Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
08.01.2020г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 23 по
описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 477865 от 27.08.2018г. по гр.д. № 18553/2017г. Софийски
районен съд, 26 състав отхвърлил като неоснователен предявения от Л.В.Г., ЕГН **********,
против „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК********, иск за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумата 1 596.88 лв., представляваща продажна цена за
потребена и неотчетена електрическа енергия за периода 16.10.2015г. -
13.01.2016г. в недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „********.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата
350 лв. – разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Л.В.Г., който го обжалва
изцяло с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Не
били налице основания за ангажиране на обективната отговорност на ищеца, тъй
като в ЗЕ такава не била предвидена, а уредената с ПИКЕЕ /отм./ била извън
законовата делегация. До изменението на ЗЕ с ДВ бр. 38/08.05.2018г.
законодателят не бил предвидил регламентация с ПИКЕЕ по отношение реда и
начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия. Липсата на законова делегация с ДВ бр. 54/2012г. била видна и при сравнение
с изменението на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ от 08.05.2018г., с което за първи път
такова правомощие било делегирано на КЕВР. Районният съд не обсъдил всички
възражения на ищеца, вкл. че ОУ на ответника не са публикувани в местен
всекидневник, както изисквала нормата на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ, поради което ОУ не
били влезли в сила по отношение на ищеца и не го обвързвали. Ответникът не бил
изпълнил и императивната разпоредба на чл. 98а, ал. 2 ЗЕ и не предвидил в ОУ на
договора ред за уведомяване на клиента за предстояща едностранна корекция на
сметки. В чл. 17, ал. 2 от ОУ било предвидено задължение за уведомяване, но не
и ред, по който да се извърши. Поради това не бил изпълнен фактическият състав,
пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметките на ищеца. Освен това
ответникът не установил съществуването на правото си да извършва корекция за 90
дни преди датата на проверката – не доказал кога е била извършена предходна
проверка. Неправилно също СРС приел, че на проверката е присъствал служител на
09 РУ, въпреки че този факт бил изрично оспорен от ищеца, а по делото не били
представени никакви доказателства, че лицето е присъствало при съставяне на
протокола, че непосредствено е възприело твърдяната промяна в схемата на
свързване и че изобщо е полицейски служител. Въззивникът не бил уведомен за
извършената корекция. Представеното известие за доставяне не било депозирано в
пощенски клон, а обратната разписка не касаела процесния случай. Поради това
моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, с което
да уважи предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции съгласно списък
по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна „Ч.Е.Б.” АД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
въззивната жалба и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. Възразява срещу
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА, каквото искане по
настоящото дело не е заявено.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което намира
за установено следното:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за сумата 1 596.88 лв., представляваща начислена служебно по
констативен протокол № 1013762/13.01.2016г. стойност на консумирана
електроенергия за минал период - 16.10.2015г. – 13.01.2016г., за имот на адрес:
гр. София, ж.к. „********, клиентски номер *****6, за която сума е издадена
фактура № **********/20.01.2016г.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо, но настоящият въззивен състав го
намира за неправилно по следните съображения:
От фактическа страна: Не е било спорно, че ищецът е потребител (краен
клиент) на електрическа енергия на адрес: гр. София, ж.к. „********, клиентски
номер ***.
Приети по делото са Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Ч.е.Б.” АД, одобрени от ДКЕВР с решение от 07.11.2007г., изменени и
допълнени с решение от 26.04.2010г.
От приетия констативен протокол №
1013762/13.01.2016г. се установява, че на 16.01.2016г. в 15.50 ч. е извършена
проверка на електромера на процесния адрес, фабр. № **********. Проверката е
извършена от двама служители на „Чез разпределение България” АД, в присъствието
на двама свидетели от Федерация на потребителите, като е подписан и от служител
на 09 РУП-СДВР. Посочено е, че след установена промяна в схемата на свързване
по време на проверката е уведомено МВР на тел. 112 в 15.50 ч. Не е посочено
дали потребителят е търсен и защо не присъства на проверката. Констатирани са нарушена
пломба на капачката на клемния блок, поставен допълнителен проводник /шунт/
между изходяща и входяща фазови клеми на клемния блок. С еталонен уред е
измерена грешка, с която електромерът отчита консумираната през него ел.
енергия в момента на проверката, която грешка е - 96.45 %. Установена е промяна
в схемата на свързване на измервателната система. Допълнителният шунт е
премахнат и е възстановена схемата на свързване.
Протоколът е оспорен от ищеца досежно отразеното в него присъствие на
служител на 09 РУ при СДВР при съставяне на протокола и е открито производство
по реда на чл. 193 ГПК. Констативният протокол, подписан от служител на МВР е
официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и се ползва с материална
доказателствена сила относно удостовереното в него присъствие на служителя на
МВР, установеното видимо състояние на проверения електромер и данните за
извършеното замерване на уреда, демонстрирани пред служителя на МВР. Районният
съд е указал на ищеца, че негова е тежестта да докаже оспорването, но същият не
е ангажирал доказателства. Поради това съдът приема, че оспорването не е
доказано, а документът следва да се цени като автентичен и верен.
От приетото и неоспорено заключение на СТЕ се установява, че съгласно
констатациите в КП, е извършен нерегламентиран достъп в СТИ с промяна в схемата
на свързване на електромера, водещи до непълно отчитане на потребената ел. енергия.
Преизчислението на консумираната електрическа енергия отговаря на методиката
/формулата/ по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ /отм./ и е извършено
по действащите за периода цени на електрическата енергия, утвърдени от КЕВР. В
период до 90 дни преди 13.01.2016г. няма данни за друга техническа проверка на
СТИ.
От правна страна: Не е било спорно, че между страните съществува валидно
правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, сключен при общи
условия. Оспорване на приложимостта на общите условия по отношение на ищеца не
е заявено с исковата молба. Установи се, че при извършена на 16.01.2016г.
проверка от служители на „Чез разпределение България” АД, в присъствието на
двама свидетели от ФП, са констатирани нарушена пломба на капачката на клемния
блок и промяна в схемата на свързване, която води до частично неотчитане на
електрическата енергия.
Ответникът твърди, че вземането му е породено от изменение на нормативната
уредба с ДВ бр. 54/2012г. – чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и ПИКЕЕ, предвиждащи обективна
отговорност на клиента при неточно или непълно измерване на електрическата енергия,
без да е необходимо доказване на недобросъвестно поведение на клиента в
определен момент. Твърди се, че с измененията на ЗЕ било делегирано право на КЕВР
да предвиди такава обективна отговорност, основана само на обективния факт на
констатирано неточно измерване или неизмерване, като с това се цели
разпределение на риска от неточности в отчитането на потреблението на електрическа
енергия и баланс между потребителите и лицензиантите.
Относима към процесната проверка е нормативната уредба в ЗЕ, изменен със
ЗИД ЗЕ, ДВ бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г. С измененията на разпоредбите
на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ законът възлага на ДКЕВР /сега КЕВР/ правомощието
/чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 in fine ЗНА/ да приеме нов особен подзаконов
нормативен акт, а именно - правила за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване. Разпоредбата на чл. 98а, ал. 2 ЗЕ предвижда
задължителното съдържание на ОУ, като съгласно изменението с ДВ бр. 54/2012г. на
т. 6 на ал. 2, те трябва задължително да съдържат ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия
в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно
въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал.
3 ЗЕ.
ДКЕВР /сега КЕВР/ е приела ПИКЕЕ /обн. ДВ бр. 98/12.11.2013г., в сила от
16.11.2013г./. Понастоящем тези ПИКЕЕ са отменени изцяло - с решение №
1500/06.02.2017г. по адм.д. № 2385/2016г. на ВАС, 5-членен състав, с изключение
на чл. 48 – 51 вкл., обн. ДВ бр. 15/14.02.2017г., и с решение № 2315/21.02.2018г.
по адм.д. № 3879/2017г. на ВАС, с което се отменят чл. 48 – 51 вкл., обн. ДВ
бр. 97/23.11.2018г. Предвид разпоредбата на чл. 195 АПК, отмяната на
подзаконовия нормативен акт има действие занапред, от влизане в сила на
съдебното решение, поради което приложими към процесната проверка, извършена на
16.01.2016г., са действалите към този момент ПИКЕЕ от 2013г.
Предвид формираната вече трайна практика на ВКС /обективирана в решение №
118/18.09.2017г. по т.д. № 961/2016г., ІІ ТО, решение № 115/20.09.2017г.
по т.д. № 1156/2016г., ІІ ТО, решение № 203/15.01.2016г. по т.д. № 2605/2014г.,
І ТО, решение № 173/16.12.2015г. по т.д. № 3262/2014г., ІІ ТО и др./ въззивният съд следва да приеме, че с измененията на ЗЕ с ДВ
бр. 54/2012г. и след приемане въз основа на законовата делегация на ПИКЕЕ /сега отменени/ и по време на действието им, е била
предвидена възможност за доставчика на електрическа енергия да коригира
едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или
неточно измерена електроенергия.
С оглед така очертаната нормативна уредба, за да бъде завършена
процедурата, създаваща право на продавача на електрическа енергия за
едностранна корекция на сметки за минал период, е необходимо наличието на двете
предвидени в закона предпоставки – съдържащ се в ОУ ред за уведомяване на
клиента и одобряване от КЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Относно
необходимостта от едновременната наличност на посочените две предпоставки е
налице практика на ВКС – решение № 111/17.07.2015г. по т.д. № 1650/2014г., І
ТО, решение № 173/16.12.2015г. по гр.д. № 3262/2014г., ІІ ТО, решение № 203/15.01.2016г. по т.д. № 2605/2014г., І ТО.
В случая съдът намира, че не се установява наличието на първата
предпоставка. Противно на поддържаното от въззиваемия - ответник, в ОУ липсва
предвиден ред за уведомяване на клиентите за предстояща корекция на сметки.
Такъв ред по мнение на настоящия състав не представлява предвиденото в чл. 17,
ал. 2 и чл. 18 от ОУ – с тези клаузи е установено само задължение на продавача
за уведомяване на потребителя/клиента за корекцията на сметки при неизмерване
или при неправилно/неточно измерване на електрическа енергия, но не е
регламентиран редът за това. Такъв ред не представлява и посочването в чл. 49,
ал. 2 от ОУ на адресите, на които ще се осъществява кореспонденция между
страните. След като такъв ред не се съдържа в ОУ, ответникът е следвало да
предприеме действия за съответното им изменение, каквото не установява, а и не
твърди да е направил. А щом не е осъществен предвиденият в закона фактически
състав, то и правото на ответника да коригира сметките на клиентите не се е
породило. При този извод, ирелевантно за спора е дали в случая ищецът
действително е бил уведомен за извършената корекция.
По тези съображения настоящият въззивен състав намира, че предявеният отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е основателен.
Крайните изводи на двете инстанции са противоположни, поради което
атакуваното решение следва да бъде отменено, вкл. в частта за разноските и
вместо него постановено друго, с което искът се уважи.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените разноски за първоинстанционното производство в размер на 63.88
лв. – държавна такса, и 342 лв. – адвокатско възнаграждение за първата
инстанция, което е заплатено в брой, видно от представения договор за правна
защита и съдействие от 10.05.2018г. Съобразно цената на иска, минималното
възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 341.78 лв.,
поради което релевираното от ответника пред СРС възражение за прекомерност по
смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
Доказано направените разноски в настоящата инстанция са в размер на 31.93
лв. – държавна такса, и 342 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено
в брой съгласно удостовереното в представения договор за правна защита и
съдействие от 24.10.2019г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 477865 от 27.08.2018г.,
постановено по гр.д. № 18553/2017г. на Софийски районен съд, 26 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК, че Л.В.Г., ЕГН **********, не
дължи на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК********, сумата 1 596.88 лв. (хиляда петстотин деветдесет и шест лева и 88
ст.), представляваща начислена служебно по фактура № **********/20.01.2016г. на
основание констативен протокол № 1013762/13.01.2016г. стойност на електрическа
енергия за минал период - 16.10.2015г. – 13.01.2016г., за обект на адрес: гр.
София, ж.к. „********, клиентски номер 300047970256.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк
Бизнес център, да заплати на Л.В.Г.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 405.88 лв. (четиристотин и пет лева и 88 ст.), представляваща
разноски за първоинстанционното производство, и сумата 373.93 лв. (триста седемдесет и три лева и 93 ст.), представляваща
разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.