Р Е Ш Е Н И Е
№………./…….09.2016 г.
гр. В.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на осми септември през две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
при секретар К.М.
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 147 по описа за
2016 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр.
чл. 1 ал.1 т.6 от ТЗ).
Приет е за разглеждане субективно кумулативно съединен
иск на Д.И.А., ЕГН ********** ***, чрез
адвокат Г. М.(***) със служебен адрес гр. С. ул. Г.С. *** предявен СОЛИДАРНО
срещу „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК *********, гр.С., ул. Г. ***, чрез ю.к.
Р. И. и ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК *********, гр. С. бул. ***, чрез ю.к. П. Г.,
служ. адрес гр. С. ул. ***, подпомаган от И.Д.А., ЕГН ********** *** ***, за
заплащане на обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ за претърпени
неимуществени вреди от смърт на родител, причинена от двама водачи-застраховани
собственици на МПС, признати за виновни съизвършители на престъпление, в размер
на 130 000лв, ведно с обезщетение за забава от дата на увреждането 30.06.2013г
до окончателно плащане на обезщетението.
Ищецът твърди, че
двете застраховани при съответния ответник лица - А.П. Д. като водач на л.а.
ФОРД ФИЕСТА с рег. № СН 6325 КА с полица №06113001423440, валидна от 27.05.13
до 26.05.14, и И.Д.А. като водач на л.а. ФОРД СИЕРА с рег. № СН 4082 СС с полица №01113000123886,
валидна от 01.01.13 до 31.12.13г., са съпричинили, всеки със свое престъпно
поведение ( чл. 343 ал. 4 вр. ал. 3 б.“Б“ вр. ал.1 б.“Б и В“ НК), смъртта на Н.Ц.
А. на 30.06.2013 год. в гр. С..
Като син на
починала майка ищецът заявява, че трудно понася загубата й, тъй като
емоционалната връзка с нея е била
изключително силна и смъртта й е породила съществени продължаващи и
неотшумели страдания и мъка, като в
рамките на следващите няколко месеца негативната промяна в поведението и
общуването му с близките не е била преодоляна и мъката и страданията му
продължават, като затрудняват бита и ежедневието му.
По същество,
представителят на ищеца излага съображения за доказан и съобразен с обективния
критерий за справедливост размер на обезщетение за неимуществени вреди,
причинени виновно от двамата застраховани водачи, като счита, че възраженията
на ответниците за съпричиняването с поведение на починалата пътничка са
останали необосновани. Моли искът да бъде уважен, като бъде определено
справедливо общо обезщетение в предявения размер.
Ответниците - застрахователни
дружества оспорват интензитета на съществуваща приживе емоционална връзка и
съответно тежестта на понесените от ищеца увреждания. Считат предявения размер
за несъобразен с критериите за справедливо обезщетяване на неимуществени вреди.
И двамата ответници възразяват за съпричиняване на вредите с поведението на
починалата. Твърдят, че пътничката е
пропуснала да изпълни задължението си да се обезопаси при пътуване в
автомобил с предпазен колан и това нейно нарушение на правилата за движение по
пътищата е допринесло за понасяне на най-тежките от нараняванията й,
представляващи несъвместими с живота телесни увреждания. Всеки от ответниците
се позовава и на изключителен принос на незастраховано от него лице именно в
причиняването на смъртта на пътника, като възразяват за съразмерно разпределяне
на отговорността на всеки от застрахователите, съответно на приноса на всеки от
водачите за крайния фатален резултат.
Ответникът ЗАД
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД възразява срещу твърдяната солидарност, като счита че не е
налице нито законово, нито уговорено между страните солидарно задължение. По
същество пълномощникът на този ответник поддържа довод за недопустимо солидарно
осъждане, евентуално за определяне на размера на обезщетението при отчитане на
конкретните обстоятелства относно съществуващите отношения между починала
възрастна майка с независим пълнолетен син, който е живеел в отделно
домакинство.Възразява по претенцията за
лихви, като твърди, че не е поставен в забава чрез уведомяване нито от
ползващото се от застраховката лице, нито от застрахования собственик на МПС.
Привлеченото като помагач на този ответник застраховано лице И.Д.А. признава изцяло фактите, изложени от ищеца, а по същество
предоставя на съда да определи размера на справедливо обезщетение
В писмено
становище представителят на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД моли за отхвърляне на
неоснователна претенция, поради причиняване на събитието при ПТП, предизвикано
с поведение изключително на другия участник, евентуално за определяне на обезщетение съответно на
критериите за справедливост, включително и при съобразяване на икономическа
ситуация към момента на застрахователното събитие.
Страните претендират насрещно разноски, конкретизирани в
списъци (л. 132, л.125). Представителят
на ищеца възразява по определяне на разноски в полза на страна, представлявана
от юрисконсулт с доводи за липса на доказателства за фактическото им извършване
и дискриминационен характер на нормата на чл. 78 ал.8 ГПК. Ответниците оспорват
размера на адвокатския хонорар, заплатен от ищеца като прекомерен.
Предварителните въпроси и допустимостта на предявените искове са били
разрешени в нарочно определение № 2197/27.06.2016г.(л.76-81), а окончателната
правна квалификация на претенциите и по-подробно изложение на релевантните
твърдения се съдържа в доклада, обявен за окончателен в открито съдебно
заседание( л. 133) по проекта, съобщен на страните( л. 82-86).
Съдът
вече е изложил мотиви по възражението за
недопустимост на солидарно предявената претенция, основано на довод за
липса на основание за ангажиране на солидарност на ответниците. В уточнителна
молба (л.31), след изрични указания от съда, ищецът ясно е обосновал
солидарността на застрахователите, като функционално обусловена от
отговорността на застрахованите делинквенти, като съответно е визирал законова
хипотеза на солидарна отговорност за вреди, причинени от неколцина. Така
очертаното основание несъмнено съответства на искане за солидарно осъждане поради
което съдът е приел субективно съединените срещу двамата ответници иск за
допустим. Доколко посочената от ищеца
правна хипотеза е приложима в отношенията между страните е въпрос по
основателност на претенцията, което налага разглеждането на възражението на
ответника като правен довод по същество.
Съдът, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните са безспорно установени обстоятелствата,
за които съобразно разпоредбата на чл. 30 ГПК е изключена преценка на
гражданския съд, поради което и настоящият състав приема за установени
противоправността, причиняването на вредата
- смъртта на майката на ищеца и
вината на двамата водачи, участници в ПТП, като елементи от престъпния състав,
въз основа на влязла в сила присъда по НОХД 215/14 на ОС – С. за фактическия състав на
престъплението по чл. 343 ал. 4 вр. ал.
3 б.“Б“ вр. ал.1 б.“Б и В“ НК: на 30.06.2013 год. в
гр. С., при управляване на л.а. ФОРД ФИЕСТА с рег. № СН 6325 КА, водачът А.П. Д.
нарушил правилата за движение – чл. 21 ал.1 от ЗДвП, а при управление на л.а.
ФОРД СИЕРА с рег. № СН 4082 СС) водачът И.Д.А.
нарушил правилата за движение - чл. 50, ал.1 от ЗДвП, като с това свое
поведение двамата по непредпазливост причинили смъртта на Н.Ц. А..
Въпреки постановения влязъл в сила акт на наказателния съд, обвързващ
страните по отношение на така установените факти, в настоящото производство е
допустимо с оглед самостоятелно формиране на извода за размера на вредите да се
изследва и степента на причиняване на резултата от поведението на починалата.
Твърдяното привнасяне на поведението на пътника в причинно-следствената верига
на настъпване на вредоносните последици не се установи по делото. Няма спор, че
наследодателката на ищеца се е намирала на място до шофьора в лек автомобил,
оборудван с предпазен колан, но доказателства за липса на употребата на колана
не са категорично събрани. Заключението на експертите по назначената комплексна
експертиза не установява надлежно документирани обективни данни за употреба или
не на колана, но не изключва уврежданията на тялото на пострадалата да са
обусловени и от поставен колан(коремна и гръдна травма). Същевременно обаче
експертите са категорични, че решаващите за латентния резултат травми са били
нанесени от страничен удар, поради което тези увреждания не са могли да бъдат
предотвратени или намалени като интензитет при надлежно поставен обезопасителен
колан. При тези данни и съобразно установената практика по доказателствената
тежест на възражението на застрахователя за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалото лице (Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по
т. д. № 457/2014 г., II т. о., ТК , Решение
№ 151
от 12.11.2012
г. на ВКС по т. д. № 1140/2011
г., II т.
о., ТК) съдът намира, че нарушение на чл. 137а
ал.1 ЗДП извършено съзнателно от пострадалия не е доказано, а и прякото
рефлектиране на такова поведение в причинно-следствената връзка е изключено.
Съдът приема, че безспорната родствена връзка между ищеца и починалата,
дава основание да се компенсират претърпените от него страдания, произтичащи от
преждевременната смърт на близък човек – пряк възходящ и от загубата на морална
опора и подкрепа в тесен родствен кръг. С ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г.,
ръководени от изискването за справедливост, низходящите са посочени като
понасящи вреди от неимуществен характер винаги, когато смъртта е резултат от деликт.
Постановените по реда на чл.290 ГПК решения (решение № 202 от 16.01.2013г. по
т.д. № 705/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 25 от 17.03.2010г. по т.д. №
211/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 28/09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г.
на ІІ т.о., решение № 66/03.07.2012г. по т.д. № 611/2011г. на ІІ т.о., решение
№ 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ІІ т.о., решение № 1/26.03.2012г. по
т.д. № 299/2011г. на ІІ т.о., решение № 95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на
І т.о. и др.)изясняват критериите за
„справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не като абстрактно понятие, а като
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко
дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на
деликт смърт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи
критерии – момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на
пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което
претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между
пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения.
Показанията на свидетелите
разпитани в с.з. описват типични отношения между възрастен родител (60
години) и вече самостоятелен син(36г), създал свое ново семейство. Свидетелката
А., като съпруга на ищеца описва съхранени емоционални връзки на близост,
доверие и взаимна подкрепа между син и майка, ненакърнени нито от отделянето на
домакинството на сина след брака му, нито от организирането на дом в друг град
и професионалните му ангажименти, свързани с далечно плаване и продължителни
отсъствия от страната. Двамата са общували често, синът е търсил съвети и е
споделял преживяванията си с майка си, включително и по време на плаванията,
като дори при рейсове в чужбина интензивността на разговорите с майката (от
достъпни за връзка точки на пристанища) е била идентична с тези със съпругата. Съдът
отчита близостта на св. А. (съпруга на
ищеца) и дава изцяло вяра на показанията й, доколкото изложените от нея
обстоятелства кореспондират и на показания на друг очевидец – свидетелката А.. И
двете свидетелки описват убедително тежкият емоционален срив, понесен от ищеца
в момента на възприемане на трагичната новина за кончината на майката на ищеца.
Св. А.(съседка на семейството) потвърждава предварителните приготовления на
съпругата за смегчаването на очакван тежък стрес, което поведение съдът възприема като ясна индиция
за действително съществуващи и проявили се по начин възприет от околните много
близки емоционални връзки на сина и майката, прекъснати нелепо и преждевременно
от катастрофата. Поведението на пострадалия, възприето от съседката като
изпадане в пълна неподвижност за около час и от съпругата като вцепенение от
шок съдът приема за закономерна последица именно от изживяна остра и силна
негативна емоция.
И двете свидетелки сочат проявите на
избухливост и агресивност на сина като
появили се след смъртта на майката. Допълнително св. А. описва различни прояви
на промяна в ежедневни навици на ищеца (първоначално по – интензивни, а в
последствие отшумяващи): нервност, раздразнителност, безпокойство, смушения в
съня и целенасочен отказ да общува с други хора. Съдът преценява, че само лице
в толкова близки отношения би могло да има преки впечатления от емоционални
интимни изживявания в тесен семеен кръг, поради което и кредитира изложените факти
относно промяната в поведението на съпруга й преди смъртта на майка му и след
узнаването за загубата й при пътен инцидент.
Въз основа на така установеното с общите показанията на свидетелите, съдът
приема, че връзката между починалата и ищеца съответства на типичното уважение
и доверие към възрастна майка, останала в тесен контакт с домакинството на
пораснал син. Извън близката степен на
родство, съдът съобразява и мъчителното изживяване на нелепата и ненавременна
смърт, както и съществуващото приживе отношение на по-близка привързаност,
типична за семейство, съхранило общността си и след отделянето на сина в ново
семейство и трайното му установяване в друг град. Аргументацията на ответниците
за разрушена емоционална среда в тази ситуация не може да бъде споделена (Решение №141/28.01.2016 по т.д. №1398/2014
на ВКС, ІІ т.о.). От друга страна обаче, съхранената обща семейна среда се
основава само на емоционална връзка, но не и на някакви особени обстоятелства,
налагащи особена уязвимост на преживелия родственик поради преждевременна смърт
член от семейството. Като такива във практиката най- често се възприемат
осуетени очаквания на възрастни родители да получат подкрепа от порастналите си
деца(Решение №131/04.01.2016 по дело т.д. №2592/2014 на ВКС, ТК, Решение
№79/06.07.2016 по т.д. №1787/2015 на ВКС ) или обратно осуетени възможности на
млади хора да ползват грижи от
по-възрастните си родители до изграждането на свое ново семейство(Решение
№70/28.07.2015 по т.д. 707/2014 на ВКС), като и особени случаи некомпенсируема
загуба на родител, полагащ грижи за уязвим поради физически или емоционален
дефицит възрастен низходящ (Решение №158/22.03.2016 по т.д. №1919/2014 на ВКС,
І т.о). Като фактор, имащ значение за прилагане на критерия за житейска
справедливост следва да се преценява не просто възрастта на починалия, а
естественото и предвидимо развитие на отношенията в семейството в годините
занапред (Решение №158/22.03.2016 по
т.д №1919/2014 на ВКС, ТК). Съдът отчита съответно факта, че
в конкретния случай, дори и майка му да не беше починала преждевременно, на сина е предстояло да натрупва житейски
опит като глава на своето семейство и родител на своите деца, при което
естественото развитие на емоционалната връзка с напредването на възрастта и на майка
му е следвало да премине от равнопоставено общуване към все по-осезаема
зависимост на възходящия от вече по-зрелия син( а не обратното).
В случая проявата на по-продължително емоционално изживяване на тъгата от
загуба на майката като доверено лице не може да се възприема като изключително
тежка последица за сина.По делото не се установиха и предприети от самия ищец
или близките му адекватни мерки за ограничаване на последиците от вече
понесената загуба. И двете свидетелки признават, че промяната в поведението на
сина е било отчетено лично от него и от близките му като налагащо допълнителна
грижа, но вместо професионална подкрепа (напрмер чрез консулт със психолог –
терапевт), семейството е предпочело да
се довери на методи на алтернативна помощ („леене на куршум“), и въпреки
непостигнат благоприятен резултат е ограничило усилията си само в тази насока.
По тази причина, съдът приема, че продъжителността и упоритото проявление на
негативни за ищеца последици не е резултат само на начална психо-травма с
изключителен интензитет, а и на неадекватна реакция на обичайна стресова
ситуация от внезапна загуба на близък член от семейството.
Тези обстоятелства мотивират съда при определяне на размера на
неимуществените вреди в размер не по-висок от обичайния, свързван със загуба на
близък в семейство със среден стандарт на живот. Със сигурност, мъката и страданията на сина от
загубата на възрастна майка, с която са свързвани очаквания за разбиране,
доверие, съвет и емоционална подкрепа в житейски ситуации, не би могла да бъде
компенсирана чрез паричен еквивалент, но това е единствената форма за
възмездяването им. Съдът счита, че мъката на тази син следва да бъде обезщетена
с 115 000лв, като еквивалент на
негативните емоционални преживявания от внезапна загуба на близък родственик.
По този начин е постигнат справедливият баланс между претърпени вреди в
резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда, респ. спазен
е принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, без обезщетението да
представлява средство за повишаване на стандарта на живот на пострадалия. При
определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът
отчита като критерий за обществена оценка за стойността на накърняване на лични
права и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на
застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите”, съгласно чл.226 КЗ(отм.) (Решение № 189 от 4.07.2012 г. на
ВКС по т. д. № 634/2010 г., II т. о., ТК). В случая застрахователното събитие
възниква при действие на лимит от 2 000 000 лв. за всяко събитие при едно
пострадало лице, която стойност обаче следва да покрива и отговорност за
значително по – сериозна степен на увреждане (като например смърт на единствено
малолетно дете, трайна инвалидизация на млад човек с очаквана значителна
продължителност на страдания, и др. подобни), докато в настоящия случай
деликтът няма такъв изключителен характер. Напротив, макар и внезапна и
преждевременна, смъртта на възрастна майка е естествено очаквано житейско
събитие в рамките на обичайна семейна среда. При отчитане на възрастта на починалата
и средна продължителност на живота в РБ(78.53 г за жени в периода 2011-2013г за
област В.), липсата на семеен контакт би била съизмерима с приблизително 23%.
Съответно доколкото общуването с майката е било само четвъртина от общата
емоционална среда(формирана и от съпруга, деца и други родственици) определеният
от съда размер е съответен на 5.75% от лимита или само 115 000лв.
За горницата до претендирания размер от 130 000лв претенцията следва да се
отхвърли.
На основание чл.223 ал.2, изр. първо
ЗК вр. чл. 84 ал.3 и чл.86 от ЗЗД и с оглед основателността на исковете
за присъждане на обезщетенията, съдът приема за установено и вземане за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва от момента на
увреждащото събитие. Забавата в плащането на обезщетение за деликт се понася от
застрахователя от същия начален момент, както и от застрахования
деликвент(решение № 45/15.04.2009 г. по т.д. № 525/2008 г., ВКС ІІ ТК; Решение
№ 126 от 2.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 290/2009 г., II т. о., ТК,).
Възраженията относно пропускът на застрахования да уведоми застрахователите не
могат да се противопоставят на ползващото се от застраховката лице и имат
значение само за вътрешните отношения по застрахователния регрес по чл. 227 т.2 КЗ(отм.) вр. пар. 22 КЗ. В настоящото дело обаче предмет на разглеждане са само
обстоятелствата обуславящи отговорността на застрахования, като предпоставка за
прекия иск, които съдът установи, но не и останалите елементи от вътрешните
отношения между помагача и подпомагания застраховател.
В заключение съдът намира за изцяло доказани всички предпоставки за
пораждане на отговорност за обезщетяване на понесени от сина на починалата при
ПТП пътничка неимуществени вреди в размер на 115 000лв, ведно със законна
лихва от увреждащото събитие (настъпила на 30.06.2013г смърт) възникнала за
водачите, причинили с поведението си сблъсъка между двете МПС.
Установения по задължителен начин за гражданския съд механизъм на
причиняване на смъртта (чл. 300 ГПК) категорично изключва отчитането на каквато
и да било „изключителност“ на поведението на един от двамата осъдени като
съпричинители на престъпното ПТП. Въпросът за приносът на всеки от
съизвършителите за крайния престъпен резултат може да има значение само за
вътрешните отношения между тях. В полза на пострадалия обаче, законът е уредил
солидарна отговорност на всеки от деликвентите, чието поведение е причинило
вредите (чл. 53 ЗЗД), съответно в случая на наказателна присъда, постановена
срещу две лица, виновни за едно и също престъпно вредоносно деяние,
отговорността и на двамата осъдени е солидарна, като всеки от тях отговаря за
цялото задължение за обезщетяване на вредите.
По делото
няма спор, че и двамата съизвършители са застраховани лица по задължителна
застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, съответно: за
собственик на л.а. ФОРД ФИЕСТА с рег. № СН 6325 КА(водачът А.П. Д.) сключена
с„ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД с полица №06113001423440, валидна от 27.05.13 до
26.05.14, а за собственика на л.а. ФОРД СИЕРА
с рег. № СН 4082 СС(водачът И.Д.А.), с ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД с полица
№01113000123886, валидна от 01.01.13 до 31.12.13г.
Установеното
застрахователно събитие (породена отговорност за обезщетяване на пострадалия син)
представлява и основание за пряка претенция на увредения ищец срещу всеки от
застрахователите на солидарно отговорните деликвенти по чл. чл. 226 КЗ(отм) вр.
пар. 22 от ПЗР на КЗ (ДВ, бр. 102 от 29.12.2015). Действително липсва основание
за ангажиране на солидарна отговорност на застрахователите помежду им, тъй като
всеки от застрахователите е отделно различно дружество, договаряло по отделно застрахователна
услуга с различни застраховащи лица. Солидарност на ответниците по
задължителната застраховка нито е уговорена, нито е осъществена специална
законова хипотеза, която да поражда такава солидарност(чл. 121 ЗЗД).
Предявената субективно съединена претенция не може да бъде уважена, поради
което съдът следва да разгледа по отделно предпоставки за ангажиране на
разделна отговорност на всеки от ответниците(Решение № 163/07.02.13г. по т.д.№
642/11г. на ВКС, І т.о.).
Обемът на
задължението на застрахователя е идентичен с отговорността на застрахования,
доколкото не надхвърля лимита на застрахователната сума (чл. 223 ал.2 КЗ(отм.).
Тази функционалната зависимост налага отчитането на солидарността на
застрахованите лица, при определяне на обезщетението, дължимо разделно от всеки
от застрахователите. Вътрешното разпределение на относителната тежест на
поведението на различните застраховани водачи в причиняване на общия краен резултат не може да
се противопоставя на ползващия се от застраховката, така както му са
непротивипоставими и възраженията на съизвършителите. В този смисъл е и
установената задължителна практика (Решение №37/01.09.2015 по т.д. №1070/2014 на ВКС, ІІ т.о. и посочените в него други съдебни актове).
Съответно, макар и да липсва солидарност, претенциите на пострадалия предявени
срещу всеки от застрахователите за присъждане на пълен размер на обезщетението,
дължимо от всеки от солидарно задължените застраховани лица са основателни и
следва да бъдат уважени. Съответно функционалната обусловеност от солидарни
задължения следва да намери отражение в основанието на уважените от съда
претенции, с оглед отчитане на бъдещи обстоятелства (удовлетворяване на
кредитора от един от солидарните длъжници и суброгиране във вътрешните
отношения между тях).
Крайният резултат съответства на предявения за защита интерес, поради
което отговорността за разноските в настоящия процес следва да се определи от
съотношението на уважени спрямо двамата ответници искове към предявения като
солидарен общ дълг.
Ищецът е претендирал заплащане на разноски за адвокатски хонорар като
единствен разход по списъка на л. 132. Представен е
договор за правна помощ, съдържащ изрична разписка за получено в брой
възнаграждение от 6500лв. ( по смисъла на т.1 от ТРОСГТК 6-2012 на ВКС).
Насрещните страни своевременно са възразила за
прекомерност на така направените от ищеца разноски по представителство в
процеса. Действително възнаграждението надхвърля нормативен минимум, възлизащ
на 4430лв, по чл.7 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, определен въз основа на общ интерес от 130 000лв.
Производството по конкретното дело съдът преценява като фактическа сложност под
средната, доколкото се касае за защита след безспорно установени в наказателно
производство елементи на преюдицален правопораждащ фактически състав и несложно
по степен на приложимото право (при наличие на задължителна съдебна практика).
Същевременно и процесът не бил усложнен от привличането на помагача, чиято
пасивна позиция не е разширила доказването и следствието е приключило в
единствено заседание по събиране на доказателства и пледоарии по същество. В
този смисъл хонорарът, който надхвърля минимума, следвало да се редуцира до 4600лв,
като адекватен на конкретната сложност на делото (т. 3 от ТР ОСГТК№ 6/12). От
тази сума следва да се присъди част от 4048лв, съразмерно на основателния
размер от претенцията(88%). Доколкото липсва предвидена в закона солидарност за
безвиновна отговорност на страна за
разноските по делото, направени от насрещна страна, тази дължима сума следва да
се разпредели по равно като задължение между двамата ответника, като бъдат
осъдени за по 2024 лв всеки. Насрещната
претенция на ответниците е основана на законова разпоредба, допускаща
компенсиране на юридическите лица за ползвани услуги на юрисконсулти на
предприятия. По делото са налични пълномощни на такива служители и
процесуалните действия на двамата ответници са извършвани именно чрез тях.
Други доказателства по искането за определяне на разноски не са необходими. За
разлика от адвокатския хонорар, който се изплаща при извършване на услугата и
съответно доказателства за заплащането му от претендиращия разноски доверител следва да налични при приключване на устни
състезания, юрисконсултското възнаграждение по конкретно дело не се изплаща
пряко на пълномощника. Напротив, сумата се определя в полза на работодателя
(страната по делото) по силата на самата законова норма на чл. 78 ал. 8 ГПК(
като компенсация на предприятието за вложените разходи по заплащане на
текущо възнаграждение на специалист –
правен консултант и по време, когато не се разглеждат правни спорове). В този
смисъл възражението на ищеца за необоснованост на искането за определяне на
юрисконсултско възнаграждение не може да бъде споделено. Доводът за
дискриминационен характер на разпоредбата е изцяло неоснователен, доколкото
адвокатите и юрисконсултите като лица, осъществяващи възмездно правни
консултации не са в сходно правно положение. От една страна служителят на
предприятието, за разлика от адвоката не може да предлага правните си знания
свободно на пазара и да получава възнаграждение за всеки правен съвет или
представителство. От друга страна, за разлика от клиента, договарящ с избран от
него наличен на пазара довереник цена на конкретен обем услуги, работодателят
прави разходи за общо правно обслужване за целия срок на правоотношението с
юрисконсулта. При тези изходни данни, изравняването на третирането на
разноските на доверителя и работодателя би представлявало необоснована
дискриминация. По конкретното дело определянето на разноските за възнаграждение
на юрисконсулт се предпоставя само от проверка на заявения размер с нормативно
установения. На осн. чл. 7 ал.2 т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер за
възнаграждение на юрисконсулта възлиза на 4430лв. Към тази сума
следва да бъдат добавени и заплатените възнаграждения на експерти в размер на по 300лв, внесени от всеки от
застрахователите, съответно общо разноските на всеки от ответниците възлизат на
по 4730лв. В полза на всеки от ответниците следва да бъде присъдена само част
от 567,60лв, съответна на неоснователната част от предявения размер на исковете(12%).
На основание чл.78 ал.6 от ГПК вр. чл. 104 ПАС в полза на държавния бюджет по сметка на съда
следва да бъдат присъдени невнесени авансово дължими такси в размер на 4600 лв,
представляващи 4 % от присъденото обезщетение. По изложените по-горе
съображения, задължението следва да се разпредели поравно между двамата
ответника.
По гореизложените съображения и на осн. чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ субективно
кумулативно съединен иск на Д.И.А., ЕГН **********
***, чрез адвокат Г. М. (ВАК) и адв. А.Д.(АК-С.) със служебен адрес гр. С. ул.
Г.С. *** предявен СОЛИДАРНО срещу
ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК *********, гр.С., ул. Г. ***, чрез ю.к. Р. И.
и ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК *********, гр. С. бул. ***, чрез ю.к. П. Г.,
служ. адрес гр. С. ул. ***, подпомаган от И.Д.А., ЕГН ********** *** ***, за
заплащане на обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ за претърпени
неимуществени вреди от смърт на родител, причинена от двама водачи-
застраховани собственици на МПС, признати за виновни съизвършители на
престъпление за горница над 115 000лв до 130 000лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК *********, гр.С., ул. Г. ***, представлявано от *** да заплати на Д.И.А.,
ЕГН ********** ***, сумата от
115 000лв (сто и петнадесет хиляди лева), представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в страдания поради смъртта на
майка му Н.Ц. А.,
при пътнотранспортно произшествие настъпило на
30.06.2013 год. в гр. С., съпричинена виновно от А.П. Д., като водач на л.а. ФОРД ФИЕСТА с рег. № СН 6325
КА, застрахован по риска “гражданска отговорност” с
полица №06113001423440(валидна от 27.05.13 до 26.05.14) и
солидарно задължен с него И.Д.А., като водач на л.а. ФОРД СИЕРА с рег. № СН 4082 СС, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от 30.06.2013г до окончателно
плащане на обезщетението, на осн. чл.226 КЗ(отм)вр. пар. 22 от ПЗР на КЗ, вр.
чл.53 ЗЗД, както и сумата от 2024 лв (двехиляди
и двадесет и четири лева), представляваща половината от частта от направените
от ищеца разноски по делото, съразмерна на основателния размер на претенцията,
на осн. чл. 78 ал. 1 вр. ал. 5 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК *********, гр. С. бул. ***, представлявано от П.Я. О.П., при
участие на подпомагаща страна И.Д.А., ЕГН ********** *** ***, да заплати на Д.И.А.,
ЕГН ********** ***, сумата от
115 000лв (сто и петнадесет хиляди лева), представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в страдания поради смъртта на майка му Н.Ц. А., при пътнотранспортно произшествие на настъпило на 30.06.2013 год. в гр. С., съпричинена виновно от И.Д.А., като водач на л.а.
ФОРД СИЕРА с рег. № СН 4082 СС
застрахован по риска “гражданска отговорност” с
полица №01113000123886(валидна от 01.01.13 до 31.12.13г) и
солидарно задължен с него А.П. Д., като
водач на л.а. ФОРД ФИЕСТА с рег. № СН 6325 КА,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 30.06.2013г
до окончателно плащане на обезщетението,
на осн. чл.226 КЗ(отм)вр. пар. 22 от ПЗР на КЗ, вр. чл.53 ЗЗД, както
и сумата от 2024 лв (двехиляди и двадесет и четири лева), представляваща
половината от частта от направените от ищеца разноски по делото, съразмерна на
основателния размер на претенцията, на осн. чл. 78 ал. 1 вр. ал. 5 ГПК.
ОСЪЖДА Д.И.А., ЕГН ********** *** да заплати на „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК *********, гр.С., ул. Г. ***, представлявано от *** сумата от 567,60лв (петстотин шестдесет и седем лева и шестдесет
стотинки), представляваща част от
направени от ответника разходи, съразмерна на отхвърлената част от претенцията
на осн. чл. 78 ал. 3 вр. ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Д.И.А., ЕГН ********** *** да заплати на ЗАД „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК *********, гр. С. бул. ***, представлявано от П.Я. О.П., сумата от 567,60лв(петстотин шестдесет и седем лева и шестдесет
стотинки), представляваща част от
направени от ответника разходи, съразмерна на отхвърлената част от претенцията
на осн. чл. 78 ал. 3 вр. ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК *********,
гр.С., ул. Г. ***, представлявано от *** да
заплати в полза на Държавния бюджет по сметка на Варненски окръжен съд
сумата 2300лв.( две хиляди и триста лева), представляваща половината от дължима държавна такса по уважените
искове, на основание чл.78 ал.6 от ГПК вр. чл. 104 ПАС.
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК *********, гр. С.
бул. ***, представлявано от П.Я. О.П. да
заплати в полза на Държавния бюджет по сметка на Варненски окръжен съд
сумата 2300лв.( две хиляди и триста
лева), представляваща половината от дължима държавна такса по уважените
искове, на основание чл.78 ал.6 от ГПК вр. чл. 104 ПАС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис
на страните, чрез пълномощниците им със съобщение образец № 11 от
Наредба № 7.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл.
273 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: