамент № 71, от север - двор и вход „Ж“; от юг -апартамент № 64, от изток - двор и от запад -асфалтиран двор,
заедно с мазе № 6, със застроена площ от 6.60 кв.м., заедно с 6.280% ид. ч. от общите части на сградата и 0.682 % ид. ч. от правото на строеж върху УПИ, целият с площ 8500
кв.м., съставляващ парцел I от кв.
133д по плана на гр. София, м. „Красно село – плавателен канал“, а съгласно одобрени
кадастрална карта и кадастрални регистри – самостоятелен обект в сграда № 1 с
идентификатор № 68134.1005.186.1.72, с прилежащи части мазе № 6, с площ от 6.60
кв.м. и 6.280% идеални части от общите части на сградата, разположен в поземлен
имот с идентификатор № 68134.1005.186, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на съответния етаж 68134.1005.186.1.64, под обекта
68134.1005.186.1.71, над обекта 68134.1005.186.1.67 и 68134.1005.186.1.73, на
основание придобивна давност, итекла
в периода от 15,12,1995год. до 15,12,2005год., както и при условията на
евентуалност, предявен иск с правно основание чл. 72 от ЗС, за заплащане на сумата
от 70000 лв., представляваща ивършени от ищците
подобрения в имота, уточнени по молба от 01,11,2012год./стр.81 САС/, извършени
в периода от м.декември 1995год. до месец септември 2009год.
В
исковата молба се излагат доводи, че ищците са
придобили процесния имот на основание
осъществено непрекъснато владение в продължение на десет години като
фактическата власт върху имота е предоставена във връзка с договор от
05,04,1994год., имащ характер на договор за строителство и предварителен
договор, без да са налице условията на добросъвестно владение, но при знанието
и липсата на противопоставяне на ЖСК "Б.Х." и ответника. Поддържа се,
в случа на неоснователност на исковата претенция за собственост да бъдат
заплатени подобренията в имота на стойност в размер на 70000лв. С молба от
05,06,2016год. по гр.д. № 11270/2016год на СГС, I-14
с-в, се сочи на нововъзникнало обстоятелство -
изтекла придобивна давност за периода от 11,11,2009год. до 27,03,2017год., което на осн.чл.115,
б.“ж“ ЗЗД не следва да бъде съобразено.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират разноски.
Ответниците - Б.Ф. и К.Ф., в законоустановения
срок по чл. 131 от ГПК, излагат становище за неоснователност и недопустимост на
исковата претенция. Твърди се процесният имот да се намира в сграда, собственост на ЖСК „Б.Х.“,
която кооперация не е прекратена. Излага съображения, че с влязло в сила
решение по гр.д. № 18345/2006год., СРС, 43 с-в, е решен въпросът за
собствеността по отношение на процесния имот. Това
решение е задължително за съдилищата при
условията на чл. 297 от ГПК и въпросът за собствеността не може да бъде
пререшаван. Поддържа, че доколкото праводателя на ищцата- не е собственик на процесния апартамент и владението не можело да се основава
на предварителен договор и приемо предавателен
протокол съставен от него. Навежда доводи, че не се доказва настъпването на
предпоставките за придобиване на имота, чрез изтичане на придобивна
давност по отношение на него. Твърди, че представения от ищцата констативен
нотариален акт от 2009год. не поражда
посочените в него права. Посочва, че с представения нотариален акт за поправка №23/2010год.
не се извършва поправка на грешка в първоначалния такъв, а се извършва негово
изменение. Посочва, че представените по делото договор за изграждане и продажба
на готов строителен продукт от 05,04,1994год., сключен между ищцата и трето
лице за делото „Б.“ ЕООД и подписан от тези лица приемно-предавателен протокол
от 15,12,1995год. са частни и не носят достоверна дата по отношение на
ответника. Твърди, че документът, който обосновава началото на давностното владение – приемо-предавателния
протокол от 15,12,1995год., представлява едностранно изявление на лицето, което
се ползва от него. Оспорв се автентичността на подписите
върху тези два документа, пложени за ищцата С.Г..
Посочва се, че придобивната давност се опровергава и
от направеното с писмена молба от
29,05,2007год. по гр.д. № 18345/2006год., СРС, 43 с-в изявление на съпругът
ѝ Т.Г., че държи имота от името и за сметка на лицето С.П.. Твърди, че не
може да се установи, считано от кога точно е налице годен обект, върху който
може да се установи владение. Налице е законова забрана за придобиване на имота
по давност, тъй като е налице съсобственост с общината. Оспорва и предявения иск за подобрения по
основание и размер. Ответникът-К.Ф. релевира възражение за настъпила погасителна давност на
вземанията на ищците за подобрения. Съобразно
изложеното е заявено становище за неоснователност на исковите претенции.
Претендират разноски.
При така
изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема
за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен
нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 162, том XI, дело № 2251/1975год., /л.
131 от САС/, с който на Творческия фонд
на съюза на Б.Х. се признава право на собственост, придобито чрез отчуждение,
върху имоти с пространство от 8500 кв.м., съставляващо парцел IV, квартал 133.
По делото е представен
Протокол № 9 от 30,05,1989год. на изпълнителния комитет на общинския народен
съвет „Триадица“, по силата на който ЖСК „Б.Х.“ е определена за инвеститор на 9
броя жилищни блокове в западната част на парцел V кв. 133Д, м. „Красно село – Плавателен канал“. В т. 7 от този протокол
е посочено, че кооперацията, съгласно чл. 185, ал. 2 от ЗТСУ, следва да внесе в
определения срок във фонд „Жилищно строителство“ на ГДИС определената сума на
право на строеж, включително 1% върху тази стойност. Съгласно т. 8 от протокола
ако в двегодишен срок от отреждането на терена не започне строителството, ИК на
ОбНС ще отмени решението, с което е определен за
инвеститор ЖСК „Б.Х.“.
С Препис – решение № 7
/л. 41 от гр.д. 3606/2012год. на САС/ на временния изпълнителен комитет на
общински народен съвет „Триадица“, е отменена т. 7 на горепосочения Протокол №
9 от 30,05,1989год.
По делото са представени
Заповед № 165/30,05,1964год. на Софийски градски народен съвет, направление
„Архитектура и благоустройство“, заповед № 443 от 05,11,1982год. и заповед №
РД-50-09-322/25,05,1986год. на Столичен народен съвет, управление „Архитектура
и градоустройство“/л. 36-38 от гр.д. 3606/2012год. на САС/, имащи отношение към
регулационния статут на поземления имот, върху който е изградена сградата, част
от която е процесният апартамент.
На 22,10,1991год., между
ЖСК „Б.Х.“, в качеството ѝ на възложител и строителна фирма „МБ“, в
качеството ѝ на изпълнител е сключен договор /л. 43 на САС/, по силата на
който последната се задължава да извърши строително-монтажни работи,
включително и въвеждане в експлоатация с акт образец 16 на следния обект - ЖСК
„Б.Х.“, кв. „Красно село – плавателен канал“, кв. 133-А, състояща се от 10
жилищни блокове, подземни гаражи, както и инженерни подобекти срещу задължение
на възложителя да предостави право на разпореждане върху 50 броя
обекти-жилищата, с припадащите им се общи части и зимнични
помещения на изпълнителя.
Видно от протокол от
09,11,1991год. на ОС на член-кооператорите на ЖСК „Б.Х.“ /л. 48 от САС/, с
решение № 4 от т. 1 на дневния ред на общото събрание горепосочения договор е
бил одобрен. С решение № 2 от т. 4 от дневния ред са определени обектите в
бъдещата сграда, които ще бъдат отстъпени на строителна фирма „МБ Михайлов Б.“
в замяна на изграждане на сградата, сред които и апартамент №72.
По делото е представено
платежно нареждане № 10513 /л. 39 от гр.д. 3606/12год. на САС/ за сумата от
229073.05лв. и основание право на строеж.
От нотариален акт № 183,
том LVIII, дело 11607/94год. от
19,05,1994год. /л. 127 от гр.д. 3606/12год. на САС/ се установява, че Съюзът на
Б.Х. е дарил на ЖСК „Б.Х.“ 8500/20595 ид.ч. от
правото на строеж върху дворното място, в което се намира процесният
недвижим имот, а именно дворно място, цялото от 20595, представляващо парцел V /пети/, кв. 133 „д“ от
местността „Красно село – Плавателен канал“.
С нотариален акт № 184,
том LVIII, дело 11608/94год. от
19,05,1994год. /л. 129 от гр.д. 3606/12год. на САС/ ЖСК „Б.Х.“ е придобил
посредством покупко-продажба от Съюзът на Б.Х. още 8500/20595 ид.ч. от правото на собственост върху горепосоченото дворно
място.
Видно от протокол от
19,11,1994год. за проведеното ОС на член кооператорите на ЖСК „Б.Х.“ /л. 53 от
гр.д. 3606/2012год. на САС/, на същата дата е взето решение да се приемат
направените от строителна фирма „Б.“ изменения и ги одобрява като разпределения
и обеми.
С акт за общинска собственост
№ 749 от 21,08,2000год. /л. 28 от гр.д. № 10990/2009год. на СГС/са били
актувани 12095/20595 ид.части от от
парцели I,II,III,IV, кв. 133-д., м. „Красно
село – Плавателен канал“ с обща площ от 25595 кв.м.
На 05,02,1992год. между С.П.,
в качеството му на възложител и Строителна фирма „МБ“ – събирателно дружество,
в качеството му на изпълнител е сключен договор /л. 43 от гр.д. №
10990/2009год. на СГС/, по силата на който изпълнителят се задължава да включи
възложителя в ЖСК „Б.Х.“ за апартамент № 72 в бл. № 6, ет. V, находящ
се в ж.к. „Красно село – плавателен канал“, кв. 133А, парцел V.
С договор от
05,03,1992год. МБ Събирателно дружество се задължава да изгради и продаде на С.П.,
в качеството на купувач процесния апаратмент
№72.
С договор за изграждане и
продажба на готов строителен продукт от 05,04,1994год. /л. 2 от гр.д. №
10990/2009год. на СГС/, „Б.“ ЕООД, се задължило да изгради и продаде на С.Г. недвижим
имот, представляващ апартамент № 72, ет. V, бл. 6, находящ се в ж.к. „Красно село –
плавателен канал“, кв. 133А, парцел V за
сумата от 37800 щатски долара.
Представена е и квитанция
от 05,04,1994год. /л. 133 от гр.д. № 10990/2009год. на СГС/, видно от която
ищцата С.Г. е заплатила продажната цена по горепосочения договор.
По делото е представен
протокол от 15,12,1995год. /л. 6 от гр.д. № 10990/2009год. на СГС/, с кото на ищцата са предадени ключовете от процесния апартамент.
С писмо № Ж-IV-6 от 13,04,1995год. /л. 117
от гр.д. № 10990/2009год. на СГС/, ДИТСК известява ЖСК „Б.Х.“, че е установено
започнато строителство на подземни гаражи без одобрени работни проекти,
разрешение за строеж и протокол за строителна линия, във връзка с което е
издадена заповед № РД-09-2-107 от 11,04,1995год. на кметския заместник за
спиране на строителството.
С писмо № Ж-231 от
18,07,1998год. на ДИТСК /л. 75 от гр.д. № 10990/2009год. на СГС/ на кмета на
район „Триадица“ – Столична община е наредено в срок до 20,07,1998год. да
издаде заповед по реда на чл. 164, ал. 3 ЗТСУ за забрана за обитаване на
строежа.
С писмо № Ж-231 от
18,07,1998год. /л. 76 от гр.д. № 10990/2009год. на СГС/ на ДИТСК на началника
на ЕСР „Юг“ и „В и К“ ЕАД да прекъснат електрозахранването и водоснабдяването
на строеж „Жилищна сграда на ЖСК „Б.Х.““.
Със заповед ДК 23-451 от
24,10,2005год. /л. 77 по гр.д. № 10990/2009год. на СГС/ е било забранено
ползването на неприетия по установения ред „Жилищен блок 259 /ЖСК „Б.Х.“/“, находящ се в урегулиран поземлен имот, представляващ парцел
I /V-стар/, кв. 133 Д по
плана на гр. София, м. „Красно село – Плавателен канал“, като е наредено
преустановяването на електро и водозахранването на
обекта.
Съгласно констативен акт
№ 107/10,12,2004год. /л. 28 от гр.д. № 3606/12год. на САС/, процесната
сграда е била завършена в степен на груб строеж през март 1994год.
По делото е представен и
констативен протокол по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ АГ-94-3244 от 06,12,2007год./л. 22 от гр.д. №
3606/12год. на САС/,
съгласно който сградата е изградена на етап груб строеж в началото на 1994год.
Самият протокол е съставен въз основа на депозирани по реда на чл. 43 от АПК
декларации.
Не е спорно, че с решение
от 28,12,2007год. по гр.д. № 18345/2006год. /л. 68 от гр.д. № 10990/2009год. на
СГС/, СРС, 43 с-в е осъдил на основание чл. 38а ЖСК С.Й.П.и Т.Г.Г. да предадат на Б.Ф. – ответник по настоящето дело процесния апартамент № 72. С Решение от 19,03,2009год по
гр.д. № 836/2008год. на СГС, IV-A
състав /л. 106 от гр.д. № 10990/2009год. на СГС/, горепосоченото
решение е обезсилено, в частта в която искът е уважен по отношение на Т.Г.Г., а в останалата част е потвърдено. С определение № 885
от 25,09,2009год. по гр.д. № 689/2009год. на ВКС, II Г.О., въззивното решение е отменено.
По делото е представена
молба от Т.Г. по гр.д. № 18345/06г. на СРС /л. 67 от гр.д. № 10990/09г. на СГС/,
в която той прави изявление, че не е собственик на процесния
имот, а държи последния от името и за сметка на лицето С.П..
Съставен е нотариален акт
за придобиване на недвижим имот по давност № 77, том IX, рег. № 14056 /л. 26 от гр.д. №
10990/2009год./, с който се признава правото на собственост на ищцата върху
гореописаните недвижими имоти. Представен е и Нотариален акт за поправка на
нотариален акт за придобиване на недвижим имот по давност № 23, том I, рег. № 711, дело №
18/2010год. от 22,01,2010год. /л. 27 от гр.д. № 10990/2009год./, с който е
внесена поправка на горецитирания нотариален акт.
Представен е и Нотариален
акт за собственост на жилище, построено от ЖСК „Б.Х.“ № 171, том № II, рег. №
9462/2010год., дело № 275/2009год. от 01,10,2010год. на В.М.– нотариус с район на
действие – СРС, рег. № 053 в НК /л. 124 по гр.д. № 10990/2009год./, с който на
ответника Б.Ф. е признато право на собственост върху Апартамент № 72, изграден
в степен на груб строеж, находящ се в гр. София, р-н
Триадица, ж.к. „Гоце Делчев“, улица „****************, със застроена площ от
129.25 кв.м., заедно с мазе № 6, със застроена площ от 6,60 кв.м., както и
съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, целият с
площ 8500 кв.м., съставляващи по скица парцел I в квартал № 133д по плана на град София, местност „Красно село –
Плавателен канал“.
С нотариален акт № 14,
том VI, рег. № 393030, дело 1011/2016год. на Р.Д.–
нотариус /л. 44 от гр.д. № 11270/2016год./, с район на действие СРС, рег. № 274
в НК на ищцата е признато право на собственост и върху 12095/20595 ид. ч. от правото на собственост върху процесния
апартамент.
Видно от нотариален акт №
163/11,08,1995год., том LXXIV, дело №
14785/1995год. на първи нотариус при СРС /л. 35 от гр.д. № 11270/2016год. на
СГС/, С.П. е закупил от „Б.“ ЕООД жилище различно от процесното.
От заключението на
изслушаната съдебно-техническа експертиза/стр.113 от САС/ се установява, че
съгласно одобрения със заповед № 1552/31,08,1963год. регулационен план на м.
„Красно село – плавателен канал“, в кв.
133в е отреден парцел IV
„СГНС-безвредна промишленост“ с площ от 10122 кв.м.
Със заповед №
165/30,05,1964год. се изменя отреждането на парцел IV от кв. 133в за „Сьюз на Б.Х.-А.за С.“.
Със заповед №
210/11,06,1969год. е одобрено преотреждане на парцел III – „СГНС - за гаражи“ в
парцел III „СГНС – ДПП Червена
звезда“ и разширяването му с около 1500 кв.м. на югозапад за сметка на парцел IV „С.на Б.Х.-А.за с.“, с
което площта на последния се редуцира на 8500 кв.м.
Със заповед №
236/09,06,1978год. е одобрен цялостният застроителен,
регулационен и кадастрален план на м. „Красно село – плавателен канал“, в който
е образуван кв. 133д на мястото на досегашния кв. 133в, който е разширен на
изток. Този план е изменян няколкократно с частични изменения за кв. 133д, последното
от които със заповед № РД-09-50-83/24,02,2000год. на гл. архитект на гр. София.
Жилищният блок с процесния апартамент попада в парцел
I, отреден за „ЖС, подземни,
надземни гаражи, ателиета“. По основния регулационен план от 1978год.,
жилищният блок 6, където е построен процесният
апартамент попада в кв. 133д, парцел VI,
отреден за „фонд СБХ“.
С изменение на
регулационния план със заповед № 443/05,11,1982год. на началника на главно
управление „Архитектура и градоустройство“ се сливат парцели V и VI по плана от 1978год в
парцел V. Съгласно регулационен
план от 1986год. новообразуваният парцел V е отреден „за комплекс от жилища, ателиета, магазини, подземни и
надземни паркинги, постове на САБ и СБХ“. Мероприятието, предвидено по
регулационния план, одобрен с заповед № 1552/31,08,1963год. е за прокарване на
улици и булеварди, създаване на
индустриални квартали. Всички мероприятия в периода 1963-1969год. имат характер
на мероприятия по план за улична регулация. Последователните отреждания с
промените на регулационния план от 1982 и 1986 год. представляват елементи на
разработката на ЗРП за обществени мероприятия. Изменението на регулационния
план на кв. 133д със заповед № РД-09-50-83/24,02,2000год. е съобразено с
фактическото разположение на изградените в терена сгради. Със заповеди №№
157/23,04,1981год и РД-50-09-153/21,05,1985год за частични изменения на застроителния план се предвижда малко (ниско – до 3 етажа)
и средноетажно (4-5 етажа) застрояване по смисъла на
чл. 106, ал. 6 ППЗТСУ. Със заповедите от 1982 и 1986год. е предвидено малко
(ниско) и средноетажно застрояване. Измененията на
регулационните планове от техническа гледна точка (в това число и на застроителните) в процесния терен
са такива по уличнорегулационния, застроителния
регулационния план за обществени мероприятия, а не дворищна регулация.
Претендираните като
подобрения СМР са действително извършени в процесния
имот. Посочва, че към 31,12,2005год., извършените СМР са на стойност 2000
неденоминирани лева; към 31,12,1999год. – 13900 деноминирани лева (в т.ч. и
преизчислените към този момент СМР от 1995год. ); към 31,12,2009год – 55113
деноминирани лева, към 31,08,2013год – 55040 деноминирани лева. В заключението
е дадено и увеличението в цената на апартамента към съответните моменти спрямо
30,06,1996год. Посочва, че в делото е налице техническа документация, съгласно
която към началото на 1994год., сградата е била изградена в груб строеж.
По делото са събрани и
гласни доказателства, чрез разпит на св. Д.Б.. Той дава показания, че ищцата С.Г.
е една от първите негови клиенти. Посочва, че през 1994год. с нея е сключен
договор за прехвърляне на процесното жилище, а от средата
на 1995год. тя живее в него. Свидетелства, че ищците живеят в жилището от
средата на 1995год. до момента, както и че в имота е извършен особен ремонт.
Разпитан е и св. Е.Н..
Той посочва, че в края на 1995год. – началото на 1996год. е започна
извършването на ремонтни дейности в процесния имот.
Дава сведения, че по време на ремонта, ищцата е живеела в жилището. Дава
показания, че е извършвал периодични ремонтни дейности до 2001год. В рамките на
в.гр.д. 3606/12год. по описа на САС, 4-ти състав, свидетелят дава идентични
показания. Допълнително описва подробно извършените в имота дейности. Посочва,
че макар и апартамента да не е бил годен за живот през 1998-1999 год., ищците
са живели там, считано от 1996год.
Събрани са и гласни
доказателства, чрез разпит на св. Д.Ж.. Той дава показания, че е осъществявал
инвеститорски контрол над обекта. Свидетелства, че познава и двамата ищци по
делото. Дава сведения, че ищцата е започнала да живее в процесния
апартамент, считано от 2000год.
Разпитан е свидетелят С.П..
Посочва, че първоначално е закупил процесния
апартамент от св. Б., но след това, през 1994год., го е „върнал“ и закупил
друг, по-малък апартамент в сграда, построена от последния. Апартамента след
това е бил закупен от ищцата С.Г., като именно свидетелят завел последната при
св. Б.. От закупуването му до настоящия момент, тя владее апартамента.
Свидетелства, че ищците не са живели на друго място освен в процесния
апартамент. Посочва, че са извършвали ремонтни дейности в апартамента. Дава
показания, че е участвал в съдебен спор по отношение на процесния
имот, но не е запознат с подробности около него, поради това, че по делото е
бил представляван от адвокат.
Проведен е разпит на
свидетелката М.К.. Посочва, че ищцата С.Г. е владяла имота от края на 1995год.
Дава показания, че преди ищцата да придобие имота, той е бил собственост на св.
С.П., който върнал апартамента на св. Б.. Свидетелства, че живее в същия блок, два
етажа под процесния апартамент. Посочва, че ищцата С.Г. живее със съпруга си
ищецът Т.Г.. Посочва, че се е явявала в нотариално производство като свидетел
за установяване на владението на ищцата С.Г..
Разпитана е свидетелката А.К..
Посочва, че живее на третия етаж в същия вход където се намира жилището.
Посочва, че ищцата С.Г. живее в апартамента от края на 1995год., където е
живяло през цялото време и до сега, като тя и съпругът ѝ в нито един
момент не са се местили от него. Преди този момент апартаментът е бил на св. П..
Посочва, че ищцата е извършила ремонт в апартамента. Дава сведения, че е
свидетелствала по дело, страна по което е бил св. П.. Свидетелката е дала идентични
показания и по време на повторно извършения ѝ разпит в рамките в.гр.д.
3606/12год. по описа на САС, 4-ти състав.
Проведен е разпит и на
свидетеля Любен Бубев. Дава показания, че живее във
входа в който се намира процесният апартамент.
Посочва, че не познава и не е виждал ищците. Дава сведения, че строителството
на сградата е завършило през 1996год.
Останалите събрани
писмени доказателства съдът намира за ирелевантни по предмета на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира за установено от правна страна следното:
Възражението за недопустимост на исковата
претенция, съдът намира за неоснователно. Решението постановено по гр.д. №18345/2006год., СРС, 43 с-в е постановено по предявен от ответника срещу С.П.
и Т.Г. иск с пр.осн.чл.38а от ЗЖСК. В частта, с която
исковата претенция срещу Т.Г. е уважена е обезсилено, поради което не е налице
сила на присъдено нещо по отношение на спорното право обвързваща Т.Г.. От друга
страна претенцията за собственост е обоснована с оригинерно
придобивно основание, а не чрез правоприемство
на вещното право за имота от С.П., поради което постановеното срещу него
решение е ирелевантно. Фактът, че ответникът Ф. се
легитимира с титул за собственост обосновава правен интерес от установителната искова претенция. В конкретния случай всяка
от страните по делото се легитимира с нотариален акт за собственост, поради
което съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест съобразно чл.154, ал.1 от ГПК, всяка от страните следва да установи претендираното право.
Исковата претенция е с пр.осн.чл.124, ал.ЗС, вр.чл.79 от
ЗС.
Релевантните факти обуславящи основателност на исковата претенция са
свързани с установено непрекъснато
владение върху имота в продължение на 10 години. Владението от своя страна
предполага упражняване на фактическа
власт върху имота лично или чрез другиго и намерение за своене.
Съгласно нормата на чл.69 от ЗС е установена презумпция, че владелецът държи
веща като своя, докато не се установи, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция. Тя е и обща гражданскоправна
норма, с оглед действието си спрямо лицата, защото се прилага за всички гражданскоправни субекти, без оглед на това дали притежават
или не права на собственост върху една и съща вещ. Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на владелеца поради трудността
за доказване на намерението за своене като психично
състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано
заключение за наличие на неизвестен факт, а именно субективния признак на
владението /animus domini/-
намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг установен факт
- обективния признак на владението /corpus/ -
упражняване на фактическа власт върху вещта. Придобивната
давност не настъпва автоматично, а е необходимо
манифестиране на владението пред останалите, чрез позоваване на придобивната давност пред орган, сезиран за защита на
субективно право чрез предявяване на иск за собственост, възражение срещу
предявен иск за собственост или снабдяване с констативен нотариален акт по
чл.587 ГПК. В този смиъл ТР №4/2012год. на ВКС ГО.
При наличие на позоваване, правните последици – придобиване на вещното право –
се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно
елементите на фактическия състав на придобивното
основание по чл.79, ал.1 ЗС и по чл.79, ал.2 ЗС, въпреки, че позоваването не е
елемент от фактическия състав.
В процесният случай, съдът намира за установена
първата предпоставка от фактическия състав на правната нормата. Съобразно събраните по делото гласни доказателства се
установи, че в периода от края на 1995год.
до датата на исковата молба месец ноември 2009год. ищците упражняват
фактическа власт върху имота.
За намерението
да се свои имота може да се обоснове
извод от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и предвид
позоваването на придобивния способ с депозиране на
искова претенция на 11,11,2009год., съдът намира да е осъществен фактическия
състав на давността с изтичането на установения десет годишен срок предвиден в
чл.79 от ЗС. Възражението на ответната страна за липса на годен обект на
владение е неоснователно. Видно от писмените доказателства и заключение на
съдебно техническа експретиза се установява грубия
строеж на сградата, в която се намира процесното
жилище да е осъществен през 1994год. До
приемането на ЗУТ/чл.181/, съглсно който грубия
строеж на сградата се установява с протокол на общинската администрация, то при
действието на ЗТСУ/отм./ завършването на грубия строеж подлежи на установяване
с всички доказателствени средства. Безспорно
установения по делото факт, че сградата е изградена в отклонение от одобрените
строителни книжа, не препятства упражняването на владение върху имота.
Неоснователно е възражението да не е налице владение, тъй като упражняването на
фактическа власт върху имота е осъществено за друго лице, а именно С.П., с което
страните са били в договорно правоотношение по договор за заем. Видно от
събраните писмени и гласни доказателства се установява да е бил сключен договор
между С.П. и строителна фирма Б. на 05,03,1992год., за строителство и имащ
характер на предварителен договор, във връзка с който жилището е предадено на П.
на 06,10,1995год. Впоследствие, обаче, отношенията по сключения договор са
прекратени като имотът е върнат на
строителя/ договор от 14,03,1994год.-стр.211 СГС/, а П. е придобил имот по
договор от 11,08,1995год. на адрес различен от процесния.
Събраните гласни доказателства не установяват ищците да са упражнявали
фактическа власт върху имота за трето лице. Въпреки, че съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест съгласно
чл.154 от ГПК, с оглед оспорване автентичността на договор за строителство от
05,04,1994год. и приемо-предавателен протокол от
15,12,1995год. от ответниците, ищцата не ангажира
доказателства относно автентичност на документите носещи подпис за С.Г., то
владението се установи категорично от събраните доказателства по делото
съответстващи на релевирания период. Заявеното от Т.Г.
по друго съдебно производство с молба от
29,05,2007год. по гр.д. № 18345/2006год., СРС, 43 с-в, че държи имота от името
и за сметка на лицето С.П. съставлява становище по съдебното производство, а не
признание на неизгоден за страната факт, което не се подкрепя от събраните в
настоящото производство доказателства, включително гласни доказателства на св.П..
Действително по делото е установено сградата, в която се
намира процесния апратамент
да е била предмет на забрана за ползване, както и е налице нареждане за
прекъсване на водоснабдяване и електроснабдяване. Реализирането на посочените
забрани не се установява практически, а от друга страна административните
процедури по контрола върху строителството нямат отношение към владението като придобивен способ . В този смисъл Решение №1470/05,12,2008год.
на ВКС по гр.д.№154/2008, V ГО.
Установеното
владение върху имота, съдът намира да е било явно и заявено изрично по
отношение, както на трети лица, така и по отношение на ЖСК“Б.Х.“, доколкото с
решение на ЖСК имоти, сред които и процесния апартамент са предоставени на строителя за
продажба. Не е налице прекъсване на давността, с оглед чл.116, б.“б“ от ЗЗД, вр.чл.84 от ЗС, във връзка с предявения иск по чл.38а от ЗЖСК от Б.Ф.
срещу С.П. и Т.Г., тъй като делото срещу Г. е прекратено, а от друга страна не
е за защита на претендирано от Б.Ф. вещно право, а членственото правоотношение на ищеца по иска, включващо и
изследване на правото на собственост на ЖСК.
Възражението за
съсобственост на процесния имот с трето лице Столична
община, във връзка с което е налице законова забрана за придобиване по
давност-чл.86 от ЗС, чл.7, ал. от ЗОС е неоснователно. С влизане в сила на
благоустройствения закон – Закона
за териториалното и селищно устройство, действал от 1973 г. до
2001г. отчуждително действие има само
дворищно-регулационния план, но не и улично-регулационния. Както парцелите
по плана от 1963г., така и тези по плана
от 1978 г. и от 1986 г. са парцели по
уличнорегулационния и по застроителния и регулационен план за обществени
мероприятия
по чл.42 от ЗПИНМ. Само при образуване на общи
парцели по силата на дворищнорегулационния
план, ако те се отреждат
за два или
повече имота би могло да възникне съсобственост поради непосредственото вещнопрехвърлително действие на дворищнорегулационния план съгласно чл.29 от ЗТСУ. При обединяване на парцели за
обществено мероприятие в един нов парцел,
но също за
такова мероприятие, изменението на плана няма вещно действие
и не възниква съсобственост. В
конкретния случай имотът е станал
собственост на СБХ на осн.чл.39 от ЗПИНМ, параграф 39
и параграф 100 от ППЗПИНМ. Впоследствие цялостния регулационен, застроителен и кадастрален план е изготвен 1978год., в
който е образуван парцел 133д, бивш 133в, като жилищния блок, в който е процесния апартамент попада в парцел VІ, отреден за „за фонд на СБХ“ по регулационен план от 1986год., парцел V
е отреден за „ комплекс от жилища, ателиета, магазини, подземни и надземни
паркинги, постове на САБ и СБХ“.Т.е. процесната
сграда е изградена
върху място, отчуждено в полза на Съюза на Б.Х., който впоследствие го е
прехвърлил на ЖСК„Б.Х.”. Последващите изменения на
регулационния план не водят до възникване на съсобственост, а само до отреждане
за комплексно жилищно строителство по улично-регулационен план, при което се
прилага чл.23 от ЗТСУ/отм./, а не чл.29 от ЗТСУ/отм./ Поради изложените мотиви
не е налице съсобственост, съответно съществуваща законова забрана по смисъла
на чл.86 от ЗС и на чл.7, ал.1 от Закона за общинската собственост за
придобиването на общински имоти по давност.
Съобразно
изложеното предявените установителни искове за
собственост са основателни и следва да бъдат уважени.
Предвид
основателност на главната искова претенция, съдът намира да не се е сбъднало
процесуалното условие за разглеждане на заявения при условията на евентуалност
иск за присъждане на подобрения за имота съгласно чл.72 от ЗС.
По разноските:
С оглед изхода
от спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищците се дължат разноски, които
с оглед отменително решение на ВКС следва да бъдат
присъдени за развилото се производство пред СГС по гр.д.№10990/2009год. и
гр.д.№3606/2012год. по описа на САС, но тъй като за разноските направени пред
САС в размер на 2488лв. е издаден изпълнителен лист,/както и в производството
пред ВКС по гр.д.№1008/2014г., ІІ ГО ВКС/, то с настоящото решение се присъждат
освен направените в настоящата инстанция
разноските и разноските по гр.д.№10990/2009год., СГС, които съдът намира за установени в размер
на общо 1430,00лв., от които
1332-д.т., 40,00лв.-обезпечение, 13,00лв.-СУ, 25,00лв.-свидетел,
20,00лв.-преписи. При повторното разглеждане на делото пред СГС е представен
договор за правна защита с договорено възнаграждение в размер на 1800,00лв., но
не са налице данни за плащането му, поради което не се присъжда. Удостовереното
в списъка по чл.80 от -адв.възнаграждение в размер
на 200,00лв. не удостоверява извършване на разноски.
Следва да бъдат
присъдени на ищците и разноските в производството по чл.304 от ГПК, по
гр.д.№5693/2015год. на ВКС в размер на 200,00лв.-адв.възнаграждение-т.4
от ТР №6/2012 на ОСГТК на ВКС.
Съобразно изхода
от спора на ответниците съобразно чл.78, ал.3 от ГПК
разноски не се дължат, поради което не се разглежда и възражението по чл.78,
ал.5 от ГПК.
Мотивиран
от изложеното Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения от С.Г.Г., с
ЕГН ********** и Т.Г.Г., двамата с адрес *** срещу Б.Й.Ф., с ЕГН ********** и К. С. Ф.,
с ЕГН **********, двамата с адрес *** иск с пр.кв.
чл. 124, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1
от ЗС, че
С.Г.Г. и Т.Г.Г. са придобили при условията на
съпружеска имуществена общност, собствеността върху следния недвижим имот: Апартамент № 72,
находящ се в гр. София, р-н „**********“, ул. „**********със
застроена площ 129.25 кв.м., състоящ се от четири стаи, кухня, баня клозет,
мокро помещение, предверие, коридори и три балкона,
при съседи отгоре - апартамент № 73,
отдолу апартамент № 71, от север - двор и вход „Ж“; от юг -апартамент №
64, от изток - двор и от запад
-асфалтиран двор, заедно с мазе № 6, със застроена площ от 6.60 кв.м., заедно с
6.280% ид. ч. от общите части на сградата и 0.682 % ид. ч. от правото на строеж върху УПИ, целият с площ 8500
кв.м., съставляващ парцел I от кв.
133д по плана на гр. София, м. „Красно село – плавателен канал“, а съгласно
одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри – самостоятелен обект в
сграда № 1 с идентификатор № 68134.1005.186.1.72,
с прилежащи части мазе № 6, с площ от 6.60 кв.м. и 6.280% идеални части от
общите части на сградата, разположен в поземлен имот с идентификатор №
68134.1005.186, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на съответния етаж
68134.1005.186.1.64, под обекта 68134.1005.186.1.71, над обекта
68134.1005.186.1.67 и 68134.1005.186.1.73, на основание придобивна
давност, изтекла в периода от м.12,1995год. до м.,12,2005год.
ОСЪЖДА Б.Й.Ф., с ЕГН ********** и К. С. Ф.,
с ЕГН **********, двамата с адрес *** да заплатят на С.Г.Г., с ЕГН ********** и Т.Г.Г.,
двамата с адрес *** на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер на 1630,00лв. - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването
на страните.
СЪДИЯ: