Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
06.02.2018
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на единадесети октомври през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15067 по описа за 2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от П.Н.А., с която е предявен срещу Н.С.К. иск с
правно основание чл.48 ЗЗД за сумата от 30000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
телесни увреждания, причинени на ищеца на 26.09.2015 г. от ненавършилия
пълнолетие син на ответницата А.Н.С.. Претендира законна лихва от 26.09.2015 г. до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
Ищецът
твърди, че на 26.09.2015 г. ненавършилият пълнолетие син на ответницата му е
нанесъл побой, в резултат на което е получил средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на долната челюст на две места. на 27.08.2012 г. е настъпила
смъртта на последния. От счупването в продължение на месеци ищецът изпитвал
болки, не можел да говори и да се храни нормално, понесъл психически страдания
поради обстоятелството, че побоят е станал на публично място пред приятелите
му. Претендира дължимото му се обезщетение от ответницата като родител на
делинквента.
Ответникът
оспорва исковете по основание и размер.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.45 ЗЗД:
С влязло в
сила споразумение от 21.06.2016 г. на СРС по НОХД № 1558/2016 г. А.Н.С. е
признат за виновен в това, че на 26.09.2015 г. около 13.00 ч. в кв. Редута,
парк г.м., като непълнолетен, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на
долната дясна част на главата е причинил на П.Н.А. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на долната челюст на две места.
По силата на
чл.300 ГПК споразумението е задължително за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради
което относно настъпване на увреждането, механизма, по който се е осъществило,
неговото авторство и причинените съставомерни последици, настоящият състав е
обвързан от споразумението, одобрено от наказателния съд.
Установява
се от представените медицински документи – Епикриза от Клиника по лицево
челюстна хирургия на УМБАЛ „Св. Анна“, че на 26.09.2015 г. ищецът е постъпил на
болнично лечение с диагноза – счупване на долна челюст. При приема в болницата
е имал оток на долната челюст, хлютване на челюстта и болки в областта.
Извършена му е операция под местна упойка, поставена му е шина. Изписан е след
три дни за домашно лечение с антибиотични препарати. От издаденото от болницата
Удостоверение се установява, че счупването на челюстта на ищеца е довело до
трайно (повече от 30 дни) затруднение на дъвченето и говора.
Между
страните е безспорно, че поради травматичното увреждане ищецът е отсъствал от
училище една седмица след изписването му от болницата.
Установява
се от събраните гласни доказателства - показанията на свидетеля М.Д., че ищецът
е изпитвал интензивни болки по време на възстановяването си, Поради шините не е
можел да говори и да се храни и това състояние е продължило повече от месец.
Приемал е течна храна през сламка. Общувал е с близките си с бележки. Загубил е
тегло – през първите два месеца е отслабнал с 8 килограма, което се е отразило
изключително на външния му вид – за младо момче на неговата възраст. Споделял
е, че се притеснява да излиза, като дълго време след инцидента родителите му са
го придружавали на отиване и връщане от училище. Към момента е възстановен и
общува нормално.
От така
установеното съдът прием, че са налице петте елемента от фактическия състав на
деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна
връзка между деянието и вредите. От споразумението, одобрено от наказателния
съд, се установява противоправното деяние на непълнолетния делинквент, неговата
вина и причинната
връзка между нанесения удар и причиненото телесно увреждане. По делото е
обявено за безспорно, че ответницата е майка на делинквента, която упражнява родителските
права. По силата на чл.48 ЗЗД родителите и осиновителите на непълнолетен извършител
на деликт отговарят за уврежданията от противоправното деяние, които те лично
не са причинил. Тази отговорност не е гаранционно-обезпечителна - вместо
непълнолетното дете - деликвент. Родителите и осиновителите имат задължението
да формират възгледи, убеждения и привички за поведение на детето, и да го
подготвят за живота в обществото, като продължават да се грижат за възпитанието
му и да му внушават внимателно отношение при действията му, до навършване на
пълнолетие - 18 години. Отговорността им по чл.48 ЗЗД е поради това лична - за
неупражнен родителски контрол и за недостатъчно възпитание на детето. Съгласно
чл.48, ал.3 ЗЗД те се освобождават от отговорност, ако не са били в състояние
да предотвратят настъпването на вредите. Имат се предвид случаите на деликт
поради неупражнен по обективни причини надзор от родител/осиновител или
неполагане на грижи по доброто възпитание (също по обективни причини) на детето
- извършител на деликта. Обективните причини трябва да са от такова естество,
че родителят/осиновителят да е бил в невъзможност да предотврати
противоправното поведение на непълнолетния, както и да е изключена изобщо
възможността той да възпитава и контролира детето. Възможно е при извършване на
деликта родителят/осиновителят да не е имал възможност да осъществи надзор или
да попречи на непълнолетния да го стори, но той не може да се ползва от чл.48,
ал.3 ЗЗД, ако в периода преди деликта не е осъществил правилно своя дълг по
възпитанието на детето. Доброто възпитание не се презумира и, ако
непълнолетният извърши противоправно деяние, който е инкриминирано като
престъпление, то това е илюстрация, че усилията на родителите/осиновителите не
са дали резултат, а задълженията по възпитанието, контрола и надзора, не са
изпълнени. В този смисъл е без значение на какви добродетели те са учили детето
си, каква ценностна система са се стремили да изградят у него и с какви методи,
щом то с поведението си на практика демонстрира незачитане на основни морални
норми, неуважение към личността и имуществото на други правни субекти. Важни са
не намеренията и субективните усещания на родителите във възпитателния процес,
а резултатът от същия. Така Решение № 270 от 10.01.2017 г. на ВКС по гр. д. №
916/2016 г., IV г. о., ГК. В настоящия случай не се установяват обстоятелства
по смисъла на чл.3 на чл.48, освобождаващи ответницата от отговорност, поради
кпоето съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало претендираното вземане за
обезщетение за причинените им неимуществени вреди, представляващи болки и
страдания от телесно увреждане.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – характера на травмата (увреждане, квалифицирано
от закона като средна телесна повреда, включващо счупване на кост на няколко
места), интензитет и продължителност на болката, проведено лечение и период на
възстановяване (оперативно лечение, около 2 месеца възстановителен период), битови
неудобства (затруднения при хранене и говор за срок от около месец), липсата на
трайни последици за здравето на пострадалия (пълното му възстановяване) и как
уврежданията са му се отразили с оглед възрастта, начина на живот и среда на
ищеца (притеснения и неудобство от понасяне на удара на публично място, в
присъствие на приятели, страх, довел до необходимостта родителите да
придружават детето до училище месеци след събитието. При преценка на така
изброените обективни критерии съдът намира, че справедливото обезщетение е в
размер на 15000 лв.
По
разноските:
На
ответника следва да се присъдят направените разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска – за сумата от 250 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК
дължимата държавна такса – в размер на 600 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Н.С.К., ЕГН:**********, адрес: ***, да
заплати на П.Н.А., ЕГН:**********,
адрес: ***, на основание чл.48, вр. чл.45 ЗЗД сумата от 15000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – телесни увреждания,
причинени на ищеца на 26.09.2015 г. от ненавършилия пълнолетие син на
ответницата А.Н.С., заедно със
законната лихва от 27.08.2012 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете
за разликата до пълния предявен размер от 30000 лв. за всеки ищец.
ОСЪЖДА П.Н.А., ЕГН:**********, адрес: ***, да
заплати на Н.С.К., ЕГН:**********, адрес:
***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 500 лв., представляваща
съдебни разноски.
ОСЪЖДА Н.С.К., ЕГН:**********, адрес: ***, да
заплати по сметка на Софийския градски
съд на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 600 лв., представляваща дължима държавна
такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: