Определение по дело №2928/2019 на Районен съд - Бургас

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№    5567                                 15.07.2019 година                      гр. Бургас

 

 

 

Бургаски районен съд                                          ХХ граждански състав

На двадесет и четвърти юни                      две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

                                                                 

 

при секретаря Ани Стоянова 

изслуша докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 2928/2019г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:    

 

 

               Производството по делото е образувано по исковата молба на Т.Й.И., ЕГН ********** ***, ул.“Александровска“ 26, представлявана от Димитър Николов Николов за приемане за установено, че ищцата има предоставено право на ползване на основание ПМС № 26/23.04.1987г. по отношение на недвижим имот, земеделска земя от 0.6 дка, находящ се в парк Росенец, представляващ сега имот с идентификатор 07079.832.58, с трайно предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване за вилна сграда, което право на ползване е било предоставено с удостоверение № 79/27.01.1988г.

               Твърденията са, че с посоченото удостоверение и на основание посоченото ПМС, в полза на ищцата е било предоставено правото на ползване върху имота. В него тя изградила две постройки – сезонна постройка и стопанска сграда. Оттогава досега ищцата ползва имота необезпокоявано. В нейна полза законът предвижда правото да закупи имота, като тя е спазила срока за подаване на заявление за закупуването му. Налице е пречка да приключи административното производство за закупуване на имота, която се изразява в липсата на оригиналния документ, с който се удостоверява правото на ползване, а именно удостоверението, издадено от СРНС, което не се намира нито у ищцата, нито се пази в архива на общината. Моли се за уважаване на иска, тъй като ищцата е носител на правото на ползване и в нейна полза са били издадени разрешения за строеж и в кадастъра е вписана като носител на правото на строеж, поради което общината с действията си е признала правата й.

               Искът е по чл.124, ал.1 ГПК.

               Ответникът в отговора си счита иска за неоснователен. Заявява, че няма писмени доказателства за принадлежността на правото на ползване, не е представено и решение на ОНС за предоставянето на това право. Посочването на ищцата като носител на право на строеж е на базата на копие от процесното удостоверение, което не доказва правата в имота. Няма представено оригинално удостоверение, което да свидетелства за правата на ищцата. Няма данни и за взето решение на Странджанския районен съвет за предоставяне на имота. Моли се искът да се отхвърли.

               При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

               Искът е недопустим. Твърденията са, че ищцата има предоставено право на ползване върху имота по силата на ПМС, поради което на основание §4а ЗСПЗЗ може да закупи мястото, бидейки титуляр на това право. Данните по делото сочат, че ищцата на няколко пъти е подавала до Общината искане да закупи ползвания от нея имот, като първата молба е от 24.03.1995г. Следователно е спазен законовият срок за подаване на молбата, изтекъл на 31.01.1998г. Подаването на молбата в срок поражда задължение за Община Бургас да я разгледа по същество. Явно е, че Общината не се е произнесла досега с изричен акт, тъй като не е представено оригинално удостоверение за предоставяне на право на ползване. Това е мотивирало ищцата да заведе настоящия иск за установяване, че й е било предоставено право на ползване върху имота на основание Постановление № 26/23.04.1987г.

               Тези мотиви на ищцата обаче не могат да обосноват допустимостта на настоящото производство. За да стигне до този извод, БРС съобразява определение № 76 от 15.01.2019 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. № 1940/2018 г. В него, по повод на подобен спор, е прието, че с исковата претенция се иска установяването именно на факт, а установяването на факти съгласно чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК е допустимо само в изрично предвидените в закона случаи и затова исковата претенция се явява недопустима поради наличие и на тази процесуална пречка /изложени са доводи за недопустимост и на други основания, които обаче не намират приложение в настоящия случай/. Този съдебен акт не е допуснат до касационно обжалване с определение № 75 от 24.04.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1077/2019 г., I г. о., ГК, в което също е записано, че с исковата молба ищците са искали установяване на факт, а не на правно отношение. На БРС е известно и решение от 01.12.2011г. на БРС по гр.дело № 1689/2011г., с което е прието, че целеното установяване законността на ползването също не би могло да създаде някакви права, тъй като правото на ползване, предоставено по реда на постановление на МС, вече е прекратено по силата на закона (§ 4 ПЗР на ЗСПЗЗ).

               Настоящият съдебен състав, като съобрази посочената съдебна практика, намира, че искът е недопустим. С исковата молба се търси да бъде признато за установено по отношение на Община Бургас, че в полза на ищцата е било предоставено право на ползване на основание ПМС № 26/23.04.1987г. Така предявен, искът сочи на установяване не на право и правоотношение, а на факт с правно значение, а именно предоставянето на основание ПМС на право на ползване върху земеделската земя. Предоставянето на право на ползване е фактът, който се иска да бъде установен. Съгласно чл.124, ал.4 ГПК може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон. В настоящата хипотеза законът не предвижда да може да се предявява иск за установяване на този конкретен факт, а именно предоставяне на правото на ползване. Следователно предявеният иск е недопустим.

               БРС счита за нужно да отбележи, че няма никаква пречка в хода на административното производство кметът на Общината да прецени всички налични по преписката документи и да формира извод въз основа на тези доказателства дали фактът на предоставяне на правото на ползване се доказва или не. Именно защото предоставянето на правото на ползване по § 4 ЗСПЗЗ е факт с правно значение, този факт може да се установи от Общината при разглеждане на преписката. Ако общинските власти преценят, че фактът на предоставяне на правото на ползване се доказва, следва да признаят на ищцата правото да закупи имота, разбира се ако са налице останалите предпоставки на закона. В противен случай молбата й следва да бъде отхвърлена. При отхвърляне на молбата, ищцата ще има правото да оспори негативния за нея административен акт по съдебен ред, като съответният административен съд ще разгледа отново въпроса дали е имало валидно учредено право на ползване върху имота.

               По изложените съображения БРС намира образуваното производство за недопустимо. Предявен е иск за установяване на факт, който не е предвиден в закона, поради което съдът не дължи произнасяне по този иск по същество.

               С оглед недопустимостта на иска, съдът не пристъпва към обсъждане на събраните по него писмени и гласни доказателства.

               Така мотивиран Бургаският районен съд

 

                                                О П Р Е Д Е Л И:

 

               ПРЕКРАТЯВА производството по делото като недопустимо.

               Определението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:       /п/

Вярно с оригинала!

Деловодител: Хр. Димова