С решение № 228 от 26.11.2004 г., постановено по гр.д.№ 194/2004 г., Момчилградският районен съд е отхвърлил предявените от Славка Асенова Колева от с.Чакаларово, общ.Кирково против кметство с.Чакаларово, общ.Кирково, обективно съединени искове за признаване на уволнението й за незаконно и неговата отмяна, за възстановяването й на предишната й работа и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, в размер на 1 560 лева, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, като неоснователни. Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Славка Асенова Колева, която чрез своя процесуален представител го обжалва в срок. Счита, че атакуваното решение е незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че съдът не е обсъдил писмо № 145/05.03.2004 г. на кметство с.Чакаларово, съгласно което с новото щатно разписание длъжността й била трансформирана в длъжността “технически съдрудник”, покриваща 90% от функциите на предишната длъжност. В жалбата се излагат съображения, че е нарушена разпоредбата на чл.333, ал.1, т.3 от КТ, като не е било изискано мнението на Териториалната експертна лекарска комисия. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове с правно основание чл.344 от КТ. Претендира и направените по делото разноски. Въззиваемият – Кмета на с.Чакаларово, общ.Кирково не оспорва жалбата. Обяснява, че освобождаването на въззивницата било наложено от общинския съвет. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното: Пред първата инстанция са били предявени искове за отмяна на заповед за уволнение, за възстановяване на предишната работа и за присъждане на обезщетение за времето през което ищцата е останала без работа поради уволнението, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 от КТ. Установено е по делото, че със заповед № 1/01.04.2004 г., кметът на кметство с.Чакаларово, общ.Кирково, на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – съкращаване на щата, е прекратил трудовото правоотношение с въззивницата Славка Асенова Колева на длъжност “специалист ГРАОН и паспортизация”. Не е спорно също така, че въззивницата боледува от болест – исхемична болест на сърцето, попадаща в Наредба № 5/20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 от КТ. Във връзка със заболяването на въззивницата, с писмо № 145/05.03.2004 г. кметът на кметство с.Чакаларово, общ.Кирково е поискал от Дирекция “Областна инспекция по труда” – Кърджали разрешение за прекратяване на трудовия договор със Славка Колева. С цитираното писмо кметът на кметство с.Чакаларово уведомява инспекцията по труда, че Колева е с исхемична болест на сърцето, което заболяване попада в Наредба № 5/ 20.02.1987 г., и е освидетелствувана от ТЕЛК. С писмо № 244/ 18.03.2004 г. Дирекция “Областна инспекция по труда” – Кърджали, на основание чл.333, ал.1, т.3 от КТ, дава разрешение за прекратяване на трудовия договор със Славка Асенова Колева на основание чл.328, ал.1, т.2 /съкращаване на щата/ от Кодекса на труда. По делото е представено като доказателство и експертно решение № 465/19.02.2004 г. на ТЕЛК за общи заболявания – Кърджали, видно от което въззивницата Славка Колева боледува от исхемична болест на сърцето, като с решението ТЕЛК е дала мнение, че евентуалната промяна в условията на труд с оглед адаптацията на организма би се отразила неблагоприятно. Във връзка с изложеното дотук, съдът намира за неоснователен довода на въззивницата, че при прекратяване на трудовия й договор е нарушена разпоредбата на чл.333, ал.2 от КТ, изискваща преди уволнението на работник или служител, боледуващ от болест, попадаща в Наредба № 5, да се вземе мнението и на трудово-експертната лекарска комисия. Това е така, тъй като от цитираното по – горе писмо № 145/05.03.2004 г. на кмета на кметство с.Чакаларово и решение № 465/19.02.2004 г. на ТЕЛК за общи заболявания – Кърджали, се установява, че преди уволнението съответната ТЕЛК е дала мнението си относно заболяването на въззивницата Колева, за което кметът на кметство с.Чакаларово е бил известен. Впрочем, обстоятелството, че ТЕЛК – Кърджали се е произнесла именно във връзка с предстоящото уволнение на Колева се установява и от подадената от самата нея молба от 10.03.2004 г. до Дирекция “Областна инспекция по труда” – Кърджали. При това положение настоящия състав приема, че в случая не е налице нарушение на предвидената в чл.333, ал.2 от КТ предварителна закрила при уволнението на въззивницата. Що се касае до обстоятелството налице ли е съкращаване на щата, заеман от Славка Колева, то по делото е представено единствено писмо № РД-07-299/ 11.03.2004 г. на кмета на Община Кирково, с което последния уведомява кмета на кметство с.Чакаларово, общ.Кирково, че с решение № 12 от 16.12.2003 г. на Общински съвет – Кирково е одобрена структура на общинска администрация – Кирково и е утвърдено длъжностно щатно разписание, съгласно което в кметство с.Чакаларово от 01.01.2004 г. няма одобрена и утвърдена щатна бройка “специалист ГРАОН”. Следва да се отбележи, че в тежест на работодателя е да докаже, че е осъществен фактическия състав на посоченото в заповедта основание за уволнение, а именно – съкращаване на щата, заеман от въззивницата Колева, като в тази връзка освен горецитираното писмо, други доказателства не са представени. Независимо от това обаче, доколкото по същество не се оспорва от ищцата Славка Колева, следва да се приеме, че е утвърдено ново щатно разписание, съгласно което в кметство с.Чакаларово от 01.01.2004 г. няма одобрена и утвърдена щатна бройка “специалист ГРАОН”. Във връзка с така утвърденото ново длъжностно щатно разписание, с писмо изх. № 145/05.03.2004г. кметът на кметство с.Чакаларово уведомява Дирекция “Областна инспекция по труда” – Кърджали, че длъжността, заемана от въззивницата Славка Колева е трансформирана в длъжност “технически сътрудник”, при която ще се изпълняват 90% от досегашните задължения на трансформираната длъжност. При така установената фактическа обстановка съдът намира атакуваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, за незаконосъобразна. За да е налице законосъобразно прекратяване на трудовия договор на посоченото основание е необходимо да е било извършено съкращаване на щата на ищцата /въззивница пред настоящата инстанция/, същото да е реално, а не фиктивно и да е извършено от компетентния за това орган, като в тежест на работодателя е да докаже, че правопораждащия факт е настъпил и е съществувал към датата на прекратяване на трудовия договор. В тази връзка от представеното по делото и цитирано по – горе писмо изх.№ 145/05.03.2004г. на кмета на кметство с.Чакаларово се установява, че длъжността, заемана от въззивницата Славка Колева е трансформирана в длъжност “технически сътрудник”, при която ще се изпълняват 90% от досегашните задължения на трансформираната длъжност. При това положение съдът намира, че в случая е налице фиктивно, а не реално съкращаване на щата, заеман от уволнената служителка, доколкото от доказателствата по делото се установява, че длъжността й е трансформирана в длъжност “технически сътрудник”, при която се запазват 90% от досегашните задължения на трансформираната длъжност. С други думи, налице е само промяна в наименованието на длъжността със запазване на досегашните функции, респективно на трудовите задължения, които включва тази щатна бройка, поради което следва да се приеме, че в случая не е налице реално съкращаване на щата, заеман от въззивницата Колева. Предвид установената по – горе незаконосъобразност на атакуваната заповед, обжалваното решение на районния съд е неправилно и като такова следва да бъде отменено, като се отмени заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение със Славка Колева и се признае уволнението й за незаконно. Що се касае до решението на районния съд, в частта, с която се е произнесъл по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ – за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението, то същото е недопустимо в тази му част. Това е така, тъй като съдът се е произнесъл по иск, какъвто не е предявен с исковата молба. В тази връзка следва да се отбележи, че не е налице редовно предявен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и с направеното в съдебно заседание устно уточнение от страна на процесуалния представител на ищцата. Ето защо като се е произнесъл по непредявен иск, първоинстанционният съд е постановил едно недопустимо решение, което като такова следва да се обезсили в тази му част, като се прекрати производството по делото. По отношение на предявения иск за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, съдът съобрази следното: Съгласно чл.344, ал.1, т.3 от КТ работникът или служителят има право да иска обезщетение за времето, през което е останал без работа, като в тежест на ищеца е да докаже дали и за какъв период е останал без работа, респективно без трудови доходи. В тази връзка, по делото са представени: удостоверение № 083-307/ 21.10.2004 г. на РУ “Социално осигуряване” – Кърджали, заверено копие от трудовата книжка на Славка Колева и регистрационна карта № 234/03.05.2004 г. на Славка Колева, издадена от Дирекция “Бюро по труда” – Кирково, от които се установява, че след прекратяване на трудовия й договор въззивницата е била безработна, за което и е получавала парично обезщетение за безработица до 30.09.2004 г. От назначената пред районния съд експертиза се установява, че брутното трудово възнаграждение на Славка Колева за месеца, предхождащ месеца на уволнението й е в размер на 260.60 лева, като за шест месеца обезщетението е в размер на 1 563.60 лева. При тези доказателства следва да се приеме, че иска е основателен и доказан до претендирания от въззивницата размер от 1560 лева, представляващи брутното й трудово възнаграждение за шест месеца, считано от 01.04.2004 г. – датата на връчването на заповедта, до 01.10.2004 г. Ето защо следва да се отмени решението на районния съд и в частта, с която е отхвърлен иска, с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, за заплащане на обезщетение, за времето, през което е останала без работа поради уволнението, като се осъди кметство с.Чакаларово да заплати на Славка Колева обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 1560 лева. При този изход на делото следва да се осъди кметство с.Чакаларово да заплати на Славка Колева направените по делото разноски за адвокат в размер на 150 лева, а по сметка на Окръжен съд – Кърджали да заплати направените разноски за вещо лице в размер на 35 лева. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 228 от 26.11.2004 г., постановено по гр.д.№ 194/2004 година по описа на Момчилградския районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ - за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част. ОТМЕНЯВА решение № 228 от 26.11.2004 г., постановено по гр.д.№ 194/2004 г. по описа на Момчилградския районен съд, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от Славка Асенова Колева против кметство с.Чакаларово, общ.Кирково, обл.Кърджали обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ- за признаване на уволнението й за незаконосъобразно и неговата отмяна, и с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ – за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, вместо което постановява: ОТМЕНЯВА Заповед № 1/01.04.2004 г. на кмета на кметство с.Чакаларово, общ. Кирково, обл.Кърджали, с която на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ - поради съкращаване на щата, е прекратено трудовото правоотношение със Славка Асенова Колева от с.Чакаларово, общ. Кирково, обл.Кърджали, с ЕГН **********, като незаконосъобразна. ОСЪЖДА кметство с.Чакаларово, общ. Кирково, обл.Кърджали да заплати на Славка Асенова Колева от с.Чакаларово, общ. Кирково, обл.Кърджали, с ЕГН ********** сумата в размер на 1 560 лева, представляваща обезщетение за врÕмето, през което Славка Асенова Колева е останала без работа поради уволнението, за периода от 01.04.2004 г. до 01.10.2004 г., както и направените по делото разноски в размер на 150 лева. ОСЪЖДА кметство с.Чакаларово, общ. Кирково, обл.Кърджали да заплати по сметка на Окръжен съд – Кърджали направените по делото разноски в размер на 35 лева. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на РБ в 30 - дневен срок от съобщението му на страните.
Председател: Членове : 1.
2. |