РЕШЕНИЕ
№ 11563
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110110270 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” на
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба с вх. № 60688 от 23.02.2024 г. на непълнолетния И. Д.
И., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка В. И. И., ЕГН
**********, и от Н. Д. И., ЕГН **********, срещу Д. И. И., ЕГН ........ Предявен е иск с
правна квалификация чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс СК) и иск по
чл. 144 СК. Предявени са и акцесорни претенции по чл. 146 СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищците. Твърди се да са налице
изменение на обстоятелствата, тъй като от определяне на предходния размер на издръжката
за всеки един от ищците е изминал период от около пет години, съчетано с физическото им
израстване, което в този период се сочи да е с голям интензитет, необходимостта от дрехи,
обувки помагала, посещаването на частни уроци и др. културни дейности обосновават
недостатъчност на определената до този момент издръжка. Сочи се и че ищцата Н. Д. И. учи
висше образование „Фармация“ в гр. Инсбрук , Австрия, редовно обучение, като сложността
на материята не й позволява да работи, а и обучението и в друга държава освен
семестриалната такса е свързано с разходи за наем, карта за градски транспорт, храна и т.н.
Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща месечна
издръжка на непълнолетния ищец в увеличен размер от 450,00 лева, считано от дата на
подаване на исковата молба – 23.02.2024 г., а на пълнолетната ищца в размер на 450,00 лева,
считано от 01.10.2023 г. – началото на учебната година в университета, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, до настъпване на
основания за нейното изменение или прекратяване.
В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с които предявените искове се оспорват частично по размер. В съдебно заседание
1
процесуалния представител на ответника уточнява, че оспорва предявените искове за
размера над 350,00 лева за ищеца И. Д. И. и за размер над 250,00 лева за ищцата Н. Д. И..
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото по свое
вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и видно от представените по делото писмени
доказателства, ищците са деца на ответника (л. 7 и л. 8 от делото).
С решение № III-91-226 от 26.11.2013 г., на СРС, III ГО, 91 състав, по гр. д. № 16876
по описа за 2013 г., влязло в сила на 26.11.2013г., упражняването на родителските права над
двете деца е предоставено на майката, при която е определено тяхното местоживеене, а на
бащата определен режим на лични отношения с децата, като същият е осъден и да им
заплаща по 90.00 лева месечна издръжка на всяко едно от тях. С решение № 7219 от
25.10.2019г. постановено по в.гр.д. № 16240/2018г. по описа на СРС, II-ри въззивен брачен
състав, влязло в сила на 25.10.2019г., с което е изменено решение № 510895/19.10.18г. по
гр.д. № 51977/18г. по описа на СРС, 92-ри състав, издръжката е увеличена на 150,00 лева на
всяко дете.
Видно от представения договор за ползване (л. 24 от делото) и потвърждение за
плашане, ищцата Н. И. е наела и ползва апартамент в гр. Инсбрук със срок от 01.10.2023г.
до 30.09.2023г. с възможност за продължаване с една година, както и че ищцата е заплатила
лятната семестриална такса за 2024г. към Университета в Инсбрук в размер н а22,70 евро.(
л. 30 и л. 31 от делото).
Установи от представените по делото справки от НАП и НОИ, че майката на ищците за
периода от м.06.2022 г. до м.05.2024 г. е получила средно месечно брутно възнаграждение в
размер на около 3400,00 лева (л. 154-155 от делото). Това се установява и от представената
от ищците служебна бележка за доходите на тяхната майка(л. 16 от делото). В същия
период периода от м.06.2022 г. до м.05.2024 г. се установи ответникът да е получил средно
месечно брутно възнаграждение в размер на около 2000, лева (л. 148 от делото). Това се
установява и от представеното по делото удостоверение (л. 100 от делото) издадено от ВБХ
Българлия /ЕООД/. Видно обаче от справката от НАП (л. 149) трудовия договор на
ответника с дружеството ВБХ Българлия /ЕООД/ е бил прекратен на 01.04.2024г., като
ответника е склучил нов трудово договор на 08.04.2024г. с .....с основно месечно
възнаграждение в размер на 2400,00 лева, по- високо от предходнот.
Представени са по делото договори за банков кредит от страна на ответника. Други
относими към предмета на делото доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Предявените искове с правна квалификация чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, и
144 СК са частично основателни по следните съображения:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
2
издържат от имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството
„ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение,
пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (така и т. 2 от ППВС № 5 от
16.11.1970 г.). Алиментното задължение на родителя, обаче, не е безусловно що се касае до
размера на даваната издръжка зависи от възможността на същия да предоставя такава – арг.
от чл. 140, ал. 2 СК. Това означава, че родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на
собствените си екзистенциални (жизненоважни) нужди може да отдели средства и за
издръжката на своето дете. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между
нуждите на лицето, имащо право на издръжка и възможностите на задълженото лице. И тъй
като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил възможност при
промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150
СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице.
От друга страна, задължението на родителя да дава издръжка на пълнолетното си
дете до навършване на 20, съответно 25 годишна възраст, когато учи в средно, полувисше
или висше учебно заведение, не е безусловно, каквото е задължението му към
ненавършилите пълнолетие деца, а само, ако не съставлява за него особено затруднение.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. По отношение на същите страната, която носи
доказателствената тежест, следва да проведе главно доказване, което поради това трябва да
бъде и пълно, т.е. такова, което да създаде у съда сигурно убеждение за тяхното
съществуване. В конкретния случай, обаче, по делото остана недоказано, че нуждите на
непълнолетния са се увеличили в такава степен, че да обуславят присъждането на издръжка
в пълния претендиран размер. Отделно от това, не бяха ангажирани и безспорни
доказателства, че във възможностите на ответника е да дава искания увеличен размер на
издръжката за детето И., както и че може, без особени затруднения, да заплаща издръжка за
пълнолетното си вече дете - Н., в претендирания размер от по 450,00 лева. По делото се
установи, че ответникът за периода от м.06.2022 г. до м.05.2024 г. е получил средно месечно
брутно възнаграждение в размер на около 2000,00 лева (л. 148 от делото).
Предвид гореизложеното и като взе предвид доказателства за възможността на
ответника, че последния може да заплаща издръжката на детето И. в претендирания размер,
както и че същият без особени затруднения може да заплаща издръжка за Н., в
претендирания размер.
По отношение на иск с правна квалификация чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 от СК,
настоящият съдебен състав, все пак взе предвид изминалия значителен пероид от време от
предходно определената издръжка, израстването на детето и динамичната социално
икономическа обстановка. Това, че от 08.04.2024г. ответника е сключил нов трудов договор,
3
като възнаграждението му е посочено в размер на 2400,00 лева., по- висок от реализирания
до сега. Обстоятелството, че по делото не се установиха други алиментни задължения на
ответника, както и че ответника не оспорва исковата претенция до размера от 350,00 лева,
поради което съдът намира, че следва издръжката на детето И. Д. И. да бъде уважена за
размера от 400,00 лева, като същия следва да бъде отхвърлен за сумата до пълно предявения
размер от 450,00 лева.
По отношение иска с правна квалификация чл. 144 СК и предвид и че ответникът не
оспорва този иска за сумата от по 250,00 лева, съдът счита, че така предявения иск правна
следва да бъдат уважени до размера от 250,00 (двеста и петдесет) лева, като в останалата
част до пълния предявен размер от 450,00 (четиристотин и петдесет) лева следва да бъде
отхвърлени като неоснователни.
Издръжката по отношение на И. И. се дължи, считано от 23.02.2024 г. (датата на
предявяване на исковата молба) до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното
изменение или прекратяване. Предвид горното следва да се уважи и акцесорният иск с
правна квалификация чл. 146, ал. 1, изр. 2 СК за законна лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане.
Издръжката по отношение на Н. И. се дължи, считано от 01.10.2023 г. (установи се по
делото, че ищцата към този период е учила във висше учебно заведение в Австрия и е
навършила пълнолетие) поради което и искът по чл. 149 СК е изцяло основателен за
претендирания период, но същият е частично основателен за размера от 250,00 лева, като в
останалата му част до пълния предявен размер от 450,00 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Издръжката се дължи до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване. Предвид горното, следва да се уважи и акцесорният иск с
правна квалификация чл. 146, ал. 1, изр. 2 СК за законна лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е
следователно призната по право (ex lege) изпълнителна сила на невлезлите в сила решения
относно посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен (има право и
задължение) да се произнесе служебно (ex officio). За това в конкретния случай следва да
бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е
осъден да заплаща на ищците месечна издръжка в размер на по 160,00 лева на всеки от тях.
Относно направените разноски по делото.
Претенция за присъждане на разноски има от ищците. С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищците разноски, съразмерно с уважената
част от исковете. По делото се установи, че разноски за един адвокат е направил ищеца И. И.
в размер на 600,00 лева предвид представения договор за правна защита (служещ като
разписка). По делото не се установи ищцата Н. И. да е направила реално разходи за адвокат
поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос. Предвид установения размер
4
на разходите на ищеца и съобразно уважената част от иска, такива му се следват в размер на
250,00 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Претенция за присъждане на разноски има и от ответника в размер на 400,00 лева (л.
165 от делото )и такива му се дължат съобразно с отхвърлената част от исковете на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на 166,67 лева.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи на Софийския районен съд,
държавна такса в размер на 180,00 (сто и осемдесет) лева, върху увеличението на
издръжката, и в размер на 72,00 (седемдесет и два) лева за определената издръжка на
пълнолетен учащ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, издръжката, определена с
решение № 7219 от 25.10.2019г. постановено по в.гр.д. № 16240/2018г. по описа на СРС, II-
ри въззивен брачен състав, влязло в сила на 25.10.2019г., като
ОСЪЖДА на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК и чл. 146 СК, Д. И. И.,
ЕГН ......, да заплаща на непълнолетния И. Д. И., ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на своята майка В. И. И., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 400,00
(четиристотин) лева, считано от датата на завеждане на исковата молба – 23.02.2024 г.,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, до
настъпване на законови обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК,
за разликата над 400,00 (четиристотин) лева до пълния предявен размер от 450,00
(четиристотин и петдесет) лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 144 СК, чл. 149 СК и чл. 146 СК, Д. И. И., ЕГН ......, да
заплаща на Н. Д. И., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 250,00 (сто и
шестдесет) лева, считано от 01.10.2023 г., като пълнолетно учащ висше учебно заведение,
до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл. 144 и чл. 149 СК в останалата им част до пълния
предявен размер от 450,00 лева, като неоснователни.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението
в частта за присъдената в полза на Г И. Д. И., ЕГН **********, и Н. Д. И., ЕГН **********,
издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Д. И. И., ЕГН ....., да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса в размер на 180,00 (сто и осемдесет) лева, върху
увеличението на издръжката, и в размер на 72,00 (седемдесет и два) лева за определената
издръжка на пълнолетен учащ.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Д. И. И., ЕГН ......, да заплати на
непълнолетния И. Д. И., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята
майка В. И. И., ЕГН **********, разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в
размер на по 250,00 (двеста и петдесет) лева на всяка от тях, представляващи
възнаграждение за един адвокат в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, , И. Д. И., ЕГН **********, действаща
лично и със съгласието на своята майка В. И. И., ЕГН ********** и Н. Д. И., ЕГН
**********, да заплатят на Д. И. И., ЕГН ......разноски, съразмерно с отхвърлената част от
исковете, в размер на 166,67 (сто шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки)
лева, представляващо възнаграждение за един адвокат в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6