Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал.1, предложение първо във връзка с чл. 9 от Закона за задълженията и договорите, чл.288 от Търговския закон и чл. 6, ал. 4 от договор с дата на сключване 14.12.2010 година. Ищцовата страна – „И. С. Б.”-Е., гр. С. - излага в исковата си молба, че по силата на договор от 14.12.2010 година е поет ангажимент да осигури и поддържа лиценз на софтуерна система за управление на бизнеса MICROSFT DYNAMIC TM NAV, а ответното дружество – да заплати сумата от 48 848,03 лв., вноска за поддръжка на лиценза на системата в срок до 16.12.2012 година. От така договорената сума в уговорените срокове ответникът заплатил само 10 863,14 лв. По реда на настоящото производство се търси разликата от 37 984,89 лв., сумата от 763,89 лв., мораторна лихва за времето от 18.12.2012 година до 27.02.2013 година, както и сумата от 5 149,95 лв., разноски по делото. Ответната страна - „Ц. А. М.”- , гр. Д. – признава исковете. Претендира намаляване на адвокатското възнаграждение, търсено от ищцовата страна като разноски, с доводи за прекомерността му по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установява се от обясненията на страните и приложените договор и фактура за исковата сума, че е постигнато съгласие за осигуряване и поддържка на лиценза на описаната в исковата молба софтуерна система, ангажиментът за плащане на сумата от 48 848,03 лв., частичното изпълнение и стойността на неиздължената част от 37 984,89 лв. Липсват доказателства за плащането й или за погасяване по друг способ. Изложената фактическа обстановка налага извод за основателност и доказаност на предявените искове. По безспорен начин по делото е установена твърдяната между страните договорна връзка – ненаименован по смисъла на чл. 9 от ЗЗД договор за поддържане на лиценз срещу заплащане. В качеството си на изпълнител по възложеното ищецът е изпълнил ангажиментите си – спор в подобна насока по делото липсва. Като не е заплатил в пълен размер договорените вноски ответникът е в неизпълнение на задълженията си по чл. 6, ал. 4 от договора по причина, за която отговаря. В този смисъл налице са предпоставките по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за доставяне на дължимото по договора ведно с репарация на вредите от забава, а искът се явява доказан по основание. Исковете са доказани в търсения размер – съглашението съдържа в абсолютна стойност дължимото от ответника и така неизплатената разлика се явява установена по размер. Искът за лихви е доказан, щом се търси в размер на законната лихва – чл. 86, ал. 1 и 2 от ЗЗД. Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че ищецът има право на разноски, по делото доказани като сума от 5 149,95 лв. Следва да се присъдят с настоящото решение. Искането за редуциране на уговореното адвокатско възнаграждение за пълномощника на ищеца е неоснователно. То равни на трикратния размер на минималното възнаграждение, посочено в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Осъжда „Ц. А. М.”- , гр. Д., ЕИК:... да заплати на „И. С. Б.”-Е.,гр. С., ЕИК: ... сумата от 37 984,89 /тридесет и седем хиляди деветстотин осемдесет и четири лева и осемдесет и девет стотинки/ лв., част от вноска за поддръжка на лиценза по договор от 14.12.2010 година, сумата от 763,89 /седемстотин шестдесет и три лева и осемдесет и девет стотинки/ лв., мораторна лихва за времето от 18.12.2012 година до 27.02.2013 година, на основание чл. 79, ал.1, предложение първо във връзка с чл. 9 от Закона за задълженията и договорите, чл.288 от Търговския закон и чл. 6, ал. 4 от договор с дата на сключване 14.12.2010 година, както и сумата от 5 149,95 лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Отхвърля искането на „Ц. А. М.”- , гр. Д., ЕИК:... , с което по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК се претендира намаляване на разноските, присъдени в полза на ищеца в частта относно заплатеното от последния адвокатско възнаграждение, като неоснователно. Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Съдия: |