№ 1600
гр. София, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Илиана СТ.
при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова
като разгледа докладваното от Илиана СТ. Търговско дело №
20231100900210 по описа за 2023 година
Ищецът „М.-П.Л.“ ЕООД твърди, че между него и първия ответник
„У. А.“ ЕООД – в ликвидация е сключен договора за отдаване под наем на
автомобил при условията на оперативен лизинг на 22.02.2019 г. на л.а. Land
Rover , с рег. № *******, като по силата на тристранно споразумение от
28.02.2019 г. вторият ответник „Г.“ ЕООД е встъпил в задълженията на
лизингополучателя по договора. Твърди, че на 10.06.2021 г. между страните e
сключена извънсъдебна спогодба, в която същите се съгласяват, че
лизинговият автомобил се връща на лизингодателя, както и че
лизингополучателят и солидарният длъжник дължат неустойка в размер на
62 319,55 лева, от която е прихваната гаранционната вноска и дължимата от
тях сума по спогодбата е в размер на 48 091,96 лева, разсрочени на 24 вноски.
Ищецът твърди, че по спогодбата са заплатени само 5 вноски общо в размер
на 10 804,65 лева, от които 2789,33 лева – отнесени за погасяване на
уговорена в споразумението лихва, като последното плащане е на 24.11.2021
г. Твърди, че поради спиране на плащанията е изпратил уведомление до
ответниците за обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията по
спогодбата като ответникът „У. А.“ ЕООД – в ликвидация не е открит на
адреса си на управление, а уведомленето до ответника „Г.“ ЕООД сочи да е
връчено на 09.03.2022 г. Счита, че с редовното връчване на ответникът „У.
А.“ ЕООД – в ликвидация на исковата молба и приложенията й в хода на
процеса уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост е връчено
редовно. Иска от съда да осъди ответниците при условията на солидарност да
заплатят сумата от 40076,64 лева.
Ответникът „У. А.“ ЕООД – в ликвидация, призован при условията
на чл. 50, ал.2 ГПК, не депозира отговор в срок.
1
Ответникът „Г.“ ЕООД оспорва исковете. Оспорва подписът
положен за управителя на дружеството в спогодба от 10.06.2021 г. да е
положен от Н.Г.Б., поради което оспорва спогодбата да го обвързва и за
дружеството да е възникнало задължение по нея. Оспорва да е извършил
изявление/действия за признаване на вземания към дружеството по
спогодбата. Прави възражение за нищожност на уговорката за дължима
неустойка по спогодбата в размер на 62 319,55 лева, поради противоречието й
с добрите нрави.
В допълнителната искова молба ищецът твърди, че дори и да се
приеме, че процесната спогодба не е подписана от солидарния длъжник „Г.“
ЕООД то следва да намери приложение правилото на чл. 124 ЗЗД и доколкото
кредиторът е запазил правата си срещу солидарния длъжник в спогодбата, то
той също следва да отговаря за поетото с нея ново задължение. Претендира
разноски.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът „Г.“
ЕООД сочи, че с подписване на процесната спогодба договорът за лизинг е
прекратен, поради което ищецът няма как да има спрямо солидарния длъжник
претенции произтичащи от него. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Предявени са кумулативно субективно пасивно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. първо, вр. с чл.
365 ЗЗД.
На 22.02.2019 г. е сключен рамков договор за отдаване на автомобил
при условията на оперативен лизинг между „М.-П.Л.“ ЕООД, като
лизингодател и „У. А.“ ЕООД за отдаване под наем при условията на
оперативен лизинг на фабрично нови и употребявани автомобили, чиято
идивидуализация и конкретни условия е предвидено да бъдат уговорени във
всяка конкретна поръчка. С поръчка N2SOV_074395/07.02.2019 г. е сключен
договор за Lend Rover Range Rover SUV SWB VOGUE 5.0, за срок от 60
месеца, при гаранционна вноска от 7274,45 евро и 60 лизингови вноски в
размер на 1454,89 евро и обща стойност на лизинговите вноски за целия срок
на договора от 204877,20 лева с ДДС и цена на лизинговия автомобил при
плащане в брой с ДДС в размер на 130 820,56 евро.
На 28.02.2019 г. е сключено тристранно споразумение между „М.-
П.Л.“ ЕООД, „У. А.“ ЕООД и „Г.“ ЕООД за встъпване като съдлъжник на
страната на лизингополучателя на „Г.“ ЕООД относно задължението на
лизингополучателя за заплащане на всички суми по този договор за лизинг и
поръчка.
На 04.05.2020 г. е сключено споразумение между „М.-П.Л.“ ЕООД и
„У. А.“ ЕООД за увеличаване срока на договора с шест месеца, като в
периода м. април - м. септември 2020 г. е уговорено да бъде заплащан 25% от
размера на лизинговата вноска, като разликата да бъде разпределена до края
на срока на договора, като от м. октомври 2020 г. е уговорен размер на
лизинговата вноска от 1534,21 евро с ДДС. С допълнително споразумение от
13.10.2020 г., сключено между „М.-П.Л.“ ЕООД, „У. А.“ ЕООД и „Г.“ ЕООД е
постигната уговорка за нов погасителен план, приложим от 13.10.2020 г. На
10.06.2021 г. между „М.-П.Л.“ ЕООД, „У. А.“ ЕООД и „Г.“ ЕООД е сключена
спогодба към договор за отдаване на автомобили при условията на
2
оперативен лизинг и поръчка № N2SOV_074395/07.02.2019 г., като
споразумението е оспорено относно авторството на подписа положен за
управителя на „Г.“ ЕООД – Н.Г.Б..
Според заключението на приетата съдебно-графическа експертиза
подписът за „съдълъжник/ Н.Б. – управител на „Г.“ ЕООД на всеки лист от
спогодбата не е положен от лицето Н.Г.Б..
Предвид заключението на приетата графическа експертиза, което
съдът кредитира като безпристрастно и обективно дадено, съдът намира, че
документът е неистински в частта относно посоченото авторство на
документа в лицето на Н.Г.Б., „Г.“ ЕООД и същият ще бъде обсъждан като
доказателство по делото единствено в останалата му част – като спогодба
подписана между „М.-П.Л.“ ЕООД и „У. А.“ ЕООД.
В спогодбата страните са посочили, че лизинговият автомобил е
върнат на лизингодателя на 20.05.2021 г., като са постигнали съгласие
договорът за оперативен лизинг на този автомобил да бъде прекратен,
считано от датата на подписване на споразумението, на която дата е
удостоверено, че автомобилът е върнат на лизингодателя. В т. 5 е постигната
уговорка лизингополучателят да заплати на лизингодателя неустойка в размер
на 62 319,55 лева, от която сума е прихванат размерът на платената от
лизингополучателя гаранционна вноска в размер на 14227,59 лева, като
разликата в размер на 48 091,96 лева е разсрочена за срок от 24 месеца при
лихва в размер на 2789,33 лева платима при подписване на споразумението.
Уговорено е, че дължимата сума ще бъде платена на 24 поредни равни
месечни вноски в размер на 2003,83 лева, първата платима м. юли 2021 г.,
като е посочено, че при неплащане или забавено плащане на дължими вноски
дължимата, но незаплатена сума става незабавно изискуемо, ведно с
неустойка в размер на 10% от нея. В т. 7 е посочено, че с подписване и
изпълнение на настоящата спогодба страните считаj за уредени всички
отношения във връзка с договора за отдаване на автомобили при условията на
оперативен лизинг от 22.02.2019 г. и поръчка № N2SOV_074395/07.02.2019 г.
Според заключението на приетата счетоводна експертиза до датата на
подписване на споразумение от 10.06.2021 г. от лизингополучателя са
платени сумата от 14 227,59 лева – гаранционна сума и лизингови вноски в
размер на 58 363,91 лева с ДДС. След подписване на споразумението от
10.06.2021 г. при ищеца са осчетоводени плащане на лихвата в размер на
2789,33 лева, както и на 4 разсрочени вноски за неустойка, като неплатеният
остатък възлиза в размер на 40 076,64 лева.
По възражението на ответника „Г.“ ЕООД за нищожност на чл. 5 от
спогодба от 10.06.2021 г. поради противоречието й с добрите нрави.
Според чл. 365 ЗЗД с договора за спогодба страните прекратяват един
съществуващ спор или избягват един възможен спор като си правят взаимни
отстъпки.
В настоящия случай с постигнатата спогодба между „М.-П.Л.“ ЕООД
и „У. А.“ ЕООД страните са се съгласили договорът за оперативен лизинг от
22.02.2019 г. и поръчка № N2SOV_074395/07.02.2019 г. да бъде прекратен по
искане на лизингополучателя срещу задължение на последния да заплати
обезщетение с оглед предсрочното прекратяване на договора в размер на
62 319,55 лева. Въпреки че страните са посочили, че така посочената сума
представлява неустойка по договора, същата не може да бъде определена като
3
такава, доколкото неустойката представлява уговорен отнапред, преди факта
на настъпване на неизпълнението, размер на обезщетението за вреди /арг. чл.
92 ЗЗД/. При преценка действителността на клаузата с оглед съобразяването й
с добрите нрави съдът взема предвид предмета на договора, който е
предсрочно прекратен и правата и задълженията на страните по него, както и
целта на споразумението. С подписване на споразумението страните са
уредили отношенията си във връзка с предсрочното прекратяване по искане
на лизингополучателя на договор за оперативен лизинг на МПС, който е
сключен за срок първоначално от 60 месеца, в последствие продължен до 66
месеца, като към датата на прекратяване на договора е изтекъл период от 27
месеца. В чл. 59 от договора е предвидено, че при разваляне на договора
поради виновното му изпълнение от страна на лизингополучателя
лизингодателя задържа внесената гаранция, което не го лишава от право да
претендира и други обезщетение за вреди. В чл. 62 от договора за оперативен
лизинг страните са уговорили, че при предсрочно прекратяване на договора
по вина на лизингополучателя лизингодателят има право на неустойка в
размер и при условия с оглед срока на договора за лизинг и момента на
неговото разваляне, като според т. 62.7, която норми би била приложима с
оглед конкретния срок на договора и момент на прекратяването му,
неустойката е в размер на 6 месечни лизингови вноски или в размер на
22 379,34 лева, с оглед последното изменение на размера на лизинговата
вноска. Според чл. 62А от договора лизингополучателят е обвързан с целия
лизингов срок като предсрочно прекратяване на договора се допуска
единствено по негово искане само през последните 12 месеца от срока на
лизинга, като в този случай лизингополучателят дължи неустойка в размер на
6 месечни лизингови вноски.
Уговореното между страните в споразумение от 10.06.2021 г.
обезщетение е насочено към поправяне на вредите на лизингополучателя от
предсрочното прекратяване на договора, като същото възлиза в размер
надвишаващ 16 лизингови вноски. С подписване на споразумението не са
направени взаимни отстъпки. Максималният размер на дължимата неустойка
от лизингополучателя при виновно неизпълнение на договора за лизинг е в
размер на 6 месечни лизингови вноски плюс задържане на гаранционната
сума в размер на 14 227,59 лева, равняваща се на 3,81 лизингови вноски по
последен погасителен план или общо почти 10 лизингови вноски. С
подписаното споразумението е поето задължение съществено надвишаващо
първоначално уговорената неустойка, като вместо взаимна отстъпка е
постигнато уговаряне на обезщетение над дължимото по договора. В случая
не може да се говори за обективна новация, тъй като в споразумението
липсва намерение и съгласие старите задължения по договора за лизинг да
бъдат погасени и заместени с ново задължение.
Съдът намира, че така уговореното обезщетение е в размер, който
съществено накърнява принципа на забрана за неоснователно обогатяване.
Договорът за оперативен лизинг е разновидност на договора за наем и при
него стойността на вещта не се покрива от лизинговите вноски за разлика от
договора за финансов лизинг. Интересът на лизингодателя при оперативния
лизинг е единствено в получаване на отделната лизингова вноска като наемна
цена и с постигането на уговорка за обезщетение за срок равняващ се на 16
месечни лизингови вноски съдът намира, че лизингодателят получава
имуществена облага без да предоставя насрещна престация за това, което
противоречи на принципа на справедливостта и забрана за неоснователна
4
обогатяване. В тази връзка съдът взема предвид при съответното приложение
дадените в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 2009г. по търговско дело 1/
2009г. на ОСТК на ВКС указания, че автономията на волята на страните при
сключване, както на граждански, така и на търговски сделки, е ограничена и
отделните клаузи не могат да противоречат на закона и на добрите нрави.
Касае се за порок, който произтича пряко от съдържанието на самия договор,
за който съдът е длъжен да следи служебно, предвид задължителните
указания, дадени с Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020
г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изложеното, поради нищожност на клаузата на т. 5 от
споразумение от 10.06.2021 г. съдът намира, че предявените при условията на
пасивна солидарност искове следва да бъдат отхвърлени.
За пълнота следва да се отбележи, че предвид клаузите на сключения
между първоначалните страни договор за лизинг и подписаното на 28.02.2019
г. тристранно споразумение между „М.-П.Л.“ ЕООД, „У. А.“ ЕООД и „Г.“
ЕООД, встъпването в дълг на основание чл. 101 ЗЗД на „Г.“ ЕООД го прави
солидарно отговорен длъжник според правилата на чл. 122 и сл. ЗЗД по
отношение на задълженията на лизингополучателя, възникнали от договора
за лизинг. Доколкото със спогодбата от 10.06.2021 г. е постигнато
споразумение за обезщетение, които не е уговорено между страните по
първоначалния договор за лизинг, същото не може да породи задължения за
длъжник, който не се е съгласил изрично с поемането му. Доводите на ищеца,
че с оглед разпоредбата на чл. 124 ЗЗД кредиторът е запазил правата си срещу
солидарния длъжник съдът намира за неоснователни. На първо място, както е
посочено по-горе съдът намира, че в случая между страните по споразумение
от 10.06.2021 г. не е постигнато съгласие за новация. На следващо място,
разпоредбата на чл. 124 ЗЗД предвижда възможност на кредитора да запази
правата си произтичащи от договора преди сключването на договор за
новация с един от солидарните длъжници, а в настоящия случай ищецът
претендира вземания, произтичащи не от договора за оперативен лизинг, а от
постигнатата само между него и един от солидарните длъжници спогодба.
По разноските.
Предвид изложеното ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника „Г.“ ЕООД сторените от него разноски.
По възражението на ищеца за прекомерност на уговореното между
ответника „Г.“ ЕООД и адв. Х. адвокатско възнаграждение съдът намира
следното.
Договореното между ответника „Г.“ ЕООД и адв. Х. възнаграждение е
в размер на 4620,00лева за първата инстанция.
Съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК преценката за прекомерност на
адвокатското възнаграждение се прави на база фактическата и правна
сложност на делото, като съдът може да намали размера до минималния
размер на адвокатските възнаграждения предвиден в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. За да е налице
прекомерност на адвокатското възнаграждение е необходимо да е налице
съществено разминаване между размера му фактическата и правна сложност
на делото.
Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/ 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер
5
на адвокатското възнаграждение в случая е 3856,13 лева без ДДС и 4627,36
лева, с ДДС. Така уговореното възнаграждение не надвишава съществено
минимума по наредбата, като същото е съответно на фактическата и правната
му сложност.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника „Г.“ ЕООД
разноски по делото в размер общо на 5520,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „М.-П.Л.“ ЕООД, ЕИК: ******* срещу
„У. А.“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК: ******* и „Г.“ ЕООД , ЕИК *******
искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. първо, вр. с чл. 365 ЗЗД за
солидарното осъждане на ответниците да заплатят сумата от 40076,64 лева –
дължима сума по спогодба от 10.06.2021 към договора за отдаване под наем
на автомобил при условията на оперативен лизинг на 22.02.2019 г. на л.а.
Land Rover , с рег. № *******, поръчка към него от 07.02.2019 г. и договор за
встъпване в дълг от 28.02.2019г.
ОСЪЖДА „М.-П.Л.“ ЕООД, ЕИК: ******* да заплати на „Г.“
ЕООД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на
5520,00 лева – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6