№ 1672
гр. София, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20231110216305 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.72, ал.1 ЗМВР.
Образувано е по жалба на Р. Н. Ц. чрез процесуалния си
представител срещу Заповед за задържане рег.№ 225зз-1296/01.11.2023г.,
издадена от И. А. Б. – старши полицай при 01 РУ-СДВР, на основание чл.72,
ал.1, т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Съгласно
мотивите на обжалваната Заповед за задържане на 01.11.2023г., в 00,55 часа, в
гр.София, жалбоподателят бил задържан във връзка със закани за убийство –
престъпление по чл.144, ал.3 НК.
Жалбоподателят оспорва заповедта за задържане като твърди, че
същата била незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон
и процесуалните правила. Твърди, че заповедта за задържане не била
мотивирана – съгласно съдебната практика и практиката на Европейския съд
по правата на човека посочването единствено на правното основание за
задържането било недостатъчно, тъй като било несъвместимо с приципа на
защита на лицата от произвол. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени Заповед за задържане рег225зз-1296/01.11.2023г., издадена от И. А. Б.
1
– старши полицай при 01 РУ-СДВР, като неправилна и незаконосъобразна.
Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Жалбоподателят Р. Н. Ц. се явява в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба и моли същата
да бъде уважена.
Ответникът И. А. Б. – старши полицай при 01 РУ-СДВР в качеството
на полицейски орган не се явява в съдебно заседание и не изразява становище
по жалбата.
Съдът приема за установено:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно чл.149 АПК вр. чл.72, ал.4 ЗМВР жалбата срещу заповедта
е входирана в деловодството на Софийски районен съд на 14.11.2023г. - в
законния срок, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана.
На 01.11.2023г., около 00,10 часа, свидетелката МК. Ц.а подала
сигнал по тел.112 с твърдения, че съпругът й – жалбоподателят Р. Н. Ц. я
заплашвал със закани за убийство като едновременно с това й нанасял удари.
На посочения от свидетелката адрес в гр.София, ..., били изпратени
дежурните полицаи про 01 РУ-СДВР – свидетелите И. А. Б. и СНА – старши
полицаи при 01 РУ-СДВР. Пристигайки на адреса, полицейските служители
установили, че по свидетелката има ясни следи от нанесени удари в областта
на лицето и шията. Установили, че Ц. употребил алкохол. След като
докладвали на дежурния ОДЧ им било разпоредено да задържат Р. Н. Ц. и да
го отведат в 01 РУ-СДВР за изясняване на случая.
На същата дата 01.11.2023г. била издадена Заповед за задържане рег.
№ 225зз-1296/01.11.2023г. от И. А. Б. – старши полицай при 01 РУ-СДВР, въз
основа на която в 01,55 часа жалбоподателят Р. Н. Ц. бил задържан.
Видно от протокол за разпит по БП № ЗМ 1879/2023г. по описа на 01
РУ-СДВР И. А. Б. заема длъжността „ст.полицай” – същият е държавен
служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, предл.първо вр. чл.57, ал.1 ЗМВР.
Съдът приема, че Заповед за задържане рег.№ 225зз-1296/01.11.2023г. е
издадена от оправомощено за това действие длъжностно лице по смисъла на
чл.57, ал.2 ЗМВР. Заповедта за задържане е издадена в предписаната в чл.74,
ал.1 от ЗМВР писмена форма.
2
Съгласно чл.30, ал.1 от Конституцията на Република България
/КРБ/ всеки има право на лична свобода и неприкосновеност. Разпоредбата
на чл.30, ал.2 КРБ предвижда, че никой не може да бъде задържан, подлаган
на оглед или обиск, или на друго посегателство върху личната
неприкосновеност освен при условията и по реда, определени със закон.
Съгласно чл.30, ал.3, изр.1 КРБ единствено и само в изрично посочените от
закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат
гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт.
В съответствие с чл.5, §1, изр.1 от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи, ратифицирана със закон на Народното събрание
от 31 юли 1992 г. /ДВ, бр. 66 от 1992 г. /, в сила за Република България от 7
септември 1992 г. /ЕКПЧ/, всеки има право на свобода и сигурност.
Чл.5, §1, изр.2 ЕКПЧ постановява, че никой не може да бъде лишен от
свобода освен в изрично посочените в б. "а" - б. "f" случаи и само в
съответствие с процедури, предвидени от закона. В юриспруденцията на
ЕСПЧ трайно са изведени няколко стандарта при закрилата на това право.
Първият е изчерпателност на изключенията по чл.5, §1, изр.2, б. "а" – б. "f"
ЕКПЧ, чието тълкуване трябва да е задължително стриктно, а
разширителните обосновки при приложението им са недопустими /решение
на ЕСПЧ от 22.02.1989 г. по дело C. v I., жалба № 11152/84 - § 41/. Целта е да
се гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода на
основание, което не е предвидено в конвенцията. Вторият е законност на
лишаването от свобода по националния закон, както от процесуална, така и от
материалноправна страна.
Съдът приема, че жалбоподателят е могъл да разбере на какво
основание и във връзка с какво негово поведение е задържан. Надлежността
на извършеното задържане е категорично доказана, осъществена е
законосъобразно от полицейския орган и фактите са обективирани в
съответните писмени доказателства, част от административната преписка.
Независимо от конкретните причини и условия за неправомерното му и
агресивно поведение, Р. Н. Ц. не е преустановил продължително време
действията си, с което е е допринесъл пострадалата да изтърпи
продължително време стреса и ужаса от преднамереното поведение на
съпруга си – за това говорят и обективните находки по тялото й, описани
3
подробно от съдебен лекар от Клиника по съдебна медицина и деонтология
при УМБАЛ „Александровска” ЕАД в съдебномедицинска експертиза №
285/2023г.
Съдът намира, че е спазен и принципът на съразмерност - изведените
от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по
прилагането на чл.5 от КЗПЧОС, отнесени към настоящия случай, водят до
извода, че за задържането на Р. Н. Ц. са налице достатъчно данни,
обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е
предпочетен пред правото на зачитане на личната му свобода. Това се
доказва от доказателствата по досъдебно производство № 1879/2023г. по
описа на 01 РУ-СДВР, пр.пр. № 41643/2023г. на Софийска районна
прокуратура – разпити на свидетелите МК. Ц.а и СНА, съдебномедицинска
експертиза № 285/2023г. Безспорно, жалбоподателят е бил задържан с
обжалваната Заповед за задържане рег.№ 225зз-1296/01.11.2023г., издадена от
полицейски орган при 01 РУ-СДВР, която е аргументирана с деянието
„заплаха за убййство”, каквото деяние със съществените характеристики е
предмет на разследване и на прокурорска преписка № 41643/2023г. на
Софийска районна прокуратура.
В случая съдът съобрази съдебната практика /ТР № 16/31.03.1975г. на
ОСГК на ВС на РБ/, съгласно която като мотиви за издаването на заповедта
следва да се ценят и материалите, съдържащи се в данните, на които
полицейският орган изрично се е позовал в заповедта.
Съдът приема, че действията на разследващия орган, срещу които са
били насочени ответните действия на жалбоподателя, са били оправдани от
гледна точка на обоснованото предположение за престъпление по чл.144, ал.3
НК.
Безспорно принудителната административна мярка следва да се
прилага при стриктно спазване на закона – при задържането на лицето са
били разяснени правото на адвокатска защита, на медицински преглед, на
свиждане, и на уведомяване на семейството или на друго заинтересовано
лице. Правата на Р. Н. Ц. безспорно са упражнени от него, видно от
приложената към Заповедта за задържане негова декларация.
Поради тези причини съдът намира, че жалбата срещу Заповед за
задържане № 225зз-1296/01.11.2023г., издадена от полицейски орган при 01
4
РУ-СДВРУ, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Предвид горните мотиви и на основание чл.72, ал.5 вр.ал.1, т.1 ЗМВР
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Н. Ц. от гр.София, ...,, срещу Заповед за
задържане рег.№ 225зз-1296/01.11.2023г., издадена от полицейски орган при
01 РУ-СДВР.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София-
град в 14 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5