Р Е Ш Е Н И Е
№ 260038
03.11.2022
година, гр. Велинград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на трети
октомври два хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иванка
Пенчева
СЕКРЕТАР: Донка
Табакова
като
разгледа докладваното от съдия Пенчева гр. д. № 31/2021 г. по описа на РС
Велинград и за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е
иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, във вр. чл.
54, ал. 2 ЗКИР от Е.Ю. Кавърмов, против Е.И.Я. за
признаване на установено, че ищецът е собственик на ¼ ид. част. от 100 кв. м. от поземлен имот с идентификатор
10450.502.1298 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, при граници на реалната част от запад-поземлен
имот с идентификатор 10450.502.1298, от изток- поземлен имот с идентификатор
10450.502.3451, от север- поземлен имот с идентификатор 10450.502.3451, от
юг-улица, която е погрешно заснета, като част от имот с идентификатори
10450.502.3451 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, собственост на ответника, вместо
като част от поземлен имот с идентификатор 10450.502.1298, собственост на
ищеца.
Производството се води при участието на трето лице помагач на страната на
ответника-Община Велинград.
Ищецът
твърди, че по силата на договор за
дарение, обективиран в Нотариален акт № а-149, том IX, нот.
дело № 3546/1997г., е придобил собствеността на 200 кв. м. идеални части от
парцел XX-6084 в кв. 178 по действащия РП на гр. Велинград, ведно с
първия етаж на построената в имота двуетажна жилищна сграда, от съпрузите Р.К./Р.К./
и А.А.К.. Праводателят му Р.К./Р.К./
е закупил от М.В.200/800 ид. части от имот с нот. акт № 30 т. I дело № 76/1978 г. от парцел XIX- 1750 в кв. 178 по плана на Велинград, действащ към онзи момент,
с площ на целия имот 800 кв. м. С последващи регулационни изменения за част от имота бил
отреден парцел ХХ-6084, а друга част не е била заснета в кадастъра. Съгласно
заповед № 332А/18.06.1987 г. за допълване на кадастралния план с целия имот с
пл. № 6084 /тогава все още на неговите праводатели/,
за новозаснетата част от него бил отреден парцел
XXI-6084 с площ около 985 кв.м.
Впоследствие
с решение № 229/04.08.2004 г. на ОбС - Велинград бил одобрен
регулационния план на тази част на Велинград и за имот пл. № 6084 бил отреден
УПИ ХХ-6084 с площ 500 кв. м. Самият имот отново не бил заснет в цялост и част
от него била заснета погрешно като част от имот 6777, за който бил отреден УПИ
XXI-6777.
Парцел XXI-6084 по
действащия към 1997г. РП не бил изцяло идентичен с УПИ XXI-6777 по плана от 2004г., тъй като част
от бившия имот 6084, по действащия РП към 1997г. попадал в УПИ XXI-6777 по плана от
2004г., но в кадастъра тази част не била заснета като част от имот пл. № 6084 и
не били нанесени имотните му граници, съгласно действащия план към 1997г.. Процесното дворно място било част парцел XX-6084 по плана от
1983г. и измененията му, действащ към 1997г.
По
действащата кадастрална карта на гр. Велинград УПИ XXI-6084 попадал частично в имот с
идентификатор 10450.502.3451.
Регулационната
граница между УПИ ХХ-6084 и съседния УПИ XXI- 6777 по РП на гр. Велинград от
2004г. не съвпадала с границата по предходния регулационен план като била
изместена в посока УПИ ХХ-6084. По този начин част от имота на ищеца била погрешно
е заснета като част от съседен имот, който впоследствие ответникът закупил от
Община - Велинград. По сега действащата кадастрална карта УПИ ХХ-6084 бил
заснет с идентификатор 10450.502.1298, а имотът на ответника с идентификатор
10450.502.3451.
С влязло в
сила решение по в. гр. д. № 193/2018 г. на Окръжен съд - Пазарджик на ищеца
било признато правото на собственост върху ¼ ид. ч. от тази част
от бившия имот пл. № 6084, която попадала в бившия парцел XXI-6084. Въз основа
на това съдебно решение въпросната част била нанесена в сега действащия
кадастрален план на Велинград с идентификатор 10450.502.3450. Този имот
представлявал част от бившия парцел XIX-1750 по плана от 1966 г., респ., част
от парцел XXI-6084 по плана, изменен със заповед № 332А/18.06.1987 г., идеални
части от който е придобил Е.. Останалата част от бившия парцел ХХ-6084 с площ
от около 100 кв. м. по сега действащата кадастрална карта попадала между имоти
10450.502.1298 и 10450.502.3450. По кадастралната карта тази част била включена
в имот 10450.502.3451, но ответникът не е могъл да придобие права върху нея,
тъй като е сключил сделка за покупко-продажба с несобствени
Затова и към
настоящия момент ищецът бил собственик на част от имот 10450.502.3451 с площ
около 100 кв. м., попадаща в УПИ ХХ-6084 по плана на Велинград с изменението от
1987 г., а по кадастралната карта попадаща между имоти 10450.502.1298 и
10450.502.3450.
Въпреки
безспорно установените факти по гр. д. № 486/2016 г. на Районен съд -
Велинград, ответникът не проявявал желание за доброволно уреждане на
отношенията помежду им, продължавал да се позовава на непълното и погрешно
отразяване на имота на ищеца в кадастралната карта, като отказвал да ищеца да
ползва собствения си имот. Това пораждало правен интерес от установяване на
правата му върху частта от неговия имот, заснет погрешно като имот на ответника.
Иска от съда
да постанови решение, с което да приемете за установено по отношение на
ответника, че Е.Ю. е собственик на ¼ ид. части
от дворно място с площ около 100 кв. м.,
попадащо по кадастралната карта в имот с идентификатор 10450.502.3451,
собственост на ответника Е.Я., която част е при съседи: от запад - имот
10450.502.1298. от изток - имот 10450.502.3451, от север - имот 3451, от юг -
улица.
Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Е.И.Я., излага становище
за неоснователност на иска.
Излага, че през 2016 г., с договор за продажба на
общински недвижим имот, придобил от Община Велинград недвижим имот с пълен
кадастрален номер 501.6777 с площ от 844 кв. м., за който имот бил образуван
УПИ № XXI-6777 в кв. 178 по плана на гр. Велинград. Имотът бил продаден съгласно
АЧОС № 947/06.10.2015 г. и отреден за жилищно застрояване при съседи и граници
на имота: от север-имот пл. № 501.6260, от изток-имот пл. № 501.6766, от
юг-улица с ос.т.- 2682, 2693 и 2694, от запад-имот пл. № 501.6084,
представляващ поземлен имот с идентификатор 10450.502.3451 по КККР на гр.
Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018
г. на ИД на АГК
Не оспорва признатите с влязлото в сила Решение по в.
гр. д. №193/2018 г. на Окръжен съд Пазарджик права на собственост на ищеца Е. и
М.С.В.върху 207 кв. м. реална част, заснета като част от собствения му имот
10450.502.3451 по КККР на гр. Велинград. Сочи, че в изпълнение на влязлото в
законна сила решение, била издадена заповед РД-18-1214/06.06.2018
г. на изпълнителния директор на АГКК и в КК на гр. Велинград бил заснет
поземлен имот с идентификатор 10450.502.3450 с площ 207 кв. м., със собственици
Е.Ю. на 2/8 ид. части и М.С.В.на 6/8 ид. части. За да осъществи правото си на собственост върху
този имот, ищецът трябвало да премине през собствения му имот. Поради
недоказване на действия, с които ответникът препятствал възможността на ищеца
да ползва собствената си ¼ ид. част, същия
предявил настоящия ис
Оспорва твърденията на ищеца, че не е станал
собственик на спорната реална част по силата на договор за покупко-продажба с
Община Велинград, тъй като е придобил имот от несобственик, като
недоказани.
Оспорва правата на ищеца върху ¼ ид. части от дворно място с площ около 100 кв. м., попадащо
по кадастралната карта в собствения му имот с идентификатор 10450.502.3451,
като недоказани.
Оспорва твърденията в исковата, че след 1987 г. всички
решения на ОбС - Велинград, с които са одобрявани
регулационни планове на гр. Велинград били погрешни, относно заснемането в
цялост и в частност на процесния имот, като
недоказани.
Иска от съда да отхвърли предявения ис
Третото лице помагач на страната на ответника-Община
Велинград не взема становище по допустимостта и основателността на иска.
Предявеният иск е допустим.
Макар между същите страни да е воден правен спор за правото
на собственост върху реална част от 300 кв. м., погрешно заснета като част от
имот с идентификатор 10450.502.3451 по КККР на гр. Велинград, одобрени със
Заповед РД 18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК,
идентичен с имот с пл. № 6777 в кв. 178 по действащия план на Велинград, при съседи от запад УПИXX-6084, от север
УПИ XIX-6260, от
юг-ул. ******и по него да има влязло в сила Решение № 149/18.04.2018г. по в.
гр. д. 193/2018г. на ОС Пазарджик, видно е че силата на пресъдено
нещо не обхваща цялото спорно право и за разликата 207 кв. съдът не се е
произнесъл.
Съдът, като
съобрази правните доводи на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
С нотариален акт № 378,том.ІІ, дело № 670/1968 година
на съдия в Районен съд Велинград М.С.В.е призната за собственик на основание давностно владение от 1956 година, върху недвижим имот-дворно
място, находящо се във Велинград, кв. Лъджене, с площ от 800 кв.м. и съставляващо парцел ХІХ –
1750 в кв. 178 по действащия регулационен план от 1957г. при граници и съседи:
улица, К.Б., В.П.и М.П..
На 14.02.1978г. М.С.В.е продала на Р.К./Р.К./ 200/800 ид. части от дворното място, за което съставен нотариален
акт №30,том І, дело№ 76/1978 година на съдия в Районен съд Велинград.
На
30.12.1997 г. Р.К./Р.К./ и съпругата му А.А.К. дарили
на Е.Ю. недвижим имот, находящ се в гр. Велинград, а именно – първи етаж от
двуетажна жилищна сграда – къща, цялата на застроена площ от 120 кв.м., построена
в дворно място – застроено и незастроено, цялото с площ от 545 кв.м.,
съставляващо урегулиран парцел ХХ, отреден за имот пл.№ 6084 в кв. 178 по регулационния
план на Велинград, ведно с избата, общи части на сградата и с 200 кв.м. – ид. части от описания парцел, при съседи на парцела от
двете страни улици, К.Б.и В.П., за което е съставен Нотариален акт №
А-149/30.12.1997г., том ІХ, дело № 3546/1997 година на нотариус с район на
действие РС Велинград.
С
Договор № 20 от 05.02.2016 г. за продажба на общински недвижим имот по реда на
чл. 35, ал.3 от ЗОбС Община Велинград е продала на
ответника Е.И.Я. недвижим имот с пл. №
6777 с площ от 844 кв.м., за който е
образуван УПИ ХХІ-6777 в кв.178 по плана на Велинград при граници и съседи от
север имот пл. № 501.6260, от изток имот пл. № 501.6766, от юг улица с
ос.т.-2682,2693 и 2694, от запад имот пл. № 501.6084. Праводателят
на ответника се легитимира като собственик с Акт за частна общинска собственост
№ 947/06.10.2015г.
С влязло в сила Решение № 149/18.04.2018г. по в. гр.
д. 193/2018г. на ОС Пазарджик е прието за установено спрямо ответника Е.Я., че
ищецът Е. притежава правото на собственост, на основание дарение върху 2/8 ид. ч. от 207 кв. м. между б. А, Б, В и Г на скица № 2 към
допълнителната експертиза, съставляваща част от УПИ XXI-6777 кв. 178 по плана
на гр. Велинград.
В кадастралната карта на гр. Велинград, одобрена със
Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК тази
реална част е заснета като ПИ с идентификатор 10450.502.3450 и попада в имот с
идентификатор 10450.502.3451 по КККР на гр. Велинград, последният идентичен с
УПИ XXI-6777 с площ от 844 кв. м.
По делото са допуснати и изготвени една основна и две
допълнителни съдебно-технически експертизи.
Според заключението на вещото лице по първата
допълнителна съдебно-техническа експертиза, която въпроизвежда
част от отговорите на поставените въпроси по основната такава, по първия
регулационен план на с. Лъджене, Пещерско, одобрен със
Заповед № А 1773/27.12.1918г. имот пл. номер 1750 не съществува.
По одобрения със Заповед № 4326/06.08.1955г. уличнорегулационен
план на гр. Велинград, на мястото на процесния имот е
отразен пл. № 334 извън регулацията на града.
По одобрения със Заповед № 3583/26.07.1957г. дворищнорегулационен план на всички строителни квартали на
гр. Велинград, от северната част от имот пл. номер 1750 и южната част от имот
пл. № 334 е образуван УПИ XIX-1750. Имот пл. номер 1750 попада частично в
парцел XIX-1750. По-голямата му част е извън регулацията на населеното място.
През
1983г., със Заповед № РД-14-03-163/13.10.1983г. са одобрени нови кадастрален и
регулационен план на гр. Велинград. В кадастралния план бившият парцел XIX-1750
е заснет с пл. № 6084. Западната част от имота с площ от 575 кв. м. е включена
в парцел XX в кв. 178. Средната и източната част на имота са включени в парцели
XXI-ОбНС и XXII-ОбНС,
образувани с регулационно изменение, одобрено със Заповед № 111 от 28.05.1985г.
на Зам. Председателя на ОНС гр. Велинград.
След регулационното изменение парцел XX-6084 в кв. 178
попада частично в северозападната част на бившия парцел XIX-1750 по обезсиления
план от 1957г. Останалата част от парцел XIX-1750 попада частично върху парцели
XXI-ОбНС и XXII-ОбНС в кв.
178.
Заповедта
е обжалвана пред ОС Пазарджик, след което е изменено отреждането на парцел XXI-ОбНС. В отреждането му е включен имот пл. № 6084. Образуван е парцел XXI-ОбНС-6084, с площ 435
кв. м., който се преотрежда в съсобственост между М.В.и
ОбНС.
С констативен акт за непълноти и грешки в кадастралния
план от 28.04.1987г. е заснета вярната имотна граница, а със Заповед №
332А/18.06.1987г. е одобрено попълването на кадастъра с верни имотни граници на
имот пл. № 6084, въз основа на което се променя отреждането на парцели XXI-ОбНС 6084, като се отрежда само за XXI-6084 в кв. 178,
в който са обединени парцел XX-6084 и XXI-ОбНС 6084 в
кв. 178. Общият парцел е с площ 985 кв.м. Няма данни за придаване на части от
имотите по регулация и за уреждане на регулационни отношения.
През 2004г., със Заповед № 300-4-12/23.03.2004г. е
одобрен в цифров вид кадастралният план и въз основа на него регулационен план
на тази част на гр. Велинград. В кадастъра от 2004г. частта от имот пл. № 6084,
част от бившия парцел XIX-1750 по обезсиления дворищно-регулационен план от
1957г., попадаща в бившите парцели XXI-6084 и XXII-ОбНС
е включена в нов имот с пл. № 6777, записан в регистъра на недвижимите имоти,
като собственост на Община Велинград с площ 844 кв.м. Няма данни за правното
основание, на което Община Велинград е придобила собствеността върху имота.
С решение № 229/04.08.2004г. на гр. Велинград е
одобрен регулационен план за кв. 178 на гр. Велинград, с който за имот пл. №
6084 са отредени парцел XX-6084 и парцел XXI-6777.
Парцел XXI-6777 в кв. 178 попада частично в
централната част на имот дворно място, представляващо парцел XIX-1750 в кв. 178
по обезсиления план на гр. Велинград от 1957г.
Като конфигурация имот пл. № 6777, за който е
образуван УПИ XXI в кв. 178 по ДКРП на гр. Велинград и имот пл. № 1750 в кв.
178 по обезсиления кадастрален и регулационен план на кв. Лъджене
гр. Велинград са близки, но не са идентични. Имот пл. № 1750 в кв. 178 от
обезсиления КРП се ситуира върху части от УПИ XX 6084, УПИ-ХХI 6777 и улица
Кисловодск по действащия КРП за кв. 178 на гр.
Велинград.
Парцел XIX-1750 в кв. 178 по дворищнорегулационния
план от 1957г. се застъпва с парцел XXI-6777 по действащия регулационен план от
2004г., като застъпването е по-малко от 50% и само източната им граница се
припокрива частично.
Парцел XXI-6084 по плана от 1983г. се
застъпва с парцел XXI-6777 по регулациония план от
2004г., като застъпването е около 2/5. Източните им граници са близки в участък
от ½ от дължината.
УПИ XXI-6777 в кв. 178 от действащия РП на гр.
Велинград е идентичен с ПИ с идентификатор 10450.502.3451 по КККР на гр.
Велинград преди образуването на ПИ с идентификатор 10450.502.3450. Двата имота
с идентификатори 10450.502.3451 и 10450.502.3450 по КККР на гр. Велинград общо
са идентични с УПИ XXI-6777.
Имотът, представляващ парцел XIX-1750 в
кв. 178 по обезсиления КРП от 1957г. се ситуира,
нанася се върху поземлени имоти с идентификатори 10450.502.3450, 10450.502.3451
и 10450.502.1298 по КККР на гр. Велинград.
Изслушан в съдебно заседание на
12.09.2022г. вещото лице Г. заявява, че по обезсиления дворищно-регулационен
план от 1957г. парцел XIX-1750 е с площ 800 кв. м. и попада в границите на имот
пл. номер 334 до южната му граница.
Със следващия регулационен план от 1983г. от парцел XIX-1750 се обособява парцел ХХ-6084, който е
площ около 500 кв.м., като останалата част от 300 кв. м. първоначално не е
заснета, а после е попълнен регулационния план.
Образуван е имот XXI-6084, включващ част от имот пл. номер 6084 и част
от парцел XIX-1750, която е записана като съсобствена
между ОБНС и М.В..
Парцел XIX-1750 попада върху парцел ХХ-6084,
върху парцел ХXI-6084 и върху парцел XXII-6084.
По Кадастралната карта попада върху имот
с идентификатор 10450.502.1298, върху част от имот с идентификатор
10450.502.3451 и обхваща целия имот 10450.502.3450.
Според вещото лице ивицата намираща се между имот с
идентификатор 10450.502.1298 и имот с идентификатор 10450.502.3450 по КККР на
гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г.
на ИД на АГКК, означена с т. А, В, С, D и E на изготвената скица към второто допълнително
заключение на съдебно техническата експертиза, с площ графично изчислена на 44
кв. м., е част от парцел XIX-1750, същинската средна негова част. В нея попадат
части и от трите образувани по последващия
регулационен план парцели XX-6084, XXI-ОбНС и XXII-ОбНС.
Парцел XIX-1750, в кв. 178 по регулационния план на
кв. Лъджене от 1957 година попада върху части от парцел
ХХ-6084 по плана от 1983 година върху части от парцел XXI-6084 след изменението
му от 1987 година и от парцел XXI-6777 от 2004 година, както и върху имот 10450.502.1298, 10450.502.3450 и
10450.502.3451 по Кадастралната карта.
Парцел XIX-1750 покрива изцяло ПИ с идентификатор
10450.502.3450. Парцел XIX-1750 по дворищния план от 1957 г. покрива част от
10450.502.1298, целият имот с идентификатор 10450.502.3450 и част от имот
10450.502.3451.
Част от парцел XIX-1750 попада върху част от имот
10450.502.1298 по КККР в частта по имот ХХ-6084 по регулационния план от 1987
година на север от имотната му граница. След това продължава целия по
10450.502.3450 по КККР без прекъсване. В частта между имот ХХ-6084 по
регулационни план от 1987 година имотът попада в парцел ХХ и частично в стария
имот XIX-1750.
Бившият имот УПИ XIX-1750, кв. 178 съдържа в себе си
части от имот 10450.502.1298 по КККР, заключена между северната му граница и на
юг до чупката - левия южен ъгъл на имот 10450.502.3450, целият 10450.502.3450,
и на запад.
При така установената
фактическа обстановка, съдът счита следното
от правна страна:
Когато се иска
да се установи право на собственост върху реална част от недвижим имот, която
се твърди, че погрешно е заснета като част от съседен имот, се цели да бъде
установен пространственият обхват на правото на собственост с оглед правилното
му отразяване в кадастралната карта. В този случай в тежест на ищеца е да
докаже пълно и главно, че спорната реална част е част от неговия имот, че
попада в неговите граници, че същата
погрешно е заснета като част от имота на ответника, а ответника следва да
докаже, наличието на свое противопоставимо право.
Съгласно чл.43, ал.1, т.5 ЗКИР границите
на поземлените имоти в урбанизираните територии се установяват след анализиране данните от: а) означеното на място състояние в съответствие с правото на собственост; б) съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени
по реда на буква „а“; в) планове и карти, посочени в чл.41, ал.1, т.1 и 3; г) регулационните
планове при приложена дворищна регулация.
Относно трансформацията на регулационните
граници в имотни, съгласно § 5, ал. 1 ПЗР на ЗКИР, в производството по иска за собственост подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане
на регулацията по тези планове или неприлагане,
съответно - прекратяване на
отчуждителното им действие съобразно разрешенията, дадени в ТР № 3/93
г. по гр. д. № 2/93 г. на ОСГК на ВС и ТР № 3/2011 г.
по т. д. 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, което би обусловило трансформиране
на регулационните граници в
имотни, след което да се прецени
има ли несъответствие между границите на имота, отразени в кадастралната карта, и действителното притежаваното от ищеца право на собственост.
С дворищната регулация се образуват дворищно-регулационни парцели
за жилищно и вилно строителство, т.е. преобразува се собствеността върху имотите, които се урегулират в собственост върху отредените за тях парцели, като се придават части от пълномерни към маломерни имоти
за тяхното упълномеряване, както и се създават общи съсобствени парцели чрез урегулиране
на имоти или части от имоти.
От първия ни благоустройствен
закон от 1898 г. до влизане в сила на изменението на
ЗТСУ от ДВ бр.34/2000 г. на 1.01.2001 г. дворищно- регулационните планове имат непосредствено отчуждително действие - според чл.47 ЗБНМ, чл.39, ал.З
ЗПИНМ и чл.110 ЗТСУ - в момента на влизането в сила на дворищната регулация частите от дворни места, придадени
към съседен парцел се считат за собственост на лицето, на което е
принадлежал имотът, за който е отреден парцелът. С този режим на дворищната регулация е свързана и терминологията „кадастрална основа“ /имотът,
който се урегулира/ и „парцел“ /урегулиранията имот, който обаче
не е в границите на правото
на собственост, а се отрежда
за конкретен имот - негова кадастрална основа - и може да включва части
от имоти, които до момента на урегулирането
са принадлежали на различни лица, а части от имота, послужил като кадастрална основа, да се включват
в парцели на други лица/. В това се състои непосредственото отчуждително действие на дворищнорегулационния
план относно придаваемото се място. При този режим след
влизане в сила на регулационния
план правото на собственост върху имотите, послужили за кадастрална основа, се преобразува в право на собственост върху парцелите, които са отредени за тези имоти. В този смисъл говорим за преобразуване на правото на собственост върху кадастралната основа в право на собственост на парцела по силата на непосредственото отчуждително действие на дворищнорегулационния план.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от
1993г. на ОСГК, постановено при действието на ЗТСУ/отм./, дворищно регулационния план се счита приложен в момента, в който регулационните граници се трансформират в имотни при хипотезите на чл. 33, ал.1 и 2 ЗТСУ/отм./, като
понятието приложен план е относимо не към заемането на придадения имот, а към съвпадането на регулационните линии с имотните граници след завземането на придадените части и владението им, продължило повече от десет години, след
което не е допустимо изменянето на плана на това основание. Дворищно регулационният план
има непосредствено отчуждително действие по отношение на недвижимите имоти (местата с подобренията и насажденията в тях), придадени към парцели на други физически или юридически
лица, като това разместване на собственост настъпва още от деня на влизането му в сила. Собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата регулация, но тя
получава значение на безусловно придобивно основание
от деня, когато е приложена, тъй като дотогава при евентуалното
й изменение или създаване на цялостна нова регулация се изхожда от първоначалното положение на имотите съгласно чл. 33,
ал. 1 и 2 ЗТСУ. Това означава, че отчужденията по дотогавашната регулация отпадат с обратна сила и се счита, че към парцела не се е придавал имот на друго лице, т. е.,
действието й е подчинено на
условие от прекратителен характер. Прилагането на дворищнорегулационния план предполага наличието на следните предпоставки: заплатено обезщетение за придаваемите части или завладяването им и изтекли към
1.01.2001 г. десет години. Ако тези условия не са изпълнени при
бъдещо изменение на плана собствеността върху придаваемия имот, който не е заплатен и завзет, се възстановява на предишния собствени Едва със заплащането и завземането на придадените места по съответния ред приключва процеса
по прилагане на регулацията
и тя е стабилизирана.
Тогава планът се счита за приложен и създадените с него граници следва да се считат за имотни такива при
изработване на следващ кадастрален и регулационен план съгласно чл.
33, ал.З във
вр. ал.
1 и 2 ЗТСУ/отм./. Съответно, ако до изработването
на следващ регулационен план регулацията не е приложена, то отчуждителното
действие на плана се прекратява и съществуващите стари имотни граници
следва да послужат за основа при изработване
на новия план.
Според константната практика на ВКС / Решение № 200/11.05.2011 г. по гр.д. № 439/2010 г., ВКС, I г.о. /,тълкувателното
решение има отношение не само към дворищнорегулационните планове, изработени при действието на ЗТСУ /отм./, но и към
тези, които са приети при
действащите преди това закони - ЗПИНМ, ЗБНМ от
1949г., Закон за благоустройство
на населените места в Княжество /Царство/ България /. Това е така, тъй като ако не е бил приложен
планът, приет при действието на ЗТСУ /отм./, съдът следва да проследи дали
е бил приложен някой от предходните планове, приети при действието на по-стари закони и Тълкувателното решение не е изгубило значението си и при действието
на ЗУТ и ЗКИР. Това следва от разпоредбите на § 6, ал.2 и
§8, ал.1 и 2 от ПР на ЗУТ, които придават
значение на прилагането на дворищнорегулационните планове, действащи към момента
на влизане в сила на ЗУТ. В
случай, че такъв заварен дворищнорегулационен план не е могъл да бъде
изменен по реда на чл.ЗЗ, ал.1 и 2 от 3. /отм./, той не би
могъл да бъде изменен и при условията на § 8, ал.2, т.2
от ПР на ЗУТ. Преценява се дали е приложен
не действащия, а някои от предхождащите го планове с цел преценка
дали действащата регулация е изходила от верните имотни граници, т.е. налице
ли е грешка в кадастралната
основа въз основа на която е изработен действащия план.
Видно
от изложеното и от посоченото в исковата молба предмет на делото е установяване
правото на собственост върху реална част от поземлен имот, който грешно е
заснета в границите на записания на името на ответника поземлен имот.
От събраните по
делото доказателства се установява, че ищецът е собственик по дарение на 200
кв. м. ид. части от УПИ XX-6084 в кв. 178 по РП на гр. Велинград от 1983г.,
отреден за имот пл. № 6084, с площ от 545 кв.м. по документа за собственост. В
КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г.
имотът е означен като имот с идентификатор 10450.502.1298 и граничи от изток с
имот с идентификатор 1045.502.3051, бивш имот пл. № 6777, за който е отреден
УПИ XXI-6777 по РП
на гр. Велинград, приет с Решение № 229/04.08.2004г. на ОС на гр. Велинград и вписан
като собственост на ответника.
УПИ XX-6084 е част от бивш парцел ХIХ-1750 по обезсиления
дворищнорегулационен план на гр. Велинград от 1957г.,
който бивш парцел е собственост на М.С.В.и Р.К./праводател
на ищеца/ при дялове съответно 600/800 ид. ч. и
200/800 ид. ч. Целият е с площ 800 кв. м.
По обезсиления дворищно-регулационен план на гр.
Велинград от 1957г. не се е предвиждало придаване по регулация на части от
съседни имоти за образуване на парцел XIX-1570, което да поражда уреждане на
регулационни отношения, поради което планът е приложен с влизане в сила на
заповедта за одобряването му.
В следващия
одобрен със Заповед № РД-14-03-163/13.10.1983г. кадастрален план и регулационен
план на гр. Велинград, бившият парцел XIX-1750 е заснет като имот с пл. № 6084.
Западната част от имот с пл. № 6084 с площ от 575 кв. м. е отредена за парцел
XX в кв. 178. Част от бившият
парцел XIX-1750 попада в парцел XX.
След изменение на дворищно-регулационния план на гр.
Велинград от 1983г. със Заповед № 111/26.05.1985г. на Заместник-председателя на
ОНС, от имот пл. № 6084, са образувани УПИ ХХ-6084, УПИ XXI-ОбНС и УПИ XXII-ОбНС. Западната
част на бившият УПИ XIX-1750 по обезсиления план попада върху част от УПИ ХХ-6084, средната част върху част от УПИ XXI-ОбНС, източната част върху част от УПИ XXII-ОбНС. Границата
между УПИ ХХ-6084 и УПИ XXI-ОбНС представлява права
линия, видно от приложената към
решението скица /л. 145 по делото/.
След изменението на заповедта с Решение от 22.11.1985г. по гр. д. 125/1985г. на ОС
Пазарджик е променено отреждането на новообразувания парцел XXI-ОбНС
в кв. 178 по плана на гр. Велинград, който се отрежда в съсобственост между М.В.и
ОбНС.
Частта от парцел XIX-1750 по обезсиления
дворищно-регулационен план, която участва в образувания парцел XX-8064 по плана от
1983г. e с правоъгълна форма, с граници от север-парцел
XIX ГОНС, от запад- улица, от изток парцел XXI-ОбНС / XXI-ОбНС-6084, а на юг достига до
границата по плана от 1957г. Частта
от парцел XIX-1750 по обезсиления
дворищно-регулационен план от 1957г., която участва в образувания парцел XXI-ОбНС/XXI-ОбНС-6084 по плана от 1983г. е с форма на
трапец, с граници от север парцел XIX ГОНС, от запад-парцел XX-6084, от изток-парцел
XXII-ОбНС, а на юг достига до границата по плана от
1957г. Частта от
парцел XIX-1750 по обезсиления дворищно-регулационен план от 1957г., която
участва в образувания парцел XXII-ОбНС е с форма на неправилен четириъгълник с граници от
северозапад парцел XIX-ГОНС, на изток парцел XXI-ОбНС/XXI-ОбНС-6084,
на изток и на юг достига до границата по плана /скица л. 145 по делото/.
Дворищно-регулационният план на гр. Велинград от
1983г. не поражда регулационни отношения при отреждане на УПИ ХХ-6084 и
съседния от изток УПИ XXI-ОбНС/ УПИ XXI-ОбНС-6084. Парцелите
са образувани чрез разделяне на парцел XIX-1750 по обезсиления
дворищно-регулационен план от 1957г., без от него или към него да се придават
по регулация части от съседни имоти за упълномеряването
им или чрез образуване са съсобствен парцел от
маломерни имоти на различни собственици. Следователно с влизане в сила на дворищно-регулационния
план от 1983г., като собственици на парцел XIX-1750 по обезсиления
дворищно-регулационен план на гр. Велинград от 1957г. М.В.и праводателят
на ищеца -А. , са станали собственици на УПИ ХХ-6084 и съседния от изток УПИ XXI-ОбНС/ УПИ XXI-ОбНС-6084. Регулационната граница между двата
парцела е станала имотна граница между тях.
По молба на М.В.№
42-01-186/10.04.1987г. за попълване на кадастралната карта с верните имотни
граници е издадена, Заповед №
332А/18.06.1987г. С нея е допусната поправка на кадастъра за имот пл. № 6084,
въз основа на което е променено отреждането на парцел XXI-ОбНС
6084, като се отрежда само за парцел XXI-6084 в кв. 178. В който са
обединени парцел XX-6084 и XXI-ОбНС-6084. Образува се един общ
парцел с площ 985 кв.м. Границите на парцел XXI-6084 минават по кафявите линии в
констативния акт /л.149 по делото/, поправките в червено и приложената към
заповедта скица /л.151 по делото/. Това изменение не засяга границата между
парцели XX-6084 и XXI-ОбНС-6084.
Доколкото новият УПИ е образуван от имоти, които
изцяло попадат в парцел ХIХ-1750 по дворищно-регулационния
план от 1957г., собственост на М.В.и на праводателя
на ищеца , отново не са налице основания за уреждане на
регулационни отношения.
Няма данни и не се твърди заповедта да е
обжалвана.
В одобрения в цифров вид кадастрален
план от 2004г. на гр. Велинград границите на имот пл. № 6084 са променени, като
частта от имота, която е част и от парцел XIX-1750 по плана от 1957г., попадаща в бившите парцели XXI-6084-ОбНС и XXII-ОбНС по плана от 1985г. и 1987г. е заснета
като имот пл. номер 6777.
В кадастъра от 2004г. граница на имот пл. №
6084 не съвпада с източната граница на бившия парцел XX-6084 по плана от 1983г. и от
1985г., а е изместена навътре.
С одобрения с Решение № 229/04.08.2004г. ПУП
за кв. 178 на гр. Велинград за имот пл. № 6084 е отреден УПИ XX-6084, а за имот
пл. № 6777-УПИ XXI-6777. Източната регулационна граница на УПИ XX-6084 по РП
от 2004г. не съвпада с регулационната граница на парцел XX-6084 по РП от 1983г.
и с тази след изменението му от 1985г., като навлиза навътре в парцел XX-6084 и между
границите по двата плана се образува ивица с площ от 44 кв. м., означена с
точки А, В, С, D и Е на скицата заключението по втората допълнителна
СТЕ.
В одобрената със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. Кадастрална карта на гр. Велинград, с която е
обезсилен кадастралния план от 2004г., УПИ XX-6084 е означен като поземлен имот
с идентификатор 10450.502.1298 и а УПИ XXI-6777, като поземлен имот с
идентификатор 10450.502.3451. В кадастралната карта като граница на имотите е
отразена границата по КРП от 2004г. на гр. Велинград.
В границите на ПИ с идентификатор 10450.502.3451 по
КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г.
попада и имот с идентификатор 10450.502.3450, за който с влязло в сила Решение №
149/18.04.2018г. по в. гр. д. 193/2018г. на ОС Пазарджик е признато, че ищецът
притежава 2/8 ид. части.
Последният регулационен за кв. 178 на гр. Велинград е
приет при действието на ЗУТ, който зачита
регулационните граници на имотите по влезлите в сила и приложени дворищнорегулационни планове като имотни граници (съгласно
чл. 15, ал. 1 ЗУТ урегулирани веднъж поземлени имоти не подлежат на последващо урегулиране, освен в предвидените в този закон
случаи), като въвежда съществено различен режим за промяна на вътрешните
регулационни граници между поземлените имоти и за създаване на нови съсобствени имоти. Налага се принципа на т. нар.
"доброволна" регулация: Съгласно чл. 15, ал. 2, 3, 4 и 5 ЗУТ
изменението на подробен устройствен план, касаещо промяна на границите на урегулирани поземлени имоти
(тоест придаването на части от един имот към съседен нему имот и образуването на
общ урегулиран поземлен имот от два маломерни имота), се допуска само със
съгласието на собствениците на двата имота, изразено със заявление и
предварителен договор за прехвърляне на собственост. Принудително, без
съгласието на собствениците, изменение на границите на урегулираните поземлени
имоти при действието на ЗУТ се допуска само по изключение - например в
хипотезата на чл. 16 ЗУТ.
Липсата на промяна в плана с поставяне на вътрешни
регулационни граници на имотите в съответствие със съществуващите граници на
поземлените имоти, като предвидена в пар. 8, ал. 2,
т. 3 ПР на ЗУТ възможност за изменение на плана, е ирелевантно
обстоятелство относно индивидуализиране на обекта на собственост.
По делото не се твърди е не се представят
доказателства след последното изменение на регулационния план от със Заповед №
332А/18.06.1987г. и преди влизане в сила на ЗУТ да е имало регулационни
изменения, предвиждащи промяна на граница между УПИ XX-6084 и УПИ XXI-ОбНС-6084 по КРП от 1983г. и 1985г. за кв. 178 на гр. Велинград. Няма твърдения и данни
след влизане в сила на ЗУТ регулационната граница да е изменяна доброволно.
Ето защо в оцифрения
кадастрален план от 2004г. на гр. Велинград границата между УПИ XX-6084 и УПИ-XXI-6777 /включващ
УПИ XXI-ОбНС-6084 и
УПИ-XXII ОбНС/ е
неправилно заснета, доколкото за кадастрална основа служи последният влязъл в
сила и приложен дворищно регулационен план от 1983г., а по него границата на
УПИ XX-6084 и УПИ XXI-ОбНС-6084 не съвпада
със заснетата в плана от 2004г. граница. Следователно неправилно реална част от
УПИ XX-6084 по КРП от 1983г., намираща се в източната му
част по т. А, В, С, D и Е от изготвената скица към втората
допълнителна СТЕ на вещото лице, представляваща неразделна част от настоящото
решение, е заснета в КП от 2004 като част от имот пл. номер 6777, за който е
отреден УПИ XXI-6777. Тази част не е била придавана по
регулация към УПИ XXI-6777 и никога не е преставала да бъде част от УПИ XX-6084 по плана от
1983. Тази грешка при неправилното отразяване на имота в кадастралния и регулационния
план е пренесена и в КККР на гр.
Велинград, като процесната реална част погрешно е
заснета като част от имот с идентификатор 10450.502.3051, собственост на
ответника.
Не се установи от доказателствата по делото, че
ответникът притежава противопоставими на ищеца права
върху спорната реална част. Обстоятелството, че е заснета като част от имот, за
който е съставен акт за общинска собственост и който след това му е продаден,
не налага такъв извод, след като по делото не се установява, че има придаване
по регулация на част от имота на ищеца към актувания имот. Съдебната практика е константа, че актът за общинска собственост,
съставен по надлежния ред и форма, има качеството на официален свидетелстващ
документ, който само констатира собствеността на общината, без да я поражда.
Този акт се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само за
отразените в него факти, а за собствеността на общината следва да му се признае
легитимиращо действие, по силата на което актуваният имот се счита за общинска
собственост до доказване на противното, като общината не носи тежестта да
доказва основанието, на което е съставен актът за общинска собственост, само в
случаите, когато в акта за общинска собственост е посочено конкретно уредено в
закона фактическо основание, по силата на което собствеността върху актувания
имот е придобита от общината. Когато в акта е посочено като основание само
правната норма, послужила като основание за актуването, но не и конкретен придобивен способ, същият няма легитимиращо действие досежно правото на собственост на общината. В случая в
представения по делото от ответника Договор № 20/05.02.2016г. за продажба на
общински недвижим имот е посочено, че за УПИ XXI-6777 e съставен акт за частна общинска собственост,
но в него не се съдържат данни за основанието на което имотът актуван като общински,
нито, че при образуването му са придавани части от собствения на ищеца съседен
имот по регулация.
Ето защо съдът намира, че Е. не е загубил
правото си на собственост върху тези 44 кв.м. заключени между буквите т. А, В, С, D и Е от скицата към
втората допълнителна СТЕ, въпреки че тези 44 кв.м. неправилно са отразени като
част от УПИ XXI-6777, респективно ПИ с идентификатор 10450.502.3451 по КККР на
гр. Велинград, одобрени със Заповед РД 18-1412/06.06.2018г.
на ИД на АГКК, собственост на ответника Е.Я.. По тези съображения предявеният
иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, като се признае за
установено по отношение на Е.И.Я., че Е.Ю. е собственик на ¼ ид. част от 44 кв. м. реална част, заключени между т. А, В,
С, D и Е от изготвената скица към
второто допълнително заключение по съдебно-техническата експертиза-л.177 по
делото, неразделна част от настоящото решение, при граници от запад поземлен
имот с идентификатор 10450.502.1298, от север поземлен имот с идентификатор
10450.502.3451, от изток поземлен имот с идентификатор 10450.502.3450, от юг
поземлен имот с идентификатор 10450.502.3451, която реална част неправилно е
заснета в КККР на гр. Велинград, одобрени със заповед РД 18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, като част от имот с идентификатор
10450.502.3451.
При този изход на правния спор на ищецът се дължат
разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГП
Искането за присъждането им е заявено своевременно- с
исковата молба. По делото е представен списък за разноски по чл. 80 ГПК, в
който е удостоверено, че са извършени разходи за държавна такса, адвокатско
възнаграждение, съдебни удостоверения, такса за издаване на скици, такса за снабдяване
с удостоверение за дъночна оценка, държавна такса за
вписване на иска молба и възнаграждение за вещо лице.
Представени са доказателства за заплатена държавна
такса за завеждане на делото в размер на 50,00 лв. такса за вписване на
исковата молба в размер на 10,00 лв., такса в размер на 10,00 лв. за издадени
съдебни удостоверения, възнаграждение за процесуално представителство в размер
на 200,00 лв., платено в брой, 705 лв. разноски за съдебно-технически
експертизи, както и за издаване на скица и данъчна оценка на имота в размер на
27 лв..
На ищеца са дължат разноски за платените държавни
такси за образуване и движение на делото, които предварително са заплатени от
него, както и разноските за процесуално представителство по делото.
Съдът като се запозна с представените доказателства за
заплащане на разноски, счита че на ищецът се дължат такива в общ размер от 992
лв., от които-50 лв. за държавна такса, 10 лв. за вписване на исковата молба,
10 лв. за издаване на съдебни удостоверения, 20 лв. за снабдяване със скица на
имота, 7 лв. за снабдяване с данъчна оценка на имота, 705 лв. за изготвяне на
съдебно-технически експертизи и 200,00 лв. адвокатско възнаграждение, до която
размер претенцията в тази част следва да се уважи, а за разликата над нея до
общо претендираната сума от 1097 лв. да се отхвърли. Разноските следва да се
възложат в тежест на отвеника Е. И.Я..
По изложените съображения, настоящият състав на
Районен съд-Велинград
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО спрямо Е.И.Я.
***, че и Е.Ю., ЕГН: ********** ***, е собственик, на основание договор за
дарение, върху 1/4 ид.ч на 44 кв.м. реална част
заключени между т. А, В, С, D и Е от
изготвената скица към второто допълнително заключение по съдебно-техническата
експертиза-л.177 по гр. д. 31/2021г. на Районен съд Велинград, неразделна част
от настоящото решение, при граници: от запад поземлен имот с идентификатор
10450.502.1298, от север поземлен имот с идентификатор 10450.502.3451, от изток
поземлен имот с идентификатор 10450.502.3450, от юг поземлен имот с
идентификатор 10450.502.3451, която реална част неправилно е заснета в КККР на
гр. Велинград, одобрени със заповед РД 18-1214/06.06.2018г.
на ИД на АГКК, като част от имот с идентификатор 10450.502.3151.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Е.И.Я. ***, да
заплати на Е.Ю. с ЕГН: ********** адрес: *** сумата в размер на общо 992,00
лева /деветстотин деветдесет и два лева/, представляваща разноски по гр. дело №
31/2021г. на Районен съд-Велинград.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева