Решение по дело №2306/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 84, ал. 14 от Закона за културното наследство /ЗКН/.

Образувано е по жалбата на „Вояджър“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „***“ № **, представлявано от управителя Е.К., депозирана чрез адв. Ф.-К., против отказ да се съгласува инвестиционен проект на обект „Реконструкция (възстановяване) и адаптация на сграда в УПИ V-**** /ПИ с идентификатор *****.***.**** по КККР на гр. Каварна/, кв. 337 по плана на гр. Каварна, община Каварна, област Добрич в част Архитектурна, Конструктивна, Геодезическа, фаза Технически проект, обективиран в становище изх. № СТ-84-498/17.08.2022 на заместник министъра на културата.

Жалбоподателят в жалбата и в допълнително становище по същата поддържа, че оспореният отказ е незаконосъобразен, постановен при съществено процесуално нарушение, в противоречие с материалния закон, и целта на Закона за културното наследство, с оглед на което се отправя искане за неговата отмяна в оспорената част.

Конкретно се твърди, че с индивидуалния административен акт е съгласувана виза за проектиране за сградата с идентификатор *****.***.****.1, но е постановен отказ да бъдат съгласувани инвестиционните проекти за същата сграда, въпреки положително становище за съгласуване, внесено от НИНКН в Министерството на културата с изх. № 7000-2824/12.10.2021 г. Сочи се, че е нарушено изискването на чл. 84, ал. 13 от ЗКН за наличието на мотиви за отказа за съгласуване. В случая изложените мотивите не отговарят на обективната истината или противоречат изцяло на изложените от НИНКН мотиви в становище с изх. №7000- 2824/12.10.2021 r., което е внесено в МК с вх. №СТ-84- 498/12.10.2021 г. и с което НИНКН дава положително към МК за съгласуване на внесените от собственика инвестиционни проекти. Оспорва се извода, че инвестиционните проекти предвиждат надстрояване на сградата. Твърди се, че във внесения инвестиционен проект не е предвидено увеличение на котата на корниза. Напротив — запазена е котата на оригиналния каменен корниз +7,30 (географска кога 14,30), такава, каквато съществува в момента. Завишена е котата на стрехата с цел - дистанциране от оригинала, защитата на оригиналния каменен корниз от въздействия при изграждането на новия покрив, както и подчертаване значението на оригиналната субстанция спрямо новоизградените елементи на сградата. Поддържа, че завишението не представлява надстройка, тъй като е в рамките на разрешените в чл. 92, ал. 1 от Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, архитектурни елементи на сградите. В смисъла на горното, инвестиционния проект е в пълно съответствие с визата за проектиране. Оспорва се изложеното в отказа, че архитектурният проект не е съобразен с ГНКЦ и счита, че противоречи изцяло на изводите в приложеното становище на НИНКН с изх. №7000- 2824/12.10.2021 г., което е внесено в Министерството на културата с вх. №CT-84- 498/12.10.2021 г. като се прави подробен анализ в тази насока. На трето място счита, че констатациите за липса на проект по част Технология на КРР е постановен в нарушение на чл. 84 ал. 6, от ЗКН, доколкото дружеството е подало заявление за съгласуване на инвестиционните проекти преди почти една година и в нито един момент не е било уведомено за никакви несъответствия или липси в подадената документация. Счита, че това представлява нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, тъй като това бездействие на административния орган значително е възпрепятствало правото на защита срещу незаконосъобразния отказ да бъдат съгласувани инвестиционните проекти. Сочи, че административният орган е следвало да отчете обстоятелството, че дружеството, има положителен опит със съгласуването на реставрация и адаптация на две сгради от стадия ансамбъл, а именно сгради с идентификатори №*****.***.3364.1 и №*****.***.3365.1. успешно изпълнено след съгласуване на инвестиционните проекти с МК. За тези два обекта не е изискван проект по част Технологична за КРР. Би следвало разглеждането на проектната документация за сградата с идентификатор *****.***.****.1 да се разглежда в общия контекст на опита на „Вояджър“ ООД, при консервация, реставрация и адаптация на сгради - недвижими културни ценности и то в конкретната групова недвижима културна ценност „Магазин на пристанището“ гр. Каварна. Оспорва и указанията съдържащи се в края на процесното становище за извършване на процедура по чл. 72 - чл. 74, които са били предмет на съдебното производство относно същият имот по адм. дело №1399/2020 по описа на Административен съд-Варна потвърдено от Върховен административен съд. С решенията съдът е приел, че провеждането на процедури по чл. 72-76 на ЗКН не е приложимо към настоящото административно производство, тъй като съгласно чл. 77 от ЗКН процедурите по чл. 72-76 от ЗКН са приложими в случай когато собственикът на недвижимата културно ценност системно не изпълнява задълженията си по чл. 71 от същия закон, какъвто не е настоящия случай. Намира за противоречащи на закона изводите, че не може да се съгласуват строителни книжа по реда на 84 ЗКН, докато не бъде проведена процедура по възстановяване и реконструкция на НКЦ след влизане в сила па заповедите по чл. 73, ал. 3 или 74 от ЗКН. Счита, че това противоречи на ЗКН, тъй като съгласно чл. 83 и чл.84 от ЗКН съгласуването на строителните книжа следва да предхожда каквито и да било действия по реконструкция и възстановяване на НКЦ. Тоест всички строителни книжа първо трябва да бъдат съгласувани и едва след това собственикът на НКЦ следва да пристъпи към реконструкцията и възстановяването на НКЦ.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител поддържа жалбата. По съществото на спора отправя искане за установяване незаконосъобразността на административния акт в частта, с която се отказва съгласуването на проектите внесени пред Министерство на културата и бъдат дадени указания на административния орган, с оглед тяхното съгласуване. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, съобразно приложен списък.

Ответникът – зам.министърът на културата, редовно призован не се явява, не се представлява. С писмен отговор и становище, чрез пълномощник оспорва жалбата. По съществото на спора счита, че жалбата е неоснователна и недоказана, поради което отправя искане да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, при преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Дружеството жалбоподател се легитимира като собственик на имота с Нотариален акт №**, том ***, рег. №****, дело №*** от 27.09.2018г.

По делото не е налице спор, че сграда с идентификатор *****.***.****.1 в УПИ V-****. кв. 337, гр. Каварна, община Каварна, област Добрич, е декларирана със списък от 1971 г. на НИПК като: „Магазия, пристанището^” - архитектурно-строителен паметник на културата и е включена в писмо № 6606 от 31.08.1999 г. на НИПК като: „Три магазии с пл. № **** /стар пл. №2331/, кв. 337 - единичен архитектурно-строителен паметник на културата, с предварителна категория „ансамблово значение“. Не е спорно и че този обект притежава статут на единична декларирана архитектурно-строителна недвижима културна ценност (ЕНКЦ) с предварителна категория „ансамблово значение^” съгласно § 12, ал. 1 от ЗКН и е елемент на групов паметник на културата с категория „местно значение“ - „Ансамбъл от магазии на пристанището в гр. Каварна“, притежаващ статут на групова недвижима културна ценност (ГНКЦ) с категория „местно значение“.

Режими за опазване са посочени в писма №№ 6606/11.08.1999 г. и 4726/12.08.1999 г. на НИПК с графична част към тях. Във връзка със Заявление вх.№ 7000-2824/20.09.2021 г. от дружеството до НИНКН относно Виза за проектиране и Инвестиционен проект на обект „Реконструкция (възстановяване) и адаптация на сграда“, УПИ V-****, кв, 337 по плана на гр. Каварна, община Каварна, област Добрич било дадено положително Становище с изх. № 7000-2824/12.10.2021 г. Посочено е в същото, че при разработката на проекта са спазени предписанията за опазване на ГНКЦ. С предложеното съвременно решение не се нарушава специфичния архитектурно-художествен облик на ансамбъла. Представените инвестиционни намерения –разделяне на три етажа с отстъпи навътре и модификация на оригиналната двуделна каменна фасада чрез реализирането на обем с окачени стъклени фасадни стени са допустими и са в интерес на опазването на недвижимата културна ценност, както по отношение на физическото й възстановяване, така и по отношение на социализирането й, поради което НИНК е предложил на министъра на културата да съгласува Виза за проектиране на обект: Инвестиционен проект за реконструкция/възстановяване/ и адаптация на сграда в УПИ V-****, кв. 337, гр. Каварна и „Инвестиционен технически проект на обект „Реконструкция /възстановяване/ и адаптация УПИ ІV****, кв.337 по плана на гр.Каварна, област Добрич. По повод горното било образувана преписка в Министерство на културата с № СТ-84-498/12.10.2021 г.

Констатирано било, че внесената документация, подлежи на съгласуване съгласно чл. 83. ал. 1, т. 1 буква а“ от ЗКН. По отношение на внесената Виза за проектиране на обект „Реконструкция (възстановяване) и адаптация на сграда“, УПИ V-**** (ПИ с идентификатор *****.***.**** по КК и К.Р на гр. Каварна), кв. 337 по плана на гр. Каварна, издадена от главния архитект на Община Каварна, било прието, че е допустима по отношение на опазване на недвижимата културна ценност.

Прието било, че внесеният инвестиционен проект предвижда надстрояване на двуетажната сграда - единична недвижима културна ценност (част от групова недвижима културна ценност) от кота корниз - 7.50 м. на кота корниз - 7.90 м. Височината е завишена с 40 см., което променя установения мащаб на застрояване, поради което Инвестиционният проект не съответства на внесената Виза за проектиране, която не предвижда надстрояване на сградата. Силуетното решение и предвидените с проекта остъклявания категорично не са съобразени с установената характеристика на средата - ГНКЦ и противоречат на предписанията за опазване на груповия паметник на културата, които изискват „съобразяване със специфичния архитектурно-художествен облик на ансамбъла“, „съхраняване на традиционния характер и конфигурация на покривите“.

Към проектната документация не е представен проект по част Технология за КРР в съответствие с изискванията на чл. 21 от Наредба № 4 от 21.12.2016 г. за обхвата и съдържанието на документации за извършване на консервационно-реставрационни дейности на недвижими културни ценности.

Съгласно представената проектна документация, включително фотодокументацня и съгласно Протокол № 1 от 15.04.2014 г. одобрен от кмета на Община Каварна, от проведена комисия (която не е сформирана по реда на чл. 73 от ЗКН), назначена със Заповед №241/14.04.2014 г. на кмета на Община Каварна, сградата - недвижима културна ценност е „самосрутваща се, недвижим паметник на културата - покривът е изцяло паднал“, а към момента и част от стените липсват на място и са в руини. Съгласуване на строителни книжа по реда на чл. 84 ЗКН не може да бъде извършено, докато не бъде проведена процедурата по възстановяване или реконструкция на НКЦ след влизане в сила на заповедите по чл. 73, ал. 3 или чл. 74 от ЗКН. Преценено е, че процедурата е регламентирана в Заповед № РД09- 701/09.08.2022 г. на министъра на културата, както и в предходните Заповеди на министъра на културата (№ РД09-29/21.01.2022 г., изменена със Заповед № РД09-237/13.04.2022 г., РД09-972/20.09.2021 г., РД09-476/03.06.2021 г., изменена със Заповед № РД09-672/08.07.2021 г.). В едномесечен срок от постъпване на заявлението в НИНКН, НИНКН изготвя становище и заедно с внесената документация го внася в Министерство на културата за разглеждане на заседание на СЕСОНКЦ, на което документацията задължително се докладва от архитекта, изработил архитектурното заснемане. След положително становище на министъра на културата или оправомощени от него длъжностни лица кметът на общината издава заповед за демонтиране на недвижимата културна ценност.

В съответствие с изискванията на чл. 74, ал. 3 от ЗКН, след съгласуване на документацията по чл. 74. ал. 1 от ЗКН, и въз основа на нея от Възложителя се представя Инвестиционен проект, който подлежи на съгласуване по реда на ЗКН.

Направен бил извод, че реконструкция по автентични данни и адаптация на недвижима културна ценност по реда на чл. 74, ал. 3 от ЗКН може да се изпълни едва след проведена комисия по чл. 73 от ЗКН, след представяне на графична, текстова и фотодокументация и съгласуването й по реда на чл. 74, ал. 1 от ЗКН от министъра на културата или оправомощени от него длъжностни лица и влязла в сила заповед на кмета на съответната община. Въз основа на гореизложеното, МК съгласува виза за проектиране на обект „Реконструкция /възстановяване/ и адаптация на сграда“, УПИ V-**** ПИ с идентификатор 35044.501.**** по КККР на гр.Каварна, кв. 337 по плана на гр. Каварна, община Каварна, област Добрич. Въз основа на гореизложеното и в съответствие с режимите за опазване, §4, т. 15 и т. 19 от ДР на ЗКН, чл. 84, ал. 9 и ал. 13 от ЗКН, МК не съгласува Инвестиционен проект за обект „Реконструкция (възстановяване) и адаптация на сграда” УПИ V-**** ПИ с идентификатор 3504.501.**** по КККР на гр.Каварна кв.337 по плана на гр.Каварна части Архитектурна, Конструктивна, Геодезическа; фаза: технически проект, поради следното: Инвестиционният проект предвижда надстрояване на сградата - НКЦ, което е извън обхвата на Визата за проектиране; Силуетното решение и предвидените с проекта остъклявания не са съобразени с установената характеристика на средата - ГНКЦ и противоречат на предписанията за опазване на груповия паметник на културата, които изискват „съобразяване със специфичния архитектурно-художествен облик на ансамбъла“, „съхраняване на традиционния характер и конфигурация на покривите“; Към проектната документация не е представен проект по част Технология за КРР в съответствие с изискванията, на чл. 21 от Наредба № 4 от 21.12.2016 г. за обхвата и съдържанието на документации за извършване на консервационно- реставрационни дейности на недвижими културни ценности. Предвид горното били дадени предписания във връзка с чл.72 от ЗКН, чл.73 и чл.74 от ЗКН от ЗКН като във връзка с руинното състояние на сградата кметът на Община Каварна следва да назначи комисия, която включва инспектор от регионалния инспекторат по опазване на културното наследство, представители на НИНКН, на регионалната дирекция за национален строителен контрол и на общината. Когато комисията по чл. 73 предлага демонтиране и последваща реконструкция по автентични данни на недвижимата културна ценност, нейният собственик следва да представи в НИНКН/МК графична, текстова и фотодокументация, достатъчна за изпълнението на реконструкцията (конструктивно обследване или становище, пълно архитектурно, геодезическо и фотозаснемане на обекта, детайли на характерни елементи и др.). След съгласуване на документацията по чл. 74, ал. 1 от ЗКН, и въз основа на нея, от Възложителя се представя Инвестиционен проект за реконструкция по автентични данни, който подлежи на съгласуване по реда на чл. 84 от ЗКН. Инвестиционният проект за реконструкция по автентични данни да бъде изработен в съответствие с режимите за опазване на недвижимите културни ценности.

По делото е приобщено решение №11/06.01.2021 г.,постановено по адм. дело №1399 по описа на Административен съд - Варна за 2020 г., с което е отменено по жалба на „Вояджър“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна, представлявано от Е.Д.К., становище с изх.№ 33-НН-414/19 от 19.05.2020г. за отказ за съгласуване от Министерство на културата на виза за основен ремонт и адаптации на съществуваща сграда в УПИ V-****, кв. 337, идентичен с имот с идентификатор *****.***.**** и *****.***.****.1, в гр.Каварна и преписката е върната на министъра на културата за произнасяне с оглед на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението в срок от 14 /четиринадесет/ дни от влизане на решението в сила. Горепосоченото решение е потвърдено с Решение № 1884/28.02.2022 г. по адм. дело №3721/2021г. на Върховен административен съд.

С оглед оспорване от дружеството жалбоподател на констатациите и предписанията на МК дадени в оспореното становище и с оглед разпределение на доказателствената тежест по чл.170 ал.2 от АПК по делото е допусната СТЕ. Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно дадено изготвено от архитект включен в регистъра по чл.165 от ЗКН. Вещото лице сочи, че съгласно действащия застроителен план на Крайбрежна зона Община Каварна, одобрен със Заповед №322/13.10.1999г., обекта се намира в зона на Културни ценности от ансамблово значение. Съгласно същия, в поземлен имот с идентификатор *****.***.**** идентичен с УПИ V-****, кв. 337 по плана на гр. Каварна, се предвижда, сградата с идентификатор *****.***.****.1 да се запази в съществуващия си вид в план и обем: плътност на застрояване 100% и височина - регламентирана от оригиналната кота корниз. Визата за проектиране разрешава проектиране на основен ремонт и адаптация на съществуващата сграда - част от Ансамблов паметник на архитектурата. Същата е издадена в пълно съответствие с действащия застроителен план на Крайбрежна зона Община Каварна.

Експертът дава заключение, че процесният проект предлага застрояване на сграда, която не излиза извън габаритите на съществуващата сграда в план и запазва оригиналната кота на корниза, което е в съответствие с визата за проектиране, издадена в съответствие с действащия застроителен план на Крайбрежна зона Община Каварна. Съгласно приложеният инвестиционен проект (приложение 6 и 7), част „Архитектурно заснемане“, котата на корниза е 14.30 (относителна кота +7.50). Съгласно приложеният процесен инвестиционен проект (приложение 8 и 9), част „Технически проект“, котата на корниза е 14.30 (относителна кота +7.50). От горното се установява, че котите на корниза на оригинала и новопредложените такива са равни.

Експертното заключение сочи, че елементите на новопредвидената сграда на кота 14.90 (относителна +7.90), остават зад равнината, разположена успоредно на разстояние 70 см от равнината, проведена съгласно изискването на чл. 74, ал. 2, т.е. същите са допустими и не могат да се считат за увеличение на височината на сграда с корниз. Внесеният проект предвижда запазване котата на оригиналния корниз. Всички елементи на новопредвидената сграда над корниза са в рамките на дефиницията за височина на чл. 74, ал.1, в рамките на разрешеното по чл. 74, ал. 2 и чл. 92, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. С процесният проект не се предвижда увеличаване височината на сградата, поради което вещото лице дава заключение, че не е налице надстрояване на същата. Констатирано е, че проекта съответства напълно на скицата с виза за проектиране. Вещото лице дава заключение, че е практика на доизграждане на разрушени части от сгради - недвижими културни ценности със съвременни материали на принципа на контраста, което е в съответствие със съвременната теоретична и методологична основа на този вид дейност отразени в поредица от международни документи като Венецианска харта - 1964г., Парижка конвенция - 1972г., Документ на Нара за автентичността - 1994г., Харта на ИКОМОС от В. Ф.-2003г. и др.

Проектът запазва научната ценност на опазвания обект, което е в пълно съответствие с опазване на ценностните характеристики на обекти с категория „ансамблово значение“. В съответствие е с изискванията на Предписанията за опазване на груповият паметник на културата „Ансамбъл от магазини на пристанището на гр. Каварна“, тъй като предвижда запазване оригиналния обем на сградата, вътрешно преустройство и съхраняване формата на оригиналния покрив. Вещото лице уточнява, че по отношение на изискванията на чл.15 ал.2 от Наредба № 4 от 21.12.2016 г. за обхвата и съдържанието на документации за извършване на консервационно- реставрационни дейности на недвижими културни ценности проекта съдържа материали по т. 1 и 3 в указания мащаб. Материали по т. 2 липсват, поради факта, че по оригиналната сграда липсва декоративна украса. За процесния проект не е разработвана част „интериор“, каквато не е задължителна за придвижване на процедурата по продължаване реализацията на инвестиционно намерение.

След направените констатации вещото лице прави извод, че процесният проект:1. не представлява проектна документация за консервация и реставрация на археологически недвижими културни ценности, съгласно чл. 18 от Наредба № 4 от 21.12.2016 г. за обхвата и съдържанието на документации за извършване на консервационно- реставрационни дейности на недвижими културни ценности;2. не представлява проектна документация за консервация и реставрация на художествени недвижими културни ценности, съгласно чл. 20 от Наредба № 4 от 21.12.2016 г. Експертът установява, че консервационно-реставрационните работи се изразяват в обследване и префугиране на оригиналните каменни зидове и корнизи. Така изброените дейности, както и изграждането на съвременните конструкция и довършителни работи представляват рутинни строително-монтажни дейности с общоизвестни съвременни технологии. Вещото лице сочи, че липсват специфични консервационни реставрационни дейности, което е подробно описано в t.VII- обяснителната записка на архитектурния проект. Процесния проект е разработен на фаза Технически инвестиционен проект с цел издаване на Разрешение за строеж и понататъчно планиране на реализирането на инвестиционното намерение, в процеса на реализирането на което инвеститора има право да възложи изработване на работни детайли към проекта и да ползва специализираните услуги на съответния специалист. Заключението сочи, че изработване на проект по част Технология за КРР е задължително единствено за проекти по части интериор, за археологически недвижими културни ценности и реставрация на художествени недвижими културни ценности.

Инвестиционният проект на обект „Реконструкция (възстановяване) и адаптация на сграда“, УПИ V****, кв. 337 по плана на гр. Каварна, област Добрич“ е извън обсега на чл. 16, 18 и 20 от Наредба № 4 от 21.12.2016 г., поради което проект по Технология за КРР не е задължителен. В заключение прави извод, че инвестиционен проект на обект: „Реконструкция (възстановяване) и адаптация на сграда“, УПИ V****, кв. 337 по плана на гр. Каварна, област Добрич; част: Архитектура, Конструкции, Геодезия, фаза: Технически проект отговаря напълно в обем и съдържание на ЗУТ, ЗКН и свързаните с тях нормативи.

Не на последно място вещото лице счита, че не напразно законодателят е постановил граничен срок от 4 месеца за произнасяне, тъй като дължимото от министерство на културата съгласуване след това, може да доведе допълнително увреждане. В конкретния случай, счита, че това е още по-опасно, тъй като още към датата на входиране на проектната документация - 20.09.2021 г., процесната сграда е в руинно състояние и забавата от 10 месеца реално е довела до допълнително разрушаване на вече руинираните стени на сградата с идентификатор *****.***.****.1 по КККР на гр. Каварна.

По делото е приобщен и доклад на главен инспектор в Инспектората по чл.46 от ЗА във връзка със заповед №РД 09-215/30.03.2022г. на министъра на културата за извършване на проверка относно неспазването на сроковете предвидени в чл.84 ал.1 от ЗКН от страна на НИНКН.

При така изложената фактическа обстановка съдът като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира от правна страна следното:

Жалбата е предявена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения срок, като е налице правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

По арг. от чл.84 ал.2 от ЗКН съгласуването предвидено в ал. 1 на инвестиционните проекти и исканията за намеси по чл. 83 се извършва от министъра на културата или оправомощени от него длъжностни лица. По делото е приложена заповед №РД09-701/09.08.2022г., с която Министъра на културата на основание чл.74 ал.1 и чл.84 ал.1 и ал.2 от ЗКН и чл.5 от Устройствения правилник на МК е оправомощил доц.Пламен Славов- зам. министър на културата да издава писмени становища по чл.84 ал.1 от ЗКН в съгласувателната процедура по глава Пета, раздел V и по чл.74 ал.1 от ЗКН като писмените становища по чл.84 ал.1 от ЗКН и чл.74 ал.1 от ЗКН се издават в 4 месечен срок от датата на постъпване на заявленията за съгласуване в НИНКН, заедно с проектната документация към тях. Оспорения акт е издаден от зам.министъра на културата на основание чл. 84, ал. 1, ал. 2, ал. 9 и ал. 13 ЗКН и горепосочената заповед на министъра на културата. Предвид изложеното оспорения акт е издаден от компетентен административен орган и не е налице отменително основание по чл.146 т.1 от АПК.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59 ал.2 от АПК. Посочено е правното основание за упражненото от зам.министъра правомощие по чл.84 ЗКН.

Независимо, че в случая изложеното в отказа е изцяло в противоречие с положително становище с изх. №7000- 2824/12.10.2021 г. на НИНКН, за съгласуване на внесените от дружеството жалбоподател инвестиционни проекти и противно на доводите на пълномощника на жалбоподателят, настоящият съдебен състав намира, че несъобразяването на зам.министъра на културата с даденото от НИНКН становище не води до незаконосъобразност на постановения от него акт в съгласувателната процедура по чл. 84 от ЗКН. Видно от наименованието на акта, с който следва да се произнесе НИНКН е, че това е „писмено становище“, т. е. това е необвързващо мнение на помощен орган. Горното се подкрепя и от факта, че НИНКН „предлага” на МК да съгласува внесения проект. Ето защо, не може да се приеме, че зам.министъра на културата е задължително обвързан от материалното съдържание на становището на НИНКН. Той разполага с компетентността да извърши самостоятелна преценка и да изрази становище по внесения за съгласуване проект.

Съдът приема, че оспореният отказ е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради следното:

Съгласно чл.83 ал.1 т.1 б."а" и б."б" от ЗКН инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на ЗУТ след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2, както следва: 1. в единични културни ценности и в техните граници: а) визи за проектиране, инвестиционни проекти за: консервация, реставрация, адаптация, експониране, реконструкция по автентични данни, пристрояване, надстрояване, конструктивно укрепване, делба, промяна на предназначението, ремонти и преустройства, цветови фасадни решения, художествено осветление, паркоустройство и благоустройство; б) визи за проектиране и инвестиционни проекти по част архитектура за ново основно и допълващо застрояване, а при наличие на археологически недвижими културни ценности - и проектите по част конструкции, както и проектите на транспортната и техническата инфраструктура, включително и за сградните отклонения за присъединяване към мрежите и съоръженията. Съгласно ал.2 в охранителни зони на единични културни ценности и в границите на групови културни ценности, ако с режимите за опазване не е определено друго: а) визи за проектиране и инвестиционни проекти по част архитектура за: ново основно и допълващо застрояване, реконструкция, надстрояване, пристрояване, ремонти и преустройства с промяна на външния вид на строежите, а при археологически недвижими културни ценности - и проектите по част "конструкции", както и проектите на транспортната и техническата инфраструктура, включително и за сградните отклонения за присъединяване към мрежите и съоръженията.

По смисъла на § 5, т.44 от ДР на ЗУТ: "Реконструкция" на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите".

„Адаптация” по смисъла на §4 т.19 от ДР на ЗКН е опазване на недвижимите културни ценности чрез осигуряване на тяхното съвременно използване, съобразено с консервационната и реставрационната методика.

В §4 т.15 от ДР на ЗКН "Реконструкция по автентични данни на недвижима културна ценност" е пълно или частично преизграждане, на основание на графична, текстова, фотодокументация и други източници, които дават информация за формата и проекта, материалите и субстанцията, използването и функцията, традицията и техниките, местоположението и обстановката, духа и настроението/усещането и други вътрешни и външни фактори.

Съгласно чл. 74 ал.1 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони височината на сградата (Н) според чл. 24, ал. 1 ЗУТ се определя в абсолютни мерки от котата на средното ниво на прилежащия терен за съответната ограждаща стена до котата на пресечната линия с покривната плоскост - при сграда със стрехи; до котата на горната повърхност на корниза - при сгради с корнизи; до котата на най-високата точка на ограждащите стени - при сгради без корнизи и без стрехи. Ал.2 от същия текст на Наредбата сочи, че във височината на сградата не се включва височината на подпокривното пространство, ако остава зад равнината, проведена под 45 градуса спрямо хоризонта от линията на пресичане на фасадната плоскост с горната повърхност на корниза или стрехата, а при сгради без корнизи и без стрехи - от най-високата точка на ограждащите стени. В този случай котата на билото не може да превишава с повече от 4,5 м котата на корниза, стрехата или ограждащата стена, а при вилни сгради - с повече от 3 метра. Относима към процесния случай е и нормата на чл.92 ал.1 от Наредба № 7 от 22.12.2003г., която предвижда, че над покривната равнина се допускат издатини, като капандури, корнизи, перголи, слънчеви фотоволтаични и/или топлинни преобразуватели и други, ако остават зад равнината, разположена успоредно на разстояние 70 см от равнината, проведена съгласно изискването на чл. 74, ал. 2. При тази нормативна уредба вещото лице по СТЕ констатира, че в приложеният инвестиционен проект, част „Архитектурно заснемане“, котата на корниза е 14.30 (относителна кота +7.50). Съгласно приложеният процесен инвестиционен проект, част „Технически проект“, котата на корниза е 14.30 (относителна кота +7.50), т.е. котите на корниза на оригинала и новопредложените такива са равни. Заключението на СТЕ сочи по безспорен начин, че елементите на новопредвидената сграда на кота 14.90 (относителна +7.90), остават зад равнината, разположена успоредно на разстояние 70 см от равнината, проведена съгласно изискването на чл. 74, ал. 2, т.е. същите са допустими и не могат да се считат за увеличение на височината на сграда с корниз. Поцесният проект предвижда запазване котата на оригиналния корниз. Всички елементи на новопредвидената сграда над корниза са в рамките на дефиницията за височина по смисъла на чл. 74, ал.1, в рамките на разрешеното от чл. 74, ал. 2 и чл. 92, ал. 2 от Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Заключението на СТЕ дава с категоричност отговор, че с проекта не се предвижда увеличаване височината на сградата, поради което съдът приема, че с процесния проект не е предвидено надстрояване на същата. Отделно от това по делото от заключението на СТЕ се установи, че внесения проект предвижда застрояване на сграда, която не излиза извън габаритите на съществуващата сграда в план и запазва оригиналната кота на корниза, което е в съответствие с визата за проектиране, издадена в съответствие с действащия застроителен план на Крайбрежна зона Община Каварна. Изложеното опровергава по категоричен начин извода на ответната страна, че инвестиционният проект предвижда надстрояване на сградата, което е извън обхвата на визата за проектиране.

По делото не е спорно, че процесната сграда има статут на недвижима културна ценност и процесния имот съгласно §12, ал. 1 от ЗКН притежава статут на единична декларирана архитектурно-строителна недвижима културна ценност с предварителна категория „ансамблово значение“. Обектът е елемент на групов паметник на културата с категория „местно значение“ – ансамбъл от магазини на пристанището в гр. Каварна“, декларирана с писмо №6606 от 11.08.1999г. на НИПК/сегашно наименование НИНКН/, който съгласно чл. 59, ал. 4 от ЗКН и §12, ал. 1 от ПЗР на ЗКН притежава статут на групова недвижима културна ценност с категория „местно значение.“

Съгласно чл. 50, ал.1, от Закона за културното наследство, според културната и научната стойност и обществената значимост недвижимите културни ценности се включват в следните категории: „световно значение, национално значение, местно значение, ансамблово значение и за сведение“. Сградата с идентификатор *****.***.****.1 е декларирана с категория „ансамблово значение“. Категорията „ансамблово значение“ е определена като “поддържащите пространствената характеристика и архитектурната типология на груповата ценност, към която принадлежат. “

В изложения смисъл вещото лице сочи, че внесения проект запазва научната ценност на опазвания обект, което е в пълно съответствие с опазване на ценностните характеристики на обекти с категория „ансамблово значение“. Експертът арх.К. дава заключение, че не просто е практика на доизграждане на разрушени части от сгради - недвижими културни ценности със съвременни материали на принципа на контраста, но също така е в съответствие със съвременната теоретична и методологична основа на този вид дейност отразени в поредица от международни документи Венецианска харта - 1964г., Парижка конвенция - 1972г., Документ на Нара за автентичността - 1994г., Харта на ИКОМОС от Виктория Фалс-2003г. и др.

В т.3 от Протокола на НИПК (сега НИНКН) за определяне на граници и режими на опазване на Групов паметник на културата (сега Групова недвижима културна ценност) „Ансамбъл от магазини на пристанището в град Каварна“ е посочено, че: „За единичните декларирани архитектурно-строителни паметници на културата с предварителна категория „от ансамблово значение“ се допускат аргументирани промени в плановата композиция и предназначението на сградите. Допуска се надстрояване от един етаж на едноетажните сгради — паметници на културата при съобразяване на специфичния архитектурно-художествен облик на ансамбъла. Съхраняване на традиционния характер на покривите.“

Доколкото по делото се установи, че проекта предвижда запазване оригиналния обем на сградата, вътрешно преустройство и съхраняване формата на оригиналния покрив, то той е в съответствие с изискванията на предписанията за опазване на груповият паметник на културата „Ансамбъл от магазини на пристанището на град Каварна. Съгласно чл. 15 ал.2 от Наредба №4 от 21.12.2016г. за обхвата и съдържанието на документации за извършване на консервационно – реставрационни дейности на недвижими културни ценности проектът за консервация и реставрация на фасади освен документациите по чл. 4 съдържа следните графични материали:1. фасадни планове с нанесени предложения за консервация, реставрация или подмяна на елементи в мащаб 1:50; 2. фрагменти, детайли и шаблони от декоративна украса с описание на материалите и точни размери; 3. цветово решение на фасадите с приложени анализи на оригиналните материали и мостри на цветовете.

Вещото лице дава заключение, че проекта съдържа материали по т. 1 и 3 в указания мащаб. Материали по т. 2 липсват, поради факта, че по оригиналната сграда липсва декоративна украса.

Горните изводи на неоспорената по делото СТЕ опровергава изцяло мотивите изложени от ответната страна в процесния отказ и във втората си част, а именно: „Силуетното решение и предвидените с проекта остъклявания не са съобразени с установената характеристика на средата - ГНКЦ и противоречат на предписанията за опазване на груповия паметник на културата, които изискват „съобразяване със специфичния архитектурно-художествен облик на ансамбъла“, „съхраняване на традиционния характер и конфигурация на покривите“.

Следва да се посочи, че доказателствата по делото сочат на извод, че съответни на закона са изводите в даденото положително Становище с изх. № 7000-2824/12.10.2021 г. на НИНКН за съгласуване на внесения проект. Правилно специализирания орган е приел, че при разработката на проекта са спазени предписанията за опазване на ГНКЦ. С предложеното съвременно решение не се нарушава специфичния архитектурно-художествен облик на ансамбъла. Представените инвестиционни намерения са допустими и са в интерес на опазването на недвижимата културна ценност, както по отношение на физическото й възстановяване, така и по отношение на социализирането й.

Съгласно чл. 21 ал.1 от Наредба № 4 от 21.12.2016г. за обхвата и съдържанието на документации за извършване на консервационно – реставрационни дейности на недвижими културни ценности проектните документации по част "Технологична" се изготвят при наличие на специфични консервационно-реставрационни проблеми за дадена недвижима културна ценност към частите по чл. 15, ал. 2 и чл. 16 и за недвижими културни ценности по чл. 18 и 20. Вещото лице дава заключение, че изработване на проект по част Технология за КРР е задължително единствено за проекти по части интериор, за археологически недвижими културни ценности и реставрация на художествени недвижими културни ценности, както и че инвестиционният проект на обект „Реконструкция (възстановяване) и адаптация на сграда“, УПИ V****, кв. 337 по плана на гр. Каварна, не попада в обхвата на нормите на чл. 16, 18 и 20 от Наредба № 4 от 21.12.2016г. за обхвата и съдържанието на документации за извършване на консервационно – реставрационни дейности на недвижими културни ценности, поради което съдът приема, че проект по Технология за КРР не е задължителен.

Заключението на експерта в горната насока с категоричност опровергава изложените мотиви в отказа за необходимост от представяне на проект част Технология за КРР.

Независимо от горното за основателен следва да бъде приет и доводът, изложен в жалбата за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административното производство в тази част. От фактическа страна, оспореният отказ е мотивиран с необходимост от изработване на проект по част Технология за КРР. В специалния закон-ЗКН и в частност в нормата на чл. 84, ал. 6 изрично е предвидено, че при установяване на нередовности и непълноти в документите заявителя се уведомява писмено, като му се предоставя срок 10 работни дни за отстраняване на нередовностите или непълнотите с указание, че неотстраняването ще предизвика прекратяване на производството. В случая не са налице доказателства, зам.министърът на културата да е изискал от заявителя да представи проект по част Технология за КРР. Това нарушение следва да бъде квалифицирано като съществено, доколкото същото е залегнало в мотивите на оспорения отказ.

По отношение на дадените с процесното становище в оспорената част указания към инвестиционния проект съдът след като констатира, че нормата на чл. 77 от ЗКН предвижда, че при системно неизпълнение на задълженията по чл. 71, ал. 1, т. 1, установено по надлежния ред, се прилагат разпоредбите на чл. 73 – 76, намира, предвидения по чл. 72-77 от ЗКН ред урежда процедурата относно правото и задължението на общината, при наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижимата културна ценност от увреждане или разрушаване и при бездействие от страна на нейния собственик, концесионер или ползвател, общината да извърши необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация. Съдът констатира, че в случая собственикът „Вояджър“ ООД желае да извърши реконструкция /възстановяване/ и адаптация на обекта за което е издадена в поза на дружеството виза за проектиране, съгласувана с НИНКН и МК и не получава необходимото съгласуване на изготвения инвестиционен проект за обекта от МК, поради което е неотносима към конкретния случай процедурата регламентирана в нормите на чл.72, чл.73, 74 от ЗКН на които се позовава ответната страна в мотивите към оспорения акт.

Отделно от това, съдът приема за основателно възражението на дружеството жалбоподател за противоречащи на ЗКН изводите, че не може да се съгласуват строителни книжа по реда на 84 ЗКН, докато не бъде проведена процедура по възстановяване и реконструкция на НКЦ след влизане в сила на заповедите по чл. 73, ал. 3 или 74 от ЗКН, тъй като съгласно чл. 83 и чл.84 от ЗКН съгласуването на строителните книжа следва да предхожда по време дейностите по реконструкция и възстановяване на НКЦ.

В заключение съдът приема, че инвестиционен проект на обект: „Реконструкция (възстановяване) и адаптация на сграда“, УПИ V****, кв. 337 по плана на гр. Каварна, област Добрич; част: Архитектура, Конструкции, Геодезия, фаза: Технически проект отговаря напълно в обем и съдържание на ЗУТ, ЗКН и свързаните с тях нормативи. Инвестиционен проект част: Архитектура, Конструкции, Геодезия, фаза: Технически проект е изработен в съответствие с разпоредбите на ЗУТ и Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони за ниско жилищно застрояване в населените места. Съответства на издадената скица - виза; Изискванията на ЗКН относно документацията подлежаща на съгласуване съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 и 2, по реда на чл. 84 от ЗКН; Изискванията на Предписанията за опазване на груповият паметник на културата „Ансамбъл от магазини на пристанището на град Каварна"; Задължителните обем и съдържание на проектната документация съгласно Наредба № 4 от 21 декември 2016 г. за обхвата и съдържанието на документации за извършване на консервационно- реставрационни дейности на недвижими културни ценности.

Целта на ЗКН е да осигури опазването и закрилата на културното наследство. В случая административният орган немотивирано и в нарушение на закона е постановил процесния отказ и съдът след като съобрази отдалечеността във времето от датата на внасяне на проектната документация приема, че постановения отказ противоречи и на целта на закона.

Изложеното обоснова извод за незаконосъобразност на оспорения отказ, което налага неговата отмяна. С оглед спецификата на дейността по съгласуване по чл. 84 от ЗКН, т.е. естеството на акта не позволява решаването на въпроса от съда по същество, следва на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката да се изпрати на административния орган за ново произнасяне. Съдът след като съобрази, че в хода на проведеното административно и съдебно производство са събрани всички необходими доказателства за произнасянето на административния орган, то следва да се приложи разпоредбата на чл. 174 АПК, и се определи за произнасяне 14 дневен срок от влизане на решението в сила.

При този изход на спора се явява основателно искането на дружеството жалбоподател за присъждане на разноски съобразно приложен по делото списък в размер на 2400 лева, от които 50 лева държавна такса, 350 лева депозит за вещо лице и 2000 лева адвокатско възнаграждение.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд Варна

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на „Вояджър“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „***“ № **, представлявано от управителя Е.К., отказ да се съгласува инвестиционен проект на обект „Реконструкция (възстановяване) и адаптация на сграда в УПИ V-**** /ПИ с идентификатор *****.***.**** по КККР на гр. Каварна/, кв. 337 по плана на гр. Каварна, община Каварна, област Добрич в част Архитектурна, Конструктивна, Геодезическа, фаза Технически проект, обективиран в становище изх. № СТ-84-498/17.08.2022 на заместник министъра на културата.

ВРЪЩА административната преписка на министъра на културата за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението в срок от 14 /четиринадесет/ дни от влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА Министерство на културата да заплати на „Вояджър“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна, представлявано от Е.Д.К., сумата в размер на 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

	Съдия: