РЕШЕНИЕ
№ 698
гр. Пловдив, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20215330206907 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К № 3463095 издаден от ОДМВР -
гр.Пловдив, с който на ИЛ. КР. ИЛ., с ЕГН ********** от гр.С.,
ул.“*********“ № **** е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 400 лв. за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли Съда да отмени наложената глоба, по
съображения подробно изложени в жалбата.
Въззиваемата страна- ОДМВР– Пловдив, не изпраща представител, но
в писмено становище намира жалбата за неоснователна. Претендира и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане , а по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 11.03.2020г. около 09.58ч автомобил с рег. № ********, марка
1
„БМВ”, модел „525И”, собственост на жалбоподателя, се движел в
гр.Пловдив по бул.„Асеновградско шосе” в посока юг. Срещу №1 скоростта
му била 83 км/ч, при ограничение за движение в населено място от 50 км/ч.
Горното било заснето с автоматизирана система тип ARH CAM S1 №
11743са. В последствие бил разпечатан електронния фиш предмет на
разглеждане в настоящото дело и връчен на жалбоподателя като собственик
на МПС-то.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимка към него,
удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, протокол за
изпитване, протокол за употреба на АТСС, които съгласно чл.189, ал.15 от
ЗДвП се ползват с доказателствена сила и които Съдът възприема и кредитира
като обективни и непротиворечиви.
По фактите жалбоподателя напрактика не спори, навеждайки
твърдение, че фиша не съответства на законовите изисквания. Същото обаче
не е основателно. На първо място законът не изисква да има данни за орган
който го издава, а само посочване на сктруктурата издала същия. В случая
това е ОД МВР Пловдив. Такива изисквания чл.189, ал.4 ЗДвП не поставя.
Изисква се дата на нарушението и посочване на структурата на МВР издала
фиша. Освен това закона сочи, че образецът на фиша се утвърждава от
Министъра на вътрешните работи, а в случая това е сторено. Непълнотите в
законодателството не са от компетенциите на съда, който не е
нормотворчески орган и това може да бъде преодоляно само по
законодателен път. На следващо място по делото са приложени
удостоверение за одобрен тип и протокол от изпитване на техническото
средство, ето защо не са основателни възраженията в тази насока от
жалбоподателя. Това сочи на извод, че нарушението е било установено с
годно техническо средство. Отчетен е и съответен толеранс при измерването,
с което не е основателна критиката на жалбоподателя в тази насока.
Приложени са и фотоснимки от нарушението и местоположението на уреда.
Не е основателно възражението за липса напътен знак въвеждащ ограничение
на скоростта и липсата на схема. Нарушението е установено в населено място
и в случая по силата на закона ограничението е 50 км/ч, поради което не е
нужен нарочен знак за тази скорост. Последното изрично е посочено и в
протокола по чл.10 от Наредбата, а именно че няма знак поставящ друго
2
ограничение на скоростта. Ето защо и правилно е квалифицирано
извършеното като нарушение на общото правило на чл.21, ал.1 ЗДвП според
вида МПС и наличието на населено място, в което е извършено. От
приложения протокол за използване на техническото средство е пък е видно
начина и място на работа на устройството, включително режимите на радара.
Ето защо и това възражение на жалбоподателя не е основателно. Законът към
момента на деянието не предвижда зоната на контрол да бъде означена с
пътни знаци. На следващо място не е основателно възражението, че не било
установено авторството на нарушението. Ако жалб.И. не е управлявал
автомобила си на посоченото време и място в ел. фиш, то той е могъл
спазвайки процедурата предвидена в закона да оспори фиша, посочвайки
лицето, което де факто е извършило нарушението. След като не е сторил това
то извода е, че той лично е управлявал посоченото МПС негова собственост.
Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било
подведено констатираното нарушение под нормата на чл.182, ал.1, т.4 от
ЗДвП и е определена глоба от 400 лева за превишение от 33 км/ч. Следва да
се посочи, че съгласно фотоснимките от нарушението скоростта е била по-
висока – 86 км/ч и превишение 36 км/ч, но това с нищо не нарушава правата
на жалбоподателя.
С оглед този изход на делото ОДМВР Пловдив има право на разноски
съгласно нормата на чл.63д, ал.3 ЗАНН. Такива са поискани своевременно с
писмено становище, изготвено от юрисконсулт. В случая разноски за
юрисконсултско обслужване пред настоящата инстанция в размер на 80 лева
са съответни на извършеното. Тази сума следва да се възложи в тежест на
жалбоподателя.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3463095 издаден от ОДМВР
-гр.Пловдив, с който на ИЛ. КР. ИЛ., с ЕГН ********** от гр.С.,
ул.“********“ №**** е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 400 лв. за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя ИЛ. КР. ИЛ., с ЕГН ********** от гр.С.,
3
ул.“********“ №***** ДА ЗАПЛАТИ НА ОДМВР Пловдив сумата от 80
лева разноски пред настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4