№ 9683
гр. София, 30.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110153894 по описа за 2021 година
Предявени са от /фирма/ срещу /фирма/, обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, за сумата в размер на 1
317,21 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско
на МПС”, полица № 0300-17-727-501924, валидна към датата на ПТП, щета №
0300/17/727/501924, по повод реализирано на дата 18.03.2017 г. в /адрес/ в близост до № 19
ПТП, при което водачът на л.а. „Дачия“ с ДК № ********, завивайки на ляво от ул. „Г.У.“ и
движейки се по ул. „П.Я.“ е ударен от внезапно излязъл от паркинга на жилищна кооперация
л.а. „Фолксваген“ с ДК № *******, отговорността на който е застрахована при ответното
дружество по силата на застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователна полица №
BG/30/117000572632, съгласно двустранен констативен протокол от 18.03.2017г., и при
което ПТП са причинени щети по л.а. „Дачия“, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска – 16.09.2021г. до окончателно изплащане на
вземането, за сумата в размер на 421,51 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата, за периода от 17.07.2018г. до 15.09.2021г. Моли съда да уважи исковите
претенции. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Ищецът излага, че по повод процесното застрахователно събитие при него е
образувана горепосочената щета по която е определено обезщетение в размер на 2 619,42
лева без ДДС, с 15,00 лева ликвидационни разноски, или общо сумата в размер на 2634,42
лева, предявена за заплащане, като на 16.07.2018г. с платежно нареждане ответното
дружество заплатило сумата в размер на 1 317,21 лева, поради което неизплатена останала
сума в размер на процесната от 1 317,21 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърдяната причинно-
следствена връзка между щетите по увредения автомобил и произшествието.Оспорва
твърдяното изключително виновно и противоправно поведение на делинквента, водач на
застрахованото при ответника ППС, като навежда, че е налице и съпричиняване от страна на
водача на л.а „Дачия“. Оспорва отразеното в двустранния констативен протокол. Моли за
отхвърляне на исковете. Прави искане да му се присъдят деловодните разноски.
1
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от адвокат М., който
поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.
Ответникът, редовно призован, в открито съдебно заседание, не се представлява. С
молба с вх. № 108712/31.05.2022г., поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства на основание чл. 235, ал.2 от ГПК и по свое вътрешно убеждение на
основание чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
За успешно провеждане на иска с правно основание чл. 411 от КЗ в доказателствена
тежест на ищеца бе да докаже 1/сключен договор за имуществена застраховка за увредения
автомобил с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2/плащане на
застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор/; 3/ отговорност на прекия
причинител на процесното ПТП за вредите по чл. 45 от ЗЗД, за което в процеса следва да
бъдат установени: деяние, противоправност, вреди и причинна връзка между деянието и
вредите; 4/ размера на причинените вреди; 5/ сключен договор по задължителна застраховка
„гражданска отговорност”, валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е
задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач. При
релевирано в производството възражение за съпричиняване в доказателствена тежест на
ответника е да докаже наличието на факти и обстоятелства, индикиращи на противоправно
поведение на пострадалото лице, което, наред с противоправното поведение на делинквента
е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.
В производството и с оглед подадения в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата
молба не е спорно осъществяването на следните релевантните за спора факти и
обстоятелства, а именно наличието на валидно сключена за л.а. „Фолксваген“ с ДК №
******* застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователна полица №
BG/30/117000572632, заплащането от ищеца на застрахователно обезщетение в посочения
размер от 2619,42 лева, че е заплатена от ответника по процесната щета сумата в размер на
1317,21 лева, като съдът с протоколно определение от дата 31.05.2022г. е отделил като
безспорно и ненуждаещо се от доказване релевантното за спора обстоятелство, че между
ищцовото дружество и собственика на л.а. „Дачия“ с ДК № ******** към датата на ПТП е
било налично валидно съществуващо застрахователно правоотношение по застраховка
„Каско на МПС“, с покритие към датата на ПТП.
По делото от приетия на л.10 двустранен констативен протокол за ПТП от
18.03.2017г., както и от изслушаната САТЕ, неоспорена от страните, се установява, че ПТП
е настъпило между л.а. „Фолксваген“ с ДК № ******* и л.а.“Дачия“ с ДК № ********,
управляван от Т.И.. ПТП е реализирано на 18.03.2017 г. в гр. П. където на л.а. .“Дачия“ с ДК
№ ********, управляван от Т.И., който се движи по ул. „П.Я.“ с посока от ул. „Г.У.“, е
нанесен удар от внезапно включилия се в движението от вътрешния двор на жилищна
кооперация при завой на ляво л.а. „Фолксваген“ с ДК № *******“, управляван от С.М.. При
съвпадане траекториите на двата автомобила са нанесени щети по л.а. „Дачия Сандеро“ по
заден ляв панел, предна лява врата, задна лява врата, лява колона, преден ляв калник и ляв
праг, които щети вещото лице по изслушаната САТЕ е определило на стойност по средни
пазарни цени в размер на 2564,38 лева. Съгласно заключението щетите по л.а. „Дачия
Сандеро“ от техническа гледна точка съответстват и са в причинна връзка с така описания
механизъм на ПТП. Установения по делото механизъм на ПТП се потвърждава и от
показанията на водача на увредения автомобил – свидетелката Т.И., които показания съдът
цени, като достоверни и съотносими на приетия по делото доказателствен материал, в
частност изслушаната САТЕ и двустранния подписан от участниците в ПТП протокол, и
схемата на ПТП, инкорпорирана в него. По своята правна същност приложеният двустранен
протокол представлява подписан частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
формална доказателствена сила съгласно чл.180 ГПК, т.е. съставлява доказателство, че
обективираните в него изявления изхождат от подписалите го лица. Доколкото този
документ формално носи подписа на делинквента – водача на л.а. „Фолксваген” и
2
удостоверява неизгодни за него факти – че ПТП е реализирано по начина, удостоверен с
протокола, за което той се е подписал, то документът има и материална доказателствена
сила, че тези факти са се осъществили, така както са посочени в протокола. В конкретния
случай водачите на двете ППС са постигнали съгласие относно обстоятелствата, свързани с
ПТП, при което са причинени материални щети на едно от ППС-тата, коректно са изпълнени
задълженията по чл. 123, ал.1,т.3, б. „б” от ЗДвП, вр. чл. 2, ал.1,т.3 от Наредба № Iз-41/2009г.
за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране на МВР, КФН и
ГФ.
По делото не се установи съпричиняване от страна на водача на увреденото ППС.
Съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да се намали. При определяне размера на обезщетението по реда на
чл.51 ал.2 от ЗЗД от значение е наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и вината на увредения, като в този
смисъл е т.7 от ППВС №17/18.11.63 г. и ТР №88/12.09.62 г. на ОСГК, които са
задължителни за съда, както и трайната съдебна практика. Съпричиняване на вредите в
настоящия случай ще е налице ако със свое противоправно деяние пострадалия, наред с
противоправното деяние на делинквента е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат. Предвид събраните доказателствата по делото, и доколкото в доказателствена
тежест на ответника бе да докаже наличието на противоправно поведение от страна на
водача на л.а. „Дачия”, което наред с противоправното поведение на делинквента да е
допринесло за настъпването на вредоносните последици, то не се установи такова поведение
от негова страна. Напротив от показанията на свидетелката И. се установява, че тя дори е
предприела действия по предотвратяване на ПТП, не е управлявала ППС с несъобразена
скорост, и въобще не се установи да е нарушила разпоредби на ЗДвП. По изложеното
възражението за съпричиняване е неоснователно.
Установява се, че между собственика на л.а.“Дачия“ и ищцовото дружество е
сключена валидна към датата на ПТП застраховка „Каско на МПС”, с покритие към датата
на ПТП. По повод настъпилото ПТП в ищцовото дружество е било подадено уведомление
за щета и е образувана такава под № 0300/17/727/501924. След направен опис на щетите и
извършен ремонт, същите са оценени в размер на 2 619,42 лева, като сумата е платена на
извършилия ремонта сервиз, а по делото е прието преводното нареждане - л. 31.
След изплащане на застрахователното обезщетение по образуваната щета и на
основание чл. 411 КЗ ищцовото дружество е заявило претенциите си към застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, с регресна покана, като не е и спорно между
страните, че на 16.07.2018г. с платежно нареждане ответното дружество е заплатило по
процесната щета и по повод предявената от ищеца регресна претенция сумата в размер на
1 317,21 лева.
От събрания и проверен по делото доказателствен материал се установяват в пълнота
и по несъмнен начин признаците от фактическия състав на непозволеното вреждане –
фактът на настъпване на твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие, механизма
на ПТП, настъпилите вследствие на произшествието имуществени вреди по л.а.“Дачия
Сандеро“ с ДК № ********, както и причинността на така описания механизъм на ПТП с
вредите по л.а.“Дачия Сандеро“ с ДК № ********. Съдът съотнасяйки експертното мнение
на вещото лице със схемата на ПТП, съставена в протокола, за достоверността на която и
двамата водачи на ППС, участвали в ПТП са се подписали, което за ответното дружество,
застраховало отговорността на делинквента е неизгоден факт, който следва да бъде
кредитиран от съда, както и като анализира свидетелските показания намира, че ПТП е
настъпило поради противоправното поведение и по вина на водача на л.а. „Фолксваген“,
като както бе мотивирано по-горе не се установи съпричиняване от страна на водача на л.а.
„Дачия“.
По делото е установено по безспорен начин, че към датата на инцидента е
съществувало валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на
процесния лек автомобил, по силата на което ищецът е заплатил застрахователно
3
обезщетение. С изплащане на обезщетението застрахователното дружество е встъпило в
правата на застрахования срещу причинителя на вредите, застрахован при ответното
дружество до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, които се претендират в размер на 15,00 лева от ищеца, следователно
има право да претендира този размер от ответника.
От изслушаната по делото САТЕ се установява, че размера на обезщетението по
средни пазарни цени е в размер на 2564,38 лева с ДДС, като вещото лице в експертизата е
установило, че са отремонтирани щети които не са в причинна връзка с ПТП, които в о.с.з.
подчерта, че не са включени от него при крайната калкулация на щетата. Доколкото ищецът
претендира за заплащане сумата, изплатена от него без ДДС, което изрично е подчертано в
исковата молба, съдът намира, че от сумата в размер на 2564,38 лева следва да извади сумата
за ДДС, тоест стойността на обезщетението по средни пазарни цени към датата на ПТП без
ДДС е в размер на 2051,50 лева. Към тази сума следва да се прибави и сумата за
ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, до размера на която сума ищецът също
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредите. Или дължима остава
сумата в размер на 2066,50 лева. От тази сума ответника е заплатил сумата в размер на
1317,21 лева, като остава дължима сумата в размер на 749,29 лева, до който размер следва да
бъде уважена главната искова претенция, а за сумата в размер на 567,92 лева, разликата над
уважената сума от 749,29 лева до размера на пълно предявената от 1317,21 лева, искът
следва да бъде отхвърлен.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
увредения, но това само по себе си не поставя длъжника в забава, тъй като нито законът,
нито страните по спорното отношение, определят срок за изпълнение на паричното
задължение /Решение № 48 от 30.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 677/2008 г., I т. о., ТК/. Ето
защо и на общо основание длъжникът изпада в забава след покана - чл. 84 от ЗЗД. Ищецът
претендира мораторна лихва от дата 17.07.2018 г., тоест ден след като с платежно нареждане
от 16.07.2018г. ответникът е заплатил частично сумата по щетата. В разглеждания случай не
става ясно кога е получена регресната покана от ответника, затова съдът приема, че до дата
16.07.2018г. е изтекъл срока по чл. 412, ал.3 от КЗ – тридесет дни, а и това обстоятелство не
се оспорва от ответника. Така мораторната лихва следва да бъде начислена върху сумата от
749,29 лева, за периода от 17.07.2018г. до 15.09.2021г. Така изчислена мораторната лихва, за
горепосочения период, служебно от съда на основание чл. 162 от ГПК, чрез онлайн
калкулатор, възлиза на сумата от 240,82 лева, до който размер следва да бъде уважена
исковата претенция, а за сумата в размер на 180,69 лева, разликата над уважения размер от
240,82 лева до размера на пълно предявената сума от 421,51 лева, искът следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК право на разноски
се поражда в полза и на двете страни. Ищецът е заплатил разноски, както следва: за
държавна такса 102,69 лева, за депозит за САТЕ – 150,00 лева, за депозит за свидетел – 60,00
лева, като се претендира и сумата от 422,05 адвокатско възнаграждение, за реалното
заплащане на което съобразно постановките на т.1 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС са
налице доказателства на 88 по делото. Или на ищеца съобразно уважената част от исковете,
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 418,40 лева.
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, като на ответника
съобразно цената на иска, правната и фактическа сложност на делото и на основание чл. 78,
ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ
съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева. Или на ответника
съобразно отхвърлената част от исковете следва да му се присъдят разноски в размер на
86,11 лева. Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на ФИРМА „/ФИРМА/ Б.” АД,
ЕИК ********, сумата в размер на 749,29 лева /седемстотин четиридесет и девет лева и
двадесет и девет стотинки/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско на МПС”, полица № 0300-17-727-501924, валидна към датата на ПТП,
щета № 0300/17/727/501924, по повод реализирано на дата 18.03.2017 г. в /адрес/ в близост
до № 19 ПТП, при което водачът на л.а. „Дачия“ с ДК № ********, завивайки на ляво от ул.
„Г.У.“ и движейки се по ул. „П.Я.“ е ударен от внезапно излязъл от паркинга на жилищна
кооперация л.а. „Фолксваген“ с ДК № *******, отговорността на който е застрахована при
ответното дружество по силата на застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователна
полица № BG/30/117000572632, съгласно двустранен констативен протокол от 18.03.2017г.,
и при което ПТП са причинени щети по л.а. „Дачия“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 16.09.2021г. до окончателно
изплащане на вземането, сумата в размер на 240,82 лева /двеста и четиридесет лева и
осемдесет и две стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата, за периода
от 17.07.2018г. до 15.09.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница, за сумата в размер на
567,92 лева, разликата над уважената сума от 749,29 лева до размера на пълно предявената
от 1317,21 лева и иска за мораторна лихва, за сумата в размер на 180,69 лева, разликата над
уважения размер от 240,82 лева до размера на пълно предявената сума от 421,51 лева.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на ФИРМА „/ФИРМА/ Б.” АД,
ЕИК ********, сумата в размер на 418,40 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1
от ГПК.
ОСЪЖДА ФИРМА „/ФИРМА/ Б.” АД, ЕИК ******** ДА ЗАПЛАТИ на /фирма/,
ЕИК *********, сумата в размер на 86,11 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5